Учени критикуват Microsoft за „пробива” в квантовите изчисления
Неуспешен опит е показан за триумф, споделят те
Твърдениeто, че чипът Majorana 1 е пробив в квантовите калкулации, провокира съществени разногласия в научната общественост (снимка: Microsoft)
Microsoft се сблъска с отрицателна реакция от учени, откакто съобщи, че е направила пробив в квантовите калкулации. Промяната на формата на данните трансформира ли несполучлив опит в триумф, питат учените?
Миналия месец Microsoft направи огромно известие за коренно нов вид материя и квантова компютърна архитектура, която съгласно компанията може да реши „ проблеми на промишлеността за години, а не за десетилетия ”. Оттогава обаче софтуерният колос е под рецензии от научната общественост, която го упреква в голословни изказвания.
В основата на известието на Microsoft бяха по този начин наречените нулеви режими на Майорана (MZM) – екзотични квазичастици, които теоретично са способни да образуват топологични кубити. Последните се смятат за обещаващи, заради тяхната резистентност на неточности, което взема решение основен проблем на актуалните квантови системи.
Чипът Majorana 1, създаден от компанията, съдържа голям брой свръхпроводящи проводници, за които Microsoft твърди, че генерират задоволително MZM, с цел да основат осем топологични кубита. В прессъобщението си компанията го назова „ забележителен пробив за промишлеността ”.
Microsoft придружи известието с обява в сп. Nature, като сподели, че документът удостоверява откритието за MZM и опцията за четене на квантова информация. Редакторите на Nature опровергаха това: в открит отчет за партньорска инспекция те акцентират, че „ резултатите не потвърждават съществуването на нулеви режими на Майорана в показаните устройства ”.
„ Съобщенията за пресата на Microsoft опонират на наличието на публикацията в Nature ”, сподели Хенри Леге от университета Сейнт Андрюс в Обединеното кралство. Ученият обърна внимание и на спорните аспекти на обявата: двама от четиримата рецензенти в началото дадоха негативни мнения, което нормално блокира публикуването на материала в такова влиятелно списание.
До последния стадий един рецензент остана срещу публикуването, само че трима го утвърдиха. Говорител на Nature изясни, че решението е взето въз основа на „ капацитета на устройството за бъдещи опити ”, а не на актуалните достижения.
Допълнителни въпроси повдигна присъединяване в публикацията на Хао Джан от университета Цинхуа (Китай), който преди този момент е сътрудничил с Microsoft. През 2018 година тяхната взаимна публикация в Nature беше оттеглена, заради „ незадоволителна научна суровост ”, откакто бяха открити несъответствия.
„ Шокиращо е, че Nature избра рецензент с подобен опит ”, споделя Лег. От своя страна, Джан отхвърля всевъзможен спор на ползи, базирайки се на обстоятелството, че е работил с тримата създатели на актуалната публикация преди седем години, когато са били студенти в Делфтския университет в Холандия, а не чиновници на Microsoft.
Компанията твърди, че не е имала въздействие върху избора на рецензентите и е научила за присъединяване на Джан след публикуването. Nature отбрани решението си, отбелязвайки „ качеството на партньорската инспекция ”.
Критиците показват и методологически проблеми. Експериментите с MZM са проблематични от десетилетия: дефектите на устройството могат да имитират сигнали от квазичастици, даже когато няма такива. През 2023 година Microsoft предложи „ протокол за топологична празнота ” (Physical Review B) за тези резултати.
Анализът на Лег обаче сподели, че смяната на формата на данните в този протокол трансформира „ неуспеха ” в „ триумф ”. Ученият твърди, че е докладвал за проблемите на Microsoft, преди обявата в Nature, само че компанията е траяла да употребява метода.
Говорител на Nature удостовери, че редакторите са били наясно с несъгласията към протокола, само че рецензентите го считат за „ неосновен проблем ”. Четан Наяк от Microsoft отхвърли рецензиите като „ офанзива против подправена интерпретация ” и сподели, че новият документ „ е засилил доверието в съществуването на MZM ”.
Научната общественост остава разграничена. „ Физиците са възмутени в частни диалози ”, обобщава Сергей Фролов от университета в Питсбърг (САЩ). Спорът повдига въпроси освен по отношение на съответното проучване, само че и по отношение на стандартите за издание във водещи списания.
Докато Microsoft упорства за пробив, самостоятелни специалисти изискват транспарантно доказателство – това ще дефинира дали топологичният квантов компютър ще се трансформира в действителност или ще остане догадка.
Законотворците в този момент вземат решения без солидна аргументация
предишна обява: следваща обява:
графа:,,, | етикети:,,,
Коментар
ИМЕ *
Твърдениeто, че чипът Majorana 1 е пробив в квантовите калкулации, провокира съществени разногласия в научната общественост (снимка: Microsoft)
Microsoft се сблъска с отрицателна реакция от учени, откакто съобщи, че е направила пробив в квантовите калкулации. Промяната на формата на данните трансформира ли несполучлив опит в триумф, питат учените?
Миналия месец Microsoft направи огромно известие за коренно нов вид материя и квантова компютърна архитектура, която съгласно компанията може да реши „ проблеми на промишлеността за години, а не за десетилетия ”. Оттогава обаче софтуерният колос е под рецензии от научната общественост, която го упреква в голословни изказвания.
В основата на известието на Microsoft бяха по този начин наречените нулеви режими на Майорана (MZM) – екзотични квазичастици, които теоретично са способни да образуват топологични кубити. Последните се смятат за обещаващи, заради тяхната резистентност на неточности, което взема решение основен проблем на актуалните квантови системи.
Чипът Majorana 1, създаден от компанията, съдържа голям брой свръхпроводящи проводници, за които Microsoft твърди, че генерират задоволително MZM, с цел да основат осем топологични кубита. В прессъобщението си компанията го назова „ забележителен пробив за промишлеността ”.
Microsoft придружи известието с обява в сп. Nature, като сподели, че документът удостоверява откритието за MZM и опцията за четене на квантова информация. Редакторите на Nature опровергаха това: в открит отчет за партньорска инспекция те акцентират, че „ резултатите не потвърждават съществуването на нулеви режими на Майорана в показаните устройства ”.
„ Съобщенията за пресата на Microsoft опонират на наличието на публикацията в Nature ”, сподели Хенри Леге от университета Сейнт Андрюс в Обединеното кралство. Ученият обърна внимание и на спорните аспекти на обявата: двама от четиримата рецензенти в началото дадоха негативни мнения, което нормално блокира публикуването на материала в такова влиятелно списание.
До последния стадий един рецензент остана срещу публикуването, само че трима го утвърдиха. Говорител на Nature изясни, че решението е взето въз основа на „ капацитета на устройството за бъдещи опити ”, а не на актуалните достижения.
Допълнителни въпроси повдигна присъединяване в публикацията на Хао Джан от университета Цинхуа (Китай), който преди този момент е сътрудничил с Microsoft. През 2018 година тяхната взаимна публикация в Nature беше оттеглена, заради „ незадоволителна научна суровост ”, откакто бяха открити несъответствия.
„ Шокиращо е, че Nature избра рецензент с подобен опит ”, споделя Лег. От своя страна, Джан отхвърля всевъзможен спор на ползи, базирайки се на обстоятелството, че е работил с тримата създатели на актуалната публикация преди седем години, когато са били студенти в Делфтския университет в Холандия, а не чиновници на Microsoft.
Компанията твърди, че не е имала въздействие върху избора на рецензентите и е научила за присъединяване на Джан след публикуването. Nature отбрани решението си, отбелязвайки „ качеството на партньорската инспекция ”.
Критиците показват и методологически проблеми. Експериментите с MZM са проблематични от десетилетия: дефектите на устройството могат да имитират сигнали от квазичастици, даже когато няма такива. През 2023 година Microsoft предложи „ протокол за топологична празнота ” (Physical Review B) за тези резултати.
Анализът на Лег обаче сподели, че смяната на формата на данните в този протокол трансформира „ неуспеха ” в „ триумф ”. Ученият твърди, че е докладвал за проблемите на Microsoft, преди обявата в Nature, само че компанията е траяла да употребява метода.
Говорител на Nature удостовери, че редакторите са били наясно с несъгласията към протокола, само че рецензентите го считат за „ неосновен проблем ”. Четан Наяк от Microsoft отхвърли рецензиите като „ офанзива против подправена интерпретация ” и сподели, че новият документ „ е засилил доверието в съществуването на MZM ”.
Научната общественост остава разграничена. „ Физиците са възмутени в частни диалози ”, обобщава Сергей Фролов от университета в Питсбърг (САЩ). Спорът повдига въпроси освен по отношение на съответното проучване, само че и по отношение на стандартите за издание във водещи списания.
Докато Microsoft упорства за пробив, самостоятелни специалисти изискват транспарантно доказателство – това ще дефинира дали топологичният квантов компютър ще се трансформира в действителност или ще остане догадка.
Законотворците в този момент вземат решения без солидна аргументация
предишна обява: следваща обява:
графа:,,, | етикети:,,,
Коментар
ИМЕ *
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ