Нешка РОБЕВА ~ Аз всеки ден благодаря
Нешка Робева няма потребност да потвърждава нищо. Целият й живот е голямо доказателство за това, че триумфите идват с отдаденост и неотклонен труд. Тя няма потребност от ордени и медали, тъй като има международното самопризнание на хората, които обичат спорта и ценят работата й. Нешка печели сърца, тъй като те топлят – ордените са студени. Нешка цялостни залите със фенове, жадни да видят онази фолклорна магия, която пази корените ни и ни води през времето. Да се води полемика дали Нешка Робева заслужава медал „ Стара планина ” е гротеска, срамно е.
Ние сме горди, че имаме Нешка. Честит рожден ден!
„ Въпреки многото неточности, които направих в живота си, имам ясното схващане и самочувствие, за това какво съм направила и върша за страната и народа си, за да разреша на следващите хрантутеници и безличия да си точат зъбките върху мен. Отказвам премията и поради хилядите другари и съидейници, които несъмнено бих унизила, в случай че я приема. Отказвам я и поради младежите, с които работя и дисциплинирам, да бъдат на първо място БЪЛГАРИ.
С почитание Нешка Робева. ”
(от писмото й до Министерски съвет и медиите)
Аз всеки ден благодаря. Когато заран се събудя, благодаря за това, че тъкмо подобен живот ми беше предназначен – един живот с доста напрежение, един живот, в който всяка секунда се живее. Като имате поради, че минута и половина трае едно гимнастическо комбиниране, никой несъмнено не знае в действителност, какъв брой дълго трае една минута, какво стои зад нея.
Всяка заран аз търча към залата – тя е моето избавление. Такова зареждане с сила, каквото получавам тук до момента в който упражняваме и работя, аз не зная има ли някъде другаде.
Какъв съвет бих дала на младата Нешка Робева… – Бих й споделила: „ По-кротко! ”. Аз постоянно съм доста прочувствена. Спортът обаче ме научи да подтискам страстите, в това отношение той направи доста за мен. Но младата Нешка Робева не беше доста рационална. Леля Ванга също ми е давала препоръки - и то като би трябвало нещо да стане, става. Тя е дамата, на която съм вярвала 100%. Когато ме е съветвала нещо, а аз не съм я послушала, постоянно е ставало това, което тя е споделила. Ама аз пробвах – за всеки случай.
В моите биографии и характерности постоянно пишеха – „ Конфликтна персона ”. Аз признавам грешките си – доста пъти съм бъркала и знам, че отново ще бъркам. Но има моменти, в които когато човек се опасява доста да не сгреши, той престава да се развива, да върви напред. Всеки нов път е чужд, посипан със неточности. Достатъчно е да се учиш от грешките си и да можеш да ги признаеш.
Човек би трябвало да бъде в равновесие със себе си. Докогато ми е обещано да работя, до тогава ще пребивавам, тъй като работата ме поддържа. Ако човек е целенасочен, в случай че може да резервира положителните мисли, в случай че не се товари със завист, злоба, прекомерни упоритости – мнозина ще кажат, че съм прекомерно амбициозна – не, не е по този начин, аз просто имам цел и ходя към нея, до тогава, до момента в който съм уверена, че тази цел е добра.
* Споделени мисли на Нешка Робева от изявленията
Снимки: nsa.bg, БГНЕС, dailypress.bg
