Непрекъснато ни се казва, че Китай ще се превърне в

Непрекъснато ни се споделя, че Китай ще се трансформира в най-мощната страна в света и има основателни аргументи да имаме вяра, че това е допустимо. Китай отстоява упоритостите си на всички места посредством своите водачи и интелектуалци; той излиза от тази пандемия преди останалия свят; неговият Брутният вътрешен продукт ще надмине този на Съединени американски щати много преди 2030 г.; към този момент има флот в Китайско море, който е еднакъв на този на САЩ; валутните му запаси са големи и китайското държавно управление ги употребява за гонене на завоевателна, в случай че не и арогантна дипломация. Китай, обаче, има и огромни недостатъци - стопански, демографски, обществени, екологични и демократични. Победата му против пандемията, която той сътвори, остава несигурна. Доходът на обособеният китаец се равнява на единствено една трета от този на европееца или американеца и при сегашните темпове ще отнеме повече от половин век, с цел да навакса западния витален стандарт. Освен това Китай ще застарее, преди да стане богат, което ще го затрудни доста да обезпечи нужната за неговите възрастни хора обществена отбрана. И най-после, пазарната стопанска система създава буржоазия, а дружно с това и условието за ценене на върховенството на закона, свободата на изложение, правото на самодейност и в последна сметка за народна власт. Китайската комунистическа партия е наясно с това и сега дейно потиска всевъзможни опити от подобен темперамент, което в последна сметка ще подкопае икономическата ѝ успеваемост. В последна сметка или Китай ще се причисли към западния метод на живот, или ще рухне - и в двата случая това ще бъде успех на западния модел на развиване. Западът, въпреки това, остава доста огромна мощ - икономическа, софтуерна и военна. Неотдавнашните проекти за възобновяване в Съединените щати и в европейските страни основават усещането, че не са се е отказали от желанието да устоят доста дълго време. Въпреки че изостават от Китай, темповете им на напредък скоро ще се върнат на доста високи равнища. А Китай може в никакъв случай да не е в положение да изпревари Запада. Китайският дискурс обаче дава плод. На Запад има угриженост и тя е основателна: виждали сме колоси, победени от джуджета; виждали сме по какъв начин суперсили, които са били свръхразширени и прекомерно сигурни в себе си, са изчезвали. Историята е цялостна с образци за цивилизации, които се самоубиха в разцвета на своите сили. И това може да се случи на Запада. Под ударите на китайска суперсила? Не мисля по този начин. От завладяващия ислям? Няма доста шансове за това. Тогава какво? Западът в действителност може да изчезне под ударите на най-големия си зложелател – той самият. За една нация, както и за обособения човек, всичко е обвързвано със самочувствието. Прекалената самонадеяност заслепява смъртоносно. Недостатъчната убеденост води до съдбовно примирие. Америка е застрашена от крах, тъй като счита, че е свръхмощна. Европа е застрашена от крах, тъй като счита, че е безсилна. И в двата случая те не съумяват да видят, че това, което ги заплашва, е вътрешното им разделяне, съперничеството сред групите, задълбочаването на неравенствата, затварянето на всяка общественост в измислени граници, бетонирането на съпоставени една с друга култури; тлееща ненавист, почистване на сметки сред съседите и реванш на безотговорни генерации. По-конкретно, в Америка, както и в Европа, преоткриването на закононарушенията от предишното е част от бавната деконструкция на преобладаващите елити, без да се появи нов с нов, общ за всички публичен план. Това самоубийство на Запада е в ход. Омразата към самия себе си ще докара до най-лошото. За да се избегне това, и в двата случая е належащо да се разбере, че отмъщението не може да победи демоните от предишното. Трябва да се построи план за общество, който да надвишава тези неуместни разделения, да накара всички да схванат, че е в техен интерес да претендират за цялостните си права върху изгодите, които може да им донесе една велика нация, вместо да се затварят в културен, набожен, обществен или етнически нарцисизъм, който може да бъде само деструктивен. Че е належащо да се съборят стените, които ни разделят и да не се заключваме зад тях. Ролята на политиката е да дава такива фантазии, такива планове, такива благоприятни условия за обединяване. Ще може ли да го направи? Или посредством измама, посредством послушание на най-мощните или най-гласовитите ще взе участие в самоубийството на нациите при източника на триумфираща цивилизация? Много скоро ще разберем. Жак Атали е френски икономист, финансист и мъдрец. През 1991 година става създател и първи началник на новата Европейска банка за възобновяване и развиване. Автор е на романи, есета и монографии, измежду тях се откроява книгата " Евреите, светът и парите ", която е преведена и на български език.