Спортни хроники: Предсказаната смърт на един от големите състезатели във Формула 1
Несъмнено Жил Вилньов е измежду огромните митове в историята на моторните спортове. Мечтата на канадеца е да стане международен първенец във Формула 1, само че тя по този начин и не я сбъдва – той си отива едвам на 32 след злокобен случай на пистата.
Любовта към високите скорости превзема Вилньов още в детството. В родината му надпреварите с моторни шейни са доста известни, а татко му стартира да го учи да ръководи автомобил от напълно дребен. „ Не помня по кое време за първи път започнах да се интересувам от надпревари, само че постоянно съм обичал скоростта. Баща ми караше доста бързо, а аз като дребен седях в скута му и го молех да натиска газта още повече, с цел да изпреварим колата пред нас “, споделя Вилньов.
Бъдещият водач взе участие и в мил надпревари, а в един миг взема решение, че би трябвало да направи идната крачка и да вземе професионален спортен лиценз. За задачата постъпва в школата на британския играч Джим Ръсел и реализира гръмък триумф в шампионата на Формула Атлантик. Но не всичко минава безпрепятствено. Вилньов изпитва финансови усложнения и с цел да заплаща разноските си, паралелно се пуска и в надпревари с моторни шейни. Няма по какъв начин – те са му компетентност, а хонорарите са положителни. Канадецът съумява да притегли вниманието на Формула 1 на демонстративно съревнование през 1977 година, когато Жил изпреварва настоящия първенец Джеймс Хънт, а шефът на Макларън Теди Майер го взима в тима за Гран при на Англия, на което дебютира в кралските серии. Предложение за контракт обаче по този начин и не постъпва. Тогава Ферари подава ръка на Вилньов.
Отначало нещата не потръгват и още във второто си съревнование за Скудерията Жил се забива в болида на Тирел, ръководен от Рони Петерсон. Колата на шведския играч полита и се приземява зад защитната ограда. Ужасът се състои в това, че умират двама души – маршал и фотограф. Както може да се чака, виновникът Вилньов се сблъсква с остри рецензии от обществеността.
Когато обаче канадецът стартира да натрупа опит, се трансформира в любим на публиката. Жил печели дебютната си победа на домашното Гран при на Канада през 1978 година През идващия сезон името му гръмва по целия свят, откакто печели три надпревари и става вицесветовен първенец след съотборника си във Ферари Джоди Шектър, а Скудерията взима купата при конструкторите. Сезон 1980 е несполучлив за Вилньов, само че през 1981-ва още веднъж реализира победи и всички са уверени, че един ден може да стане първенец.
„ Контролът му над болида беше извънреден и изпъкваше на фона на доста други надарени състезатели, с които имах шанса да се състезавам в тези години. Той натискаше до абсолютния лимит на опциите си “, споделя Джеки Стюарт, трикратният международен първенец във Формула 1.
Легендата гласи, че циганка-гадателка предсказва на Жил Вилньов, че го чака „ ужасна ранна гибел “. Изглежда, че и самият водач го е усещал по някакъв метод. „ Хората споделят, че карам като вманиачен на и отвън пистата. Смятат ме за откачен, тъй като се усмихвам, когато съм в заплаха. Може би съм малко вманиачен, само че дано ви кажа нещо – ще умра като благополучен човек, тъй като ще върша това, което ме кара да се усещам жив “, споделя Вилньов в едно от интервютата си.
Трагедията се случва на 8 май 1982 година в квалификацията за Гран при на Белгия. Негов съотборник и гневен противник е французинът Дидие Пирони. Вилньов по принцип е човек, който не може да губи, а това Пирони да е по-бърз от него, го докарва до гняв. И в Золдер канадецът желае да покаже най-хубавото, на което е кадърен, преминавайки всевъзможни предели. Той се удря в дясното задно колело на болида на немския водач Йохен Мас. Ферарито се понася във въздуха, а от удара водачът е изхвърлен от колата – защитните колани просто не устоят. Състезателят се удря свиреп в една от оградите и изхвърча каската му.
Когато лекарите доближават до него, той не диша, само че незабавно му е поставена кислородната маска. Външно Жил няма огромни провали, само че са налице тахикардия, бледа до бяло кожа и разширени зеници. Медиците незабавно схващат, че казусът е в гръбначния дирек. Фрактурата е на шията – навръх мястото, на което се съединява с черепа. Увреден е и гръбначният мозък. Вилньов незабавно е приет в болница в локална болница, само че лекарите не съумяват да създадат нищо повече и изпада в клинична гибел. Шест часа по-късно водачът си отива на 32-годишна възраст от тежките си пострадвания.
Феновете на канадеца упрекват Пирони за гибелта на своя кумир. А четирикратният международен първенец Ален Прост си спомня сложната връзка сред двамата състезатели на Скудерията: „ Седмица преди гибелта си Жил ми се обади няколко пъти и от самото начало ми говореше за Пирони. Беше толкоз сърдит и захласнат, че чак не можех да допускам. Когато се случи случаят, всичко ми стана ясно. “
Психическото напрежение довежда Пирони до случай, в който чупи и двата си крайници и би трябвало да приключи кариерата си. По подигравка на ориста той също умира в гонка, въпреки и по-необичайна – съревнование с катери в океана през 1987 година Приятелката му Катрин Гу е бременна, а скоро ражда близнаци. Получават имената… Жил и Дидие.
Дали главната повода за гибелта на Вилньов е гневът му, смахнат риск или комбиниране от двете е мъчно да се каже. Но едно е несъмнено – моторният спорт губи страховит водач, който в никакъв случай не реализира фантазията си. „ Живея за това да стана международен първенец. Искам да го направя един път, два пъти, три пъти… Колкото мога “, споделя приживе Жил.
Той не съумява, само че пък синът му Жак Вилньов печели международната купа във Формула 1 през 1997 година
