Трън – новият зелен авангард
Неотдавна в Трънско ораторстваха редица специалисти по икономическо развиване. Идваха най-вече по повеля на кандидат-инвеститор в план за създаване на златна мина. Повечето от тези „ вдъхновители на напредъка “ за пръв път стъпват в трънския край, само че това не бивало да омаловажава експертните им рекомендации. Кресчендото в техните речи е алармиращо: Трънско е безнадеждно изостанало, а изпускане на многомилионната инвестиция в мина - непростимо… Квинтесенцията: „ Давайте природата за по-високи приходи! “, „ Цивилизация в индустриална среда, вместо чиста природа и спартанска независимост! “.
Местните хора обаче си шушукат по какъв начин нерядко засичали същите тези специалисти да мечтаят пред оградата на нечия трънска къща. Виждало се по какъв начин, вдишвайки надълбоко чистия въздух с мирис на билки, с взор гълтам екологично чистата годишна продукция на градината й… „ Явлението гладен софиянец се завръща “, майтапят се трънчани. „ Днес стомахът му не е празен. В препълнените със стока гастрономи обаче все по-рядко намира това, чиито вкусови и хранителни качества дават отговор на визиите за човешка храна. “ Експертите мъчно прикривали и копнежа си за бягство от нездравословната градска цедка.
Интуицията подсказва на трънчани, че не всичко, което им се приказва, е чиста монета. Толкова ли ще вдигне приходите мината, че да компенсира загубата на чистата природа? Радикалната смяна в средата и метода на живот може ли изобщо да се компенсира с пари? А вредите за здравето? Съветващите ги специалисти са нормално жители на тесни, многоетажни блокове в огромен град, нерядко от панелно естество, гнетени от алергии, стрес и какво ли още не, в това число burnout (интелектуално, прочувствено и физиологично безсилие поради - най-вече професионален - стрес). Наистина ли тези хора са по-близо до щастието от трънчани, болшинството от които притежатели на къщи с охолни дворове и градини, в непокътната естествена среда, похапващи най-вече еко артикули, радващи се на великолепно здраве? А като аргументират с разлика в приходите, живот измежду неувредена природа не е ли и един тип отплата за по-ниски приходи? А богатствата на домашното стопанство, които в града липсват или костват скъпо?
Освен гранитният прагматизъм на планинеца думата си споделя и прословутият трънски дебелоглав. (Казват, че имунизирал локалните против рекламни обещания…). Кампанията на гастролиращите специалисти търпи неуспех. Противно на рекомендациите им, 93% от локалните хора отхвърлят златодобива на извършен на 11.06.2017 година референдум. Трънчани осъзнават, че с помощта на природата си са евентуално богати. Виждат своето бъдеще и това на децата си в природосъобразно развиване. С резултата от референдума опазването на трънската природа става базово изискване за всяка стопанска активност.
На 8.10.2017 година в Трън се организираха предварителни избори за кмет. Състезаваха се четирима претенденти, подкрепени надлежно от ГЕРБ, Българска социалистическа партия, АБВ и Нова мощ. Кой повече - кой по-малко, и четиримата се оповестиха против златодобива и за щадящо природата развиване. Спечели Цветислава Цветкова (ГЕРБ), чиято позиция против плана за рандеман на злато бе най-твърда. Като и. д. кмет тя съумя да удържи провеждането на локалния референдум макар натиска, извършен върху общината против провеждането му.
Трънчани към този момент кроят съответни проекти за зелено бъдеще. Високообразовани младежи с трънско родословие също преоткриват родния завършек на дедите си и интензивно вземат участие в дебата. Обсъжда се освежен имидж на общината като знак на новото начало. Трънско желае да заяви на света, че от стопански изостанал регион, за който е считан през днешния ден, за 5-10 година ще се трансформира в благоденстваща еко община. Бликат хрумвания за бизнес инициативи, с които зеленият запас ще вдигне приходите. Важни тематики стават био земеделието, био отглеждането на животни и различният туризъм. „ Чистата природа в модерния свят е най-ценен запас “ - обичат да повтарят в последно време локалните. Който е посетил техния край, знае, че не преувеличават.
Поглед върху картата на България демонстрира, че всичко това не е единствено трънска екстравагантност, а стопански издържана тактика. Само на 80 км, един час път с кола от двумилионния софийски мравуняк, Трънско предлага среда за живот и бизнес с качествата на естествен резерват. По света обитаеми места на такова разстояние от огромни градове като Ню Йорк, Чикаго, Париж, Мюнхен, Виена към момента се числят към техните покрайнини. Те са интегрална част от стопанската система на метрополисите. Пазарите и покупателната мощ на огромния град дават опция и за по-висок стандарт в околните обитаеми места.
Ценна за нови заселници и вложители в Трънско е и непокътнатата самородност на локалното население. То е останало сякаш в страни от уравниловката на глобализацията. Човечността и доброжелателността, ставащи все по-дефицитни в огромния град, тук не са единствено спомен от предишното. Те вършат живота по-лек и прелестен. Местният нрав ще става все по-голям аршин при избор на географски регион за покупка на парцел или инвестиция.
Изостаналият съгласно мнението на стандартните специалисти трънски край в действителност се оказва район с скъпи конкурентни преимущества: непокътната природа, никакви промишлени вреди заради липса на промишлени предприятия, непосредственост до София и кротко локално население. (Колоритният трънски акцент от дълго време е трябвало да бъде разгласен за лингвистичен монумент на духовната ни култура…) Погледнато от този ъгъл решението за зелено развиване не наподобява нелогично. „ Назад към природата! “ и „ Hапред към стопански разцвет! “ не си опонират, стига човек да има задоволително въображение или…трънски дебелоглав.
Защо Трънско да не се трансформира доста скоро в желаната вилна зона на софиянци, копнеещи за успокоение и чиста природа? Много къщи в региона чакат нови притежатели на цени неведнъж по-ниски от междинните за страната. Качествен имот за застрояване от 1 дка можете тук да си купите и за 5.000 – 10.000 лева! А гледката към планината ще Ви подкоси краката.
Защо Трънско да не доставя крупния софийски пазар с артикули на био земеделие и био отглеждане на животни? Непокътнатата природа е налице. Работна ръка също. Друго значимо изискване за произвеждане на био храни е непосредственост до крайния консуматор. Предпочита се доставка от локални стопанства, с цел да се сведе до най-малко превозът и складирането на продукцията. По отношение на столицата Трънско с лекост покрива и това условие.
Защо трънският край да не се трансформира в желано място за планински, селски и всевъзможен тип различен туризъм, изключително за поданици на околните София и Перник? През лятото бе публикуван първият профилиран справочник за региона, които дава изчерпателна информация за естествените и културните му забележителности. Той е в допълнение облекчение за софиянци и гости от цяла България при избора на цели за излети и почивки. Ловният туризъм тук е перспективен. Обмисля се и фото-туризъм заради добре непокътнатата дива фауна.
Около референдума в Трън се обрисуваха контурите на мощно локално гражданско общество. Освен поданици на общината към него се числят и значително другари и съидейници от страната и чужбина. Будното трънско поданство се готви да влезе в ролята на неофициален контролен и съвещателен съвет на локалната власт. Това ще увеличи освен нейната бистрота и отчетност, само че и нейната успеваемост и креативен капацитет.
Новата общинска политика на Трън има действителен късмет да сътвори модел за районно развиване с пилотен темперамент. Набират скорост публичните полемики за зелено бъдеще. Те могат да трансфорат пограничния край в абстрактен център за сполучлива локална стопанска система, щадяща природата. А за какво не и think tank (идейно-творческо звено) от национално значение?
Трънчани са оптимисти, че локалните избори са излъчили кмет, кадърен за техния зелен порив. Новата кметица Цветислава Цветкова има нелеката задача да трансформира щадящия природата курс на развиване в стопански напредък. Според локалните обаче първо би трябвало да бъде преодоляно вмешателство по партийна линия, изключително от партийната централа. В дребен град то лимитира автономността на локалната администрация. С партийни назначения на основни позиции без ценз може да бъде прахосан скъп гений.
52% от трънчани пуснаха своя глас за новата кметица. Те се надяват, че с нея в общината влиза с изключение на духът на победния им референдум и нов морал. Смятат, че без трънски дебелоглав не би бил вероятен този знаков поврат...
Местните хора обаче си шушукат по какъв начин нерядко засичали същите тези специалисти да мечтаят пред оградата на нечия трънска къща. Виждало се по какъв начин, вдишвайки надълбоко чистия въздух с мирис на билки, с взор гълтам екологично чистата годишна продукция на градината й… „ Явлението гладен софиянец се завръща “, майтапят се трънчани. „ Днес стомахът му не е празен. В препълнените със стока гастрономи обаче все по-рядко намира това, чиито вкусови и хранителни качества дават отговор на визиите за човешка храна. “ Експертите мъчно прикривали и копнежа си за бягство от нездравословната градска цедка.
Интуицията подсказва на трънчани, че не всичко, което им се приказва, е чиста монета. Толкова ли ще вдигне приходите мината, че да компенсира загубата на чистата природа? Радикалната смяна в средата и метода на живот може ли изобщо да се компенсира с пари? А вредите за здравето? Съветващите ги специалисти са нормално жители на тесни, многоетажни блокове в огромен град, нерядко от панелно естество, гнетени от алергии, стрес и какво ли още не, в това число burnout (интелектуално, прочувствено и физиологично безсилие поради - най-вече професионален - стрес). Наистина ли тези хора са по-близо до щастието от трънчани, болшинството от които притежатели на къщи с охолни дворове и градини, в непокътната естествена среда, похапващи най-вече еко артикули, радващи се на великолепно здраве? А като аргументират с разлика в приходите, живот измежду неувредена природа не е ли и един тип отплата за по-ниски приходи? А богатствата на домашното стопанство, които в града липсват или костват скъпо?
Освен гранитният прагматизъм на планинеца думата си споделя и прословутият трънски дебелоглав. (Казват, че имунизирал локалните против рекламни обещания…). Кампанията на гастролиращите специалисти търпи неуспех. Противно на рекомендациите им, 93% от локалните хора отхвърлят златодобива на извършен на 11.06.2017 година референдум. Трънчани осъзнават, че с помощта на природата си са евентуално богати. Виждат своето бъдеще и това на децата си в природосъобразно развиване. С резултата от референдума опазването на трънската природа става базово изискване за всяка стопанска активност.
На 8.10.2017 година в Трън се организираха предварителни избори за кмет. Състезаваха се четирима претенденти, подкрепени надлежно от ГЕРБ, Българска социалистическа партия, АБВ и Нова мощ. Кой повече - кой по-малко, и четиримата се оповестиха против златодобива и за щадящо природата развиване. Спечели Цветислава Цветкова (ГЕРБ), чиято позиция против плана за рандеман на злато бе най-твърда. Като и. д. кмет тя съумя да удържи провеждането на локалния референдум макар натиска, извършен върху общината против провеждането му.
Трънчани към този момент кроят съответни проекти за зелено бъдеще. Високообразовани младежи с трънско родословие също преоткриват родния завършек на дедите си и интензивно вземат участие в дебата. Обсъжда се освежен имидж на общината като знак на новото начало. Трънско желае да заяви на света, че от стопански изостанал регион, за който е считан през днешния ден, за 5-10 година ще се трансформира в благоденстваща еко община. Бликат хрумвания за бизнес инициативи, с които зеленият запас ще вдигне приходите. Важни тематики стават био земеделието, био отглеждането на животни и различният туризъм. „ Чистата природа в модерния свят е най-ценен запас “ - обичат да повтарят в последно време локалните. Който е посетил техния край, знае, че не преувеличават.
Поглед върху картата на България демонстрира, че всичко това не е единствено трънска екстравагантност, а стопански издържана тактика. Само на 80 км, един час път с кола от двумилионния софийски мравуняк, Трънско предлага среда за живот и бизнес с качествата на естествен резерват. По света обитаеми места на такова разстояние от огромни градове като Ню Йорк, Чикаго, Париж, Мюнхен, Виена към момента се числят към техните покрайнини. Те са интегрална част от стопанската система на метрополисите. Пазарите и покупателната мощ на огромния град дават опция и за по-висок стандарт в околните обитаеми места.
Ценна за нови заселници и вложители в Трънско е и непокътнатата самородност на локалното население. То е останало сякаш в страни от уравниловката на глобализацията. Човечността и доброжелателността, ставащи все по-дефицитни в огромния град, тук не са единствено спомен от предишното. Те вършат живота по-лек и прелестен. Местният нрав ще става все по-голям аршин при избор на географски регион за покупка на парцел или инвестиция.
Изостаналият съгласно мнението на стандартните специалисти трънски край в действителност се оказва район с скъпи конкурентни преимущества: непокътната природа, никакви промишлени вреди заради липса на промишлени предприятия, непосредственост до София и кротко локално население. (Колоритният трънски акцент от дълго време е трябвало да бъде разгласен за лингвистичен монумент на духовната ни култура…) Погледнато от този ъгъл решението за зелено развиване не наподобява нелогично. „ Назад към природата! “ и „ Hапред към стопански разцвет! “ не си опонират, стига човек да има задоволително въображение или…трънски дебелоглав.
Защо Трънско да не се трансформира доста скоро в желаната вилна зона на софиянци, копнеещи за успокоение и чиста природа? Много къщи в региона чакат нови притежатели на цени неведнъж по-ниски от междинните за страната. Качествен имот за застрояване от 1 дка можете тук да си купите и за 5.000 – 10.000 лева! А гледката към планината ще Ви подкоси краката.
Защо Трънско да не доставя крупния софийски пазар с артикули на био земеделие и био отглеждане на животни? Непокътнатата природа е налице. Работна ръка също. Друго значимо изискване за произвеждане на био храни е непосредственост до крайния консуматор. Предпочита се доставка от локални стопанства, с цел да се сведе до най-малко превозът и складирането на продукцията. По отношение на столицата Трънско с лекост покрива и това условие.
Защо трънският край да не се трансформира в желано място за планински, селски и всевъзможен тип различен туризъм, изключително за поданици на околните София и Перник? През лятото бе публикуван първият профилиран справочник за региона, които дава изчерпателна информация за естествените и културните му забележителности. Той е в допълнение облекчение за софиянци и гости от цяла България при избора на цели за излети и почивки. Ловният туризъм тук е перспективен. Обмисля се и фото-туризъм заради добре непокътнатата дива фауна.
Около референдума в Трън се обрисуваха контурите на мощно локално гражданско общество. Освен поданици на общината към него се числят и значително другари и съидейници от страната и чужбина. Будното трънско поданство се готви да влезе в ролята на неофициален контролен и съвещателен съвет на локалната власт. Това ще увеличи освен нейната бистрота и отчетност, само че и нейната успеваемост и креативен капацитет.
Новата общинска политика на Трън има действителен късмет да сътвори модел за районно развиване с пилотен темперамент. Набират скорост публичните полемики за зелено бъдеще. Те могат да трансфорат пограничния край в абстрактен център за сполучлива локална стопанска система, щадяща природата. А за какво не и think tank (идейно-творческо звено) от национално значение?
Трънчани са оптимисти, че локалните избори са излъчили кмет, кадърен за техния зелен порив. Новата кметица Цветислава Цветкова има нелеката задача да трансформира щадящия природата курс на развиване в стопански напредък. Според локалните обаче първо би трябвало да бъде преодоляно вмешателство по партийна линия, изключително от партийната централа. В дребен град то лимитира автономността на локалната администрация. С партийни назначения на основни позиции без ценз може да бъде прахосан скъп гений.
52% от трънчани пуснаха своя глас за новата кметица. Те се надяват, че с нея в общината влиза с изключение на духът на победния им референдум и нов морал. Смятат, че без трънски дебелоглав не би бил вероятен този знаков поврат...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ