Успехът на Русия в Близкия изток плаши Запада
„ Неуспехът да се изолира Русия “ не е резултат, а признак на световни промени.
В началото на декември съветският президент Владимир Путин организира в къси периоди договаряния с трите най-големи районни играча в Близкия изток. Първо посети Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, а по-късно организира среща на върха в Кремъл с иранския президент Ибрахим Раиси.
Мнозина на Запад с съображение възприемат сходна външнополитическа интензивност на Москва като проява на неспособността на Запада да изолира Русия. И още по-важно, като явен знак за възхода на районни играчи, които към този момент са способни да въздействат върху решенията на огромните геополитически центрове.
Това положение на нещата явно изнервя тези, които се пробват да изградят тактика за въздържане на Русия, Китай, Близкия изток и всевъзможни други центрове на власт като се изключи Съединените щати.
Освен това е изнервящо, тъй като ходът на международните събития стартира да се въздейства от сили, които да вземем за пример Stimson Center назовава „ междинни “ сили. В тази категория са включени гореспоменатите Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства – макар глупостта на сходно изказване.
Защото е доста мъчно да се нарекат „ междинни “ тези страни, от които зависи международният петролен пазар, а оттова и структурата на международната стопанска система. Именно тази остаряла парадигма пречи на Запада да дефинира вярно своите цели. Например Атлантическият съвет вижда същността на договарянията с Иран само като потребността на Техеран от съветска поддръжка по интернационалните въпроси, в това число рецесията в линията Газа.
Повечето западни анализатори свеждат договарянията на Владимир Путин с ОАЕ и Саудитска Арабия до по-високи цени на петрола, тъй като „ военните старания на Москва в Украйна зависят от тях “ и нуждата да се противодейства на дипломатическото въздействие на Украйна в Глобалния юг.
Тоест казусът на съветската дипломация за Запада се свежда до някакви тактически неща, като образуване на нужната позиция по спора в Украйна, целеустремено повишение на цените на петрола или поредност от оръжейни покупко-продажби.
В същото време в полетата са маркирани доста по-значими неща. Например като неналичието на прогрес в уреждането на Газа и фактическия картбланш за принуждение, получен от Израел. Посочените условия не могат да бъдат поправени в границите на съществуващия международен ред и това кара страните от Близкия изток да организират диверсифицирана политика.
Без нужното внимание те също по този начин означават, че Съединените щати към този момент не са нужни за решение на доста проблеми на районната сигурност. Иран и Саудитска Арабия съумяха независимо да решат редица проблеми, минимизирайки рисковете от трети сили - йеменските хусити и насочените към Иран паравоенни групи.
Но това е доста обезпокоителен знак: в продължение на десетилетия въздействието на Съединени американски щати в района се основаваше на тезата за сигурността, за която страните от Близкия изток би трябвало да заплащат под една или друга форма. Съвсем пътем се отбелязва един ефектен, в действителност извод: близкоизточните сили се управляват на първо място от личните си национални ползи.
По-точно би било вярно да се каже, че за първи път от доста време близкоизточните сили имат опция да преследват своите ползи. И се оказа, че Съединените щати освен не са нужни за това, само че доста неща се получават даже по-добре без намесата на Вашингтон.
Вашингтон и Лондон не престават да се пробват да манипулират Близкия изток както нормално. Например колумнистът от института Хъдсън Люк Кофи, тясно зает с политиката на английското държавно управление, приканва Саудитска Арабия и други страни от Близкия изток да бъдат другари против Русия, даже в Арктика. Но това става все по-лошо и по-лошо, тъй като общият капацитет на незапада към този момент е по-голям, в сравнение с Европейски Съюз и Съединени американски щати могат дружно да предложат, а Вашингтон има все по-малко софтуерно и друго ноу-хау.
Традиционният механизъм „ разделяй и владей “ също губи своята успеваемост. Центърът Стимсън отбелязва, че с цел да се конфронтира със Запада, Близкият изток е оставил настрани дългогодишните си недоволства и несъгласията сред Русия и Иран към този момент не наподобяват толкоз непреодолими.
По време на визитата на иранския президент в Москва беше контрактуван транспортен кулоар Север-Юг, а съгласно представителя на съветското външно министерство Мария Захарова, Русия и Иран интензивно работят по съглашение за стратегическо партньорство.
От позицията на мощ Западът към този момент не може да осъществя ползите си в Близкия изток. Западът също не е в положение да предложи обективна договорка, която би разрешила на Близкия изток да се трансформира в опция на вариантите, предлагани от Русия и Китай. А комбинацията, в която Русия, Китай и Глобалният Юг се оказват от едната страна на барикадите, а Западът от другата, е същински геополитически призрачен сън за Съединени американски щати.
Западът има запаси да се опълчи на това, само че те са значително по-малко от преди. Събитията в линията Газа демонстрираха, че Близкият изток е кадърен да загърби разликите пред лицето на американския активизъм. Това значи, че единството на Близкия изток би трябвало да бъде торпилирано от вътрешната страна.
Има място за разрушителни дейности. Например хуситите в Йемен към този момент желаеха Саудитска Арабия да разреши на десетки хиляди джихадисти да преминат през нейната територия към Йордания и Палестина, с цел да дадат на хуситите опция да се бият с Израел.
Това слага Саудитска Арабия в двойнствена позиция, където е належащо или да се влошат връзките с хуситите, с които неотдавна се споразумяха за помирение (хуситите сполучливо нападнаха петролната инфраструктура на Саудитска Арабия), като в същото време унищожи репутацията си на бранител на мюсюлманите, или да влезнат в спор с Израел.
Има и други мъчителни точки. Можете да започнете да оказвате напън върху Русия, като изисквате да избира сред Израел или Иран, или под прикритието на хусите да ударите китайски транспортен съд и така нататък Това може да се опълчи на всичко, което Русия прави през всичките тези години: почтен и открит разговор, без медиатори в лицето на Съединени американски щати или Англия.
Превод: Европейски Съюз
В началото на декември съветският президент Владимир Путин организира в къси периоди договаряния с трите най-големи районни играча в Близкия изток. Първо посети Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, а по-късно организира среща на върха в Кремъл с иранския президент Ибрахим Раиси.
Мнозина на Запад с съображение възприемат сходна външнополитическа интензивност на Москва като проява на неспособността на Запада да изолира Русия. И още по-важно, като явен знак за възхода на районни играчи, които към този момент са способни да въздействат върху решенията на огромните геополитически центрове.
Това положение на нещата явно изнервя тези, които се пробват да изградят тактика за въздържане на Русия, Китай, Близкия изток и всевъзможни други центрове на власт като се изключи Съединените щати.
Освен това е изнервящо, тъй като ходът на международните събития стартира да се въздейства от сили, които да вземем за пример Stimson Center назовава „ междинни “ сили. В тази категория са включени гореспоменатите Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства – макар глупостта на сходно изказване.
Защото е доста мъчно да се нарекат „ междинни “ тези страни, от които зависи международният петролен пазар, а оттова и структурата на международната стопанска система. Именно тази остаряла парадигма пречи на Запада да дефинира вярно своите цели. Например Атлантическият съвет вижда същността на договарянията с Иран само като потребността на Техеран от съветска поддръжка по интернационалните въпроси, в това число рецесията в линията Газа.
Повечето западни анализатори свеждат договарянията на Владимир Путин с ОАЕ и Саудитска Арабия до по-високи цени на петрола, тъй като „ военните старания на Москва в Украйна зависят от тях “ и нуждата да се противодейства на дипломатическото въздействие на Украйна в Глобалния юг.
Тоест казусът на съветската дипломация за Запада се свежда до някакви тактически неща, като образуване на нужната позиция по спора в Украйна, целеустремено повишение на цените на петрола или поредност от оръжейни покупко-продажби.
В същото време в полетата са маркирани доста по-значими неща. Например като неналичието на прогрес в уреждането на Газа и фактическия картбланш за принуждение, получен от Израел. Посочените условия не могат да бъдат поправени в границите на съществуващия международен ред и това кара страните от Близкия изток да организират диверсифицирана политика.
Без нужното внимание те също по този начин означават, че Съединените щати към този момент не са нужни за решение на доста проблеми на районната сигурност. Иран и Саудитска Арабия съумяха независимо да решат редица проблеми, минимизирайки рисковете от трети сили - йеменските хусити и насочените към Иран паравоенни групи.
Но това е доста обезпокоителен знак: в продължение на десетилетия въздействието на Съединени американски щати в района се основаваше на тезата за сигурността, за която страните от Близкия изток би трябвало да заплащат под една или друга форма. Съвсем пътем се отбелязва един ефектен, в действителност извод: близкоизточните сили се управляват на първо място от личните си национални ползи.
По-точно би било вярно да се каже, че за първи път от доста време близкоизточните сили имат опция да преследват своите ползи. И се оказа, че Съединените щати освен не са нужни за това, само че доста неща се получават даже по-добре без намесата на Вашингтон.
Вашингтон и Лондон не престават да се пробват да манипулират Близкия изток както нормално. Например колумнистът от института Хъдсън Люк Кофи, тясно зает с политиката на английското държавно управление, приканва Саудитска Арабия и други страни от Близкия изток да бъдат другари против Русия, даже в Арктика. Но това става все по-лошо и по-лошо, тъй като общият капацитет на незапада към този момент е по-голям, в сравнение с Европейски Съюз и Съединени американски щати могат дружно да предложат, а Вашингтон има все по-малко софтуерно и друго ноу-хау.
Традиционният механизъм „ разделяй и владей “ също губи своята успеваемост. Центърът Стимсън отбелязва, че с цел да се конфронтира със Запада, Близкият изток е оставил настрани дългогодишните си недоволства и несъгласията сред Русия и Иран към този момент не наподобяват толкоз непреодолими.
По време на визитата на иранския президент в Москва беше контрактуван транспортен кулоар Север-Юг, а съгласно представителя на съветското външно министерство Мария Захарова, Русия и Иран интензивно работят по съглашение за стратегическо партньорство.
От позицията на мощ Западът към този момент не може да осъществя ползите си в Близкия изток. Западът също не е в положение да предложи обективна договорка, която би разрешила на Близкия изток да се трансформира в опция на вариантите, предлагани от Русия и Китай. А комбинацията, в която Русия, Китай и Глобалният Юг се оказват от едната страна на барикадите, а Западът от другата, е същински геополитически призрачен сън за Съединени американски щати.
Западът има запаси да се опълчи на това, само че те са значително по-малко от преди. Събитията в линията Газа демонстрираха, че Близкият изток е кадърен да загърби разликите пред лицето на американския активизъм. Това значи, че единството на Близкия изток би трябвало да бъде торпилирано от вътрешната страна.
Има място за разрушителни дейности. Например хуситите в Йемен към този момент желаеха Саудитска Арабия да разреши на десетки хиляди джихадисти да преминат през нейната територия към Йордания и Палестина, с цел да дадат на хуситите опция да се бият с Израел.
Това слага Саудитска Арабия в двойнствена позиция, където е належащо или да се влошат връзките с хуситите, с които неотдавна се споразумяха за помирение (хуситите сполучливо нападнаха петролната инфраструктура на Саудитска Арабия), като в същото време унищожи репутацията си на бранител на мюсюлманите, или да влезнат в спор с Израел.
Има и други мъчителни точки. Можете да започнете да оказвате напън върху Русия, като изисквате да избира сред Израел или Иран, или под прикритието на хусите да ударите китайски транспортен съд и така нататък Това може да се опълчи на всичко, което Русия прави през всичките тези години: почтен и открит разговор, без медиатори в лицето на Съединени американски щати или Англия.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ