Нещо необикновено се случи в Европа в края на 17-ти

Нещо неизмеримо се случи в Европа в края на 17-ти и 18-ти век, когато многостранният интелектуален гърмеж, прочут като Просвещението се популяризира в целия континент.

„ Светлината ” в Просвещението е светлината на разсъдъка, далечно ехтене от Платоновата „ Алегория на пещерата ”, където е толкоз ярка, че заслепява и до нея се доближава единствено с старателно разсъждение. Философи и естествоизпитатели, художници и политолози - всички гневно защитаваха свободата на индивида да разсъждава без въздействието на политиката и религията и да употребява това си право в общество, учредено на равни права за всички хора. Мисълта беше " билетът " на индивида към интелектуалната и политическата независимост.

В съвремието доста философи от епохата на Просвещението биха били считани за расисти, които слагат „ цивилизования “ европейски бял човек на върха на обществото. Но главната концепция на плана на Просвещението беше нуждата от основаване на световна цивилизация с общи и универсални морални полезности, които доминират над монархическата и църковната власт. Просвещението разгласи война на крайностите на религията и слепия шовинизъм.