Дългият път на италианките към двореца Киджи
Нещата в Италия се развиха стремително след парламентарните избори на 25 септември. Както Джорджа Мелони бе дала обещание, за по-малко от месец тя съумя да сформира ново държавно управление . Така тя опроверга прогнозите, че договарянията може да се проточат месеци наред, както се случваше преди в Италия, или пък да вземем за пример в Нидерландия или Германия. В петък десницата отиде на съвещания при президента Серджо Матарела. Те продължиха единствено 11 минути, колкото той да бъде информиран, че десницата е подготвена да сформира държавно управление, управлявано от Мелони. Следобед Матарела връчи мандата на Мелони и още тогава тя му показа лист с министрите си. Имената им бяха оповестени още същата вечер. В събота бе церемонията по полагане на клетва на новото държавно управление, която се състоя в президентския замък Куиринале. Вчера бе церемонията по предаване на властта сред досегашния министър председател Марио Драги и Мелони. Тя се състоя в държавния замък Киджи. На церемонията Мелони получи от Драги признака на премиерската власт – камбанката, с която министър председателите оповестяват началото на съвещанията на министерския съвет и с която въдворяват ред, в случай че съвещанията протичат по-бурно от предстоящото. После Мелони организира и първото съвещание на държавното управление си, в което изиска от министрите си да бъдат виновни и лоялни.
Така се бе поставена финалната точка на дългия път на италианките към двореца Киджи , обобщават италиански медии. За първи път в историята на страната жена заема един от двата най-висши държавнически поста в Италия. За нуждата да се повери или президентския, или премиерския пост на жена, се заприказва още при започване на годината. Сега Мелони написа историята и без значение дали хората я харесват или не, дали споделят възгледите ѝ или не, името ѝ ще се помни като това на италианката разчупила статуквото единствено мъже да са министър председатели.
В разбор в „ Кориере каузи сера ” италианският публицист Масимо Грамелини разяснява момента, в който в петък, след консултациите при президента, Мелони застана пред публицистите, заобиколена от двете ѝ страни от Силвио Берлускони и Матео Салвини и съобщи, че съдружниците в дясната коалиция единомислещо са показали името ѝ за министър председател. Тогава на публицистите не убягна палитрата от изражения на Берлускони и Салвини. Те не споделиха нищо, само че лицата им говореха доста. Берлускони бе стиснал устни, с цел да не му се изплъзне някоя засегнатост (може би на руски), а след това той потърси погледа на Салвини, написа анализаторът. Тази замяна на съучастнически погледи, цялостни и с надълбоко невярване приказва доста, разяснява създателят на публикацията и означи, че преди всичко е станало ясно, че завършва един свят, в който преобладаващите фигури в десницата бяха Берлускони и Салвини, а Мелони беше онази, която години наред те бяха третирали като аварийна гума или пък с неуважение. Сега точно същата тази жена се оказа шефът. Израженията на Берлускони и на Салвини говореха и друго. То е ясно, че за Италия влизането на жена в двореца Киджи е скок в еволюцията, равностоен на прекосяването в астрономията от геоцентричната към хелиоцентричната система, само че трябваше ли тъкмо в този момент и навръх нас да се случи това?, като че ли се питаха Берлускони и Салвини, отбелязва анализаторът Грамелини.
В Италия до момента рядко дами заемаха виновни позиции, напомнят италиански медии. Едва през 1976 година, 30 години след първите избори, на които италианките имаха опцията да гласоподават, Италия се снабди с жена министър. В третото държавно управление на Джулио Андреоти – Тина Анселми, която участваше в италианската опозиция по време на Втората международна война, бе определена за министър на труда. През годините по-късно дамите министри станаха по-често събитие в Италия, само че им се поверяваха главно второстепенни министерски постове. Така да вземем за пример в предходното държавно управление - това на Марио Драги, от 23 министри едвам 8 бяха дами, от които 5 бяха без портфейл. Сега в държавното управление на Мелони от общо 26 министри дамите са 6, като изключваме самата Мелони. На тях са поверени ресорите считаните за по-маловажни - туризъм, висше обучение и просвета, труд, инвалиди, фамилните въпроси и равните благоприятни условия и промените.
Самата Мелони по време на дългата си политическа кариера е била единствено един път министър – на младежта в четвъртото държавно управление на Берлускони от 2008 година до 2011 година
Що се касае до по-важните министерски постове – на вътрешните работи, на външните работи, на правораздаването и защитата – Италия е имала несъмнено дами на тях, само че те се броят на пръстите на едната ръка.
Външни министърки са били самостоятелната Сузана Аниели (от януари 1995 година до май 1996 година в държавното управление на Ламберто Дини), италианската коренно лява представителка Ема Бонино (от април 2013 година до февруари 2014 година в държавното управление на Енрико Лета) и демократката Федерика Могерини (за шест месеца през 2014 година в държавното управление на Матео Ренци). От тях Бонино бе европейски комисар по политиката за консуматорите, риболова и филантропичните помощи от 1995 година до 1999 година, а Могерини бе заместник-председател на Европейската комисия и висш представител на Европейски Съюз за външната политика и политиката на сигурността в интервала 2014 година 2019 година
Вътрешни министърки са били представителката на Италианската национална партия Роза Русо Йерволино (от октомври 1998 година до декември 1999 година в първото държавно управление на Масимо Д’Алема), самостоятелната Анна Мария Канчелиери (от ноември 2011 година до април 2013 година в държавното управление на Марио Монти) и самостоятелната Лучана Ламорджезе (от септември 2019 година до октомври 2022 година във второто държавно управление на Джузепе Конте и в държавното управление на Марио Драги).
Правосъдни министърки са били самостоятелната Паола Северино (от ноември 2011 година до април 2013 година в държавното управление на Марио Монти), Анна Мария Канчелиери (от април 2013 година до февруари 2014 година в държавното управление на Енрико Лета) и Марта Картабия (от февруари 2021 година до октомври 2022 година в държавното управление на Марио Драги)
Министърки на защитата са били демократката Роберта Пиноти (от февруари 2014 година до юни 2018 година в държавните управления на Матео Ренци и на Паоло Джентилони) и представителката на „ Движение 5 звезди ” Елизабета Трента (от юни 2018 година до септември 2019 година в първото държавно управление на Джузепе Конте).
Това значи, че едвам през втората половина на деветдесетте години на предишния век Италия се снабдява с министърки на външните работи и на вътрешните работи и би трябвало да изчака едвам второто десетилетие на 21 век, с цел да има министърки на правораздаването и защитата.
През 1979 година депутатите в долната камара на Народното събрание (Камарата на депутатите) на Италия избират жена за неин ръководител и това е представителката на левицата Нилде Йоти. Тя остава на поста по време на три Народното събрание (от 1979 година до 1992 г.). Втората жена отпред на този пост е демократката Лаура Болдрини от 2013 година до 2018 година Едва през 2018 година отпред на горната камара на Народното събрание (Сената) е определена за ръководител жена и това е десноцентристката Мария Елизабета Казелати.
Как стоят нещата с дамите премиерки в Европейски Съюз
За утешение на Италия още осем страни в Европейски Съюз не са имали в никакъв случай дами за премиерки и това са Испания, Нидерландия, Ирландия, Чехия, Унгария, Малта, Люксембург, Кипър.
Преди повече от 40 години дребната Португалия бе първата страна от Европейски Съюз, която се реши да избере жена за министър председател и това беше Мария Лурдеш Пинтасилгу. Тя бе назначена на поста през 1979 година Но това бе и последната жена премиерка в тази страна.
Пет страни от Европейски Съюз са имали повече от една жена за министър председател в историята си и това са Франция (Едит Кресон през 1991 година и в този момент Елизабет Борн), Полша (Хана Сухоцка през 1991 година, Ева Копач през 2014 година Беата Шидло през 2015 г.), Дания (Хеле Торнинг Шмит през 2011 година и в този момент Мете Фредериксен), Финландия (Мари Кивиниеми през 2010 година и в този момент Сана Марин), Литва (Казимира Дануте Прунскиене през 1990 година и в този момент Ингрида Шимоните).
Страните от Европейски Съюз, които са имали единствено по веднъж жена за министър председател са Белгия (Софи Уилмес през 2019 г.), Австрия (Бригите Бирлайн през 2019 г.), България (Ренета Инджова през 1994 г.), Германия (Ангела Меркел от 2005 година до 2021 година ), Словакия (Ивета Радичова през 2010 г.), Словения (Аленка Братушек през 2013 г.), Хърватия (Ядранка Косор през 2009 г.), Гърция (Василики Тану-Христофилу през 2015 г.), Румъния (Виорика Дънчила през 2018 г.), Швеция (Магдалена Андершон през 2021 г.), Естония (Кая Калас през 2021 г.) и Латвия (Лаймдота Страюма през 2014 г.).
От гореизброените Андершон скоро към този момент няма да е на поста, откакто на изборите в Швеция през септември нейната партия изгуби позиции, а Федериксен ще се подложи скоро на теста на предварителните избори в Дания.
Как стоят нещата отвън Европейски Съюз, на някои други места в Европа
В Сърбия Ана Бърнабич е министър председател от 2017 година В Молдова премиерка от предходната година е Наталия Гаврилица.
Във Англия до момента е имало три премиерки – Маргарет Тачър (от 1979 година до 1990 г.), Тереза Мей (от 2016 година до 2017 г.) и Лиз Тръс. Последната преди броени дни подаде оставка и се трансформира в най-кратко заемалия премиерския пост политик в страната (едва 44 дни).
Исландия също има министър председател в този момент и това е Катрин Якобсдотир, която е на поста от 2017 година Това е втората жена министър председател в страната след Йохана Сигурдардотир (от 2009 година до 2013 г.)
В Шотландия, която е част от Обединеното кралство, властта също е в ръцете на жена – Никола Стърджън.
Коя е най-младата премиерка в света
Това е Сана Марин, която оглави финландското държавно управление през 2019 година на едвам 34 години.
Премиерки представителки на хомосексуалната общественост
Първата в света е исландката Сигурдардотир, а втората е сръбкинята Бърнабич.
Премиерки, родили по време на мандата си
Новозеландката Джасинда Ардърн, пристигнала на власт през 2017 година, роди през юни 2018 година Преди нея по време на мандата си роди премиерката на Пакистан Беназир Бхуто. Тя беше на поста от 1988 година до 1990 година и след това от 1993 година до 1996 година Бхуто бе убита на 27 декември 2007 година в атентат в края на протест в Равалпинди край Исламабад.
Коя е първата жена министър председател в света
Парадоксално първата жена на сходен пост не е в някоя развита страна, а е Сиримаво Бандаранайке, определена за министър председател на Цейлон ( Шри Ланка) през 1960 година
Действащи в този момент премиерки на някои други места по света
Освен гореизброените европейски настоящи премиерки и новозеландката Ардърн, в Азия, в Бангладеш от 2009 година министър председател е Шейх Хасина Вазед. Тя е била на този пост и от 1996 година до 2001 година
В Барбадос отпред на държавното управление от 2018 година е лидерката на Лейбъристката партия Мия Амор Мотли.
В Африка, в Намибия премиерка от 2015 година е Саара Куугонгелва-Амадхила. В Того премиерка от 2020 година е Виктоар Томега Догбе. А в Габон от 2020 година премиерка е Роуз Кристиан Рапонда.
Приема ли светът на съществено обстоятелството, че Италия е ръководена от жена в този момент
Първи поздравления Мелони получи в събота от украинския президент Володимир Зеленски и от други висши украински представители. „ Пожелавам на новото държавно управление с триумф да отговори на всички днешни провокации. И с неспокойствие чакам да продължим плодотворното съдействие за гарантиране на мира и просперитета в Украйна, Италия и по света ”, написа Зеленски в Туитър. В отговор на което Мелони го увери, че Италия постоянно ще бъде на страната на Украйна. Мелони и нейният външен министър Антонио Таяни също така организираха незабавно след полагането на клетва телефонни диалози със Зеленски и с украинския външен министър Дмитро Кулеба, показват италиански медии. А още преди Мелони да постави клетва като министър председател, в разгара на абсурда, подбуден от изтекли в медите изявления на Берлускони за Путин и за Зеленски, съветникът на Зеленски – Михайло Подоляк, съобщи: „ Мелони демонстрира кои са същинските правила и показва схващане на световните провокации ”. Да не забравяме, че още след успеха на партията на Мелони на изборите преди към месец Зеленски я поздрави в туит, написан на италиански.
След полагане на клетвата протоколни поздравления пристигнаха и от председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен и от ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел. Поздравления Мелони получи и от немския канцлер Олаф Шолц, от унгарския министър председател Виктор Орбан, от израелския министър председател Яир Лапид, от нидерландкия министър председател Марк Рюте, от канадския министър председател Джъстин Трюдо.
Поздравления пристигнаха и от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, в отговор на които Мелони в туит, адресиран до него, го увери, че Италия в никакъв случай няма да спре да пази общите полезности, бранени от НАТО и в който тя сподели, че " НАТО е освен това от боен алианс, тя е бастион на общите полезности ”.
Папа Франциск пък по време на неделната си молитва през вчерашния ден сподели, че се моли за мир и единение на Италия с идването на власт на ново държавно управление.
А фактът, че през вчерашния ден френският президент Еманюел Макрон се срещна с Мелони още в първия ѝ работен ден като министър председател, приказва, че Франция гледа с отговарящ почит на Италия, ръководена в този момент от жена. Двамата разговаряха в Рим, където Макрон бе измежду ораторите на конференция за мир, проведена от религиозната общественост „ Сант’Еджидио ”. След срещата с Макрон от канцеларията на Мелони разгласиха изказване, в което се споделяше, че " срещата е била сърдечна и ползотворна ", че е траяла повече от час, че двамата са разискали главните европейски досиета, а точно нуждата да се дадат бързи и общи отговори на високите енергийни цени, на поддръжката за Украйна, на сложната икономическа обстановка, на ръководството на миграционните потоци. В изказването се допълваше, че по време на неофициалната си среща двамата водачи са изразили подготвеност и предпочитание за продължение на съдействието за справяне с огромните и общи провокации на европейско равнище, при съблюдаване на реципрочните национални ползи. В изказване на Макрон след срещата нощес пък се споделяше: „ Като европейци, като прилежащи страни, като другарски нации с Италия би трябвало да продължим работата, която сме почнали. Да реализираме триумф дружно посредством разговор и упоритост. Дължим го на нашите млади генерации и на нашите нации. Нашата първа среща с Джорджа Мелони в Рим върви в тази посока ”.
Още в петък Мелони получи поздравления и от президента на Съединени американски щати Джо Байдън. В изказване, оповестено на уеб страницата на Белия дом, се припомняше, че Италия е жизненоважен съдружник от НАТО и непосредствен сътрудник в миг, в който двете страни дружно посрещат споделени световни провокации. В изказването се показваше вяра, че двете страни и като част от Г7 ще продължат да напредват в оказването на помощ за Украйна, в държането на Русия за виновна за експанзията ѝ, в гарантирането на човешките права и демократичните полезности и в построяването на резистентен стопански напредък. Преди броени дни обаче Байдън по време на демонстрация в Лос Анджелис за събиране на средства за Демократическата партия изрази безпокойствие от отклоненията към крайнодясното в някои страни от НАТО, напомня РАИ Нюз. Като образец той уточни Унгария, Италия и Испания. „ Путин искаше да раздели НАТО. И вижте какво се случва на източния фланг на алианса. Полша се съпротивлява, само че какво ще кажете за Унгария? ”, съобщи той и след това добави: „ И гледайте какво се случи наскоро в Испания и Италия ”.
Засега тържествени поздравления за Мелони не са пристигнали от Лондон, само че по разбираеми аргументи. Там премиерката Тръс е в оставка и ръководещите консерватори имат други грижи – с кого да я заменят. Преди броени дни на корицата на изданието „ Икономист ” Тръс бе обрисувана като центурион, държащ вилица с намотани спагети към нея в едната си ръка вместо копие и италианска пица в другата ръка вместо щит. Към рисунката имаше и надпис: „ Добре пристигнали в Бриталия ” – игра на думи от Англия и Италия. Целта на изданието бе да покаже, че Тръс с нейното държавно управление и недалновидната си политика е станала обект на рецензии и подигравка. Всичко това съчетано с разочароващия стопански напредък, подчинеността на пазарите, хроничната политическа неустойчивост и с неравенствата сред английските райони е асъдействало Англия да стане сходство на Италия. Това виждане на нещата бе разкритикувано от посланика на Рим в Лондон Иниго Ламбертини, който предложи на изданието да не свежда Италия до пица и спагети и до отрицателна база за съпоставяне, а да напомни и нейните достижения в авиокосмическата, биотехнологичната, автомобилната или фармацевтичната промишленост. Но не беше нужно даже посланикът да показва гнева на Рим, защото в съпоставката сред Англия и Италия, направена от " Икономист ", Италия завоюва борбата с това, че Мелони съумя рекордно бързо да образува на ново италианско държавно управление, а Англия изгуби борбата с това, че след траяла съвсем два месеца конкуренция за правоприемник на Борис Джонсън за министър председател бе определен политик, който счупи върха по бързо овакантяване на властта и който задълбочи рецесията в страната, вместо да откри излаз от нея.
Източник: Българска телеграфна агенция
Така се бе поставена финалната точка на дългия път на италианките към двореца Киджи , обобщават италиански медии. За първи път в историята на страната жена заема един от двата най-висши държавнически поста в Италия. За нуждата да се повери или президентския, или премиерския пост на жена, се заприказва още при започване на годината. Сега Мелони написа историята и без значение дали хората я харесват или не, дали споделят възгледите ѝ или не, името ѝ ще се помни като това на италианката разчупила статуквото единствено мъже да са министър председатели.
В разбор в „ Кориере каузи сера ” италианският публицист Масимо Грамелини разяснява момента, в който в петък, след консултациите при президента, Мелони застана пред публицистите, заобиколена от двете ѝ страни от Силвио Берлускони и Матео Салвини и съобщи, че съдружниците в дясната коалиция единомислещо са показали името ѝ за министър председател. Тогава на публицистите не убягна палитрата от изражения на Берлускони и Салвини. Те не споделиха нищо, само че лицата им говореха доста. Берлускони бе стиснал устни, с цел да не му се изплъзне някоя засегнатост (може би на руски), а след това той потърси погледа на Салвини, написа анализаторът. Тази замяна на съучастнически погледи, цялостни и с надълбоко невярване приказва доста, разяснява създателят на публикацията и означи, че преди всичко е станало ясно, че завършва един свят, в който преобладаващите фигури в десницата бяха Берлускони и Салвини, а Мелони беше онази, която години наред те бяха третирали като аварийна гума или пък с неуважение. Сега точно същата тази жена се оказа шефът. Израженията на Берлускони и на Салвини говореха и друго. То е ясно, че за Италия влизането на жена в двореца Киджи е скок в еволюцията, равностоен на прекосяването в астрономията от геоцентричната към хелиоцентричната система, само че трябваше ли тъкмо в този момент и навръх нас да се случи това?, като че ли се питаха Берлускони и Салвини, отбелязва анализаторът Грамелини.
В Италия до момента рядко дами заемаха виновни позиции, напомнят италиански медии. Едва през 1976 година, 30 години след първите избори, на които италианките имаха опцията да гласоподават, Италия се снабди с жена министър. В третото държавно управление на Джулио Андреоти – Тина Анселми, която участваше в италианската опозиция по време на Втората международна война, бе определена за министър на труда. През годините по-късно дамите министри станаха по-често събитие в Италия, само че им се поверяваха главно второстепенни министерски постове. Така да вземем за пример в предходното държавно управление - това на Марио Драги, от 23 министри едвам 8 бяха дами, от които 5 бяха без портфейл. Сега в държавното управление на Мелони от общо 26 министри дамите са 6, като изключваме самата Мелони. На тях са поверени ресорите считаните за по-маловажни - туризъм, висше обучение и просвета, труд, инвалиди, фамилните въпроси и равните благоприятни условия и промените.
Самата Мелони по време на дългата си политическа кариера е била единствено един път министър – на младежта в четвъртото държавно управление на Берлускони от 2008 година до 2011 година
Що се касае до по-важните министерски постове – на вътрешните работи, на външните работи, на правораздаването и защитата – Италия е имала несъмнено дами на тях, само че те се броят на пръстите на едната ръка.
Външни министърки са били самостоятелната Сузана Аниели (от януари 1995 година до май 1996 година в държавното управление на Ламберто Дини), италианската коренно лява представителка Ема Бонино (от април 2013 година до февруари 2014 година в държавното управление на Енрико Лета) и демократката Федерика Могерини (за шест месеца през 2014 година в държавното управление на Матео Ренци). От тях Бонино бе европейски комисар по политиката за консуматорите, риболова и филантропичните помощи от 1995 година до 1999 година, а Могерини бе заместник-председател на Европейската комисия и висш представител на Европейски Съюз за външната политика и политиката на сигурността в интервала 2014 година 2019 година
Вътрешни министърки са били представителката на Италианската национална партия Роза Русо Йерволино (от октомври 1998 година до декември 1999 година в първото държавно управление на Масимо Д’Алема), самостоятелната Анна Мария Канчелиери (от ноември 2011 година до април 2013 година в държавното управление на Марио Монти) и самостоятелната Лучана Ламорджезе (от септември 2019 година до октомври 2022 година във второто държавно управление на Джузепе Конте и в държавното управление на Марио Драги).
Правосъдни министърки са били самостоятелната Паола Северино (от ноември 2011 година до април 2013 година в държавното управление на Марио Монти), Анна Мария Канчелиери (от април 2013 година до февруари 2014 година в държавното управление на Енрико Лета) и Марта Картабия (от февруари 2021 година до октомври 2022 година в държавното управление на Марио Драги)
Министърки на защитата са били демократката Роберта Пиноти (от февруари 2014 година до юни 2018 година в държавните управления на Матео Ренци и на Паоло Джентилони) и представителката на „ Движение 5 звезди ” Елизабета Трента (от юни 2018 година до септември 2019 година в първото държавно управление на Джузепе Конте).
Това значи, че едвам през втората половина на деветдесетте години на предишния век Италия се снабдява с министърки на външните работи и на вътрешните работи и би трябвало да изчака едвам второто десетилетие на 21 век, с цел да има министърки на правораздаването и защитата.
През 1979 година депутатите в долната камара на Народното събрание (Камарата на депутатите) на Италия избират жена за неин ръководител и това е представителката на левицата Нилде Йоти. Тя остава на поста по време на три Народното събрание (от 1979 година до 1992 г.). Втората жена отпред на този пост е демократката Лаура Болдрини от 2013 година до 2018 година Едва през 2018 година отпред на горната камара на Народното събрание (Сената) е определена за ръководител жена и това е десноцентристката Мария Елизабета Казелати.
Как стоят нещата с дамите премиерки в Европейски Съюз
За утешение на Италия още осем страни в Европейски Съюз не са имали в никакъв случай дами за премиерки и това са Испания, Нидерландия, Ирландия, Чехия, Унгария, Малта, Люксембург, Кипър.
Преди повече от 40 години дребната Португалия бе първата страна от Европейски Съюз, която се реши да избере жена за министър председател и това беше Мария Лурдеш Пинтасилгу. Тя бе назначена на поста през 1979 година Но това бе и последната жена премиерка в тази страна.
Пет страни от Европейски Съюз са имали повече от една жена за министър председател в историята си и това са Франция (Едит Кресон през 1991 година и в този момент Елизабет Борн), Полша (Хана Сухоцка през 1991 година, Ева Копач през 2014 година Беата Шидло през 2015 г.), Дания (Хеле Торнинг Шмит през 2011 година и в този момент Мете Фредериксен), Финландия (Мари Кивиниеми през 2010 година и в този момент Сана Марин), Литва (Казимира Дануте Прунскиене през 1990 година и в този момент Ингрида Шимоните).
Страните от Европейски Съюз, които са имали единствено по веднъж жена за министър председател са Белгия (Софи Уилмес през 2019 г.), Австрия (Бригите Бирлайн през 2019 г.), България (Ренета Инджова през 1994 г.), Германия (Ангела Меркел от 2005 година до 2021 година ), Словакия (Ивета Радичова през 2010 г.), Словения (Аленка Братушек през 2013 г.), Хърватия (Ядранка Косор през 2009 г.), Гърция (Василики Тану-Христофилу през 2015 г.), Румъния (Виорика Дънчила през 2018 г.), Швеция (Магдалена Андершон през 2021 г.), Естония (Кая Калас през 2021 г.) и Латвия (Лаймдота Страюма през 2014 г.).
От гореизброените Андершон скоро към този момент няма да е на поста, откакто на изборите в Швеция през септември нейната партия изгуби позиции, а Федериксен ще се подложи скоро на теста на предварителните избори в Дания.
Как стоят нещата отвън Европейски Съюз, на някои други места в Европа
В Сърбия Ана Бърнабич е министър председател от 2017 година В Молдова премиерка от предходната година е Наталия Гаврилица.
Във Англия до момента е имало три премиерки – Маргарет Тачър (от 1979 година до 1990 г.), Тереза Мей (от 2016 година до 2017 г.) и Лиз Тръс. Последната преди броени дни подаде оставка и се трансформира в най-кратко заемалия премиерския пост политик в страната (едва 44 дни).
Исландия също има министър председател в този момент и това е Катрин Якобсдотир, която е на поста от 2017 година Това е втората жена министър председател в страната след Йохана Сигурдардотир (от 2009 година до 2013 г.)
В Шотландия, която е част от Обединеното кралство, властта също е в ръцете на жена – Никола Стърджън.
Коя е най-младата премиерка в света
Това е Сана Марин, която оглави финландското държавно управление през 2019 година на едвам 34 години.
Премиерки представителки на хомосексуалната общественост
Първата в света е исландката Сигурдардотир, а втората е сръбкинята Бърнабич.
Премиерки, родили по време на мандата си
Новозеландката Джасинда Ардърн, пристигнала на власт през 2017 година, роди през юни 2018 година Преди нея по време на мандата си роди премиерката на Пакистан Беназир Бхуто. Тя беше на поста от 1988 година до 1990 година и след това от 1993 година до 1996 година Бхуто бе убита на 27 декември 2007 година в атентат в края на протест в Равалпинди край Исламабад.
Коя е първата жена министър председател в света
Парадоксално първата жена на сходен пост не е в някоя развита страна, а е Сиримаво Бандаранайке, определена за министър председател на Цейлон ( Шри Ланка) през 1960 година
Действащи в този момент премиерки на някои други места по света
Освен гореизброените европейски настоящи премиерки и новозеландката Ардърн, в Азия, в Бангладеш от 2009 година министър председател е Шейх Хасина Вазед. Тя е била на този пост и от 1996 година до 2001 година
В Барбадос отпред на държавното управление от 2018 година е лидерката на Лейбъристката партия Мия Амор Мотли.
В Африка, в Намибия премиерка от 2015 година е Саара Куугонгелва-Амадхила. В Того премиерка от 2020 година е Виктоар Томега Догбе. А в Габон от 2020 година премиерка е Роуз Кристиан Рапонда.
Приема ли светът на съществено обстоятелството, че Италия е ръководена от жена в този момент
Първи поздравления Мелони получи в събота от украинския президент Володимир Зеленски и от други висши украински представители. „ Пожелавам на новото държавно управление с триумф да отговори на всички днешни провокации. И с неспокойствие чакам да продължим плодотворното съдействие за гарантиране на мира и просперитета в Украйна, Италия и по света ”, написа Зеленски в Туитър. В отговор на което Мелони го увери, че Италия постоянно ще бъде на страната на Украйна. Мелони и нейният външен министър Антонио Таяни също така организираха незабавно след полагането на клетва телефонни диалози със Зеленски и с украинския външен министър Дмитро Кулеба, показват италиански медии. А още преди Мелони да постави клетва като министър председател, в разгара на абсурда, подбуден от изтекли в медите изявления на Берлускони за Путин и за Зеленски, съветникът на Зеленски – Михайло Подоляк, съобщи: „ Мелони демонстрира кои са същинските правила и показва схващане на световните провокации ”. Да не забравяме, че още след успеха на партията на Мелони на изборите преди към месец Зеленски я поздрави в туит, написан на италиански.
След полагане на клетвата протоколни поздравления пристигнаха и от председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен и от ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел. Поздравления Мелони получи и от немския канцлер Олаф Шолц, от унгарския министър председател Виктор Орбан, от израелския министър председател Яир Лапид, от нидерландкия министър председател Марк Рюте, от канадския министър председател Джъстин Трюдо.
Поздравления пристигнаха и от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, в отговор на които Мелони в туит, адресиран до него, го увери, че Италия в никакъв случай няма да спре да пази общите полезности, бранени от НАТО и в който тя сподели, че " НАТО е освен това от боен алианс, тя е бастион на общите полезности ”.
Папа Франциск пък по време на неделната си молитва през вчерашния ден сподели, че се моли за мир и единение на Италия с идването на власт на ново държавно управление.
А фактът, че през вчерашния ден френският президент Еманюел Макрон се срещна с Мелони още в първия ѝ работен ден като министър председател, приказва, че Франция гледа с отговарящ почит на Италия, ръководена в този момент от жена. Двамата разговаряха в Рим, където Макрон бе измежду ораторите на конференция за мир, проведена от религиозната общественост „ Сант’Еджидио ”. След срещата с Макрон от канцеларията на Мелони разгласиха изказване, в което се споделяше, че " срещата е била сърдечна и ползотворна ", че е траяла повече от час, че двамата са разискали главните европейски досиета, а точно нуждата да се дадат бързи и общи отговори на високите енергийни цени, на поддръжката за Украйна, на сложната икономическа обстановка, на ръководството на миграционните потоци. В изказването се допълваше, че по време на неофициалната си среща двамата водачи са изразили подготвеност и предпочитание за продължение на съдействието за справяне с огромните и общи провокации на европейско равнище, при съблюдаване на реципрочните национални ползи. В изказване на Макрон след срещата нощес пък се споделяше: „ Като европейци, като прилежащи страни, като другарски нации с Италия би трябвало да продължим работата, която сме почнали. Да реализираме триумф дружно посредством разговор и упоритост. Дължим го на нашите млади генерации и на нашите нации. Нашата първа среща с Джорджа Мелони в Рим върви в тази посока ”.
Още в петък Мелони получи поздравления и от президента на Съединени американски щати Джо Байдън. В изказване, оповестено на уеб страницата на Белия дом, се припомняше, че Италия е жизненоважен съдружник от НАТО и непосредствен сътрудник в миг, в който двете страни дружно посрещат споделени световни провокации. В изказването се показваше вяра, че двете страни и като част от Г7 ще продължат да напредват в оказването на помощ за Украйна, в държането на Русия за виновна за експанзията ѝ, в гарантирането на човешките права и демократичните полезности и в построяването на резистентен стопански напредък. Преди броени дни обаче Байдън по време на демонстрация в Лос Анджелис за събиране на средства за Демократическата партия изрази безпокойствие от отклоненията към крайнодясното в някои страни от НАТО, напомня РАИ Нюз. Като образец той уточни Унгария, Италия и Испания. „ Путин искаше да раздели НАТО. И вижте какво се случва на източния фланг на алианса. Полша се съпротивлява, само че какво ще кажете за Унгария? ”, съобщи той и след това добави: „ И гледайте какво се случи наскоро в Испания и Италия ”.
Засега тържествени поздравления за Мелони не са пристигнали от Лондон, само че по разбираеми аргументи. Там премиерката Тръс е в оставка и ръководещите консерватори имат други грижи – с кого да я заменят. Преди броени дни на корицата на изданието „ Икономист ” Тръс бе обрисувана като центурион, държащ вилица с намотани спагети към нея в едната си ръка вместо копие и италианска пица в другата ръка вместо щит. Към рисунката имаше и надпис: „ Добре пристигнали в Бриталия ” – игра на думи от Англия и Италия. Целта на изданието бе да покаже, че Тръс с нейното държавно управление и недалновидната си политика е станала обект на рецензии и подигравка. Всичко това съчетано с разочароващия стопански напредък, подчинеността на пазарите, хроничната политическа неустойчивост и с неравенствата сред английските райони е асъдействало Англия да стане сходство на Италия. Това виждане на нещата бе разкритикувано от посланика на Рим в Лондон Иниго Ламбертини, който предложи на изданието да не свежда Италия до пица и спагети и до отрицателна база за съпоставяне, а да напомни и нейните достижения в авиокосмическата, биотехнологичната, автомобилната или фармацевтичната промишленост. Но не беше нужно даже посланикът да показва гнева на Рим, защото в съпоставката сред Англия и Италия, направена от " Икономист ", Италия завоюва борбата с това, че Мелони съумя рекордно бързо да образува на ново италианско държавно управление, а Англия изгуби борбата с това, че след траяла съвсем два месеца конкуренция за правоприемник на Борис Джонсън за министър председател бе определен политик, който счупи върха по бързо овакантяване на властта и който задълбочи рецесията в страната, вместо да откри излаз от нея.
Източник: Българска телеграфна агенция
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ