Д-р Иво Гергов: Неоткриването на съществуващ рак в гърдата е бич у нас!
Неоткриването на действителен рак на гърдата е огромният проблем в България, по тази причина у нас диагнозата се слага в напреднал етап.
Това изясни пред БНР доктор Иво Гергов, шеф на Отделението по образна диагностика в столичната Университетска профилирана болница по онкология " Проф. Иван Черноземски ".
Сериозен проблем съгласно него е липсата на национална скринингова стратегия за рак на гърдата и на указател на осъществените прегледи и поставените диагнози, посредством който да се управлява работата на медицинските експерти.
Всяка жена над 45-50 години следва да си прави на мамография на двете гърди един път на 2 години, уточни доктор Гергов. По думите му, страната ни е ако не единствената, то измежду дребното в Европейски Съюз, които нямат национална скринингова стратегия за рак на гърдата.
За да бъде ефикасна една скринингова стратегия обаче, има доста условия и надзор. Рентгенолог, който се включва в сходна стратегия в други страни, следва да има над 1000 осъществени и разказани мамографии годишно и неговите диагнози прецизно се наблюдават от уредниците на акцията. За съпоставяне: у нас надзор върху мамографската инсталация и лекаря, извършващ мамография, не съществува, означи доктор Гергов.
" Поради тези аргументи, за жалост, ракът на гърдата се открива в напреднал етап, не в ранен. "
Основните способи са ултразвуков обзор и мамография. Ултразвуковият обзор е с по-висока диагностично стойност при по-младите дами. Мамографията е по-подходяща при дами в преклонна възраст или при такива с преобладаваща мастна тъкан в гърдите, разясни експертът.
Когато един способ не е задоволителен и не може да се каже изрично, че няма рак на гърдата, се употребява втори. Подходът е самостоятелен, посочи доктор Иво Гергов.
Магнитно-резонансната томография се употребява, когато има съмнителна находка от един от двата прегледа, най-често и от двата и не може изрично да се сложи диагноза има ли или не рак на гърдата.
Следващият стадий е хистологично доказване на записано туморно ядро, разясни доктор Иво Гергов. В болничното заведение, в която той работи, се прави биопсия на съмнителна лезия под изразителен надзор, а патолозите слагат диагнозата. След това се взема решение какъв метод на лекуване да се употребява, Ракът на гърдата може да е доста нападателен, предизвести специалистът и обърна внимание на това, че лекари от най-различни специалности преглеждат гърда у нас – гинеколози, хирурзи, мамолози.
" Неоткриването на действителен рак в гърдата е камшик в България. Ракът се открива в напреднал етап ", безапелационен е експертът.
Д-р Гергов назова " люпилня за рак " извършваните от практиките по трудова медицина прегледи:
" Извършен обзор, неоткрит рак, пораства, до момента в който някой успее да го пипне или да го види, когато стане огромен. "
Затова прегледите би трябвало да се правят от обучени и следени експерти, акцентира доктор Гергов.
" Имаме случаи на немалко пропуснати и отгледани карциноми и от рентгенолози, от образни диагностици. "
Д-р Иво Гергов поучава да се търсят " способени, потвърдени лекари, които работят по разпоредбите на Европа и на света ".>
Това изясни пред БНР доктор Иво Гергов, шеф на Отделението по образна диагностика в столичната Университетска профилирана болница по онкология " Проф. Иван Черноземски ".
Сериозен проблем съгласно него е липсата на национална скринингова стратегия за рак на гърдата и на указател на осъществените прегледи и поставените диагнози, посредством който да се управлява работата на медицинските експерти.
Всяка жена над 45-50 години следва да си прави на мамография на двете гърди един път на 2 години, уточни доктор Гергов. По думите му, страната ни е ако не единствената, то измежду дребното в Европейски Съюз, които нямат национална скринингова стратегия за рак на гърдата.
За да бъде ефикасна една скринингова стратегия обаче, има доста условия и надзор. Рентгенолог, който се включва в сходна стратегия в други страни, следва да има над 1000 осъществени и разказани мамографии годишно и неговите диагнози прецизно се наблюдават от уредниците на акцията. За съпоставяне: у нас надзор върху мамографската инсталация и лекаря, извършващ мамография, не съществува, означи доктор Гергов.
" Поради тези аргументи, за жалост, ракът на гърдата се открива в напреднал етап, не в ранен. "
Основните способи са ултразвуков обзор и мамография. Ултразвуковият обзор е с по-висока диагностично стойност при по-младите дами. Мамографията е по-подходяща при дами в преклонна възраст или при такива с преобладаваща мастна тъкан в гърдите, разясни експертът.
Когато един способ не е задоволителен и не може да се каже изрично, че няма рак на гърдата, се употребява втори. Подходът е самостоятелен, посочи доктор Иво Гергов.
Магнитно-резонансната томография се употребява, когато има съмнителна находка от един от двата прегледа, най-често и от двата и не може изрично да се сложи диагноза има ли или не рак на гърдата.
Следващият стадий е хистологично доказване на записано туморно ядро, разясни доктор Иво Гергов. В болничното заведение, в която той работи, се прави биопсия на съмнителна лезия под изразителен надзор, а патолозите слагат диагнозата. След това се взема решение какъв метод на лекуване да се употребява, Ракът на гърдата може да е доста нападателен, предизвести специалистът и обърна внимание на това, че лекари от най-различни специалности преглеждат гърда у нас – гинеколози, хирурзи, мамолози.
" Неоткриването на действителен рак в гърдата е камшик в България. Ракът се открива в напреднал етап ", безапелационен е експертът.
Д-р Гергов назова " люпилня за рак " извършваните от практиките по трудова медицина прегледи:
" Извършен обзор, неоткрит рак, пораства, до момента в който някой успее да го пипне или да го види, когато стане огромен. "
Затова прегледите би трябвало да се правят от обучени и следени експерти, акцентира доктор Гергов.
" Имаме случаи на немалко пропуснати и отгледани карциноми и от рентгенолози, от образни диагностици. "
Д-р Иво Гергов поучава да се търсят " способени, потвърдени лекари, които работят по разпоредбите на Европа и на света ".>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ