ЕЦБ: Финансовите сътресения могат да засегнат еврозоната
Неотдавнашните финансови разтърсвания могат да усилят " рисковете " в еврозоната, предизвести ръководителят на Европейската централна банка Кристин Лагард, съобщи Агенция Франс Прес.
Сривът на три районни американски кредитора и насилственото изкупуване на швейцарския съперник Credit Suisse от UBS този месец стреснаха международните пазари. Това провокира опасения за разрастваща се като снежна топка рецесия в банковия бранш.
Лагард съобщи, че последните прогнози на ЕЦБ, които намаляват прогнозите за инфлацията и покачват вероятностите за растежа за тази година, не регистрират неотдавнашните разтърсвания.
" Тези напрежения прибавиха нови опасности и направиха оценката на риска по-неясна ", добави тя в тирада във Франкфурт.
Президентът на ЕЦБ обаче настоя, че в случай че прогнозите се потвърдят, " към момента ще има какво да се направи, тъй че инфлационният напън да бъде сподавен ".
Бъдещите решения на ЕЦБ ще зависят от финансовите данни, защото се намираме в миг на неустановеност, добави Лагард. Тя се въздържа да поеме ангажимент за по-нататъшно повишение на лихвите.
Пазарните разтърсвания накараха централните банкери да балансират сред това да продължат напъните си за понижаване на настойчиво високата инфлация и да избегнат утежняване на разтърсванията.
Членът на Управителния съвет на ЕЦБ Фабио Панета също призна това предизвикателство, като съобщи, че " паричната политика би трябвало да извършва сложен балансиращ акт ", отбелязва Агенция Франс Прес.
Поредица от " световни разтърсвания " нарушиха стопанските системи в целия свят, сподели Панета, който е считан за " гълъб " на паричната политика (икономист, който залага на по-хлабава парична политика в поддръжка на растежа и инфлацията - бел. ред. ).
" Трябва да се ориентираме сред риска от незадоволителна реакция - която би могла да удължи инфлационните резултати от тези шокове - и риска от несъразмерна реакция, която би могла да трансформира волатилността в неустойчивост. ", добави той.
Икономистът също по този начин изрази нерешителност във връзка с повишението на лихвените проценти от страна на централните банки, до момента в който в това време те понижават ликвидността посредством по този начин нареченото " количествено стягане ", като съобщи, че това може да " направи приспособяването на политиката по-непосилно ".
Количественото стягане, към което се е насочила и ЕЦБ, включва стесняване на големите салда, набъбнали вследствие на дългогодишните антикризисни ограничения, и се преглежда като още един фронт в битката с инфлацията. /БГНЕС
Сривът на три районни американски кредитора и насилственото изкупуване на швейцарския съперник Credit Suisse от UBS този месец стреснаха международните пазари. Това провокира опасения за разрастваща се като снежна топка рецесия в банковия бранш.
Лагард съобщи, че последните прогнози на ЕЦБ, които намаляват прогнозите за инфлацията и покачват вероятностите за растежа за тази година, не регистрират неотдавнашните разтърсвания.
" Тези напрежения прибавиха нови опасности и направиха оценката на риска по-неясна ", добави тя в тирада във Франкфурт.
Президентът на ЕЦБ обаче настоя, че в случай че прогнозите се потвърдят, " към момента ще има какво да се направи, тъй че инфлационният напън да бъде сподавен ".
Бъдещите решения на ЕЦБ ще зависят от финансовите данни, защото се намираме в миг на неустановеност, добави Лагард. Тя се въздържа да поеме ангажимент за по-нататъшно повишение на лихвите.
Пазарните разтърсвания накараха централните банкери да балансират сред това да продължат напъните си за понижаване на настойчиво високата инфлация и да избегнат утежняване на разтърсванията.
Членът на Управителния съвет на ЕЦБ Фабио Панета също призна това предизвикателство, като съобщи, че " паричната политика би трябвало да извършва сложен балансиращ акт ", отбелязва Агенция Франс Прес.
Поредица от " световни разтърсвания " нарушиха стопанските системи в целия свят, сподели Панета, който е считан за " гълъб " на паричната политика (икономист, който залага на по-хлабава парична политика в поддръжка на растежа и инфлацията - бел. ред. ).
" Трябва да се ориентираме сред риска от незадоволителна реакция - която би могла да удължи инфлационните резултати от тези шокове - и риска от несъразмерна реакция, която би могла да трансформира волатилността в неустойчивост. ", добави той.
Икономистът също по този начин изрази нерешителност във връзка с повишението на лихвените проценти от страна на централните банки, до момента в който в това време те понижават ликвидността посредством по този начин нареченото " количествено стягане ", като съобщи, че това може да " направи приспособяването на политиката по-непосилно ".
Количественото стягане, към което се е насочила и ЕЦБ, включва стесняване на големите салда, набъбнали вследствие на дългогодишните антикризисни ограничения, и се преглежда като още един фронт в битката с инфлацията. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ