Седмицата: Дерогирани та чак дрогирани
Нещо си се дерогирал, а? Как звучи единствено - като да си се дрогирал, май... В случая на нашенската политпартийност, в това число и държавно-властово, това “съзвучие ” си е “като цяло ” нищо по-различно от надрусване. Дерогирани та чак дрогирани за има-няма - в действителност няма и един месец, от встъпването в служба на новата “абсолютна ” власт на Румен Радев - на преди президента-премиер, в този момент премиера-президент.
Дерогацията (от лат. derogatio) взе да ни става “майчина ”. След като я опознахме думата към шикалкавеното с сякаш глобен съветски петрол и газ, що да не я използваме за кви да е шикалки по образеца на “яйцето и задника ”. Че то в българския език за тази композиция има не един, а цели два фразеологизма, които цветущо да опишат какъв брой ни е с напрежение откъм гърба. От една страна: „ Опря ми яйцето на задника “, дето значи, че обстановката е станала сериозна, откакто си отлагал нещо до последния миг и в този момент си заставен нещо “да снесеш ” - да действаш бързо, с цел да разрешиш казуса. От друга: „ Яйце ми се пече на задника “, когато също си изпаднал в неволя, неприятното следва, огромен стрес те гони, под сериозен напън си.
Но “каквото и да ти пристигна до гъ*а ” - като едното нищо шикалката на “дерогацията ” е избавителна. Поне съгласно “новото ” властване на (не)новата власт. Просто е: “Дерогация ” като юридически термин значи “частична анулация, изменение или прекратяване действието на избран закон, контракт или правилник при избрани условия ”. Абе “дерогира те ” отвред нещо да не спазваш сякаш краткотрайно и/или сякаш за съответен случай. Ама то у нас, както си го знаем, краткотрайните неща са най-постоянни. Примерно непрекъснато политпартийно и властово да се вършим, че излюпваме нещо, но от запъртък. Ей по този начин, до момента в който си люпим семки сякаш от избори на избори.
Ето я и в този момент люпилнята отново се включи, освен това “на цялостно болшинство ”. През миналата седмица печенето на яйцето на бюджета посредством опиране в задника стана изключително дерогирано. Не единствено тъй като таймерът на назадничавата фурна се реалокира от 1 юли на 1 август (т.г. - все пак), когато да е опечен “до подготвеност ” държавният бюджет точно за тази година - 6-7 до към 8 месеца след началото на 2026-а.
И се стартира дерогирането посредством дрогиране. Примерно съгласно както го рекоха финансови специалисти: Правителството “Радев - Румен Радев ” тъй като не могат да се усилят налозите, тъй като това е заричане от предизборната стратегия на ПБ, вършат това, което бяха изкушени да вършат и предходните държавни управления. Чрез промени в осигурителната система да глобяват повече хората с по-високи приходи и да основават по-добри благоприятни условия да харчат тези, които са с по-ниски приходи ”. Като по този начин “Индексацията на пенсиите (само) със 7,8% (по швейцарското предписание, де - не с разхвърляне от самолет) ще изкара на пазара още към 491 милиона евро, които ще има проинфлационен темперамент. А увеличението на осигурителния тавана, ще направи за работодателите още по-скъпо струващи експертите, които са с по-високи приходи, тъй като са с по-висока подготовка. Тези ограничения бизнесът не ги харесва, само че това е скрита форма на прогресивно подоходно облагане ”. И в това време “Управляващите не се отхвърлят от това да унищожават разликата в приходите сред хората, които са амбициозни и реализират повече, и тези, които имат по-малки упоритости, посредством от ден на ден и повече “социално ” - абе, “раздаване на калпак ”.
Нищо ново под слънцето най-малко за последните 5-6 все изборно-слънчеви години. Освен че се прави дерогационно - отново същото, само че посредством заобикаляне на разпоредбите, та да не ти се раздрогира електоратът. Примерно съгласно законодателни промени, импортирани от ръководещите, за орязване на разноските в бюджета ето какво дерогирано-дрогирано следва. Маха се коронавирус добавката (60 лева) от сумата на пенсиите (незаконно е да е там), но единствено за новите - за идните пенсионери. За старите си остава, само че пък нямало да се индексира тази сума - на процедура всеки настоящ пенсионер ще загуби “по цели ” 2 евро и 39 евроцента (7,8% от 60 лв. = 4,68 лв., 2,39 евро). В същото време “индексирането ” на “некои държавни органи ” не се пипа, остава си във тип на 50-процентното нарастване на заплатите. Но пък за баланс “дерогацията ” реже партийните дотации - от “цели ” 4,09 евро (8 лева) на “само ” 3 евро за получен глас на последните избори. Колкото-толкова, в случай, че колкото и да е това толкоз, все стига за популистко “надрусване ” или както политполитически бе речено “никой няма да зажали за неприятните партии ”.
И всичко е топ... Дерогирането за дрогиране е в забрадка вързано. Ей го, ни мърда - ни шава и съгласно социологията: “Общата картина на доверието в политическите водачи остава сходна с тази отпреди изборите. Основната разлика е в равнището на доверие в водача на “Прогресивна България ” и министър-председател Румен Радев. Възходящата наклонност, записана в месеците преди изборите, продължава и след тях с рекордни равнища на доверие от 56% и единствено 22% съмнение. Това удостоверява извода, че персоналното публично въздействие на премиера е главният политически капитал, с който разполагат и кабинетът, и първата политическа мощ ”. И това макар посягането “дори ” и на пенсиите с 2 евро и недостатък - като нищо 2 кофички кисело мляко на промоция. Без значение какъв брой ще коства - ще става, и какъв брой ще ни коства новият бюджет. Понеже даже и “само ” с 3% недостиг ситуацията в “страната на киселото мляко ” внезапно става на айран.
Дерогацията (от лат. derogatio) взе да ни става “майчина ”. След като я опознахме думата към шикалкавеното с сякаш глобен съветски петрол и газ, що да не я използваме за кви да е шикалки по образеца на “яйцето и задника ”. Че то в българския език за тази композиция има не един, а цели два фразеологизма, които цветущо да опишат какъв брой ни е с напрежение откъм гърба. От една страна: „ Опря ми яйцето на задника “, дето значи, че обстановката е станала сериозна, откакто си отлагал нещо до последния миг и в този момент си заставен нещо “да снесеш ” - да действаш бързо, с цел да разрешиш казуса. От друга: „ Яйце ми се пече на задника “, когато също си изпаднал в неволя, неприятното следва, огромен стрес те гони, под сериозен напън си.
Но “каквото и да ти пристигна до гъ*а ” - като едното нищо шикалката на “дерогацията ” е избавителна. Поне съгласно “новото ” властване на (не)новата власт. Просто е: “Дерогация ” като юридически термин значи “частична анулация, изменение или прекратяване действието на избран закон, контракт или правилник при избрани условия ”. Абе “дерогира те ” отвред нещо да не спазваш сякаш краткотрайно и/или сякаш за съответен случай. Ама то у нас, както си го знаем, краткотрайните неща са най-постоянни. Примерно непрекъснато политпартийно и властово да се вършим, че излюпваме нещо, но от запъртък. Ей по този начин, до момента в който си люпим семки сякаш от избори на избори.
Ето я и в този момент люпилнята отново се включи, освен това “на цялостно болшинство ”. През миналата седмица печенето на яйцето на бюджета посредством опиране в задника стана изключително дерогирано. Не единствено тъй като таймерът на назадничавата фурна се реалокира от 1 юли на 1 август (т.г. - все пак), когато да е опечен “до подготвеност ” държавният бюджет точно за тази година - 6-7 до към 8 месеца след началото на 2026-а.
И се стартира дерогирането посредством дрогиране. Примерно съгласно както го рекоха финансови специалисти: Правителството “Радев - Румен Радев ” тъй като не могат да се усилят налозите, тъй като това е заричане от предизборната стратегия на ПБ, вършат това, което бяха изкушени да вършат и предходните държавни управления. Чрез промени в осигурителната система да глобяват повече хората с по-високи приходи и да основават по-добри благоприятни условия да харчат тези, които са с по-ниски приходи ”. Като по този начин “Индексацията на пенсиите (само) със 7,8% (по швейцарското предписание, де - не с разхвърляне от самолет) ще изкара на пазара още към 491 милиона евро, които ще има проинфлационен темперамент. А увеличението на осигурителния тавана, ще направи за работодателите още по-скъпо струващи експертите, които са с по-високи приходи, тъй като са с по-висока подготовка. Тези ограничения бизнесът не ги харесва, само че това е скрита форма на прогресивно подоходно облагане ”. И в това време “Управляващите не се отхвърлят от това да унищожават разликата в приходите сред хората, които са амбициозни и реализират повече, и тези, които имат по-малки упоритости, посредством от ден на ден и повече “социално ” - абе, “раздаване на калпак ”.
Нищо ново под слънцето най-малко за последните 5-6 все изборно-слънчеви години. Освен че се прави дерогационно - отново същото, само че посредством заобикаляне на разпоредбите, та да не ти се раздрогира електоратът. Примерно съгласно законодателни промени, импортирани от ръководещите, за орязване на разноските в бюджета ето какво дерогирано-дрогирано следва. Маха се коронавирус добавката (60 лева) от сумата на пенсиите (незаконно е да е там), но единствено за новите - за идните пенсионери. За старите си остава, само че пък нямало да се индексира тази сума - на процедура всеки настоящ пенсионер ще загуби “по цели ” 2 евро и 39 евроцента (7,8% от 60 лв. = 4,68 лв., 2,39 евро). В същото време “индексирането ” на “некои държавни органи ” не се пипа, остава си във тип на 50-процентното нарастване на заплатите. Но пък за баланс “дерогацията ” реже партийните дотации - от “цели ” 4,09 евро (8 лева) на “само ” 3 евро за получен глас на последните избори. Колкото-толкова, в случай, че колкото и да е това толкоз, все стига за популистко “надрусване ” или както политполитически бе речено “никой няма да зажали за неприятните партии ”.
И всичко е топ... Дерогирането за дрогиране е в забрадка вързано. Ей го, ни мърда - ни шава и съгласно социологията: “Общата картина на доверието в политическите водачи остава сходна с тази отпреди изборите. Основната разлика е в равнището на доверие в водача на “Прогресивна България ” и министър-председател Румен Радев. Възходящата наклонност, записана в месеците преди изборите, продължава и след тях с рекордни равнища на доверие от 56% и единствено 22% съмнение. Това удостоверява извода, че персоналното публично въздействие на премиера е главният политически капитал, с който разполагат и кабинетът, и първата политическа мощ ”. И това макар посягането “дори ” и на пенсиите с 2 евро и недостатък - като нищо 2 кофички кисело мляко на промоция. Без значение какъв брой ще коства - ще става, и какъв брой ще ни коства новият бюджет. Понеже даже и “само ” с 3% недостиг ситуацията в “страната на киселото мляко ” внезапно става на айран.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ