Несрин Тахирова е родена в Асеновград. През 2016 г. завършва

Несрин Тахирова е родена в Асеновград. През 2016 година приключва висше обучение със компетентност „ Акушерка “ в МУ – Пловдив. Професионалният ѝ път започва в УСБАЛАГ „ Селена “ в Пловдив, където работи до 2018 година, след което е част от екипа на Акушеро-гинекологичното поделение към УМБАЛ „ Пълмед “ - Пловдив. Преди 5 години постъпва на работа в Неонатологично поделение на МБАЛ – Пазарджик. През 2023 година приключва с отличие магистърска степен по „ Управление на здравни грижи “. Несрин е деен участник в редица интернационалните конференции и конгреси. Вече е част и от Управителния съвет на Алианса на българските акушерки.

– Как избра специалността на акушерката?

Н. Тахирова: Бих споделила, че е орис – като че ли тази благородна специалност сама ме избра. Повлиях се и от майка ми, която се възхищаваше на акушерките, помагали ѝ при нейните раждания. Всъщност тя доста искаше да види дъщерите си в бели престилки и желанието ѝ се сбъдна. Аз приключих за акушерка, а сестра ми – „ Медицинска химия “.

– Какво ти беше най-интересно по време на образованието в университета?

Н. Тахирова: Най-интересното и завладяващо по време на образованието ми сигурно беше така наречен клинична процедура. Теоретичната част е значима, само че практическата ми даваше тласък да продължа.

– Какво си спомняш за първата ти среща с новородено?

Н. Тахирова: Първата ми среща с новородено бе в родилната зала – първата ми база за клинично-практическо образование. По мемоари, първата ми среща с бебенце беше след обикновено раждане. Самият родилен развой също бе оригиналност за мен, а фактът, че имах опцията да следя началото на нов живот – по какъв начин новороденото поема първата си глътка въздух – е нещо, което ме остави безмълвна за дълъг интервал от време, изпълнена с най-различни усеща, само че най-много с страхопочитание.

– Какво за теб е най-вдъхновяващото в работата с бебета и техните фамилии?

Н. Тахирова: Истината е, че новородените бебенца са ми уязвимост още от ден първи в Неонатологичното поделение по време на клиничната ми процедура. Най-вдъхновяващо е по какъв начин тези дребни съвършени същества в действителност са най-борбените герои. Вдъхновяваща е поддръжката и доверието на родителите към екипа, непрестанната борбеност на новородените и чудесата, които се случват всеки ден пред очите ни.

– Кое е най-голямото предизвикателство в работата в интензивния бранш на Неонатологията?

Н. Тахирова: Най-голямото предизвикателство е, когато едно малко дребосъче има потребност от реанимация – нуждата да си оптимално концентриран, бърз, акуратен и в помощ на дежурния доктор.

– Кое в работата ти в Неонатологичното поделение на МБАЛ – Пазарджик смяташ за най-голяма отговорност?

Н. Тахирова: Всяка секунда – от началото до края на промяната – е изпълнена с отговорност. Застъпиш ли на дежурство, отговорността е неизменима – в непрекъснатото наблюдаване на виталните индикатори и положението на детето, осъществяването на всички назначения и осъществяването на операции.

– Какво те кара да се чувстваш задоволена в края на един сложен работен ден?

Н. Тахирова: Най-удовлетворена се усещам, когато си потегли, знаейки, че съм била част от екип, с който сме съумели да спасим нечий живот или сме съдействали за възстановяване на положението на новородено детенце.

– Кои твои персонални качества ти оказват помощ най-вече в работата?

Н. Тахирова: Психиката играе значима роля, изключително в интензивни отделения, само че на първо място водещи са тези полезности – морал, емпатия и състрадателност.

– Как се зареждаш прочувствено и какво те прави щастлива?

Н. Тахирова: Зареждам се, когато пътувам, както и когато отстранявам време за срещи с другари и фамилията ми. Щастлива ме вършат даже и най-малките неща – да вземем за пример да намирам повече време за четене на книги.

– Има ли случай и бебе, които в никакъв случай няма да забравиш?

Н. Тахирова: Да, има моменти на равносметка, в които осъзнаваш, че всичко, което правиш и даваш от себе си, има смисъл. Много са бебчетата, които са оставили диря в съзнанието ми и с които съм изживяла усеща, които човек няма по какъв начин да не помни.

– Какво искаш хората да знаят за специалността „ акушерка “, което постоянно остава прикрито за обществото?

Н. Тахирова: Да си акушерка е предопределение, безкрайна отговорност и безкористна отдаденост. Много бих желала обществото да е по-запознато с нашата роля в женското и детското опазване на здравето, с дейното ни присъединяване в лечебния развой. Силно се надявам вследствие на това акушерската специалност да бъде от ден на ден забележима, ценена и уважавана.

– Участваш интензивно в интернационалните конференции и конгреси. Какво научи при обмяната на опит с сътрудници от разнообразни страни?

Н. Тахирова: Медицината доближава все по-високи равнища на научнообосновани практики, нови способи за диагностика и минимално инвазивни, щадящи операции, когато това е допустимо. Финансирането на научни писания и изследвания на интернационално равнище е доста по-добро. Много сътрудници имат предпочитание да споделят своя опит и познания. Така се стремим да бъдем в колаборация и да се усъвършенстваме.

– Разкажи ни повече за идния теоретичен труд, в чието създаване участваш.

Н. Тахирова: Темата на работната група е „ Лидерски пълномощия за акушерките-лидери “. Целта на научния труд е участниците, които са от разнообразни краища на света, да споделят своите познания, умения и опит в шест основни области: политическа, стратегическа, регулаторна, просветителна, клинична и икономическа. На базата на споделените отзиви, доказателства, научни писания и изследвания, оповестени до момента, ще се дефинират главните лидерски пълномощия, които би трябвало да има акушерката-лидер, както и по какъв начин да продължава да отстоява тези качества и да се развива.

– Наскоро беше определена за член на Управителния съвет на Алианса на българските акушерки. Приемаш ли го като самопризнание за твоята работа?

Н. Тахирова: Благодарна съм за доверието да бъда част от Управителния съвет на Алианса на българските акушерки и за опцията да допринеса за развиването и популяризирането на тази специалност – както на национално, по този начин и на интернационално равнище.

– Какви съгласно теб са най-важните промени, от които акушерската специалност в България се нуждае?

Н. Тахирова: Нужно е акушерките да имаме повече права и опция да бъдем по-автономни. Необходими са промени в структурата на образованието. Трябва да се основат и одобряват стандарти за работа и, несъмнено, не на последно място – да се осъществят законодателни промени.

– Ако можеше да изпратиш едно обръщение към младежите, които занапред избират своята специалност, какво би било то?

Н. Тахирова: На младежите бих споделила да следват самоуверено фантазиите си, да бъдат непрекъснати и работливи, тъй като всичко, което се прави с обич, отдаденост и неизменност, се получава по най-хубавия метод.