Несъмнено Васил Левски е най-яркият образ от нашето минало, но

Несъмнено Васил Левски е най-яркият облик от нашето минало, само че и е една от на-значимите опори за българското бъдеще. Всъщност той има смисъл в българското минало единствено, в случай че продължава да бъде справочник за българското бъдеще. Аз мисля, че Левски все по.малко е това в наши дни. Мисля, че ние все по-малко мислим за Левски отвън формалната му каноничност, а като персона. Мисля, че той от ден на ден е там на паметника - втвърден, притихнал, имобилен и неприсъстващ в ежедневните ни неспокойствие, в ценностната ни система. Ние демонстративно подценяваме една огромна част от заветите на Левски. Помен не е останало от непорочност и святост в нашата днешна република. 

Това разяснява пред Нова тв проф. Атанас Семов. 

Ние за следващ път в историята си през последните над 30 години приехме ненормалното за обикновено. Приехме злоупотребата с власт, безотговорността на властта, безнаказаността на провалените властници да са ежедневна действителност. Приехме за обикновено безкнижието, а духовната извисеност да е рядко срещата екзотика по високите етажи на политическия живот. Приехме за обикновено да ни ръководят инцидентни хора. И което е още по-лошо. Ние приехме за обикновено в публичния диалог не просто да не участва думичката " родно място ", а изобщо огромния диалог какво е нужно на България отвън късия небосвод на идната седмица. Ние превърнахме дребнотемието в единствена тематика, разяснява той.

В учебника на третокласниците, където е разказана цялата история на България, за Левски са отделени едвам 8 реда. И какъв брой да му посветят, откакто в учебника на децата написа, че ние българите сме били част от Османската империя. Едва ли не сме били нещо като Австро-Унгария и по-късно четем в този учебник какъв брой добре са съжителствали турци, българи и други общности в тази страна, разяснява той.

За животните в Северна България написа повече в този учебник, в сравнение с за нашите революционери. Подобно отношение, сходни учебници са наново обесване на Васил Левски, единствено че не на 19 февруари, а всеки ден, в който бъгарските деца учат и би трябвало да бъдат построени като персони и жители, разяснява той.

Левски участва по този начин в учебниците, че да не може да се каже, че въобще не участва. Същото е и с големия учебник поп история за 10 клас. Той просто е упоменат незадълбочено. Няма рпазбиране, няма чувство за смисъл, няма обръщение към децата, разяснява той.

Левски не е спомен, а дълг. Дълг не поради него, а дълг пред децата ни, пред бъдещето за България, за което Левски даде живота си, приключи той.