Психолог за крайната взискателност към децата: Те не се нуждаят от това, а от подкрепа и баланс
Непрестанните условия и натоварената учебна среда не са ключ към триумфа на децата. Напротив! Те могат да бъдат пагубни за нежната им психика и душeвност и да доведат до крайни решения, от време на време даже необратими. Желанието да превърнем учениците в проспериращи възрастни би трябвало да се прави посредством уравновесени и щадящи подходи.
Прочетете още
Това поучава психологът Биляна Караджова дни след разтърсващата загуба на шестокласник от Пловдив, който лиши живота си поради двойка по математика. Ученикът от ОУ „ Душо Хаджидеков “ изпитвал компликации по този предмет, посещавал частни уроци, само че поради изчезнали домашни – още веднъж не е съумял да отговори на високите условия на преподавателката си.
Караджова е безапелационна, че слабата оценка не е била единствената причина за крайното решение на детето. С нея беседваме за резултата на прекомерната придирчивост върху подрастващите и методите на децата да алармират, че потенциалът им да им дават отговор се изчерпва:
„ Една такава преживелица, сама по себе си извънредно трагична, е обвързвана неизбежно с прекосяване през рецесия. Не приказваме за съответна персона или общественост, а за цялото общество. Тази рецесия изважда скрити спорове, които са подминавани или не им е било обърнато задоволително внимание “, споделя психологът.
Тя разяснява, че когато порастващата персона за следващ път чува „ Ти не се справяш “ и това се трансформира в модел на реакция към нея, тогава въздействията стават тежки и от време на време даже необратими.
Особено деликатно би трябвало да се подхожда и по отношение на възрастта им. Това е стартът на третата доста значима рецесия в личностното развиване на един човек , споделя експертът.
„ Всеки човек в своето създаване минава през така наречените рецесии. Те нямат стеснителен темперамент. По-скоро отсъствието им би било смущаващо. Първата е на към 3г., идната е на към 7г., когато детето излиза „ на открито “ в социума. Тогава се уголемяват престижите, с изключение на мама, баща, баба и дядо – имаме връстници, имаме учители. Следващата доста значима рецесия е към 13-годишнината “, разяснява психологът. Това е процесът, в който стартира преходът към зрелост, съпроводен от съществени промени – биологични, физиологични, прочувствени, когнитивни. Именно в този миг децата са много по-податливи на сигнали, които външния свят подава към тях.
„ От една страна, те към този момент са натрупали избран житейски опит и положително развито нереално мислене. Натрупали са прочут витален опит. Но от друга –все още не са подготвени сами да се оправят с компликациите, които животът им дава “, споделя Караджова.
Тук се намесват и огромните условия на външния свят . На въпрос какво се случва с децата, когато те биват прекомерно натоварени от учители, от родители, от треньори и от другари и не съумеят да покрият условията на всеки един от тях, психологът попита:
„ Представете си вие по какъв начин бихте реагирали, в случай че върху вас се изсипят всички тези упования, условия, напън за триумф. Ние към този момент сме възрастни, само че все пак мъчно ще се оправим със обстановка, в която ни дебнат всевъзможни условия и все по-завишаващи се критерии за покриване. Да не приказваме, че поради възрастовата им специфичност децата имат различен предел “.
Чувството, че не можеш да отговориш на нечии условия, може да бъде извънредно ощетяващо и мъчително. „ Непрекъснатите условия към децата са сравними с това някой единствено да им демонстрира с пръст какво да създадат. Детето да дава обратно, до момента в който не стигне до стената. Тогава пръстът идва и стартира да го притиска. Детето споделя – повече не мога! “, дава образец експертът.
Психологът акцентира, че когато личността стартира да излиза отвън лимитите си за справяне, тя стартира да дава сигнали. Същото вършат и децата - те постоянно дават индикации за това, че минава през нещо, което ги травмира .
„ Правят по своя си метод, по този начин както могат. Тук се намесва значимата роля на значимите възрастни към детето – те би трябвало да изградят сензитивност към знаците, които децата им дават “.
Един от ясните сигнали за постигане на лимитът е когато усетим, че детето стартира да реагира посредством мощно отменяне на полезности. „ Когато държанието на детето стане недопустимо за нас, можем да сме несъмнено, че този младеж пробва разновидности да даде сигнал, че нещо не е както би трябвало. То ще пристъпи към разнообразни форми на обществено недопустимо поведение- може да стане нападателно, може да изпадне в самоизолация или да демонстрира признаци на автоагресия “, добави тя.
В някои случаи, когато човек е в непрестанно условие да се оправи изключително в случай че е задоволително виновен към отговорностите си, може да се стигне и до самонадпревара, показва Караджова.
„ Това, което възрастните следва да създадат, е да бъдат отворени към проблемите на децата. Да предложим ръка, която да бъде постоянна “.
Специалистът е безапелационен – подрастващите не се нуждаят единствено от уроци и физическа интензивност , по тази причина посъветва:
„ Децата имат потребност от уравновесена среда – сред отпущането и контрола. Имат потребност от това възрастните да са до тях, да им дават поддръжка и пространство. Това, че ги виждаме като деца, това не значи, че проблемите им са дребни! Нека им помогнем да излязат от техните персонални рецесии и дребни революции като съумели хора “.
Прочетете още
Това поучава психологът Биляна Караджова дни след разтърсващата загуба на шестокласник от Пловдив, който лиши живота си поради двойка по математика. Ученикът от ОУ „ Душо Хаджидеков “ изпитвал компликации по този предмет, посещавал частни уроци, само че поради изчезнали домашни – още веднъж не е съумял да отговори на високите условия на преподавателката си.
Караджова е безапелационна, че слабата оценка не е била единствената причина за крайното решение на детето. С нея беседваме за резултата на прекомерната придирчивост върху подрастващите и методите на децата да алармират, че потенциалът им да им дават отговор се изчерпва:
„ Една такава преживелица, сама по себе си извънредно трагична, е обвързвана неизбежно с прекосяване през рецесия. Не приказваме за съответна персона или общественост, а за цялото общество. Тази рецесия изважда скрити спорове, които са подминавани или не им е било обърнато задоволително внимание “, споделя психологът.
Тя разяснява, че когато порастващата персона за следващ път чува „ Ти не се справяш “ и това се трансформира в модел на реакция към нея, тогава въздействията стават тежки и от време на време даже необратими.
Особено деликатно би трябвало да се подхожда и по отношение на възрастта им. Това е стартът на третата доста значима рецесия в личностното развиване на един човек , споделя експертът.
„ Всеки човек в своето създаване минава през така наречените рецесии. Те нямат стеснителен темперамент. По-скоро отсъствието им би било смущаващо. Първата е на към 3г., идната е на към 7г., когато детето излиза „ на открито “ в социума. Тогава се уголемяват престижите, с изключение на мама, баща, баба и дядо – имаме връстници, имаме учители. Следващата доста значима рецесия е към 13-годишнината “, разяснява психологът. Това е процесът, в който стартира преходът към зрелост, съпроводен от съществени промени – биологични, физиологични, прочувствени, когнитивни. Именно в този миг децата са много по-податливи на сигнали, които външния свят подава към тях.
„ От една страна, те към този момент са натрупали избран житейски опит и положително развито нереално мислене. Натрупали са прочут витален опит. Но от друга –все още не са подготвени сами да се оправят с компликациите, които животът им дава “, споделя Караджова.
Тук се намесват и огромните условия на външния свят . На въпрос какво се случва с децата, когато те биват прекомерно натоварени от учители, от родители, от треньори и от другари и не съумеят да покрият условията на всеки един от тях, психологът попита:
„ Представете си вие по какъв начин бихте реагирали, в случай че върху вас се изсипят всички тези упования, условия, напън за триумф. Ние към този момент сме възрастни, само че все пак мъчно ще се оправим със обстановка, в която ни дебнат всевъзможни условия и все по-завишаващи се критерии за покриване. Да не приказваме, че поради възрастовата им специфичност децата имат различен предел “.
Чувството, че не можеш да отговориш на нечии условия, може да бъде извънредно ощетяващо и мъчително. „ Непрекъснатите условия към децата са сравними с това някой единствено да им демонстрира с пръст какво да създадат. Детето да дава обратно, до момента в който не стигне до стената. Тогава пръстът идва и стартира да го притиска. Детето споделя – повече не мога! “, дава образец експертът.
Психологът акцентира, че когато личността стартира да излиза отвън лимитите си за справяне, тя стартира да дава сигнали. Същото вършат и децата - те постоянно дават индикации за това, че минава през нещо, което ги травмира .
„ Правят по своя си метод, по този начин както могат. Тук се намесва значимата роля на значимите възрастни към детето – те би трябвало да изградят сензитивност към знаците, които децата им дават “.
Един от ясните сигнали за постигане на лимитът е когато усетим, че детето стартира да реагира посредством мощно отменяне на полезности. „ Когато държанието на детето стане недопустимо за нас, можем да сме несъмнено, че този младеж пробва разновидности да даде сигнал, че нещо не е както би трябвало. То ще пристъпи към разнообразни форми на обществено недопустимо поведение- може да стане нападателно, може да изпадне в самоизолация или да демонстрира признаци на автоагресия “, добави тя.
В някои случаи, когато човек е в непрестанно условие да се оправи изключително в случай че е задоволително виновен към отговорностите си, може да се стигне и до самонадпревара, показва Караджова.
„ Това, което възрастните следва да създадат, е да бъдат отворени към проблемите на децата. Да предложим ръка, която да бъде постоянна “.
Специалистът е безапелационен – подрастващите не се нуждаят единствено от уроци и физическа интензивност , по тази причина посъветва:
„ Децата имат потребност от уравновесена среда – сред отпущането и контрола. Имат потребност от това възрастните да са до тях, да им дават поддръжка и пространство. Това, че ги виждаме като деца, това не значи, че проблемите им са дребни! Нека им помогнем да излязат от техните персонални рецесии и дребни революции като съумели хора “.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ