Китай разкри малоценността на „червените линии“ на Запада
Неприемливо е Китай да премине " алената линия " и да разполага войските си " навръх прага " на Австралия, настояват Вашингтон и Канбера. Привидно естествени условия за сигурност. Те обаче наподобяват като двуличие и цинизъм на фона на реакцията на Запада към сходни претенции на Москва – изключително в случай че забележите къде тъкмо се намира тази „ алена линия “.
Борец за независимост или терорист? Тези думи от дълго време са типичен образец за двойни стандарти в интернационалната политика – и изключително в политиката на Съединени американски щати. Ако те самите или другарска страна са във война с бунтовници на окупираната територия (Ирак, Афганистан), тогава те са във война с терористи. И няма значение, че забележителна част от тези терористи взеха оръжие единствено с цел да отмъстят на Съединени американски щати за разрушените фамилии и разрушените градове.
Но в случай че, да вземем за пример, Русия води военни дейности (в Чечения, в Сирия или в Украйна), тогава от позиция на Вашингтон, тя се опълчва от „ бунтовници “ (думата въстаник има сантиментален нюх на английски) или даже „ борци за независимост “. И няма значение, че тези бойци режат главите на пандизчии, изнасилват деца, вземат цивилни за заложници или се покланят на Адолф Хитлер – всички те са „ за свободата “.
Ама това е друго
Сега сходни риторични увъртания могат да бъдат проследени до образеца на Соломоновите острови, върховен тихоокеански архипелаг, който е сключил съглашение за сигурност с Китай. Смисълът на това съглашение е китайските кораби да могат да посещават пристанища на островите, а китайските сили за сигурност (по искане на локалните власти) могат да дават поддръжка за поддържане на реда и законността. И на първо място в отбраната на локалната китайска диаспора.
Това изцяло законно и разумно съглашение обаче провокира стихия от неодобрение от страна на Съединените щати и техния главен районен съдружник Австралия. Във Вашингтон, Канбера (както и в Токио, Уелингтън, Лондон) започнаха да споделят, че това съглашение е единствено увод и предлог за разполагането на пълноценна китайска военна база на Соломоновите острови.
Базата, на която Китай и надлежно самите острови сякаш нямат права, защото това разполагане се възприема от Запада като директна опасност. „ Няма да има китайска военноморска база в нашия район, на прага ни “, сподели австралийският министър председател Скот Морисън.
Страх и разстояние
Веднага поражда въпросът за точните измерения? И по този начин, какво тъкмо Австралия назовава собствен " предел "? Какво съответно разстояние е толкоз сензитивно за Австралия – и затова за Запада като цяло – че разполагането на войски в този миг се възприема като заплаха? От Соломоновите острови до австралийското крайбрежие са съвсем 1500 километра - т.е. почти толкоз, колкото от съветските граници до Мюнхен или Египет.
Нека си представим за секунда, че Москва излиза и споделя, че на немска територия не би трябвало да има военни бази на непознати страни. Че източната част на Средиземно море би трябвало да бъде изчистено от наличието на враждебни на Русия сили. Как биха реагирали западните страни на това? Въпросът в действителност е риторичен – въпреки всичко е известна реакцията им на доста по-скромни съветски претенции.
Когато Москва учтиво помоли американците и европейците да не разполагат войски на съветския предел (а в разбирането на Руската федерация „ прагът “ е непосредствено нашата граница) – т.е. в Грузия, Украйна – и също по този начин да откажат военно съдействие със страните от Централна Азия като цяло, тези претенции бяха предизвикателно отхвърлени. Твърди се, че те нарушават суверенитета на страните от постсъветското пространство. Междувременно приказваме за разполагане на американски войски не на 1500, а на 0 километра от съветската граница. Или по-точно на 450 километра от Кремъл.
В същото време съветската страна даде да се разбере, че отводът на нейното искане и разполагането на американски войски покрай границите на Руската федерация (както означи президентът Путин, „ военното развиване “ на Украйна) ще получи съответния отговор. „ Темата за евентуалното разширение на военната инфраструктура на НАТО на територията на Украйна беше неведнъж споменавана от президента Путин, а президентът Путин сподели, че тя е оттатък „ алените линии “, напомни прессекретарят Кремъл Дмитрий Песков.
Различни нюанси на алено
Припомняме, че „ прекосяването на червени линии “ в интернационалните връзки се отнася до неприемливи дейности, реакцията на които надвишават обичайна дипломация. До военни дейности. Всъщност Русия предприе тези дейности: ръководена от неотменимото право на самозащита, тя стартира специфична интервенция в Украйна, с цел да реализира безпристрастен статут на украинската страна. И незабавно получи наказание, наказания и писък от целия Запад.
А какво ще кажем за Соломоновите острови? Австралийският министър председател Скот Морисън също категорично назовава разполагането на китайска база на островите " алена линия ". Разбира се, той не отбелязва какво ще се случи при прекосяването ѝ, само че американците го вършат вместо него.
„ Разбира се, ние почитаме суверенитета на Соломоновите острови, само че също по този начин желаеме те да схванат, че в случай че бъдат подхванати стъпки за определяне на де факто непрекъснато военно наличие, опцията за проекция на мощ или военни бази на Китай, тогава ще бъдем доста съществени. Ние сме загрижени и ще предприемем естествени стъпки в отговор “, сподели Даниел Критенбринк, помощник-държавен секретар по въпросите на Източна Азия и Тихия океан, който неотдавна посети Соломоновите острови. Служителят отхвърли да отговори на въпроса дали е включвал военни дейности в тези ответни стъпки - което, преведено от дипломатически на съветски, значи, че Америка най-малко не отхвърля опцията за окупация на островите, с цел да предотврати появяването на китайски военноморски база там.
Няма подозрение, че тази окупация няма да провокира на Запад никакви наказания или даже наказание. Не, това ще се назовава „ освобождението на Соломоновите острови от диктаторския режим “. И, несъмнено, „ избавление на жителите от грабителски китайски компании, които изсмукват запаси от островите и унищожават локалната екология “. В същото време китайските хищници, несъмнено, ще бъдат сменени от американски хищници, цялостни със независимост и филантропия.
Ами в случай че е съюз?
И още веднъж приказваме за елементарна военноморска база на КНР, чието наличие безусловно не значи, че Соломоновите острови са влезнали във военно-политическата орбита на Китай. Например в африканската страна Джибути има общо 5 военноморски бази (китайска, японска, американска, италианска и френска). Какво ще се случи, в случай че Китай и Соломоновите острови сключат същински военно-политически съюз?
Нима Съединените щати ще кажат, че това е „ суверенно решение на страната “ или „ вратите към Алианса постоянно би трябвало да бъдат отворени “, както дадоха отговор на настояванията на Русия да се откажат от разширението на НАТО? Експанзия чак до същинския съветски предел, с включването в Алианса на Украйна, Грузия и Молдова (която няма граница с Руската федерация, само че има граница с Приднестровието, обитаемо с съветски жители и охранявано от съветски миротворци)?
Силно подозрително е. Най-вероятно при положение на съюз сред КНР и Соломоновите острови (или всяка друга територия в Тихия океан) възможностите за „ освобождение на локалните поданици от диктатора и китайските хищници “ ще се усилят фрапантно.
Ситуацията към Соломоновите острови още веднъж демонстрира какъв брой неправилна е американската визия за настоящия международен ред, учреден не на закони, а на правила. Правила, главното от които е правилото „ каквото е разрешено на Съединени американски щати, не е разрешено на никой различен “.
Също по този начин тази обстановка показва коректността и даже до известна степен световната стойност на съветската специфична интервенция в Украйна. В последна сметка Москва нарушава тези правила на Запада и тласка целия свят към в случай че не обективен, то най-малко еднакъв свят. Където суверенитетът на всички страни е заветен, където всички страни би трябвало да вземат поради ползите на своите съседи и където всички велики сили имат право на сфера на отговорност.
Превод: В. Сергеев
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Борец за независимост или терорист? Тези думи от дълго време са типичен образец за двойни стандарти в интернационалната политика – и изключително в политиката на Съединени американски щати. Ако те самите или другарска страна са във война с бунтовници на окупираната територия (Ирак, Афганистан), тогава те са във война с терористи. И няма значение, че забележителна част от тези терористи взеха оръжие единствено с цел да отмъстят на Съединени американски щати за разрушените фамилии и разрушените градове.
Но в случай че, да вземем за пример, Русия води военни дейности (в Чечения, в Сирия или в Украйна), тогава от позиция на Вашингтон, тя се опълчва от „ бунтовници “ (думата въстаник има сантиментален нюх на английски) или даже „ борци за независимост “. И няма значение, че тези бойци режат главите на пандизчии, изнасилват деца, вземат цивилни за заложници или се покланят на Адолф Хитлер – всички те са „ за свободата “.
Ама това е друго
Сега сходни риторични увъртания могат да бъдат проследени до образеца на Соломоновите острови, върховен тихоокеански архипелаг, който е сключил съглашение за сигурност с Китай. Смисълът на това съглашение е китайските кораби да могат да посещават пристанища на островите, а китайските сили за сигурност (по искане на локалните власти) могат да дават поддръжка за поддържане на реда и законността. И на първо място в отбраната на локалната китайска диаспора.
Това изцяло законно и разумно съглашение обаче провокира стихия от неодобрение от страна на Съединените щати и техния главен районен съдружник Австралия. Във Вашингтон, Канбера (както и в Токио, Уелингтън, Лондон) започнаха да споделят, че това съглашение е единствено увод и предлог за разполагането на пълноценна китайска военна база на Соломоновите острови.
Базата, на която Китай и надлежно самите острови сякаш нямат права, защото това разполагане се възприема от Запада като директна опасност. „ Няма да има китайска военноморска база в нашия район, на прага ни “, сподели австралийският министър председател Скот Морисън.
Страх и разстояние
Веднага поражда въпросът за точните измерения? И по този начин, какво тъкмо Австралия назовава собствен " предел "? Какво съответно разстояние е толкоз сензитивно за Австралия – и затова за Запада като цяло – че разполагането на войски в този миг се възприема като заплаха? От Соломоновите острови до австралийското крайбрежие са съвсем 1500 километра - т.е. почти толкоз, колкото от съветските граници до Мюнхен или Египет.
Нека си представим за секунда, че Москва излиза и споделя, че на немска територия не би трябвало да има военни бази на непознати страни. Че източната част на Средиземно море би трябвало да бъде изчистено от наличието на враждебни на Русия сили. Как биха реагирали западните страни на това? Въпросът в действителност е риторичен – въпреки всичко е известна реакцията им на доста по-скромни съветски претенции.
Когато Москва учтиво помоли американците и европейците да не разполагат войски на съветския предел (а в разбирането на Руската федерация „ прагът “ е непосредствено нашата граница) – т.е. в Грузия, Украйна – и също по този начин да откажат военно съдействие със страните от Централна Азия като цяло, тези претенции бяха предизвикателно отхвърлени. Твърди се, че те нарушават суверенитета на страните от постсъветското пространство. Междувременно приказваме за разполагане на американски войски не на 1500, а на 0 километра от съветската граница. Или по-точно на 450 километра от Кремъл.
В същото време съветската страна даде да се разбере, че отводът на нейното искане и разполагането на американски войски покрай границите на Руската федерация (както означи президентът Путин, „ военното развиване “ на Украйна) ще получи съответния отговор. „ Темата за евентуалното разширение на военната инфраструктура на НАТО на територията на Украйна беше неведнъж споменавана от президента Путин, а президентът Путин сподели, че тя е оттатък „ алените линии “, напомни прессекретарят Кремъл Дмитрий Песков.
Различни нюанси на алено
Припомняме, че „ прекосяването на червени линии “ в интернационалните връзки се отнася до неприемливи дейности, реакцията на които надвишават обичайна дипломация. До военни дейности. Всъщност Русия предприе тези дейности: ръководена от неотменимото право на самозащита, тя стартира специфична интервенция в Украйна, с цел да реализира безпристрастен статут на украинската страна. И незабавно получи наказание, наказания и писък от целия Запад.
А какво ще кажем за Соломоновите острови? Австралийският министър председател Скот Морисън също категорично назовава разполагането на китайска база на островите " алена линия ". Разбира се, той не отбелязва какво ще се случи при прекосяването ѝ, само че американците го вършат вместо него.
„ Разбира се, ние почитаме суверенитета на Соломоновите острови, само че също по този начин желаеме те да схванат, че в случай че бъдат подхванати стъпки за определяне на де факто непрекъснато военно наличие, опцията за проекция на мощ или военни бази на Китай, тогава ще бъдем доста съществени. Ние сме загрижени и ще предприемем естествени стъпки в отговор “, сподели Даниел Критенбринк, помощник-държавен секретар по въпросите на Източна Азия и Тихия океан, който неотдавна посети Соломоновите острови. Служителят отхвърли да отговори на въпроса дали е включвал военни дейности в тези ответни стъпки - което, преведено от дипломатически на съветски, значи, че Америка най-малко не отхвърля опцията за окупация на островите, с цел да предотврати появяването на китайски военноморски база там.
Няма подозрение, че тази окупация няма да провокира на Запад никакви наказания или даже наказание. Не, това ще се назовава „ освобождението на Соломоновите острови от диктаторския режим “. И, несъмнено, „ избавление на жителите от грабителски китайски компании, които изсмукват запаси от островите и унищожават локалната екология “. В същото време китайските хищници, несъмнено, ще бъдат сменени от американски хищници, цялостни със независимост и филантропия.
Ами в случай че е съюз?
И още веднъж приказваме за елементарна военноморска база на КНР, чието наличие безусловно не значи, че Соломоновите острови са влезнали във военно-политическата орбита на Китай. Например в африканската страна Джибути има общо 5 военноморски бази (китайска, японска, американска, италианска и френска). Какво ще се случи, в случай че Китай и Соломоновите острови сключат същински военно-политически съюз?
Нима Съединените щати ще кажат, че това е „ суверенно решение на страната “ или „ вратите към Алианса постоянно би трябвало да бъдат отворени “, както дадоха отговор на настояванията на Русия да се откажат от разширението на НАТО? Експанзия чак до същинския съветски предел, с включването в Алианса на Украйна, Грузия и Молдова (която няма граница с Руската федерация, само че има граница с Приднестровието, обитаемо с съветски жители и охранявано от съветски миротворци)?
Силно подозрително е. Най-вероятно при положение на съюз сред КНР и Соломоновите острови (или всяка друга територия в Тихия океан) възможностите за „ освобождение на локалните поданици от диктатора и китайските хищници “ ще се усилят фрапантно.
Ситуацията към Соломоновите острови още веднъж демонстрира какъв брой неправилна е американската визия за настоящия международен ред, учреден не на закони, а на правила. Правила, главното от които е правилото „ каквото е разрешено на Съединени американски щати, не е разрешено на никой различен “.
Също по този начин тази обстановка показва коректността и даже до известна степен световната стойност на съветската специфична интервенция в Украйна. В последна сметка Москва нарушава тези правила на Запада и тласка целия свят към в случай че не обективен, то най-малко еднакъв свят. Където суверенитетът на всички страни е заветен, където всички страни би трябвало да вземат поради ползите на своите съседи и където всички велики сили имат право на сфера на отговорност.
Превод: В. Сергеев
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ