Доган и бай Хасан няма да се разберат
Нещо съществено се случва в Движение за права и свободи. Иначе почетният му ръководител Ахмед Доган нямаше да излезе от сенките (образно казано) и обществено да утешава „ разсърдените и разочарованите ” измежду своите съпартийци. Това, че реши персонално да се намеси, подсказва, че в недрата на партията е избуяло мощно неодобрение, с което неговото обграждане не може да се оправи единствено.
И това стана явно от предизборното му обръщение към партията. „ Каузата на Движение за права и свободи е прекомерно огромна, с цел да си позволим лукса да се борим между тях и да спъваме развиването на младежите да живеят по-свободни в един по-добър свят, който те имат куража да изградят за себе си. Този избор на визия за развиване е техен. И в случай че желаеме да имаме европейски път на развиване, ние би трябвало да ги подкрепим и насърчим! ”, упорства Доган. А към „ разсърдените и разочарованите ” се обръща с молба: „ Ако има позволени неточности в близкото минало: Простете! ”
От думите му излиза наяве следното: че е имало вътрешна битка към подредбата на листата на Движение за права и свободи за европейските избори; че недоволството от претендентите, които е показал, е толкоз мощно, че може да ги „ спъне ” по пътя им към Страсбург; че почетният водач е задоволително смутен от оказваната му опозиция, с цел да прибегне до извинения, а не до санкции. Поне до момента в който не са минали изборите.
Каква е самата листа?
Познатите имена са съсредоточени в челната петица.
Двете места, които Движение за права и свободи към този момент наподобява, че ще завоюва, са отредени за оперативния водач на партията Мустафа Карадайъ и за авторитетния народен представител бизнесмен Делян Пеевски. Следват настоящият евродепутат Илхан Кючук, който придвижването сполучливо стартира в средите на европейските либерали, и някогашният екоминистър в кабинета „ Орешарски ” Искра Михайлова, добрала се до Страсбург през 2014 година поради отхвърли на Пеевски да се възползва от извоюваното тогава място. „ Великолепната петорка ” на Доган се добавя от Атидже Алиева-Вели - зам.-директор на Държавен фонд „ Земеделие “. Чиновничката непроменяемо заема управителни позиции във фонда още от 2013 година, макар че през последните 5 години Движение за права и свободи е в съпротива (формално, както всеки от дълго време се досеща).
Карадайъ и Пеевски най-вероятно няма да заминат за Европейския парламент, даже и да си обезпечат мандати. Пеевски се отхвърли от извоюваното място на предния евровот и може да направи същото и в този момент. А Карадайъ твърди: „ Аз в Брюксел отново ще вървя, само че като ръководител на Движение за права и свободи, а не като евродепутат ”. „ В Европейския парламент ще бъдат нашите младежи. Познавайки силата на силата на младите, избрахме за мото на тази акция „ Ние залагаме на младите ”, обясняваше той неотдавна.
При това състояние, в случай че изключим първите двама от сметките, тогава би трябвало да търсим повода за гнева на „ разсърдените и разочарованите ” в останалите имена в листата. Става въпрос най-вече за хора, които са незнайни освен на необятната общност, само че и на медиите. Това са тези, за които Доган приканва гласоподавателите „ да ги подкрепим и насърчим ”, а Карадайъ популяризира из страната като „ хубави, млади и умни ”.
Въобще странна листа - българин мохамеданин (Карадайъ) и етнически българин (Пеевски) за двете сигурни места, следвани от неколцина познати партийни лоялисти, а
за заряд - куп нечувани до момента имена
Обяснение даде Мехмед Дикме - бившият замеделски министър в държавното управление на Симеон Сакскобургготски. „ Правят се огромни опити - нито един турчин на избираемо място. Не единствено Кърджали, само че и Шумен, Разград, Търговище - всички райони са изключени. Доган ще натисне и ще им покаже дали ще може да вземе 400 хиляди гласа, дали ще може да им натрие носовете на турските райони ”, разяснява Дикме, който от доста години е отвън Движение за права и свободи. По думите му Доган не счита евроизборите за изключително значими и желае да види резултата върху електоралния резултат, който ще има подбраната сега листа. Ако е по този начин, излиза наяве защо биха зароптали другояче обичайно фаворизирани партийни структури, които Доган би трябвало да успокоява.
Това обаче е политическият прочит на обстановката. Далеч по-съществено е какво споделят тези, от които сарайският отличник чака да пратят избраниците му в Страсбург - гласоподавателите на Движение за права и свободи. „ 30 години гласоподавам за вас и през днешния ден към този момент скърбя. Ахпапите отпътуваха на Запад. Селото ми умира. На изборите ще пусна невалидна бюлетина, на която ще напиша " депесар съм, само че тази листа не е депесарска ", разгласи отчаян гласоподавател в интернет. Друг написа: „ Простете. Ама за какво в този момент. Когато ставахте милионери, крадяхте европейски пари за къщи за посетители, дъщерята и синът на кмета построили два хотела, депутатите, които даже ненавиждат етническите турци, не си знаят земите... защо тогава нямаше Простете. Сега към този момент сме аргати в Западна Европа и защо да ви прощаваме? ” „ Късно бе, Амет ага, млади не останаха, а тези, които са тук, или са ваши оядени, или мизерни сиромаси ”, тъжно установи трети.
Сред депесарите избуява и прям яд:
„ Няма амнистия! Ти ни открадна кокошката! И петела, и кравата, и вола, и поминъка, и предишното, и сегашното, и бъдещето! Но няма да ти позволим да унищожиш турското в нас! ” Има и самосъжаление: „ Прощава се с нас, баламите, дето го носехме на главите си 30 години и позволихме той и шайката му да натрупат милиони. Сега ще ревем. Кел изгода! Бай Хасан си остана самичък на село, децата му гастарбайтери. За какви млади ми приказва този... ” А някои напряко посочват цената на прошката: „ Първо, всичко, което си натрупал за 30 години - тецове, хотели, активи, влогове и така нататък, би трябвало безплатно да го подариш на домове за сираци и старешки домове. Второ, да изпратиш сина ти на работа по полята в Испания, на оранжериите в Холандия или по градежите по Германия или Франция. И трето, да се откажеш от всички привилегии и да получаваш единствено 200 лева пенсия. Само тогава ще ти извиним, Амет ага. Иначе харам олсун ”.
Апропо, мненията са на кърджалийци - жители на „ бастиона ” на Движение за права и свободи.
Е, с тези хора по какъв начин ще се спогоди Ахмед Доган? От тях ли желае амнистия, или от недоволните партийни големци, които не са видели своите любимци в евролистата, както изяснява Мехмед Дикме? Отговорът е повече от явен. Доган не се интересува от своите гласоподаватели и те го знаят доста добре. Вълнува го апарата на придвижването, което обезпечава гласове с власт и пари. Към него е Догановата молба за амнистия, а не към тези, които носят партията на гърбовете си толкоз години и към този момент горчиво съжаляват за това.
Пропастта сред сараите и бай Хасан стана прекомерно дълбока, с цел да бъде запълнена. И това няма да се промени, каквито и да бъдат изборните резултати.
И това стана явно от предизборното му обръщение към партията. „ Каузата на Движение за права и свободи е прекомерно огромна, с цел да си позволим лукса да се борим между тях и да спъваме развиването на младежите да живеят по-свободни в един по-добър свят, който те имат куража да изградят за себе си. Този избор на визия за развиване е техен. И в случай че желаеме да имаме европейски път на развиване, ние би трябвало да ги подкрепим и насърчим! ”, упорства Доган. А към „ разсърдените и разочарованите ” се обръща с молба: „ Ако има позволени неточности в близкото минало: Простете! ”
От думите му излиза наяве следното: че е имало вътрешна битка към подредбата на листата на Движение за права и свободи за европейските избори; че недоволството от претендентите, които е показал, е толкоз мощно, че може да ги „ спъне ” по пътя им към Страсбург; че почетният водач е задоволително смутен от оказваната му опозиция, с цел да прибегне до извинения, а не до санкции. Поне до момента в който не са минали изборите.
Каква е самата листа?
Познатите имена са съсредоточени в челната петица.
Двете места, които Движение за права и свободи към този момент наподобява, че ще завоюва, са отредени за оперативния водач на партията Мустафа Карадайъ и за авторитетния народен представител бизнесмен Делян Пеевски. Следват настоящият евродепутат Илхан Кючук, който придвижването сполучливо стартира в средите на европейските либерали, и някогашният екоминистър в кабинета „ Орешарски ” Искра Михайлова, добрала се до Страсбург през 2014 година поради отхвърли на Пеевски да се възползва от извоюваното тогава място. „ Великолепната петорка ” на Доган се добавя от Атидже Алиева-Вели - зам.-директор на Държавен фонд „ Земеделие “. Чиновничката непроменяемо заема управителни позиции във фонда още от 2013 година, макар че през последните 5 години Движение за права и свободи е в съпротива (формално, както всеки от дълго време се досеща).
Карадайъ и Пеевски най-вероятно няма да заминат за Европейския парламент, даже и да си обезпечат мандати. Пеевски се отхвърли от извоюваното място на предния евровот и може да направи същото и в този момент. А Карадайъ твърди: „ Аз в Брюксел отново ще вървя, само че като ръководител на Движение за права и свободи, а не като евродепутат ”. „ В Европейския парламент ще бъдат нашите младежи. Познавайки силата на силата на младите, избрахме за мото на тази акция „ Ние залагаме на младите ”, обясняваше той неотдавна.
При това състояние, в случай че изключим първите двама от сметките, тогава би трябвало да търсим повода за гнева на „ разсърдените и разочарованите ” в останалите имена в листата. Става въпрос най-вече за хора, които са незнайни освен на необятната общност, само че и на медиите. Това са тези, за които Доган приканва гласоподавателите „ да ги подкрепим и насърчим ”, а Карадайъ популяризира из страната като „ хубави, млади и умни ”.
Въобще странна листа - българин мохамеданин (Карадайъ) и етнически българин (Пеевски) за двете сигурни места, следвани от неколцина познати партийни лоялисти, а
за заряд - куп нечувани до момента имена
Обяснение даде Мехмед Дикме - бившият замеделски министър в държавното управление на Симеон Сакскобургготски. „ Правят се огромни опити - нито един турчин на избираемо място. Не единствено Кърджали, само че и Шумен, Разград, Търговище - всички райони са изключени. Доган ще натисне и ще им покаже дали ще може да вземе 400 хиляди гласа, дали ще може да им натрие носовете на турските райони ”, разяснява Дикме, който от доста години е отвън Движение за права и свободи. По думите му Доган не счита евроизборите за изключително значими и желае да види резултата върху електоралния резултат, който ще има подбраната сега листа. Ако е по този начин, излиза наяве защо биха зароптали другояче обичайно фаворизирани партийни структури, които Доган би трябвало да успокоява.
Това обаче е политическият прочит на обстановката. Далеч по-съществено е какво споделят тези, от които сарайският отличник чака да пратят избраниците му в Страсбург - гласоподавателите на Движение за права и свободи. „ 30 години гласоподавам за вас и през днешния ден към този момент скърбя. Ахпапите отпътуваха на Запад. Селото ми умира. На изборите ще пусна невалидна бюлетина, на която ще напиша " депесар съм, само че тази листа не е депесарска ", разгласи отчаян гласоподавател в интернет. Друг написа: „ Простете. Ама за какво в този момент. Когато ставахте милионери, крадяхте европейски пари за къщи за посетители, дъщерята и синът на кмета построили два хотела, депутатите, които даже ненавиждат етническите турци, не си знаят земите... защо тогава нямаше Простете. Сега към този момент сме аргати в Западна Европа и защо да ви прощаваме? ” „ Късно бе, Амет ага, млади не останаха, а тези, които са тук, или са ваши оядени, или мизерни сиромаси ”, тъжно установи трети.
Сред депесарите избуява и прям яд:
„ Няма амнистия! Ти ни открадна кокошката! И петела, и кравата, и вола, и поминъка, и предишното, и сегашното, и бъдещето! Но няма да ти позволим да унищожиш турското в нас! ” Има и самосъжаление: „ Прощава се с нас, баламите, дето го носехме на главите си 30 години и позволихме той и шайката му да натрупат милиони. Сега ще ревем. Кел изгода! Бай Хасан си остана самичък на село, децата му гастарбайтери. За какви млади ми приказва този... ” А някои напряко посочват цената на прошката: „ Първо, всичко, което си натрупал за 30 години - тецове, хотели, активи, влогове и така нататък, би трябвало безплатно да го подариш на домове за сираци и старешки домове. Второ, да изпратиш сина ти на работа по полята в Испания, на оранжериите в Холандия или по градежите по Германия или Франция. И трето, да се откажеш от всички привилегии и да получаваш единствено 200 лева пенсия. Само тогава ще ти извиним, Амет ага. Иначе харам олсун ”.
Апропо, мненията са на кърджалийци - жители на „ бастиона ” на Движение за права и свободи.
Е, с тези хора по какъв начин ще се спогоди Ахмед Доган? От тях ли желае амнистия, или от недоволните партийни големци, които не са видели своите любимци в евролистата, както изяснява Мехмед Дикме? Отговорът е повече от явен. Доган не се интересува от своите гласоподаватели и те го знаят доста добре. Вълнува го апарата на придвижването, което обезпечава гласове с власт и пари. Към него е Догановата молба за амнистия, а не към тези, които носят партията на гърбовете си толкоз години и към този момент горчиво съжаляват за това.
Пропастта сред сараите и бай Хасан стана прекомерно дълбока, с цел да бъде запълнена. И това няма да се промени, каквито и да бъдат изборните резултати.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ