Нещо, което България не е чувала досега!В момент, в който

Нещо, което България не е чувала до момента!


В миг, в който музиката постоянно се основава единствено за известност и популярност, шест млади гении от българската музикална сцена избират различен път. Пътя на идеята. Пътя на положителното. Пътя на човечността.


Даная Александрова, Леон Даниел, Сияна Зонева, Виктория Ганчева, Кристиян Илков и Чавдар Илиев се сплотяват в един специфичен и невиждан музикален план, който има една огромна цел – да даде глас на вярата и да вдъхне мощ на хората, които имат потребност да повярват, че положителното към момента съществува.


Шест деца. Шест разнообразни характера. Шест разнообразни гласа. Шест самостоятелни истории.
Но когато застанат дружно, те се трансформират в нещо доста повече от реализатори.
Те се трансформират в посланици на вярата.


Тези младежи потвърждават, че същинският гений не се мери единствено с награди, овации и светлини на сцената. Истинският гений е този, който може да допира сърца. Да сплотява хора. Да кара някого да повярва още веднъж.


Именно по тази причина те застават зад една от най-силните дела – основаването на формалния химн на Фондация „ Стилян Петров “.


Песен, която няма да бъде просто следващата ария.
Песен, която ще носи в себе си религия, вяра, мощ и най-голямото човешко предпочитание – животът да продължи.
Зад този огромен план стои Нико Александров, създател на музиката, текста и аранжимента – индивидът, който сплотява тези шест млади гении и трансформира техните гласове в едно общо обръщение.
А най-големият подвиг на тези шест деца е точно в това, че те употребяват най-силното, което имат – своя гений, освен за себе си, а за другите.
Те ще пеят за хората, които се борят.
За тези, които не се отхвърлят.
За тези, които всеки ден намират сили да продължат.
За всички, които имат потребност някой да им каже:
„ Вярвай. Надявай се. Бори се. Ти не си самичък. “
Това е история за шест млади души, които още при започване на своя път схващат нещо, което от време на време възрастните не помнят – че най-голямата сцена не е тази, на която получаваш овации, а тази, на която можеш да направиш положително.
COMING SOON…
Нещо друго.
Нещо мощно.
Нещо, което идва от сърцето.
И нещо, което има капацитета да остане дълго откакто последният звук е отзвучал.
Защото от време на време една ария е просто музика.
Но понякога…
една ария може да бъде вяра.