Над 3800 непридружени деца са влезли в България през изминалата година
Непридружените деца, минали нашата граница през миналата година, са 3843. Техният брой от началото на тази година е 416. Те са най-вече от Сирия и Афганистан. Това заяви в ефира на Радио Стара Загора Ивайло Ябълкаров от Фондация „ Мисия Криле “. Повечето от децата биват настанени в лагери, където получават здравна грижа и посещават курсове. С помощта на УНИЦЕФ и Държавната организация за бежанците са разкрити три „ сигурни зони “. Последната беше открита в Харманли предишния месец. Капацитетът е 98 деца, като при потребност може да се разшири и да доближи до 200.
Това обаче образува нови домове за деца, които се борихме да закрием, единствено че за бежанци, добави Ябълкаров. В момента „ Мисия Криле “ изследва допустимо ли е такива деца да бъдат настанени в приемни фамилии. Скоро фондацията ще показа и отчет, обвързван с настройките за тези деца. Той разкри, че институциите споделят, че няма спънка да бъдат настанявани, общностите споделят, че би било добре, а самите деца желаят да са в приемни фамилии.
" Наричаме тези деца " невидими ", тъй като информацията за тях е много нищожна. Вече има фамилии, които са подготвени да отворят домовете си за тях. За някои остава терзанието от езиковата преграда. Надяваме се, че откакто излезе нашия отчет, където ще бъдат наранени рекомендации и провокации и самите институции ще ги вземат поради ", споделя Ябълкаров.
От 1983 година с решение на Общото заседание на Организация на обединените нации, по отношение на годишнината от израелската бомбардировка на жилищни квартали на Бейрут (1982 г.), при която умират деца, 4 юни се отбелязва като Международен ден за отбрана на децата, жертви на експанзия. В България датата се отбелязва от 2012 година
В студиото на радиото Ивайло Ябълкаров описа историята на едно непридружено дете в България. Ще го назовем условно Джамал.
" С него се срещнах, когато беше на 16. Правихме среща с афганистанци в лагера в Харманли. Слушахме музика, разговаряхме на разнообразни тематики, а тогава тя беше " Какво би трябвало да знаят, когато дойдат в Европа ". След срещата Джамал остана да беседва с нас. Видимо беше в неприятно здравословно положение. С преводач ни изясни, че от няколко дни очилата му са счупени. Търсил е помощ, само че никой не се е озовал. Потърсихме очен доктор, защото изпитваше болежка в главата. Оказа се, че обзор в Харманли е вероятен чак след няколко дни, по тази причина го заведохме в Хасково. Лекарката сподели, че не е виждала такова нещо до в този момент. Оказа се, че едното око на Джамал е изцяло сляпо, а другото е с 15 диоптъра. Джамал описа, че има проблем със зрението, тъй като когато бил дребен талибани нахлули в селото и желали да го вербуват, дружно с други деца. След като той и фамилията му отхвърлят, той бива грубо пребит. Никога няма да не помни момента, в който Джамал постави очилата си - на лицето му се появи голяма усмивка и сподели - " виждам "! Роднините му го убедиха, че не би трябвало да остава в България. След известно време получихме уведомление от него, че е в Сърбия, където още веднъж е претърпял тежък случай. Беше настанен в болница, а очилата още веднъж бяха счупени.... След известно време получихме фотография, че в Германия. Надяваме се, че още веднъж е с усмивка на лицето! ".
