Трябва ли децата да знаят, че родителите им нямат пари?
Нещата за парите, които би трябвало да кажете на децата, още когато са дребни
Всеки открива смисъла на парите на друга възраст и възпитанието във финансова просвета не зависи единствено от възрастта на детето, само че и от личното ни образование за нея. Да вземем да вземем за пример поколението, израснало през 90-те и времето на прехода, условната спогодба, че огромна част от тях възпитават деца на възраст на към 5 години сега.
Това са същите тези хора, които постоянно чуваха думите „ Не мога да ти купя сладолед, тъй като нямаме пари “, със или без действителна причина по тази причина дали родите имат или нямат опция. Едно потомство, което израсна с концепцията да няма… и за което не беше мъчно да повярва, че няма, тъй като израсна във време, когато, в случай че блестиш с особени благоприятни условия по-скоро няма да се впишеш измежду децата, закусващи филия с лютеница през блока, написа.
Въпросът тук въпреки всичко е: „ Трябва ли да споделяме с децата си какъв брой пари имаме и дали въобще ги имаме и може ли това да им сътвори непредвидена психическа контузия на по-късен стадий, в случай че не е поднесено по верния метод? Като родител, вие имате право — и, може би, обвързване — от време на време да казвате: „ Това е нещо, което мама и баща би трябвало да пазят в загадка. Не, че се опитваме да запазим огромна загадка от вас, просто има информация, която родителите не споделят с децата, до момента в който не станат малко по-големи. "
Според учителя по финансова просветеност на деца Адриана Манолова посредством първите финансови уроци, на които би трябвало да научим децата си е че не е значимо какъв брой печели човек, а по какъв начин ръководи парите си: „ Децата би трябвало да се научат да си слагат финансови цели. Те могат да бъдат всевъзможни, стига да са неща, които в действителност желаят и ги стимулират. Дали ще бъде играчка, екскурзия или друго, би трябвало да е нещо, което детето в действителност желае, с цел да има предпочитание да си завоюва парите и да си го купи единствено “.
По нейни думи тактиката на някои родители, които не желаят да купят даден сладкиш или играчка, да изясняват това с неналичието на пари, не е целесъобразна. Всеки отвод на родителя би трябвало да бъде подсилен с пояснение за какво това не му нужно или потребно. Така детето ще взима много-по стимулирани и осъзнати цели, за които да употребява спестяванията си един ден и в него няма да бъде основано възприятие за непълноценност.
На въпроса дали родителите би трябвало да споделят на децата си какъв брой костват подаръците им, специалистът споделя, че в случай че това е самоцелно, в никакъв случай не е добра концепция. Децата би трябвало да бъдат научени каква е цената, която стои зад всяко нещо и въпреки, че друго може да коства 1000 лева не значи, че то има стойност, това е просто цена, добавя тя и споделя, че 1 юни е прелестен мотив да разбираем за какво сме избрали тъкмо този подарък за него. Идеята е децата да знаят от дребни, че всяко нещо, купено с пари е определен и стимулиран избор.
Всеки открива смисъла на парите на друга възраст и възпитанието във финансова просвета не зависи единствено от възрастта на детето, само че и от личното ни образование за нея. Да вземем да вземем за пример поколението, израснало през 90-те и времето на прехода, условната спогодба, че огромна част от тях възпитават деца на възраст на към 5 години сега.
Това са същите тези хора, които постоянно чуваха думите „ Не мога да ти купя сладолед, тъй като нямаме пари “, със или без действителна причина по тази причина дали родите имат или нямат опция. Едно потомство, което израсна с концепцията да няма… и за което не беше мъчно да повярва, че няма, тъй като израсна във време, когато, в случай че блестиш с особени благоприятни условия по-скоро няма да се впишеш измежду децата, закусващи филия с лютеница през блока, написа.
Въпросът тук въпреки всичко е: „ Трябва ли да споделяме с децата си какъв брой пари имаме и дали въобще ги имаме и може ли това да им сътвори непредвидена психическа контузия на по-късен стадий, в случай че не е поднесено по верния метод? Като родител, вие имате право — и, може би, обвързване — от време на време да казвате: „ Това е нещо, което мама и баща би трябвало да пазят в загадка. Не, че се опитваме да запазим огромна загадка от вас, просто има информация, която родителите не споделят с децата, до момента в който не станат малко по-големи. "
Според учителя по финансова просветеност на деца Адриана Манолова посредством първите финансови уроци, на които би трябвало да научим децата си е че не е значимо какъв брой печели човек, а по какъв начин ръководи парите си: „ Децата би трябвало да се научат да си слагат финансови цели. Те могат да бъдат всевъзможни, стига да са неща, които в действителност желаят и ги стимулират. Дали ще бъде играчка, екскурзия или друго, би трябвало да е нещо, което детето в действителност желае, с цел да има предпочитание да си завоюва парите и да си го купи единствено “.
По нейни думи тактиката на някои родители, които не желаят да купят даден сладкиш или играчка, да изясняват това с неналичието на пари, не е целесъобразна. Всеки отвод на родителя би трябвало да бъде подсилен с пояснение за какво това не му нужно или потребно. Така детето ще взима много-по стимулирани и осъзнати цели, за които да употребява спестяванията си един ден и в него няма да бъде основано възприятие за непълноценност.
На въпроса дали родителите би трябвало да споделят на децата си какъв брой костват подаръците им, специалистът споделя, че в случай че това е самоцелно, в никакъв случай не е добра концепция. Децата би трябвало да бъдат научени каква е цената, която стои зад всяко нещо и въпреки, че друго може да коства 1000 лева не значи, че то има стойност, това е просто цена, добавя тя и споделя, че 1 юни е прелестен мотив да разбираем за какво сме избрали тъкмо този подарък за него. Идеята е децата да знаят от дребни, че всяко нещо, купено с пари е определен и стимулиран избор.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ