Когато внезапният потоп идва с божествена скорост, защо оставам и гледам?
Нещо идва. Подушвам го, преди да го чуя, и го слушам, преди да го видя.
Когато бързащата алена вода заобиколи ъгъла, тя се популяризира като течна ръка през пустинята. Тялото ми е залято от адреналин, замръзнало, гледайки по какъв начин гъстата вода експлодира в аройото пред къщата ни и раздира двете страни на канавката. Един койот се пробва да избяга от водата и аз знам, че би трябвало да избягам и аз. Но аз не мисля. Гледам Бог в безмилостната мощ, мощ и гняв на тази вода, която преправя света в пенлива кървава баня от детрит, носещ всичко от камъни и корени до стволове на дървета надолу по долината.
Ревящата вода е гневът на това, което сме посяли. Един тип, нашият тип, раздели света. Ако това звучи като древен термини, то е тъй като това са древен времена.
pic.twitter.com/gvBN7AsqOd — TerryTempestWilliams (@TempestWilliams) 26 август 2024 годинаПрочетете целия текст »




