Несъмнено Орлин Павлов е сред най-обичаните родни изпълнители и актьори,

Несъмнено Орлин Павлов е измежду най-обичаните родни реализатори и артисти, назовават го даже секссимвол на българската музикална сцена. Роден е на 23 април в София. Родителите му са оперни солисти на Пловдивската опера. Орлин Павлов-старши е бас, а майка му Тиха Генова е сопран.

На 14 години Орлин е признат в театрално-експерименталната паралелка на режисьора Николай Георгиев. По-късно в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски ” приключва компетентност „ Сценични синтетични изкуства ”. Първата му независима ария е „ Мечтаеш ли ”. Участва в „ Денсинг Старс ” и „ ВИП Брадър ”, като печели и двата формата. Участвал е в десетки филми и сериали като „ Домашен арест ” „ Пътят на достойнството ”, „ Скъпи наследници ”, „ Лъжите в нас ”, „ Петя на моята Петя “ и други

- Как посрещнахте рождения ви ден? Имаше ли нещо, което го правеше по-различен от предните?
- Рожденият ми ден тази година не беше по никакъв начин необикновен, въпреки че беше извънредно прекрасен, тъй като чествах в компанията на фамилията си. Хапнахме си вкусна торта, почерпихме се за здраве. Празникът ми тази година се падна в сряда, работен ден, което ме спря да направя шумно празненство, само че ще почерпя и приятелите си при първа опция. През седмицата всички тичат по своите задания, не е комфортно за събиране. Обичам рождения ми ден да се пада в събота или неделя. Около мен е цялостно със фамилни, заети хора. Ще ги почерпя, само че не зная по кое време.

- Каква беше миналата година за вас в персонален и в професионален проект?
- Беше хубава година за мен и фамилията ми, тъй като всички сме живи, здрави, щастливи. Има много работа от предишния рожден ден до този, отметнах пъклен доста отговорности. Със фамилията прекарахме хубаво лято, пътувахме, обиколихме нови места, научихме забавни истории. Чукам на дърво, имах хубава година и имам вяра, че занапред, ще научим и забележим много забавни неща. Отдавна не съм издавал ария, само че другояче мога да се похваля, че записах нова и феновете ми ще я чуят скоро. Все още не сме избрали заглавието й. Имаме разногласия с текстописеца, ще стигнем до край (смее се – б.а.)

- Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на околните си какво желаете, или обичате изненадата?
- Неудобно ми е да споделям в действителност, хубаво е човек да получава дарове, радостно е, обаче е и ангажиращо.

- Имате ли паметен рожден ден, за който бихте ни разказали?
- Най-запомнящ е един мой рожден ден, на който бях поканил приятелите си в някакъв клуб в НДК. Беше след присъединяване ми във „ ВИП Брадър ". Дойдоха към 50 души, които очевидно се бяха разбрали между тях – всеки да ми донесе по една кофа течен шоколад. Не чаках, че ще се уговарят, останах доста удовлетворен. Събрах към 50 кг „ Нутела ", грубо чувство. Мариана Попова, Графа, Мария Илиева, Тодор Доцев, Стефан Щерев и още куп сътрудници и другари носят кофи с шоколад. Изненадаха ме доста прелестно.

- Кой е най-хубавият и кой най-лошият миг в живота ви?
- Раждането на щерка ми е най-хубавият миг в моя живот. Не може да се изясни възприятието от това, че ставаш баща. Тя към този момент е на 6 годинки, доста е музикална и се учи да пее във „ Войс академи “. Щастлив съм, че има предпочитание да се развива, забавно й е да научава нови песни, да се усъвършенства и върви напред. Един ден може да стане певица, актриса, само че е рано да се каже това.
Трудните моменти свързвам със загуба на непосредствен човек. Всички други всякакви страсти са бели ядове пред гибелта и заболяванията. Загубата на човешкия живот е извънредно тежко събитие. Аз изгубих двете си баби, единия си дядо, вуйна ми. Тежи и боли, по този начин е при всеки човек.

- Помните ли на каква възраст започнахте работа? Какво си купихте с първата заплата или хонорар?
- Бях в 22-ро учебно заведение, в театрална паралелка, след това студент в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски ". Нашата група отиде на стаж във Вариететно-сатиричния спектакъл в Габрово. Беше сред 1996 – 1998 година, когато. Икономическа обстановка беше много нерадостна. Взимах някъде към 290 – 300 лв.. Изкарахме неповторими години там, ръководени от режисьора ни Николай Георгиев, който за жалост, си отиде предходната година. Това бяха едни от най-хубавите ни години, въпреки че не бяха свързани с доста пари. Изживявахме страсти след страсти с актьорите от спектакъл „ Студио 4 ”. Имахме страхотни представления. Трупата ни обичаше да въвлича публиката в действието, феновете играеха дружно с нас. Правехме невероятни фестивали в Габрово на една от най-красивите подиуми в България, която е на 3 равнища. Когато Янтра беше пълноводна и стигаше до едната сцена, това не ни пречеше да работим на другите. Златни времена бяха. Иначе тези 300 лв. ги похарчих за похапване на съветска салата, дюнери, сандвичи. Вечер се прибирах в общежитието и ми беше готино с сътрудниците. Учехме нови песни, танцувахме, същинска забава беше.

- Притеснявате ли се от старостта, от това, че годините се изнизват прекомерно бързо?
- Дните минават извънредно бързо, по този начин е, само че не ги мисля. До старостта има време. Тя от време на време е психическо положение. Има възрастни с юношески дух и младежи, оклюмали като старци. Каквото е на индивида в главата, това се случва и в живота му.

- Как виждате себе си след 5 години?
- Надявам се да съм здрав, несъмнено, и фамилията ми. Има ли усмивки по лицата ни, всичко ще се подреди. 

- Какво ви вълнува отвън музиката и филмите, в които се снимате? 
- Интересувам се от строителство, от разните материали, въпреки че не съм строител и нямам желание да ставам. Правя огромен ремонт и намирам за забавно да се възпитавам по тематиката. Намерих готини майстори, съветник по плана за „ ободряване ”. Стискайте ми палци нещата да се получат! 

- Интересуват ли ви международните конспирации, новият международен ред, имунизациите?
- Не обръщам внимание на конспирациите, тъй като живият живот ми е по-интересен. Държа да обръщам внимание на действителните неща, които се случват пред очите ми. Конспирации постоянно ще има. Хората по този начин са устроени, че да имат вяра в невидимото, в паранормалното. Най-важна за мен е вярата в Бог. Тя е нещо доста персонално и надали би могла да се преподава другаде с изключение на в фамилията, и то в първите 7 години още. Ако я сложим в учебно заведение като чиста вяра да се учи, не съм сигурен, че ще може да помогне да подрастващите, да одухотвори комерсиалните. Вярата в Бог е зрънце, което би трябвало да поникне в фамилията. Ако у дома няма религия, няма да има и на открито. Сега, в случай че аз бях министър на образованието, би ми било пъклен мъчно да взема решение какво тъкмо би трябвало да се направи.

- Разкажете нещо за вашето семейство и за детските ви фантазии
- Всички у дома сме вярващи, без да сме строго религиозни. Аз имам огромен почит към Бог, без това да ми е налагано от майка ми и татко ми. Ходя на черква, въпреки и не постоянно. Иначе като дете желаех да стана артист, артист, космонавт, боклукчия. За Космоса цените на билетите падат, в случай че поевтинеят задоволително, мога да полетя. Очаквам и банката да пуснат заем „ Космическо пътешестване “.

- Вярвате ли в любовта, или сте от хората, които считат, че тя съществува единствено в изкуството?
- Вярвам, несъмнено – аз пея за любовта, играя за любовта. Любовта е на всички места. Любовта движи индивида, връзките, работата ни. Когато човек желае, може да опази брака си и любовта си. Ако на 20 имаш едни фенове, на 45 феновете са други. Изживял съм приятните моменти с почитателите още с група „ Каффе ". По едно време медиите ме определяха като секссимвол, което беше извънредно смешно, само че всичко минава и отпътува. Някога свирехме по клубовете до 1-2 часа през нощта. Сега вършим огромни концерти. Развивам и кино кариера, а публиката на филмите е друга от тази на концертите. Чувствам се добре под светлините на прожекторите. Нямам обичана роля, само че знае ли човек – може да реализира международна популярност. Засега ме чакат хубави летни концерти, ще вършим и „ Клетниците ”, подготвяхме ги още пандемията. Снимам се и в един филм, който още е в работен вид.

- Мечтаете ли?
- Да. Мечтая за интернационална кариера, или най-малко такава е фантазията на всеки артист, артист, създател. Мечтая и за още едно дете, само че това е божа работа!
Инфо: Уикенд