Чуждите инвестиции към юли намаляват на годишна база с 12.7%
Нетният размер на директните задгранични вложения в страната през първите седем месеца на годината доближава 925 млн. лева, което е спад от 12.7% в съпоставяне със същия интервал на предходната година. Това демонстрират предварителните данни на Българската национална банка (БНБ), само че би трябвало да се има поради, че те са обект на чести и обилни проверки, всекидневно нагоре, поради постъпването на нови и по-точни данни.
Така да вземем за пример до май статистиката от платежния баланс същина сочеше повишаване на директните задгранични вложения от 500 млн. лева, които към юни се трансфораха в спад от над 300 млн. лева Сега към юли той е стопен до 134 млн. евро по-малко в сравнение с през януари - юли 2021 година, като още веднъж въздействие има основна проверка на данните за първото тримесечие.
Спадът се дължи на по-малкото реинвестирани облаги. За разлика от предходната година обаче, през тази се следи прилив на вложения под формата на дялов капитал и дългови принадлежности.
Реклама
В рамките на юли непознатите вложения в страната се връщат на плюс от 158.5 млн. евро след три следващи месеца на отлив.
По-малко реинвестирана облага
Предварителните данни на Българска народна банка демонстрират, че към юли всички съставни елементи на директните вложения са позитивни. Реинвестираната облага, която съставлява тази част от чистия финансов резултат на българските подразделения, която външните вложители оставят в България, обаче е под половината от цената си за същия интервал на предходната година. Основното пояснение за това е, че след двугодишна коронавирус възбрана Българска народна банка разреши ба банките да разпределят дивиденти и те насочиха близо 1 милиарда лева към централите си, до момента в който в предходните години облагата им оставаше в капитала.
За сметка на това входящите потоци от дялов капитал и дългови принадлежности излизат на позитивна територия и съумяват да предотвратят по-голям спад на общите вложения.
Реклама
Потокът от дялов капитал, който е индикатор за дълготраен инвеститорски интерес, защото включва вноски на задгранични лица в капитала на български сдружения, както и покупко-продажби с недвижими парцели, нараства с над 371 млн. евро на годишна база и доближава близо 184 млн. евро. Нетният поток от дългови принадлежности (дефинирани като финансови, облигационни и търговски заеми, само че вклюващи най-вече предимно вътрешногрупови заеми на мултинационални компании към локалните им поделения) също е позитивен, в размер на 96 млн. евро. Тук обаче също има доста условности като постоянно данните се изкривяват от интервенции по конвертиране на дълг в капитал.
Разбивката по страни демонстрира, че най-големите позитивни потоци по директните вложения идват от Австрия, Белгия и Британските Вирджински острови, до момента в който максимален отлив има към Нидерландия и Люксембург.
Към края на второто тримесечие, за когато има налични по-подробни данни по браншове, максимален е приливът на вложения към преработващата индустрия (626 млн. евро) и към финансови и застрахователни компании (341 млн. евро), до момента в който потокът е негативен при енергийните компании (минус 585 млн. евро).
Така да вземем за пример до май статистиката от платежния баланс същина сочеше повишаване на директните задгранични вложения от 500 млн. лева, които към юни се трансфораха в спад от над 300 млн. лева Сега към юли той е стопен до 134 млн. евро по-малко в сравнение с през януари - юли 2021 година, като още веднъж въздействие има основна проверка на данните за първото тримесечие.
Спадът се дължи на по-малкото реинвестирани облаги. За разлика от предходната година обаче, през тази се следи прилив на вложения под формата на дялов капитал и дългови принадлежности.
Реклама
В рамките на юли непознатите вложения в страната се връщат на плюс от 158.5 млн. евро след три следващи месеца на отлив.
По-малко реинвестирана облага
Предварителните данни на Българска народна банка демонстрират, че към юли всички съставни елементи на директните вложения са позитивни. Реинвестираната облага, която съставлява тази част от чистия финансов резултат на българските подразделения, която външните вложители оставят в България, обаче е под половината от цената си за същия интервал на предходната година. Основното пояснение за това е, че след двугодишна коронавирус възбрана Българска народна банка разреши ба банките да разпределят дивиденти и те насочиха близо 1 милиарда лева към централите си, до момента в който в предходните години облагата им оставаше в капитала.
За сметка на това входящите потоци от дялов капитал и дългови принадлежности излизат на позитивна територия и съумяват да предотвратят по-голям спад на общите вложения.
Реклама
Потокът от дялов капитал, който е индикатор за дълготраен инвеститорски интерес, защото включва вноски на задгранични лица в капитала на български сдружения, както и покупко-продажби с недвижими парцели, нараства с над 371 млн. евро на годишна база и доближава близо 184 млн. евро. Нетният поток от дългови принадлежности (дефинирани като финансови, облигационни и търговски заеми, само че вклюващи най-вече предимно вътрешногрупови заеми на мултинационални компании към локалните им поделения) също е позитивен, в размер на 96 млн. евро. Тук обаче също има доста условности като постоянно данните се изкривяват от интервенции по конвертиране на дълг в капитал.
Разбивката по страни демонстрира, че най-големите позитивни потоци по директните вложения идват от Австрия, Белгия и Британските Вирджински острови, до момента в който максимален отлив има към Нидерландия и Люксембург.
Към края на второто тримесечие, за когато има налични по-подробни данни по браншове, максимален е приливът на вложения към преработващата индустрия (626 млн. евро) и към финансови и застрахователни компании (341 млн. евро), до момента в който потокът е негативен при енергийните компании (минус 585 млн. евро).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ