Нешка Робева се е уединила в къщата си във вилната

Нешка Робева се е уединила в къщата си във вилната зона на село Трудовец, само че следи новините към нашествието на ковид и изключителното състояние в страната. Компания там ѝ прави обичаната ѝ внучка Рада, която също като другите деца учи виртуално на компютъра. Одобрява ли ограниченията, които се ползват против разпространяването на болестта, по какъв начин ще се промени животът ни, откакто отмине пандемията, и държат ли се съответно родните политици в тежката обстановка, Нешка Робева показа пред " Ретро “.

- Госпожо Робева, за какво ни се стовари това ново зло – коронавирусът? Биологична война ли е, възмездие на природата ли, наказване свише ли?
- От трите по малко. Не мога тъкмо да отговоря. Истината е обаче, че напоследък все по-често си го задавам и аз. И освен аз… Помните ли притчата за Вавилонската кула? Търся отговор за себе си… Твърде доста навирихме нос. Възгордяхме се. Станахме надменни и необяснимо алчни. Решихме, че сме всесилни, отнасяме се към майката природа безжалостно и с неуважение. Впрочем, у нас по този начин се отнасят огромна част от младите към възрастните хора, даже към личните си родители. Що се отнася до това, дали вирусът има нещо общо с прилепите или с лабораториите, чиято единствена цел е да унищожават, прочетете " Калки “ от Гор Вдал. Чела съм я преди 50 година До такава степен ме е ужасило прозрението на създателя, че съм запомнила съвсем всичко. Също и " 451 градуса по Фаренхайт “ на Рей Бредбъри… На някои хора им е обещано да виждат бъдещето. Чрез своето творчество те ни предизвестяват. Ако въобще нещо може да стресне полудялото човечество… Мисля, че човечеството губи инстинкта си за самозапазване.

- Къде съгреши човечеството, коя граница бе премината?
- Сгреши в това, че не учи, а единствено чете история. Загивали са царства, империи, цивилизации… Антарктида, Содом, Гомор… Какво си фантазираме ние?