Учените със сензационно твърдение за „черната смърт“, погубила 20 милиона души през 14 век
Нещо прекомерно любопитно се е случило с околната среда по време на „ черната гибел “. Ние, хората, сме ужасни, когато става дума за отношението им към природата. И сякаш тя неслучайно на моменти пробва да ни изтрие от лицето на Земята, написа iflscience, представен от obekti.bg „ Черната гибел “ през 14. век е добър образец за това – за няколко десетилетия тя погубва 20 милиона души. Сега ново проучване демонстрира, че тази чума може да е имала и изненадващо позитивен резултат върху околната среда.
Екип откриватели от Харвардския университет наблюдават районното и световното замърсяване с олово във времето, което се разкрива в редица реформаторски разбори на вътрешността на ледовете. Мините, метелообработването и обвързваните с него промишлени процеси отделят доста олово в околната среда - както в атмосферата, по този начин и в хидросферата.
Оловото поврежда нервната система и храносмилателната система много тежко - както на хората, по този начин и на животните. То не се среща в околната среда в толкоз огромни количества, с изключение на в резултат на рудодобива – а той се случва през последните най-малко 2000 години.
Проследяването на концентрацията на олово в околната среда посредством полярните ледове демонстрира, че по време на „ Черната гибел “ – изключително сред 1349 и 1353 година – въздухът е бил без олово за първи и единствен път през последните две хилядолетия. Както се оказва, когато толкоз доста хора умират толкоз бързо, добиването на олово става надалеч по-маловажно от оцеляването.
„ По време на чумната пандемия демографският и стопански колапс прекъсва металопроизводството и оловото в атмосферата спада до равнища, които не могат да бъдат засечени, “ пишат учените.
Да, по-малко хора значи по-малко замърсяване. Това може да звучи като коренен апел някой актуален архизлодей да скочи и да избави света от нас самите, само че това не е единственото, което ни остава.
Неща като Парижкото съглашение демонстрират, че хората са способни да работят дружно с цел да се оправят с проблеми в големи мащаби. Така че вместо да чакаме природата още веднъж да си отмъсти за вредите, можем да стигнем до преференциални на всички различни решения, с цел да променим държанието си.
Екип откриватели от Харвардския университет наблюдават районното и световното замърсяване с олово във времето, което се разкрива в редица реформаторски разбори на вътрешността на ледовете. Мините, метелообработването и обвързваните с него промишлени процеси отделят доста олово в околната среда - както в атмосферата, по този начин и в хидросферата.
Оловото поврежда нервната система и храносмилателната система много тежко - както на хората, по този начин и на животните. То не се среща в околната среда в толкоз огромни количества, с изключение на в резултат на рудодобива – а той се случва през последните най-малко 2000 години.
Проследяването на концентрацията на олово в околната среда посредством полярните ледове демонстрира, че по време на „ Черната гибел “ – изключително сред 1349 и 1353 година – въздухът е бил без олово за първи и единствен път през последните две хилядолетия. Както се оказва, когато толкоз доста хора умират толкоз бързо, добиването на олово става надалеч по-маловажно от оцеляването.
„ По време на чумната пандемия демографският и стопански колапс прекъсва металопроизводството и оловото в атмосферата спада до равнища, които не могат да бъдат засечени, “ пишат учените.
Да, по-малко хора значи по-малко замърсяване. Това може да звучи като коренен апел някой актуален архизлодей да скочи и да избави света от нас самите, само че това не е единственото, което ни остава.
Неща като Парижкото съглашение демонстрират, че хората са способни да работят дружно с цел да се оправят с проблеми в големи мащаби. Така че вместо да чакаме природата още веднъж да си отмъсти за вредите, можем да стигнем до преференциални на всички различни решения, с цел да променим държанието си.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ