Несъмнено Васил Левски е най-обичаният български национален герой. На 18

Несъмнено Васил Левски е най-обичаният български народен воин. На 18 юли България отбелязва следващата годишнина от рождението на Апостола на свободата, само че в действителност какъв брой добре познаваме Дякон Левски? Ще отбележим рождената му дата, само че дали в действителност „ Джингиби “ е роден на 18 юли 1837 година?

В изявление за БГНЕС историкът проф. Пламен Митев, експерт по Българското Възраждане, разкри, че общо признатата дата може да бъде подложена на подозрение. Особено що се отнася до годината, в която е роден Апостола, Митев съобщи, че има най-малко три различни хипотези, като една от тях наподобява прекомерно достоверна.

Семейно съвещание фиксира датата 18 юли 1837 година

Пламен Митев съобщи, че датата 18 юли 1837 година, която виждаме изписана в учебници и монументи, в действителност е избрана от околните и роднините на Васил Левски, близо две десетилетия след Освобождението.

„ Тази дата в действителност е конкретизирана в един фамилен съвет, извършен години след Освобождението, по отношение на откриването на паметника на Васил Левски в София. След като в продължение на 10 година след Освобождението излизат разнообразни изявления, свързани с живота на Апостола, фамилията на Дякона преценя, че е належащо да се доуточнят главните обстоятелства от неговата биография и преди всичко – по кое време тъкмо е роден. Не разполагаме с никакъв вид на акт за раждане, нито пък това събитие е маркирано в църковните кондики, каквато е била практиката по това време. При съществуването на разнообразни отзиви, на разнообразни противоречиви разновидности на датата на раждане на Апостола, най-близките негови роднини взимат решение през 1895 година, че Васил Левски е роден на 6 юли 1837 година (18 юли нов стил) ”, сподели специалистът.

В края на предишния век съществуват три версии за годината на раждане на Апостола

Що се отнася до годината, в която е роден Дякона, във версията за 1837 година също могат да бъдат открити редица пропуски. Според проф. Митев през 90-те години на предишния век са се появили най-малко 3 различни хипотези.

“Още преди 60-70 години, когато за първи път се появяват обособени изявления на разпитните протоколи на Васил Левски пред Специалната комисия в София, проведена за следствие на обира на турската поща в прохода Арабаконак, се открива едно удостоверение, обещано от самия Левски. На въпрос: „ На какъв брой си години? “, Дяконът дава отговор: „ На 26-27 години “. Ако от декември 1872 година извадим тези 26 години, значи, че Васил Левски е роден 1846 година Това мнение доста постепенно стартира да си пробива път като различно на одобрената дата 1837 г “, сподели изтъкнатият историк.

Друга догадка е, че Апостола е роден през 1843 година и се базира на дописка от вестник „ Съветник “ от 1864 година Материалът отразява решението на Васил Левски да скъса с монашеството и да се посвети на битката за независимост. Митев споделя по какъв начин на Великден 1864 година младият Дякон Игнатий взема решение да подстриже дългите си руси коси (акт, символизиращ размонашването). По думите на историка сходен случай не е постоянно срещан и резонно притегля публичното внимание. В дописката има завладяващ акцент: „ Това момче, което подрязва косите си, е тръгнало по пътя на монашеството, още когато е било на 15 години “.

„ Знаем сигурно годината, в която Васил Левски се замонашва в Сопотския манастир, става дума за есента на 1858 година, когато приема и името Игнатий “, съобщи проф. Митев. „ Когато извадим от 1858 година тези 15 години, за които се приказва в тази дописка, излиза, че той е роден 1843 г “.

Така в общественото пространство се появяват три версии за рождената дата на Апостола – 1837 година, 1843 година и 1846 година

Архивите проговарят

Така се стига досега, в който Григор Бойков – млад историк от Софийския университет и експерт при разчитането на османски документи – открива поредност от регистри за мъжкото население на Карлово. Според Митев Османската империя е известна с точността на данните, когато става въпрос за събиране на налози, тъй като „ за централната власт е значимо да разполага с допустимо по-плътна информация за данъкоплатците си “. Регистрите, открити от Григор Бойков обгръщат интервал от към 20 години, започвайки от 1833 година и разрешават да се направи относително точна реорганизация на мъжкото население „ къща по къща, махала по махала “.

Пламен Митев сподели, че до началото на 40-те години името на Дякон Левски не се загатва в никой от регистрите и добави:

„ За първи път името на Васил Левски се загатва в регистъра от 1844 година и в този запис категорично е маркирано, с изключение на името на татко му Иван, името Васил и против това име е посочено, че той е на 4 години. Това значи, разумно, че в случай че записът е изработен през 1844 година и тогава Васил Левски е бил на 4 години, значи, че той е роден през 1840 г “.

Професорът съобщи, че тезата за 1840 година се удостоверява от някои „ домашни свидетелства “. Такъв образец е роман на Панайот Хитов, в чиято чета Левски е знаменосец. Легендарният челник отбелязва, че неговият знаменосец е на „ 27-28 “ години. Като се има поради, че действието се развива през 1867 година, това значи, че Апостолът е роден през 1840 година Подобно сведение дава Никола Цвятков, който е задържан дружно с Левски в Къкринското ханче и го съпровожда до Ловеч, Велико Търново и София. Според Цвятков, при разпитите в Търново, където османските управляващи откриват, че са заловили „ баш комитата “, Левски твърди, че е на 32-33 години, което още веднъж значи, че е роден през 1843 година

Новите сведения за Арабаконашкия грабеж

Проф. Митев съобщи, че в Ловеч ще бъде показан най-новият том, отдаден на откритията, направени в османските архиви през последните 5-6 години, по отношение на трагичните събития от есента на 1872 година, когато Димитър Общи обира османската поща в прохода Арабаконак. Впоследствие причинителите са хванати, а направените разкрития от Общи водят до всеобщи арести на комитетски дейци. Като най-интересен от документите от последния том Митев дефинира заключителния отчет на Специалната комисия, водила правосъдния развой против Левски. За историците този документ е забавен, тъй като намират сведения, които липсват в протоколите от разпитите на задържаните комитетски дейци. Пламен Митев открива два акцента в заключителния отчет.

Първият е обвързван с метода, по който управляващите са съумели да схванат кои са хората, забъркани в обира на пощата. Оказва се, че османската агентура по никакъв начин не е била за подценяване. Турски сътрудници съумяват да се доберат до двама българи от Орханийско (днешно Ботевградско), които са били употребявани като помощници в поддръжка на четата, проведена от Димитър Общи.

„ Оказва се, че тъкмо такива турски сътрудници се възползват от опцията да обвинят, малко на слуки, набедените съгледвачи на четата на Димитър Общи и те се поддават на страховата неуравновесеност, че в действителност някой знае, че те са ангажирани с четата и без да желаят се издават. Подложени са и на физически изтезания и те вършат цялостни самопризнания, което разрешава да се открие първичната информация, на основата, на която стартира да се разплита кълбото на цялото това заговорничене и по този начин стартира най-тежкия удар върху комитетската организация “, съобщи Митев.

Вторият акцент, който историкът открива в отчета е, че членовете на комисията декларират пред държавното управление, че аргументите за революционната активност на българите са репресиите на самата власт.

„ За първи път попадам на формален документ на представители на властта, в който има самопризнание на същата тази власт, че по отношение на подвластното християнско население се ползват разнообразни способи на принуждение, в това число данъчно, което поражда неодобрение и естествено е това неодобрение в един миг да избие в търсене на други благоприятни условия за решение на тези обществени несправедливости, с които българинът се сблъсква в своето всекидневие “, акцентира специалистът.

Чувството за отговорност на Дякона

Като умозаключение Митев показа какво съгласно него е това качество на Апостола, което буди поклонение в българина толкоз доста години след раждането на най-великия ни воин.

„ За мен доста скъпо е едно качество, което за жалост не можем да забележим в нито един български политик през всичките тези десетилетия след Освобождението. Това е възприятието за отговорност, отговорност за взетите решения, отговорност за това, което правиш. Левски има това умеене да припознава освен триумфите, само че и грешките и отбелязвайки това, което е реализирано като триумф и като неточност, да се вземат поуките, с цел да може делото да продължи и да реализира крайните си цели. Това е доста мощно като обръщение, което ни дава Васил Левски. Когато ти си играеш със ориста на няколко милиона души, влизайки в ролята на техен лидер, би трябвало да имаш възприятието за отговорност. Тази отговорност значи, когато сбъркаш да си признаеш, да понесеш виновността за това, което с помощта на теб се е случило “, приключи познавачът на делото на Дякона.