Мария Стефанова за Фрог: Когато най-много те е страх, тогава трябва да скочиш
Неслучайно е определено заглавието на днешното изявление. То е обвързвано със същността на създателя, който е притежател на един изключително висок морал, който не му разрешава да се съобщи, даже в най-трудни или сериозни моменти, когато ситуацията граничи със изгубена идея. Дори тогава, когато вярата остава последна. Това значи да отстояваш високия дух, който си и смелостта, която притежаваш.
С признателност към Мария Стефанова, че ни позволи в нейния свят, който е по едно и също време баснословен и изпълнен с магии. В него са борът-войник, който е метафора на достолепието и признакът на дивата череша, която в никакъв случай не се предава, макар тестванията. Там участват гълъбите, които са правилни другари, нежните гугутки, сврачешкото семейство, с което единствено Мария може да комуникира и което от време на време е неразбираемо за другите, приятелите ѝ, книгите, които са като правилни спътници, брачният партньор ѝ Христо Стефанов, с който имат невероятна връзка, щерка ѝ Елена, която с изключение на креативна персона ѝ оказва помощ за всяка роля, племенницата ѝ Мирослава, с която поддържа връзка.
Мария Стефанова има житейска мъдрост, която е натрупала с годините посредством ясна личностна позиция. Освен актриса с невероятен гений и изключителна заложба да вълнува и да допира, тя се откроява с финес, топлина и деликатност, с които претворява всеки облик, който пресъздава на сцената и в киното. Тя е притежател на мощен дух, добрина, достолепие, грижа и мощ. Откроими са усмивката и смехът ѝ. Нейната персона е калена през множеството борби, през които ѝ се е наложило да премине. Те са освен професионални, само че и житейски. Несъмнено Мария Стефанова е ентусиазъм освен за своите сътрудници, само че и за всички, които се вълнуват от изкуство и обичат театъра.
Разговаряме с Мария Стефанова за новата пиеса, в която взе участие. Тя се споделя „ Кралицата майка “. Разкажете ни за комплицирания облик, който пресъздавате
Първото нещо, което осъзнах, че ще играя облик, който надълбоко не съм. Не значи наложително да играеш персонаж, който е покрай теб, само че все някъде е хубаво да имаш облекчение към този комплициран темперамент. Аз си партнирам за първи път с Георги Къркеланов. Стефан Спасов е прелестен режисьор и човек. Той постъпи доста мъдро, тъй като избра метод, с който да се напаснем ние двамата. Аз да го приема, което беше малко по-трудно и той - мен. Слава Богу той се оказа радушен. Той има положително сърце, тъй като има намерено сърце. Той направи пътеката сред нас двамата. На мен пиесата стартира да ми е „ вкусна “, когато усетих комедията първо. Тя е трагикомична, която е на ръба на черна комедия. Същевременно вътре има човешки моменти, които в случай че се изтърван, ще стане страховито за гледане. Няма да ти се желае да гледаш такова нещо. Беше въпрос на време да открия тези закопани бисерчета, които са мои и мога да употребявам. После извадих всички благоприятни условия на специалността. Първо да я науча. Второ да я изговоря като комедия. Трето като подигравка. Четвърто като драма и покруса, с цел да видя в кой указател ще работя тази роля. Чисто професионално работих по нея. Нямаше никакво въодушевление по тази роля.
С този режисьор работя към този момент трета пиеса. Предимно заран бяха моите аналитични разлиствания и занимания с ролята. Стремях се да хвана логиката на героинята. Открих, че тя е била пълностоен човек с огромни упования от живота и че този начален подтик изрично се е разминал с това, през което е минала. Затова тя си го разкрасява и си го доизмисля. Пред децата си тя си го доизмисля. Помъчих се да я оправдая за какво е такава – за какво е властна, мощна, тъй като нищо в живота не е зависело от нея.
Плакатът на спектакъла " Кралицата майка "
Във кино лентата „ Вчера “ се превъплъщавате като преподавател. Защо с изключение на като подстрекател ролята на учителя е значима в обществото?
Истинският преподавател е повече от актьор, тъй като той би трябвало да откри методът, да усети персонално всяко дете и да засее тези знания – тези семенца, които един ден ще се развият в индивида. Учителят може да има поразително въздействие върху живота на един младеж, само че това се случва самостоятелно. Когато един преподавател работи с един клас от 30 деца не е същото. Когато се захване самостоятелно както учителят по физика Теодосий Теодосиев, тогава е Дар Божи. Той е отдаден на тази работа. Това е богослужение. Децата си избират съответен преподавател и отиват при него с отворено схващане – прочие учителят по литература. Това са самостоятелните настройки на всеки. За това не е добре учителската специалност да не е известна. Тя е предопределение. Истинският преподавател е лъчезарен. Моят майка е преподавател. Дори, когато се пенсионира, тя продължи да работи. Никак не ѝ тежеше.
Мария Стефанова в кадър от кино лентата " Вчера " (1988г.)
Участвате и в пиесата „ Три високи дами “ на Едуард Олби. Текстът е извънредно мощен и вълнуващ. Това е един облик в три разнообразни възрасти. Какво е Вашето чувство, до момента в който се превъплъщавате в този облик?
Това е толкоз комплициран и същински материал! Олби е великолепен психолог на първо място. Ти би трябвало да познаваш толкоз добре женската душeвност – диплите на женската душа. Той ги налучква доста правилно. Когато за първи път видях и прочетох текста аз изпитах суматоха, по какъв начин ще обхвана цялата тази роля, всичките тези възрасти, които най-после са сумирани като извод. Самият създател признава в свое изявление: „ Аз желаех да отмъстя на своята майка. Аз съм осиновено дете. Искам да отмъстя за всички неща, които претърпях. Аз я ненавиждах! Аз започнах да пиша, с цел да я санкционира. Когато свърших написаното и го четох, си споделих: „ Боже, какво направих?! Аз написах за нея ода. “ И приятелите ми, които знаеха моето отношение към нея и които го споделяха, споделиха: „ Ама ти си имал прелестна майка! “
За да преплувам, с цел да мина всички тези неща в тази роля, с цел да доближи до общия облик на госпожата – свирепа, мощна, на една жена, която е понесла всички огромни взаимни отстъпки, направила ги е, с цел да построи живота си подобен, какъвто тя счита, че би трябвало да бъде. Тя е съумяла да ги понесе и по тази причина в другите възрасти тя е толкоз друга. Тя би трябвало да е младото момиче, което знае, че единствено би трябвало да пробие в един мъжки свят, а и на няколко пъти споделя: „ Мама ме приготви. “ Психологията на американската жена не се разграничава по нищо от българската. Ако ние имаме нашите мощни българки: Черната Мария, Костанда, Султана и други Една жена носи девет души в себе си – въпросът е: „ Коя, по кое време, по какъв начин ще употребява? “
Мария Стефанова в спектакъла " Три високи дами "
Когато срещнеш комплициран женски облик, в случай че нямаш път в живота преди този момент извървян или страдалчество, което те е калило или не си платил своите женски данове на природата, не може да усетиш огромен женски облик. Може да изиграеш прелестно Катерина, Ева Пунтила, Настася Филипова, само че не и такава американска жена в своите всички възрасти и в своята зрялост. Основното беше прегледът от края към началото. Това е смисълът, когато ни събира трите. Лесно е да мислиш, че го живееш, че правиш взаимни отстъпки, само че когато стигнеш оня миг, в който лежиш, работи подсъзнанието и се наблюдаваш в профил – да се видиш точно през лъжите, илюзиите, разбиването, несправедливостта, през всичко, през което е минал човешкият живот, в случай че го разстелиш наопаки, е най-сложната опция да се изиграе. Тя споделя на дребната: „ Не те харесва! “ Но по кое време не я харесва? – не я харесва, когато към този момент е в леглото и може да огледа живота ѝ, другояче няма опрощение за какво не я харесва – тя е още млада, основава живота си, само че го построява по този начин не както е редно. Започва с илюзиите, с отвратителните взаимни отстъпки, приема брак, който не е съюз на естествена млада жена, приема всички неща, с цел да се осъществя и да има този живот, който желае да живее.
Средната жена е озлобена, тя е проклета. Тя прави гадостите с коняря, т.е. зрялата, която усеща неналичията ѝ, с помощта на този компромисен брак. Това е във връзка с интимната линия. Затова тя споделя: „ Аз не съм толкоз неприятна. Имаше и хубави неща, и положителни времена. “ Това е от нейната мъдра страна. „ Какво по-добро от това, когато си счупихме гръбначния дирек? “ – Това е знак на достолепието, то не е инцидентно. Спокойно изравен човек в живота, когато това изчезне, че имаш право да стоиш изправен в живота – че си го живял и можеш да се обърнеш на всички страни и да кажеш: „ О, Боже, съумях, все пак! “, а не да се обърнеш, когато си на 50г. и си огорчение да кажеш: „ Оу, каква панорама! Колко бедност е имало в моя живот! Колко неща съм приела и с какъв брой неща не съм се справила,колко неща съм получила незаслужено и за какъв брой неща съм отговорна, за какъв брой неща, в случай че имам опция, бих направила тъкмо противоположното! Но към този момент няма по какъв начин.
Бурята е стихнала. Големите беди са отминали. Остава краят. Да излезеш от края. Да излезеш от живота. Кога? Когато можеш да спреш когато всичко е свършило и към този момент нищо не можеш да поправиш. “ Тогава нямаш сили да направиш нищо ново. Т огава поне би трябвало да намериш сили да излезеш от живота . Да приемеш края умерено. Да не се страхуваш от гибелта, тъй като не излизаш от нещо, което се претърпява на розово чердже и на задната седалка на първокласна кола. Не, минал си през цялата тиня на живота. Джапал си през нея. Пръскал си хора. Понесъл си това. И го приемаш за персонално достолепие, а си могъл да избереш сложната пътечка. През централната пътечка има всички вероятни взаимни отстъпки, които човек може да направи.
Според Вас по кое време един компромис може да бъде извиним, по кое време е невероятно той да бъде оневинен?
На колене се застава само пред нещо, което към този момент си изживял. То е свещено в твоя личностен свят. На колене съм заставала само пред гибелта на майка си и татко си. Дори тогава, когато знам, че ще ми коства доста и ще платя голяма сметка, аз отвръщам прочувствено и със сърцето си. Много хора реагират по-точно и работят с мозъка. Когато съчетаеш двете – сърцето и мозъка, можеш да не направиш дребни взаимни отстъпки. Ключово е дребните взаимни отстъпки да могат да бъдат лечими от твоя прочувствен свят. Да можеш да имаш задоволителна причина, тъй като си отдаден на нещо. Когато избереш в живота си цел или идея, към които си се насочил като спектакъл, живопис, изкуство и искаш да ги постигнеш, и ги поставиш по-високо от личното си его, и е по-значимо от твоето дребнаво лично. Тогава някои взаимни отстъпки са простими, тъй като ти искаш да постигнеш това. Въпросът е то да бъде в тези рамки, в които няма да се срамуваш да се сетиш, да помислиш и да ти стане неловко като човек от самия себе си.
Защо е значимо човек да познава себе си?
Ако ти не почнеш да се познаваш добре и в точния момент, си изгубен. Тогава при мен пристигна тази дума „ самопознание “. Ако ти не си зададеш всички въпроси, когато си в сложни моменти, тогава, когато мислиш, че си постигнал рационализиране в някаква специалност и си въобразиш, че знаеш всичко, е свършено с теб. Тогава започваш да вземаш уроците, когато видимо си научил всичко. Това са най-тежките и в същото време най-сладките уроци, тъй като всяко нещо, което научаваш отвън нормативите, по които си построил живота си, това са най-големите облаги. Тогава стартира помъдряването. Тогава се научаваш да разбираш. Тогава се научаваш да прощаваш. Тогава се научаваш да се радваш. Тогава се научаваш да рискуваш. Тогава се научаваш на всички неща, които си пропуснал в своя блян доста рано и постоянно да си удовлетворен. Никой не е стига толкоз рано до върха. Малцина са избраниците, които го доближават. Ако достигнеш върха на своите благоприятни условия – това си е към този момент достижение! Тогава може да се уважаваш. Човек би трябвало да има смисъл. Само и само човек е виновен за ориста си – и когато бърка, и когато съумява.
Ако при започване на демократичните промени не бях отишла да защитя своите сътрудници от Народния спектакъл аз щях идеално да се впиша в новата политика на театъра, само че аз не можех да постъпя по различен метод, тъй като това нямаше да съм аз. Аз изгубих нещо, което към оня миг не оцених, че изгубвам. За мен нямаше стойност. Десетки хора ми споделиха: „ Държиш се несъответстващо. Защо защитаваш изгубена идея? “ Аз чувствам с цялото си създание, че се прави измама в театъра. Реагирах по този начин. Можеше животът ми да бъде по-лек и по-красив, само че не скърбя за този сладко-горчив самун, който ядохме близо 10 години група актьори. Изядох го. Справих се.
Как това Ви кали?
Другата дума, която пристигна в моя живот е „ превъзмогване “. Звучи като девиз, само че не е по този начин. Когато ме изхвърлиха от театъра беше доста тежко. Имаше нощи, когато беше доста тежко. Исках единствено да дремя и да сънувам. През цялото време ми беше монологът на Хамлет: „ Да заспя, да заспя... и да сънувам, да не се разсънвам “ Аз, която всяка заран се разсънвам, подготвена за живот. Става рано от памти века. Майка ми ме приучи на ранно пробуждане. Ставам рано и подготвена да го пребивавам живота. Това бяха месеци, години, в които желаех да дремя и да не се разсънвам. Изведнъж се появява опция, която аз или ще приема да я направя, или не. Или ще скоча, когато най-вече ме е боязън, или няма да скоча. Аз скочих. Там е чалъмът – когато си най-слаб, когато изобщо не знаеш какво ще стане – скачаш – то се получава или не. Но в случай че си имал в себе си капацитет.
Театърът е състезание. Работата по една роля е работа по обич. Взимаш една роля и я обичаш. Ревности постоянно е имало. Друга взима ролята, която искаш и я играе. Когато Петя Герганова минаваше, аз се залепях за стената, с цел да мине тя. А в този момент – нищо. Аз не желая никой да се залепя – аз не съм Петя Герганова, само че желая да има отношение.
Как човек съумява да елементарни. Възможно ли е след време прошката да го докара до насладата?
До насладата да, само че до щастието в никакъв случай, изключително, когато си дал прошка или искаш да простиш нещо, което е непростимо. Аз в никакъв случай не мога да се усетя изцяло щастлива, само че се веселя на толкоз доста неща. Всичко ме изпълва с наслада – като стана сутринта рано и грее слънце на балкона. Детето ми е надалеч. Христо излезе от живота ми. Влизам в един спектакъл, който е доста друг от времето, в което работих в него, само че аз се мъча да го приема, за какво има доста надарени хора, на които се възторгвам. Мога да заплача от живописен факт. Плачех, когато златните девойки се състезаваха, по - особено на съчетанието на Анелия Раленкова – нейният танц с топката. Това в никакъв случай няма да го не помни! Това е различен тип монолог на един различен тип гений. Това са нещата, които ме възторгват. Те ме довеждат до прочувствено разтърсване. Учудва ме, когато виждам по какъв начин се обичат гълъбите на терасата ми. Как я ухажва той. Колко е грижлив. Как я пощи. Как я гали. Как я гледа – пък отляво, пък отдясно. Пък по този начин, пък другояче. Пък като стартират да се целуват и се вкопчат – тормозя се – ще си извадят човките. Той се оттърсва и си потегля. Мъжка работа.
Какво Ви учудва през днешния ден?
Учудвам се на дивата череша, която цъфва първа в задния двор. Тя е голяма и обилна. Те я чупят. Секат. Бетонират я отвред. Обаче тя не се дава. Пробива и продължава да съществува. Тази дива череша – продължава да ме радва. Борът е моето войниче. То си ме пази. Има шишарка. Аз си я виждам. Радвам ѝ се. Има естествени сили, в които е втъкан и малко ген. Има доста неща, които не престават да ме радват. Радват ме триумфите на щерка ми, че се оправя с живота, когато докараха бебето на артиста Пламен, с който играя в „ Облог “. За умните и надарени артисти няма ужасно.
Мария Стефанова. Стопкадър от Българска национална телевизия
Как си партнирате с публиката?
Усещаме се с публиката – взаимно е. Тя е първа. И стартира да ми партнира. Когато не ме усеща, тя не ми партнира, само че все пак аз отново върша нещата на максимума на своите благоприятни условия. Тогава знам, че сме се разминали с огромна част от нея. Аз знам по кое време сме били дружно. Кога сме си говорили – мирис в мирис. Важно е да знаеш къде реагира публиката - на по-елементарните или на по-фините неща. Аз я чувствам. Знам по кое време да не чакам повече от това, което тя може да даде.
Разкажете ни за Вашия брачен партньор – художникът Христо Стефанов
Мария и Христо Стефанови, и техният котарак
Когато Христо заболя, аз отрязах работата, тъй като аз желаех и трябваше да бъда до този човек. Аз усещах отговорност към моето семейство, което трябваше да остане цяло. Този сладко-горчив самун стои в душата ми. Набрах тази мощ и останах у дома. Как ли не звъняха телефони, с цел да ме карат да се върна в театъра. Аз отхвърлих. Всички обичаха Христо. Ние се затворихме с него в жилището. Той имаше неповторимо възприятие за комизъм. Казваше: „ Маце, умерено, ще го изживеем този живот. Книгите, ателието, филмите. “ Живеехме няколко години. Нашите другари не можеха да ни схванат. Питаха: „ Какво вършиме? Да дойдем на посетители. Вие елате “ Ние – „ Не “ Питаха ни – какво вършиме – Говорим си. Не можехме да се наговорим. Той имаше плевел смях. Всичко си казахме. Разказахме си всички басни и приказки. Как са ни надценявали и подценявали. Написа огромна книга в съавторство с проф. Чавдар Попов. Той познаваше доста персони. Преди това у дома идваха доста другари художници, актьори. Говорехме си доста за изкуство, за спектакъл, за международни течения.
" Влизане в града ". Картина от художника Христо Стефанов
Освен извънреден създател, Вие сте и човек, който излъчва достолепие и висок дух. Как съумява човек да резервира достолепието си, макар компликациите и материалните времена, в които живеем?
Когато си живял толкоз доста време, ти срещаш толкоз доста хора, преживяш толкоз очарования и още повече разочарования, преживяваш тези дребни, дребни подлости, които са ежедневни. Те се случват в работата или в живота. Когато дребните изменничества са те съпътствали дълго време, когато си схванал, че даже околните другари в комплицирана обстановка са подготвени да създадат това, когато си срещнал и нови другарства и нови чисти хора, и нови взаимоотношения, даже нови тествания, няма метод да постъпиш иначе с изключение на по този начин, както си основан, както те е научил животът. След като той те е пляскал дълго – ти си направил своите заключения. Бях чела, че сложните времена имат научна стойност. Истински любознателният човек, умният, би трябвало да успее да открие тъкмо това – научната стойност, а освен ударите.
Моят живот по никакъв начин не беше розов. Аз не съм от щастливите актриси, на които мъжете им правят всичко, а те имат единствено прищявки. Няма такова нещо. Ние създадохме дружно живота си с Христо. Ние с него нямахме две идентични лъжици. Двамата си направихме насладите и тъгите. Ние не взехме жилище от страната. Той беше доста топъл човек. Той ми беше задоволителен. Аз съм в този дом. До този човек. Флиртовете са дребните тествания на живота, само че се сблъскваш и с огромните. Никога не съм живяла безинтересно, дори в тъгите си. Когато незаслужено те изхвърлят от твоята общественост. Когато загубиш индивида до себе си – половинвековен живот, с който сте сраснали. Когато си изгубил – майка си, татко си. И преминеш през тези страховити тествания – несъмнено си научил, че животът е това – бели и черни страници.
Да успееш тогава да се изправиш, когато животът те е навел до земята, е единствено с помощта на личното ти изпитание. Никой няма да те изправи! Ти би трябвало да намериш опорната точка, с цел да стартира изправянето. Човек не може внезапно да се изправи. Търси къде да се подпре, защо да се хване. Т ака е при огромните житейски сривания. Те не остават незабележими и подминаващи. Те остават в теб. Те те разрушават от вътрешната страна отвреме в точния момент, само че те те вършат и постоянен. Ти знаеш, че или ще ги приемеш и ще намериш смисъл защо да се хванеш, с цел да излезеш или ще се отпуснеш и ще си безконечната страдалка.
Животът се е състоял. Човек е обичал. Реализирал е специалността, която е обичал. Има толкоз другари и още повече неприятели, което демонстрира, че човек е жив, тъй като никой не блъска по „ умряло куче “. Незабележимите живеят по-добре и по-леко.
Разкажете ни по какъв начин съхраните обичта си към животните през годините и по какъв начин тя запази вас през годините
Аз съм известна с моето отношение към животните. Петър Увалиев ме заведе на гробище за животни в Лондон. Там ми сподели един гроб, на куче на който написа: „ На единствения правилен другар в моя живот. “ Те са безсловесни живи същества. Те са чисти живи същества. Те са като деца. В чужбина на никое място не съм видяла убито животно.
Как резервираме чувството си за тези, които обичаме и които в никакъв случай не си отиват?
Това е най-вълшебният миг. Това е автопортретът на брачна половинка ми. С него си поддържам връзка във върхови моменти от живота ми. И се карам с него, и го обичам.
Автопортрет на художника Христо Стефанов, нарисуван през 2002г.
Научаването да живееш с човек, който към този момент не е физически с теб, е огромно събитие. Нито за момент не позволявам, че Христо го няма. Целият ми живот е съгласуван с него. Не тъй като му съблюдавам съответни дати, а тъй като не давам да му пипнат компютъра и книгите или да му влязат в ателието. Само Гюлтен. Нея Христо я научи. Понякога се качвам в ателието. Той е там във всяко нещо. Такава е връзката с майка ми. Тя си отиде най-рано от живота ми. Знам, че тя ме пази, когато играя на сцената. Пази си ги хората. Човек, който е осмислил съществуването на различен човек до себе си, няма метод да излезе от живота. Приятелите също доста помня.
Мария Стефанова има извънредно богата креативна кариера в театъра, киното, малкия екран. Разнообразните ѝ превъплъщения са ново и вълнуващо прекарване за феновете. С лекост и финес тя пресъздава разнообразни положения, като им придава тактичност, деликатност, страст. Дори в най-сложните и властни облици, които играе на моменти човек се пита: „ Господи, по какъв начин е допустимо тя да реализира това по едно и също време с такава експедитивност и финес? “
Мария Стефанова
Освен необикновено възприятие на комизъм Мария Стефанова има извънредно жив разум, който толкоз очевидно улавя точния колорит на казаното и го насочва към фена като блестящо обръщение, което отеква в мислите му. Много малко са актьорите, които могат да те развълнуват толкоз мощно и дълго, както Мария Стефанова, тъй като нейните облици имат психическата дълбочина от претърпяното, от контузията, от конфликта с действителността, който постоянно не е лек, а и както тя самата споделя за себе си: „ Аз нося този сладко-горчив самун в душата си. “
Несъмнено ние като фенове имаме щастието да гледаме Мария Стефанова в ролята на майката в пиесата „ Кралицата майка “, в която тя минава през доста положения, тъй като има толкоз нюанси на женската душeвност. Възхитително е, че макар цялата тази власт Мария съумява да удържи салдото и да резервира човешкото, което е извънредно затрогващо на моменти. Откроява се и нежността във взаимоотношенията със сина ѝ. Освен това не трябва да забравяме, че всяка житейска възраст има своята истина. Затова не трябва да съдим, тъй като всеки има право на любов, схващане и амнистия.
В пиесата „ Три високи дами “ на Едуард Олби Мария Стефанова още веднъж пресъздава доста сложна и комплицирана роля, която изисква доста кураж и себеотдаване. Освен тях е нужна и доста огромна креативна откровеност, с цел да се получи пълноценно и разнообразно превъплъщение. То е толкоз откровено, толкоз безпощадно и толкоз самоуверено, че на моменти човек усеща по какъв начин личните му мисли стопират и се придвижва напълно в света на дамата, която споделя своята история – през какво е минала, какво е претърпяла и какво ѝ следва оттук насетне.
Във кино лентата „ Вчера “ Мария Стефанова по извънредно топъл и непосредствен до учениците метод пресъздава облика на учителя. Тя реализира това с лекост. Преподава на младежи, които за жалост на доста ранен стадий се срещат със гибелта. Нейната роля остава запаметяваща се, тъй като е изиграна в едно сурово време, което изисква хората да не демонстрират страсти, да бъдат мощни, макар нещастията и нещастията, които им се случват, тъй като тоталитарните режими изискват изключителна самодисциплина и отдаденост.
Във всички функции на Мария Стефанова се откроява финесът и нейната човешка топлина. Те са като палитра, която оцветяват по грациозен метод всяко нейно преобразяване в театъра, киното, телевизия. Чувството ѝ за комизъм постоянно е като нежна прегръдка. Усмивката ѝ е окриляваща.
Интервю и коментар на Ирина Тодорова
С признателност към Мария Стефанова, че ни позволи в нейния свят, който е по едно и също време баснословен и изпълнен с магии. В него са борът-войник, който е метафора на достолепието и признакът на дивата череша, която в никакъв случай не се предава, макар тестванията. Там участват гълъбите, които са правилни другари, нежните гугутки, сврачешкото семейство, с което единствено Мария може да комуникира и което от време на време е неразбираемо за другите, приятелите ѝ, книгите, които са като правилни спътници, брачният партньор ѝ Христо Стефанов, с който имат невероятна връзка, щерка ѝ Елена, която с изключение на креативна персона ѝ оказва помощ за всяка роля, племенницата ѝ Мирослава, с която поддържа връзка.
Мария Стефанова има житейска мъдрост, която е натрупала с годините посредством ясна личностна позиция. Освен актриса с невероятен гений и изключителна заложба да вълнува и да допира, тя се откроява с финес, топлина и деликатност, с които претворява всеки облик, който пресъздава на сцената и в киното. Тя е притежател на мощен дух, добрина, достолепие, грижа и мощ. Откроими са усмивката и смехът ѝ. Нейната персона е калена през множеството борби, през които ѝ се е наложило да премине. Те са освен професионални, само че и житейски. Несъмнено Мария Стефанова е ентусиазъм освен за своите сътрудници, само че и за всички, които се вълнуват от изкуство и обичат театъра.
Разговаряме с Мария Стефанова за новата пиеса, в която взе участие. Тя се споделя „ Кралицата майка “. Разкажете ни за комплицирания облик, който пресъздавате
Първото нещо, което осъзнах, че ще играя облик, който надълбоко не съм. Не значи наложително да играеш персонаж, който е покрай теб, само че все някъде е хубаво да имаш облекчение към този комплициран темперамент. Аз си партнирам за първи път с Георги Къркеланов. Стефан Спасов е прелестен режисьор и човек. Той постъпи доста мъдро, тъй като избра метод, с който да се напаснем ние двамата. Аз да го приема, което беше малко по-трудно и той - мен. Слава Богу той се оказа радушен. Той има положително сърце, тъй като има намерено сърце. Той направи пътеката сред нас двамата. На мен пиесата стартира да ми е „ вкусна “, когато усетих комедията първо. Тя е трагикомична, която е на ръба на черна комедия. Същевременно вътре има човешки моменти, които в случай че се изтърван, ще стане страховито за гледане. Няма да ти се желае да гледаш такова нещо. Беше въпрос на време да открия тези закопани бисерчета, които са мои и мога да употребявам. После извадих всички благоприятни условия на специалността. Първо да я науча. Второ да я изговоря като комедия. Трето като подигравка. Четвърто като драма и покруса, с цел да видя в кой указател ще работя тази роля. Чисто професионално работих по нея. Нямаше никакво въодушевление по тази роля.
С този режисьор работя към този момент трета пиеса. Предимно заран бяха моите аналитични разлиствания и занимания с ролята. Стремях се да хвана логиката на героинята. Открих, че тя е била пълностоен човек с огромни упования от живота и че този начален подтик изрично се е разминал с това, през което е минала. Затова тя си го разкрасява и си го доизмисля. Пред децата си тя си го доизмисля. Помъчих се да я оправдая за какво е такава – за какво е властна, мощна, тъй като нищо в живота не е зависело от нея.
Плакатът на спектакъла " Кралицата майка "
Във кино лентата „ Вчера “ се превъплъщавате като преподавател. Защо с изключение на като подстрекател ролята на учителя е значима в обществото?
Истинският преподавател е повече от актьор, тъй като той би трябвало да откри методът, да усети персонално всяко дете и да засее тези знания – тези семенца, които един ден ще се развият в индивида. Учителят може да има поразително въздействие върху живота на един младеж, само че това се случва самостоятелно. Когато един преподавател работи с един клас от 30 деца не е същото. Когато се захване самостоятелно както учителят по физика Теодосий Теодосиев, тогава е Дар Божи. Той е отдаден на тази работа. Това е богослужение. Децата си избират съответен преподавател и отиват при него с отворено схващане – прочие учителят по литература. Това са самостоятелните настройки на всеки. За това не е добре учителската специалност да не е известна. Тя е предопределение. Истинският преподавател е лъчезарен. Моят майка е преподавател. Дори, когато се пенсионира, тя продължи да работи. Никак не ѝ тежеше.
Мария Стефанова в кадър от кино лентата " Вчера " (1988г.)
Участвате и в пиесата „ Три високи дами “ на Едуард Олби. Текстът е извънредно мощен и вълнуващ. Това е един облик в три разнообразни възрасти. Какво е Вашето чувство, до момента в който се превъплъщавате в този облик?
Това е толкоз комплициран и същински материал! Олби е великолепен психолог на първо място. Ти би трябвало да познаваш толкоз добре женската душeвност – диплите на женската душа. Той ги налучква доста правилно. Когато за първи път видях и прочетох текста аз изпитах суматоха, по какъв начин ще обхвана цялата тази роля, всичките тези възрасти, които най-после са сумирани като извод. Самият създател признава в свое изявление: „ Аз желаех да отмъстя на своята майка. Аз съм осиновено дете. Искам да отмъстя за всички неща, които претърпях. Аз я ненавиждах! Аз започнах да пиша, с цел да я санкционира. Когато свърших написаното и го четох, си споделих: „ Боже, какво направих?! Аз написах за нея ода. “ И приятелите ми, които знаеха моето отношение към нея и които го споделяха, споделиха: „ Ама ти си имал прелестна майка! “
За да преплувам, с цел да мина всички тези неща в тази роля, с цел да доближи до общия облик на госпожата – свирепа, мощна, на една жена, която е понесла всички огромни взаимни отстъпки, направила ги е, с цел да построи живота си подобен, какъвто тя счита, че би трябвало да бъде. Тя е съумяла да ги понесе и по тази причина в другите възрасти тя е толкоз друга. Тя би трябвало да е младото момиче, което знае, че единствено би трябвало да пробие в един мъжки свят, а и на няколко пъти споделя: „ Мама ме приготви. “ Психологията на американската жена не се разграничава по нищо от българската. Ако ние имаме нашите мощни българки: Черната Мария, Костанда, Султана и други Една жена носи девет души в себе си – въпросът е: „ Коя, по кое време, по какъв начин ще употребява? “
Мария Стефанова в спектакъла " Три високи дами "
Когато срещнеш комплициран женски облик, в случай че нямаш път в живота преди този момент извървян или страдалчество, което те е калило или не си платил своите женски данове на природата, не може да усетиш огромен женски облик. Може да изиграеш прелестно Катерина, Ева Пунтила, Настася Филипова, само че не и такава американска жена в своите всички възрасти и в своята зрялост. Основното беше прегледът от края към началото. Това е смисълът, когато ни събира трите. Лесно е да мислиш, че го живееш, че правиш взаимни отстъпки, само че когато стигнеш оня миг, в който лежиш, работи подсъзнанието и се наблюдаваш в профил – да се видиш точно през лъжите, илюзиите, разбиването, несправедливостта, през всичко, през което е минал човешкият живот, в случай че го разстелиш наопаки, е най-сложната опция да се изиграе. Тя споделя на дребната: „ Не те харесва! “ Но по кое време не я харесва? – не я харесва, когато към този момент е в леглото и може да огледа живота ѝ, другояче няма опрощение за какво не я харесва – тя е още млада, основава живота си, само че го построява по този начин не както е редно. Започва с илюзиите, с отвратителните взаимни отстъпки, приема брак, който не е съюз на естествена млада жена, приема всички неща, с цел да се осъществя и да има този живот, който желае да живее.
Средната жена е озлобена, тя е проклета. Тя прави гадостите с коняря, т.е. зрялата, която усеща неналичията ѝ, с помощта на този компромисен брак. Това е във връзка с интимната линия. Затова тя споделя: „ Аз не съм толкоз неприятна. Имаше и хубави неща, и положителни времена. “ Това е от нейната мъдра страна. „ Какво по-добро от това, когато си счупихме гръбначния дирек? “ – Това е знак на достолепието, то не е инцидентно. Спокойно изравен човек в живота, когато това изчезне, че имаш право да стоиш изправен в живота – че си го живял и можеш да се обърнеш на всички страни и да кажеш: „ О, Боже, съумях, все пак! “, а не да се обърнеш, когато си на 50г. и си огорчение да кажеш: „ Оу, каква панорама! Колко бедност е имало в моя живот! Колко неща съм приела и с какъв брой неща не съм се справила,колко неща съм получила незаслужено и за какъв брой неща съм отговорна, за какъв брой неща, в случай че имам опция, бих направила тъкмо противоположното! Но към този момент няма по какъв начин.
Бурята е стихнала. Големите беди са отминали. Остава краят. Да излезеш от края. Да излезеш от живота. Кога? Когато можеш да спреш когато всичко е свършило и към този момент нищо не можеш да поправиш. “ Тогава нямаш сили да направиш нищо ново. Т огава поне би трябвало да намериш сили да излезеш от живота . Да приемеш края умерено. Да не се страхуваш от гибелта, тъй като не излизаш от нещо, което се претърпява на розово чердже и на задната седалка на първокласна кола. Не, минал си през цялата тиня на живота. Джапал си през нея. Пръскал си хора. Понесъл си това. И го приемаш за персонално достолепие, а си могъл да избереш сложната пътечка. През централната пътечка има всички вероятни взаимни отстъпки, които човек може да направи.
Според Вас по кое време един компромис може да бъде извиним, по кое време е невероятно той да бъде оневинен?
На колене се застава само пред нещо, което към този момент си изживял. То е свещено в твоя личностен свят. На колене съм заставала само пред гибелта на майка си и татко си. Дори тогава, когато знам, че ще ми коства доста и ще платя голяма сметка, аз отвръщам прочувствено и със сърцето си. Много хора реагират по-точно и работят с мозъка. Когато съчетаеш двете – сърцето и мозъка, можеш да не направиш дребни взаимни отстъпки. Ключово е дребните взаимни отстъпки да могат да бъдат лечими от твоя прочувствен свят. Да можеш да имаш задоволителна причина, тъй като си отдаден на нещо. Когато избереш в живота си цел или идея, към които си се насочил като спектакъл, живопис, изкуство и искаш да ги постигнеш, и ги поставиш по-високо от личното си его, и е по-значимо от твоето дребнаво лично. Тогава някои взаимни отстъпки са простими, тъй като ти искаш да постигнеш това. Въпросът е то да бъде в тези рамки, в които няма да се срамуваш да се сетиш, да помислиш и да ти стане неловко като човек от самия себе си.
Защо е значимо човек да познава себе си?
Ако ти не почнеш да се познаваш добре и в точния момент, си изгубен. Тогава при мен пристигна тази дума „ самопознание “. Ако ти не си зададеш всички въпроси, когато си в сложни моменти, тогава, когато мислиш, че си постигнал рационализиране в някаква специалност и си въобразиш, че знаеш всичко, е свършено с теб. Тогава започваш да вземаш уроците, когато видимо си научил всичко. Това са най-тежките и в същото време най-сладките уроци, тъй като всяко нещо, което научаваш отвън нормативите, по които си построил живота си, това са най-големите облаги. Тогава стартира помъдряването. Тогава се научаваш да разбираш. Тогава се научаваш да прощаваш. Тогава се научаваш да се радваш. Тогава се научаваш да рискуваш. Тогава се научаваш на всички неща, които си пропуснал в своя блян доста рано и постоянно да си удовлетворен. Никой не е стига толкоз рано до върха. Малцина са избраниците, които го доближават. Ако достигнеш върха на своите благоприятни условия – това си е към този момент достижение! Тогава може да се уважаваш. Човек би трябвало да има смисъл. Само и само човек е виновен за ориста си – и когато бърка, и когато съумява.
Ако при започване на демократичните промени не бях отишла да защитя своите сътрудници от Народния спектакъл аз щях идеално да се впиша в новата политика на театъра, само че аз не можех да постъпя по различен метод, тъй като това нямаше да съм аз. Аз изгубих нещо, което към оня миг не оцених, че изгубвам. За мен нямаше стойност. Десетки хора ми споделиха: „ Държиш се несъответстващо. Защо защитаваш изгубена идея? “ Аз чувствам с цялото си създание, че се прави измама в театъра. Реагирах по този начин. Можеше животът ми да бъде по-лек и по-красив, само че не скърбя за този сладко-горчив самун, който ядохме близо 10 години група актьори. Изядох го. Справих се.
Как това Ви кали?
Другата дума, която пристигна в моя живот е „ превъзмогване “. Звучи като девиз, само че не е по този начин. Когато ме изхвърлиха от театъра беше доста тежко. Имаше нощи, когато беше доста тежко. Исках единствено да дремя и да сънувам. През цялото време ми беше монологът на Хамлет: „ Да заспя, да заспя... и да сънувам, да не се разсънвам “ Аз, която всяка заран се разсънвам, подготвена за живот. Става рано от памти века. Майка ми ме приучи на ранно пробуждане. Ставам рано и подготвена да го пребивавам живота. Това бяха месеци, години, в които желаех да дремя и да не се разсънвам. Изведнъж се появява опция, която аз или ще приема да я направя, или не. Или ще скоча, когато най-вече ме е боязън, или няма да скоча. Аз скочих. Там е чалъмът – когато си най-слаб, когато изобщо не знаеш какво ще стане – скачаш – то се получава или не. Но в случай че си имал в себе си капацитет.
Театърът е състезание. Работата по една роля е работа по обич. Взимаш една роля и я обичаш. Ревности постоянно е имало. Друга взима ролята, която искаш и я играе. Когато Петя Герганова минаваше, аз се залепях за стената, с цел да мине тя. А в този момент – нищо. Аз не желая никой да се залепя – аз не съм Петя Герганова, само че желая да има отношение.
Как човек съумява да елементарни. Възможно ли е след време прошката да го докара до насладата?
До насладата да, само че до щастието в никакъв случай, изключително, когато си дал прошка или искаш да простиш нещо, което е непростимо. Аз в никакъв случай не мога да се усетя изцяло щастлива, само че се веселя на толкоз доста неща. Всичко ме изпълва с наслада – като стана сутринта рано и грее слънце на балкона. Детето ми е надалеч. Христо излезе от живота ми. Влизам в един спектакъл, който е доста друг от времето, в което работих в него, само че аз се мъча да го приема, за какво има доста надарени хора, на които се възторгвам. Мога да заплача от живописен факт. Плачех, когато златните девойки се състезаваха, по - особено на съчетанието на Анелия Раленкова – нейният танц с топката. Това в никакъв случай няма да го не помни! Това е различен тип монолог на един различен тип гений. Това са нещата, които ме възторгват. Те ме довеждат до прочувствено разтърсване. Учудва ме, когато виждам по какъв начин се обичат гълъбите на терасата ми. Как я ухажва той. Колко е грижлив. Как я пощи. Как я гали. Как я гледа – пък отляво, пък отдясно. Пък по този начин, пък другояче. Пък като стартират да се целуват и се вкопчат – тормозя се – ще си извадят човките. Той се оттърсва и си потегля. Мъжка работа.
Какво Ви учудва през днешния ден?
Учудвам се на дивата череша, която цъфва първа в задния двор. Тя е голяма и обилна. Те я чупят. Секат. Бетонират я отвред. Обаче тя не се дава. Пробива и продължава да съществува. Тази дива череша – продължава да ме радва. Борът е моето войниче. То си ме пази. Има шишарка. Аз си я виждам. Радвам ѝ се. Има естествени сили, в които е втъкан и малко ген. Има доста неща, които не престават да ме радват. Радват ме триумфите на щерка ми, че се оправя с живота, когато докараха бебето на артиста Пламен, с който играя в „ Облог “. За умните и надарени артисти няма ужасно.
Мария Стефанова. Стопкадър от Българска национална телевизия
Как си партнирате с публиката?
Усещаме се с публиката – взаимно е. Тя е първа. И стартира да ми партнира. Когато не ме усеща, тя не ми партнира, само че все пак аз отново върша нещата на максимума на своите благоприятни условия. Тогава знам, че сме се разминали с огромна част от нея. Аз знам по кое време сме били дружно. Кога сме си говорили – мирис в мирис. Важно е да знаеш къде реагира публиката - на по-елементарните или на по-фините неща. Аз я чувствам. Знам по кое време да не чакам повече от това, което тя може да даде.
Разкажете ни за Вашия брачен партньор – художникът Христо Стефанов
Мария и Христо Стефанови, и техният котарак
Когато Христо заболя, аз отрязах работата, тъй като аз желаех и трябваше да бъда до този човек. Аз усещах отговорност към моето семейство, което трябваше да остане цяло. Този сладко-горчив самун стои в душата ми. Набрах тази мощ и останах у дома. Как ли не звъняха телефони, с цел да ме карат да се върна в театъра. Аз отхвърлих. Всички обичаха Христо. Ние се затворихме с него в жилището. Той имаше неповторимо възприятие за комизъм. Казваше: „ Маце, умерено, ще го изживеем този живот. Книгите, ателието, филмите. “ Живеехме няколко години. Нашите другари не можеха да ни схванат. Питаха: „ Какво вършиме? Да дойдем на посетители. Вие елате “ Ние – „ Не “ Питаха ни – какво вършиме – Говорим си. Не можехме да се наговорим. Той имаше плевел смях. Всичко си казахме. Разказахме си всички басни и приказки. Как са ни надценявали и подценявали. Написа огромна книга в съавторство с проф. Чавдар Попов. Той познаваше доста персони. Преди това у дома идваха доста другари художници, актьори. Говорехме си доста за изкуство, за спектакъл, за международни течения.
" Влизане в града ". Картина от художника Христо Стефанов
Освен извънреден създател, Вие сте и човек, който излъчва достолепие и висок дух. Как съумява човек да резервира достолепието си, макар компликациите и материалните времена, в които живеем?
Когато си живял толкоз доста време, ти срещаш толкоз доста хора, преживяш толкоз очарования и още повече разочарования, преживяваш тези дребни, дребни подлости, които са ежедневни. Те се случват в работата или в живота. Когато дребните изменничества са те съпътствали дълго време, когато си схванал, че даже околните другари в комплицирана обстановка са подготвени да създадат това, когато си срещнал и нови другарства и нови чисти хора, и нови взаимоотношения, даже нови тествания, няма метод да постъпиш иначе с изключение на по този начин, както си основан, както те е научил животът. След като той те е пляскал дълго – ти си направил своите заключения. Бях чела, че сложните времена имат научна стойност. Истински любознателният човек, умният, би трябвало да успее да открие тъкмо това – научната стойност, а освен ударите.
Моят живот по никакъв начин не беше розов. Аз не съм от щастливите актриси, на които мъжете им правят всичко, а те имат единствено прищявки. Няма такова нещо. Ние създадохме дружно живота си с Христо. Ние с него нямахме две идентични лъжици. Двамата си направихме насладите и тъгите. Ние не взехме жилище от страната. Той беше доста топъл човек. Той ми беше задоволителен. Аз съм в този дом. До този човек. Флиртовете са дребните тествания на живота, само че се сблъскваш и с огромните. Никога не съм живяла безинтересно, дори в тъгите си. Когато незаслужено те изхвърлят от твоята общественост. Когато загубиш индивида до себе си – половинвековен живот, с който сте сраснали. Когато си изгубил – майка си, татко си. И преминеш през тези страховити тествания – несъмнено си научил, че животът е това – бели и черни страници.
Да успееш тогава да се изправиш, когато животът те е навел до земята, е единствено с помощта на личното ти изпитание. Никой няма да те изправи! Ти би трябвало да намериш опорната точка, с цел да стартира изправянето. Човек не може внезапно да се изправи. Търси къде да се подпре, защо да се хване. Т ака е при огромните житейски сривания. Те не остават незабележими и подминаващи. Те остават в теб. Те те разрушават от вътрешната страна отвреме в точния момент, само че те те вършат и постоянен. Ти знаеш, че или ще ги приемеш и ще намериш смисъл защо да се хванеш, с цел да излезеш или ще се отпуснеш и ще си безконечната страдалка.
Животът се е състоял. Човек е обичал. Реализирал е специалността, която е обичал. Има толкоз другари и още повече неприятели, което демонстрира, че човек е жив, тъй като никой не блъска по „ умряло куче “. Незабележимите живеят по-добре и по-леко.
Разкажете ни по какъв начин съхраните обичта си към животните през годините и по какъв начин тя запази вас през годините
Аз съм известна с моето отношение към животните. Петър Увалиев ме заведе на гробище за животни в Лондон. Там ми сподели един гроб, на куче на който написа: „ На единствения правилен другар в моя живот. “ Те са безсловесни живи същества. Те са чисти живи същества. Те са като деца. В чужбина на никое място не съм видяла убито животно.
Как резервираме чувството си за тези, които обичаме и които в никакъв случай не си отиват?
Това е най-вълшебният миг. Това е автопортретът на брачна половинка ми. С него си поддържам връзка във върхови моменти от живота ми. И се карам с него, и го обичам.
Автопортрет на художника Христо Стефанов, нарисуван през 2002г.
Научаването да живееш с човек, който към този момент не е физически с теб, е огромно събитие. Нито за момент не позволявам, че Христо го няма. Целият ми живот е съгласуван с него. Не тъй като му съблюдавам съответни дати, а тъй като не давам да му пипнат компютъра и книгите или да му влязат в ателието. Само Гюлтен. Нея Христо я научи. Понякога се качвам в ателието. Той е там във всяко нещо. Такава е връзката с майка ми. Тя си отиде най-рано от живота ми. Знам, че тя ме пази, когато играя на сцената. Пази си ги хората. Човек, който е осмислил съществуването на различен човек до себе си, няма метод да излезе от живота. Приятелите също доста помня.
Мария Стефанова има извънредно богата креативна кариера в театъра, киното, малкия екран. Разнообразните ѝ превъплъщения са ново и вълнуващо прекарване за феновете. С лекост и финес тя пресъздава разнообразни положения, като им придава тактичност, деликатност, страст. Дори в най-сложните и властни облици, които играе на моменти човек се пита: „ Господи, по какъв начин е допустимо тя да реализира това по едно и също време с такава експедитивност и финес? “
Мария Стефанова
Освен необикновено възприятие на комизъм Мария Стефанова има извънредно жив разум, който толкоз очевидно улавя точния колорит на казаното и го насочва към фена като блестящо обръщение, което отеква в мислите му. Много малко са актьорите, които могат да те развълнуват толкоз мощно и дълго, както Мария Стефанова, тъй като нейните облици имат психическата дълбочина от претърпяното, от контузията, от конфликта с действителността, който постоянно не е лек, а и както тя самата споделя за себе си: „ Аз нося този сладко-горчив самун в душата си. “
Несъмнено ние като фенове имаме щастието да гледаме Мария Стефанова в ролята на майката в пиесата „ Кралицата майка “, в която тя минава през доста положения, тъй като има толкоз нюанси на женската душeвност. Възхитително е, че макар цялата тази власт Мария съумява да удържи салдото и да резервира човешкото, което е извънредно затрогващо на моменти. Откроява се и нежността във взаимоотношенията със сина ѝ. Освен това не трябва да забравяме, че всяка житейска възраст има своята истина. Затова не трябва да съдим, тъй като всеки има право на любов, схващане и амнистия.
В пиесата „ Три високи дами “ на Едуард Олби Мария Стефанова още веднъж пресъздава доста сложна и комплицирана роля, която изисква доста кураж и себеотдаване. Освен тях е нужна и доста огромна креативна откровеност, с цел да се получи пълноценно и разнообразно превъплъщение. То е толкоз откровено, толкоз безпощадно и толкоз самоуверено, че на моменти човек усеща по какъв начин личните му мисли стопират и се придвижва напълно в света на дамата, която споделя своята история – през какво е минала, какво е претърпяла и какво ѝ следва оттук насетне.
Във кино лентата „ Вчера “ Мария Стефанова по извънредно топъл и непосредствен до учениците метод пресъздава облика на учителя. Тя реализира това с лекост. Преподава на младежи, които за жалост на доста ранен стадий се срещат със гибелта. Нейната роля остава запаметяваща се, тъй като е изиграна в едно сурово време, което изисква хората да не демонстрират страсти, да бъдат мощни, макар нещастията и нещастията, които им се случват, тъй като тоталитарните режими изискват изключителна самодисциплина и отдаденост.
Във всички функции на Мария Стефанова се откроява финесът и нейната човешка топлина. Те са като палитра, която оцветяват по грациозен метод всяко нейно преобразяване в театъра, киното, телевизия. Чувството ѝ за комизъм постоянно е като нежна прегръдка. Усмивката ѝ е окриляваща.
Интервю и коментар на Ирина Тодорова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ