Нестор Ел Маестро не е обикновен футболен треньор. Само на

Нестор Ел Маестро не е елементарен футболен треньор. Само на 35 години е, само че към този момент е минал през Англия, Испания, Германия и Австрия. В първия и единствен към този момент сезон като старши-треньор стана първенец на Словакия с дребния „ Спартак ” (Търнава).

В търсенето на първа купа след 11 години ЦСКА се обърна към Ел Маестро – човек, бил в „ Уест Хем ”, „ Валенсия ”, „ Шалке ”, „ Хамбургер ” и „ Хановер ”. Сърбинът с английски паспорт подписа контракт и незабавно по-късно се съгласи даде извънредно изявление за „ Труд ”.


– Защо избрахте ЦСКА?
– Аз съм дребен треньор. Хората все това питат. Мислят си, че съм имал 35 оферти и съм избрал най-хубавото. Това е въпрос на други възможности. Имах и други предложения, които също бяха забавни. Тази беше най-хубавата. Имаше няколко аргументи и най-много тъй като ЦСКА е огромен клуб. Ще работя в тим, към който има огромен обществен интерес, доста история, милиони почитатели. По-трудно е, само че е и по-интересно. Обичам да ми е забавно в живота.

– С какъв брой хора разговаряхте преди избора?
– Говорих единствено с членове на фамилията и главно със брачната половинка ми. Също и с брат ми. Разговорите най-много бяха за персонални неща, като обстоятелството, че ще пребивавам в България. Спортните въпроси съм коментирал единствено с брат ми. Гледахме какво е шампионата, какъв е тимът. Когато живееш надалеч, не е елементарно да направиш точна оценка. Както споделих – имах името и историята. Това е най-големият клуб в една обичайната във футбола страна като България. Не мислих дълго.

– Как намирахте информация за ЦСКА?
– Интернет. Не знам доста, само че уповавам се да имам време да изучавам. Гледах някои мачове. Все още нямам никаква концепция за политиката на клуба. Всички хора, с които приказвах, са доста приятни и професионални. Затова съм оптимист, че всичко ще е добре.

– Какво мислите за тима?
– Има огромно качество. Когато денят свърши, класирането на шампионата приказва. ЦСКА е вторият най-хубав отбор в България.

– Колко нови играчи ще ви трябват?
– На първо място би трябвало да се заменят футболистите, които напуснаха ЦСКА. Мисля, че са трима или четирима. Затова мисля, че четирима или петима нови е най-благоприятен брой. Разбира се, че задачата е да се увеличи качеството.

– На кои позиции ЦСКА се нуждае от нови?
– Вижте тима – сега имаме единствено един централен нападател. Контузен е. ЦСКА търси един или даже двама нападатели.

– Феновете желаят купата. Мислите ли, че задачата е допустима?
– Не знам. Мисля, че това е ваша работа. Винаги има генерално мнение, генерална полемика в обществото и медиите. Вие, момчета, решавате какво е допустимо и какво е реалистично. В края на сезона според от картината, която вие създадете, тимът е сполучлив или не.

– Кажете ни вашето реалистично мнение.
– Много спокоен човек съм. Нямам самообладание да стартира. Ще работим, ще упражняваме, ще играем. Ако дойдете за още едно изявление през август или септември, евентуално ще мога да ви кажа по-точно какво е реалистично. Сега не знам. Ясно ми е каква е обстановката. Има тим, който е първенец седем години подред. Това не е случайност. Очевидно там вършат нещата по-добре от останалите. Ако приказваме за фантазии и упоритости, при мен няма предели за тях. Много бих желал нещата да се случат, както им се желае на почитателите.

– Първите ви публични мачове ще бъдат в Лига Европа. Каква е реалистичната цел в този шампионат?
– В началото на сезона всеки може да е оптимист и да мечтае. Никой не може да предсказва бъдещето. Единственото, което можем да вършим, е да гледаме в предишното. Ако не си първенец, е извънредно мъчно да влезеш в груповата фаза на Лига Европа. Ако си първенец, имаш шампионската група и двойният късмет. Заради нашия коефициент би трябвало да играем четири предварителни кръга. Вижте втория и вероятните противници. „ Лайпциг ” да вземем за пример. Ако ни се падне подобен, е химера да успеем. Невъзможно е да спечелим четири рунда против сходни тимове. Но бъдете сигурни – ние ще се подготвим и ще играем крепко.

– Поставиха ли ви приоритет сред купата и Лига Европа?
– Няма по какъв начин да стартираме сезона и да кажем, че не желаеме да спечелим това или това. Целта ни е да бием, колкото е допустимо повече мачове. Със сигурност финансово Лига Европа ще е по-важна за клуба. За шампионата е ясно – ЦСКА е най-големият клуб на страната и би трябвало да се бори за купата.

– „ Лудогорец ”, който взе известния бразилски треньор Пауло Аутори. В „ Левски ” работи към този момент една година италианеца Делио Роси. Как се чувствате като част от огромното трио?
– Много комфортно. Имам огромен почит към тези треньори. Те имат доста повече години в специалността зад тила си. В случая с наставника на „ Лудогорец ” – той има повече тимове, в сравнение с аз мачове като старши треньор. Опитът е друг. Бил съм отпред на тим единствено в 32 турнирни дуела и не мога да се съпоставям с тези хора. Но ще играем един против различен няколко пъти. Някой път ще спечелим, някой път ще загубим. Двамата сигурно са по-големи имена и треньори от мен.

– Какво е най-трудното решение, което взехте в тези 32 мача до момента?
– Не мога да си спомня всичко. Сезонът в „ Спартак ” (Търнава) беше толкоз прочувствен и трагичен. Всеки мач ме състаряваше с пет години. Толкова мъчно ми беше.

– Как се запалихте толкоз по футбола?
– Както всеки различен. Роден съм в Сърбия, а съм израснал в Лондон. В тези страни футболът е доста значима част от всекидневието. При мен и моите другари не беше друго. Всички бяхме луди по футбола. Иначе казано – нищо особено. Бях обикновено дете в Англия. Всяко момче обича футбола и аз не бях изключение.

– В родния Белград има два тима, където пристрастеностите са извънредно горещи. Вие на кой симпатизирате?
– Баща ми е почитател на „ Цървена звезда ”. Така че когато бях дребен, също симпатизирах на „ звездашите ”. Напуснах Сърбия едвам на осем години. Чувствам обаче още връзка със страната. През предишния сезон да вземем за пример се радвах, че и „ Звезда ”, и „ Партизан ” се показват добре в Европа. Но в случай че би трябвало да кажа един, то това е „ Цървена звезда ”.

– Защо напуснахте Сърбия?
– Защото беше сложен миг за страната. Може би си мислите, че в живота ми всичко е доста забавно, само че в действителност не е по този начин. В началото на 90-те години милиони сърби напуснаха страната в посока Западна Европа, Канада, Австралия.

– Как изучихте футбола в Англия?
– Ходих в обикновено учебно заведение. Не е допустимо да учиш футбол в университет или учебно заведение. Това е пристрастеност, която носиш в себе си. В един миг може да се случи да живееш с помощта на футбола. Превръща ти се в специалност. Най-много футбол се учи, когато го работиш. С всеки ден, с всяка година се развиваш. Може би някой ден ще доближи до това равнище на футбола, което вие харесвате.

– Как започнахте първата си работа в „ Уест Хем ”?
– Това не беше същинска работа. „ Уест Хем ” беше първият ми контакт с професионален клуб. Говорим, несъмнено, за академията. Бях доста окуражен и въодушевен, само че и доста доверчив.

– Кои бяха звездите на тима, когато работихте в клуба?
– Не мога да си спомня. Аз приказвам за осемгодишни деца. Не мисля, че някое от тях стана звезда.
–
Интернет споделя, че по-късно сте отишли в „ Ювентус ”.
– Това не е правилно. Казах и на конференцията при представянето ми – интернет е доста огромен и безценен, само че несъмнено не повече от 50 % от инфото там е правилно. Не съм работил в „ Ювентус ”. Отидох в „ Аустрия ” (Виена) след „ Уест Хем ”.

– В България заговориха, че сте нова версия на Андре-Вияш Боаш. Подобно на вас той не е бил футболист, само че стана огромен треньор.
– Тези съпоставения изобщо не са уместни. Вияш-Боаш е на напълно друго равнище спрямо мен още от началото. Аз съм бил помощник-треньор в положителни тимове в Германия. Но той е бил помощник в най-хубавите в света. Когато той е бил на моите години през днешния ден, към този момент бе спечелил Лига Европа, първенец на Португалия. Много надалеч от мен.

– Защо вие в никакъв случай не играхте футбол?
– Исках да бъда Меси, само че не ми дадоха. Просто не бях добър. 99 % от децата не са задоволително положителни.

– Мирко Сломка е индивидът, повлиял върху кариерата ви. Как ви откри и по какъв начин беше времето с него?
– Той ми даде късмет, когато бях доста млад. Не е имало нищо скрито. По това време работих в академията на „ Валенсия ”. Някои експерти са решили, че имам качества. Предложили са ме на „ Шалке ”, а може би и на други. Мирко Сломка търсеше асистент и съм сигурен, че е интервюирал доста хора. Аз бях един от тях. Избра ме и постоянно ще съм му признателен.

– Бил сте час от британския, испанския, немския и австрийския футбол. Кой най-вече ви подхожда?
– Не съм желал да обикалям толкоз. Но това е част от футболната специалност. Когато сменяш клубовете, постоянно сменяш и страните. Бях най-дълго в Бундеслигата и този футбол най-вече ми повлия. Бил съм помощник евентуално на 300 мача в продължение на близо 10 години.

– Какъв жанр харесвате и държите от своите тимове?
– Наистина не обичам тази полемика. Футболът е най-свободно течащата и динамична игра. Хората приказват за офанзива, за отбрана, за притежаване на топката – повече или по-малко. Трябва да вършиш всичко вярно, с цел да спечелиш. Често хората дават крайни оценки, без да схващат играта. Всеки знае, че „ Манчестър Сити ” играе офанзивно. И че „ Атлетико ”, „ Ювентус ” и „ Челси ” играят отбранително. „ Наполи ” пък е нападателен. А в случай че ви попитам по какъв начин играе „ Ливърпул ” – защитно или нападателно, не можете да ми кажете. Бих споделил – въодушевено! Харесвам динамичната, въодушевена и прочувствена игра. Дали ще е отбранителна или офанзивна, зависи от мача и от противника.

– В огромните клубове в този момент има много млади треньори като Гуардиола, Конте, Симеоне. Кого харесвате?
– Всички. Те са над моето равнище.

– Кой ви впечатлява?
– Като дете бях футболен почитател. Не можеш да работиш във футбола и да си почитател. Почнеш ли работа, ставаш експерт. Разбира се, че виждам доста мачове. Нямам желания. Гледам, тъй като ми е работа. Малко изгубих романтизма. Всички тези треньори са ентусиазъм. Едва ли в миналото ще стигна тяхното равнище. Но нека до 10 години да имам опцията да играя против тях.

– Любимият ви тим?
– Когато бях дете, харесвах „ Реал ”. Може би е по глупава причина, само че обичаният ми състезател беше Предраг Миятович. Въпреки че бе от „ Партизан ”. Той беше най-хубавият сръбски футболист и бе в „ Реал ”.

– В първия ви сезон като треньор спечелихте купата на Словакия със „ Спартак ”. Кое беше най-тежко?
– Толкова доста неща би трябвало да се случат по едно и също време, с цел да може един тим да стане първенец. А когато си в отбор, който е новобранец, в действителност всичко би трябвало да пасне – атмосферата в съблекалнята, прецизността на терена, организацията на клуба. Треньорът може да е най-слабият в света. Имах шанс с динамичността на резултатите. Всички наши мачове бяха доста завързани. Имахме и малко шанс, от който се нуждаехме. Всеки свърши страхотна работа. Когато напуснах Търнава, споделих на хората: „ Не знам дали в миналото отново ще съм първенец. Може да бъда и доста пъти. Но прочувствено нямам доверие, че като възприятие различен миг може да се съпостави с този. ” Беше в действителност нещо впечатляващо.

– Нараниха ли ви обвиняванията, че купата не е била извоювана почтено?
– Не. Това е знак какъв брой впечатляващ бе нашият триумф. Големите клубове имат три или четири пъти повече пари. Трудно им е да обяснят по какъв начин се случи това. Ако бяха джентълмени и спортсмени, щяха ни поздравят. И да опитат да подобрят себе си. Съзнавам, че сърцата им още кървят към този момент месец след края. Цяла Братислава продължава да плаче, тъй като не може да разбере по какъв начин се случи. Търсят извинения, които са глупави и нелепи.

– Идвайки в ЦСКА, изпускате шанса да играете със „ Спартак ” в Шампионската лига. Защо?
– Така е от персонална позиция. Когато работиш с тим и всеки ден си дружно с футболистите, чувстваш страст и с дадения град, и с играчите. От личен взор щеше да е хубаво да остана и да се опитвам да реализира освен това. Но такава ми е работата. Имам деца. Когато взимаш решения за кариерата си, би трябвало да го правиш повече с глава, в сравнение с със сърце.

– Няма по какъв начин да не ви попитам – за какво вършим изявление с Нестор Ел Маестро, а не с Нестор Йевтич?
– Не мога в действителност да си спомня за какво избрах това име. Бях на 17 или на 18. Явно тогава ми е звучало доста крепко и друго. Това е както младежът взема решение да си направи татуировка и е сигурен, че концепцията е фантастична. Когато си млад, от време на време не осъзнаваш, че такова нещо ще остане за цялостен живот. Бях на 17. Беше типична тийнейджърска неточност. И много невероятна.

– Приемате го за неточност?
– Ако можех днешната си глава да я преместя на това момче от преди съвсем 20 години, не мисля, че щях да постъпя по този начин.

– От Интернет разбрахме също, че по време на мачове сте доста прочувствен. Може ли да забележим едно сходство на Юрген Клоп в България?
– Не мисля, че съм толкоз прочувствен. Със сигурност повече съм нервозен от останалите. Моята фантазия е тимът ми да е толкоз добре проведен и толкоз добре квалифициран, че да е като машина. Бих желал да седна на пейката и да виждам по какъв начин играе. Като Карло Анчелоти, Алекс Фъргюсън, или Юп Хайнкес. Но аз не съм задоволително добър, нервозен съм. Сигурен съм, че с времето ще ставам по-спокоен. Сега е мъчно да седна и да виждам.

– Какво знаехте за българския футбол, преди от ЦСКА да ви се обадят?
– Много малко. С цялото ми почитание никой в Швеция или Гърция не гледа българско състезание за наслаждение в свободното си време. Също по този начин никой в България не гледа словашкото или австрийското. Гледаме единствено огромните лиги. Знам ЦСКА. Знам, че това е клуб с огромна история. На същото равнище като „ Цървена звезда ”. Много европейски митове са почнали кариерата си тук. Но от модерното време не знам доста.

– Ако съумеете с най-важната си цел и станете първенец с ЦСКА, ще напуснете ли, както направихте в „ Спартак ”?
– Не, тъй като подписах контракт за три години. Мисля, че ЦСКА е клуб, където мога да пораствам с триумфи. Не знам дали ще съумея да ги реализира. Но направя ли ги, има доста капацитет тук – в града, инфраструктурата, със притежателите, с новата организация на клуба. Всичко това ме притегли тук. Оптимист съм и сигурен, че ЦСКА ще има още веднъж триумфи. Представям си, че мога да остана тук и повече от три години.