Нещо като дежа вю се получава с това заседание на

" Нещо като дежа вю се получава с това съвещание на Министерски съвет ", сподели Тодоров по отношение на свиканата от премиера през днешния ден среща поради войната по пътищата. Той подсети, че през август 2018 година е имало сходно съвещание след огромната злополука край Своге, когато починаха 20 души. Делото за Своге още не е завършило – там се потвърди, че корупцията убива, означи той и добави, че от нещата, които тогава са показали като проблеми, нито един не е решен.

" Ако в Своге става въпрос за един планински път, който не е толкоз претрупан, в този момент към този момент приказваме за национална пътна мрежа, интернационална, по която минават транспортни коридори, която се оказва, че е в същото окаяно положение ".

 

Владимир Тодоров подчертава върху инфраструктурата. По думите му там съществуват няколко казуса. Според него преди всичко тя е недофинансирана:

 

" Този бюджет се цялостни като една пробита кошница, тъй като тол системата, която трябваше да бъде една златна кокошка, не работи на 100%. Много може да се усъвършенства работата ѝ. Там има най-малко едни 30%, с които може да се увеличи приходът ".

 

На последващо място е по какъв начин се харчат парите, които са влезнали в тол системата и в бюджета, добави Тодоров, съгласно който това се случва непрозрачно.

 

" Виждаме приключване посредством кешови връщания на пари, посредством некачествени поправки ".

 

На последващо място специалистът уточни недоброто обмисляне. Имаме 36 сектора, които са не повече от 50 км., които би трябвало да се ремонтират, разясни той.

 

Според него четвъртият проблем е администрация и администрация. По думите му 420 души работят в централата на АПИ. Той счита, че и тяхната работа може да се усъвършенства.

Тодоров бе безапелационен, че когато желаеме по-добри пътища, би трябвало да се събират и по-големи такси за тях. " Как желаеме да имаме пътища, когато не отделяме средства за пътища ", попита той.

 

Ръководителите на Пътната организация няма по какъв начин да знаят във всеки един миг ремонтите, които се правят – по какъв начин се вършат и с какви материали, акцентира още Тодоров и уточни, че поради това пътното строителство е разграничено на реализатори и надзорници. Според него точно там би трябвало да се търси отговорността, а не в административните ръководители.