След апартейда Южна Африка е страната с най-голямо неравенство в света
Неравенството в Южна Африка надали е по-ясно очевидно някъде в страната, в сравнение с в предградията Сандтън и Александра до Йоханесбург.
Със своите блестящи високи здания и първокласни имения Сандтън се слави като най-богатото парче земя в Африка. Александра, където в миналото е живял Нелсън Мандела, е мизерна, тясна и гъмжаща от престъпност община на чернокожи. Много от нейните поданици се стичат всекидневно в Сандтън по мост над автомагистрала, с цел да работят в изискани магазини или домове.
Миналия месец в Александра избухнаха гневни митинги, разпалени частично от акцията за националните избори през вчерашния ден, само че най-много от разочарованието, че Южна Африка би трябвало да наподобява много по-различно от страната на имащите и нямащите, в която се е трансформирала. Много гласоподаватели считат, че ръководещият Африкански народен конгрес е изгубил своя път, откогато Мандела завоюва през 1994 година първите президентски избори след апартейда, а това разбиране заплашва безспорното болшинство, с което АНК държи властта.
АНК е разтресен от необятно публикувани изказвания за корупция, които принудиха някогашният президент Джейкъб Зума да се отдръпна преди година, а доста южноафриканци считат, че партията към този момент не може да се осланя на своето завещание от битката с жестоката система на апартейда.
Безработицата в страната с 56-милионно население се извисява над 25 %. Почти всеки ден има митинги с горене на гуми поради неналичието на съществени услуги като работещи тоалетни в кварталите, където живеят най-вече чернокожи. Белите към момента държат огромна част от благосъстоянието и частните властови лостове, а чернокожите поддържат техните морави и чистят домовете им.
" Буквално не намираме никакви бели, които да живеят под равнището на междинната класа ", написаха предходната година Фазила Фарук и Мъри Лейбрант от Отдела за проучване на труда и развиването в Южна Африка. " Белите в действителност умерено са подобрили своето икономическо състояние в Южна Африка след апартейда, тъй като нашата стопанска система насочва голям дял от националните доходи към най-горните 10 %. "
Половината южноафриканци живеят в семейства, чийто месечен приход на човек е 1 149 ранда (90 долара) или по-малко, написаха те, и съвсем нямат опция да трансформират своето богатство, макар че работят старателно като домашни прислужници или охранители. " Казано напряко, те са в тежко състояние ", заключават Фарук и Лейбрант.
Активистката Тембени Манана, която работи в Търговската камара на община Александра, добре познава това възприятие, описвайки неравенството, което усещат жителите на града, когато минат по моста над автомагистралата и влязат в изисканото предградие Сандтън.
" Въздухът в Сандтън е толкоз пресен, можеш да се закълнеш, че имат климатици на открито ", сподели Манана, имайки поради снабдените с климатици високи здания в богатия анклав. " Когато се върнеш в Алекс, оу! Най-отвратителна миризма! Преливащ канал, плъхове по целия път. "
28-годишната жена, пособия за съгласуване на митингите предишния месец, сподели, че провокациите в поправянето на неравенството не са просто козметични, не се отнасят просто до спиранията на електричеството в Александра, до момента в който хоризонтът над Сандтън е огрян от светлина, непокътнат. " Ние за себе си взехме решение - стига толкоз. Искаме да спорен системата ", добави тя.
Тя показа бърз лист с претенции: в учебните заведения в Александра съотношението би трябвало да е 30 деца на преподавател вместо 70. На уличните търговци би трябвало да бъде разрешено да доставят веригите за хранителни и домашен артикули, което да им даде достъп до по-широката стопанска система. Децата би трябвало да могат да порастват с двамата си родители в домове, имащи повече от една стая, което да разрешава усамотение.
Световната банка споделя, че Южна Африка е страната с най-голямо неравноправие на планетата - факт, който някогашният президент Ф. В. де Клерк, спечелил Нобелова премия за мир, дефинира като " най-големия народен позор ".
Това е остра рецензия от човек, който ръководеше края на една система, потресла огромна част от света със сегрегацията на своя народ по цвета на кожата. Сегашният президент Сирил Рамапоса - протеже на Мандела, не заобикаля рецензията.
" В нашата страна към момента има надълбоко неравноправие ", призна той предишния месец при отбелязването на 25-ата годишнина от края на апартейда.
" Тревожното " неравноправие в благосъстоянието в Южна Африка е още по-поразително от неравенството в приходите в страната и заплашва демократичните полезности съгласно комисия, проучвала концепцията за налог върху благосъстоянието. Подобен налог може да помогне, само че евентуално няма да промени публичните връзки, които основават неравноправие, сподели Аруп Чатърджи от Центъра за проучване на неравенството в Юга към университета " Уитуотърсранд " в Йоханесбург.
Рамапоса води война против корупцията в АНК, разграничен сред съдружниците на някогашния президент Зума и тези, които желаят промяна, а в обществото нараства гневът и се надигат популистки придвижвания.
Недоволствата като изказаното от Манана не са лимитирани до Александра, само че съществуват в доста от обитаемоте с чернокожи общини в Южна Африка, а изборите през днешния ден евентуално ще отразяват умората от многократните претенции за смяна.
Южна Африка се прочу с дългите опашки от гласоподаватели на първите избори след апартейда преди 25 години, само че възприятието за национална незаинтересованост е застрашителен знак за АНК. " Мисля, че хората просто са изтощени от гласоподаване ", сподели Манана. " Те си дават сметка за характера на политическите партии, които се задействат единствено по време на избори ", а след това изчезват до идващото гласоподаване след пет години, сподели тя. /БТА
Със своите блестящи високи здания и първокласни имения Сандтън се слави като най-богатото парче земя в Африка. Александра, където в миналото е живял Нелсън Мандела, е мизерна, тясна и гъмжаща от престъпност община на чернокожи. Много от нейните поданици се стичат всекидневно в Сандтън по мост над автомагистрала, с цел да работят в изискани магазини или домове.
Миналия месец в Александра избухнаха гневни митинги, разпалени частично от акцията за националните избори през вчерашния ден, само че най-много от разочарованието, че Южна Африка би трябвало да наподобява много по-различно от страната на имащите и нямащите, в която се е трансформирала. Много гласоподаватели считат, че ръководещият Африкански народен конгрес е изгубил своя път, откогато Мандела завоюва през 1994 година първите президентски избори след апартейда, а това разбиране заплашва безспорното болшинство, с което АНК държи властта.
АНК е разтресен от необятно публикувани изказвания за корупция, които принудиха някогашният президент Джейкъб Зума да се отдръпна преди година, а доста южноафриканци считат, че партията към този момент не може да се осланя на своето завещание от битката с жестоката система на апартейда.
Безработицата в страната с 56-милионно население се извисява над 25 %. Почти всеки ден има митинги с горене на гуми поради неналичието на съществени услуги като работещи тоалетни в кварталите, където живеят най-вече чернокожи. Белите към момента държат огромна част от благосъстоянието и частните властови лостове, а чернокожите поддържат техните морави и чистят домовете им.
" Буквално не намираме никакви бели, които да живеят под равнището на междинната класа ", написаха предходната година Фазила Фарук и Мъри Лейбрант от Отдела за проучване на труда и развиването в Южна Африка. " Белите в действителност умерено са подобрили своето икономическо състояние в Южна Африка след апартейда, тъй като нашата стопанска система насочва голям дял от националните доходи към най-горните 10 %. "
Половината южноафриканци живеят в семейства, чийто месечен приход на човек е 1 149 ранда (90 долара) или по-малко, написаха те, и съвсем нямат опция да трансформират своето богатство, макар че работят старателно като домашни прислужници или охранители. " Казано напряко, те са в тежко състояние ", заключават Фарук и Лейбрант.
Активистката Тембени Манана, която работи в Търговската камара на община Александра, добре познава това възприятие, описвайки неравенството, което усещат жителите на града, когато минат по моста над автомагистралата и влязат в изисканото предградие Сандтън.
" Въздухът в Сандтън е толкоз пресен, можеш да се закълнеш, че имат климатици на открито ", сподели Манана, имайки поради снабдените с климатици високи здания в богатия анклав. " Когато се върнеш в Алекс, оу! Най-отвратителна миризма! Преливащ канал, плъхове по целия път. "
28-годишната жена, пособия за съгласуване на митингите предишния месец, сподели, че провокациите в поправянето на неравенството не са просто козметични, не се отнасят просто до спиранията на електричеството в Александра, до момента в който хоризонтът над Сандтън е огрян от светлина, непокътнат. " Ние за себе си взехме решение - стига толкоз. Искаме да спорен системата ", добави тя.
Тя показа бърз лист с претенции: в учебните заведения в Александра съотношението би трябвало да е 30 деца на преподавател вместо 70. На уличните търговци би трябвало да бъде разрешено да доставят веригите за хранителни и домашен артикули, което да им даде достъп до по-широката стопанска система. Децата би трябвало да могат да порастват с двамата си родители в домове, имащи повече от една стая, което да разрешава усамотение.
Световната банка споделя, че Южна Африка е страната с най-голямо неравноправие на планетата - факт, който някогашният президент Ф. В. де Клерк, спечелил Нобелова премия за мир, дефинира като " най-големия народен позор ".
Това е остра рецензия от човек, който ръководеше края на една система, потресла огромна част от света със сегрегацията на своя народ по цвета на кожата. Сегашният президент Сирил Рамапоса - протеже на Мандела, не заобикаля рецензията.
" В нашата страна към момента има надълбоко неравноправие ", призна той предишния месец при отбелязването на 25-ата годишнина от края на апартейда.
" Тревожното " неравноправие в благосъстоянието в Южна Африка е още по-поразително от неравенството в приходите в страната и заплашва демократичните полезности съгласно комисия, проучвала концепцията за налог върху благосъстоянието. Подобен налог може да помогне, само че евентуално няма да промени публичните връзки, които основават неравноправие, сподели Аруп Чатърджи от Центъра за проучване на неравенството в Юга към университета " Уитуотърсранд " в Йоханесбург.
Рамапоса води война против корупцията в АНК, разграничен сред съдружниците на някогашния президент Зума и тези, които желаят промяна, а в обществото нараства гневът и се надигат популистки придвижвания.
Недоволствата като изказаното от Манана не са лимитирани до Александра, само че съществуват в доста от обитаемоте с чернокожи общини в Южна Африка, а изборите през днешния ден евентуално ще отразяват умората от многократните претенции за смяна.
Южна Африка се прочу с дългите опашки от гласоподаватели на първите избори след апартейда преди 25 години, само че възприятието за национална незаинтересованост е застрашителен знак за АНК. " Мисля, че хората просто са изтощени от гласоподаване ", сподели Манана. " Те си дават сметка за характера на политическите партии, които се задействат единствено по време на избори ", а след това изчезват до идващото гласоподаване след пет години, сподели тя. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ