Резидентът Синицин – който предупреди СССР за предстоящата война
Неотдавна д иректорът на Службата за външно разузнаване на Руската федерация Сергей Наришкин в публикация, оповестена в списание „ Национальная оборона “ , за пръв път посо чи името на индивида, който единствен е съобщил на Сталин точната дата на идното начало на войната: „ В незабавно донесение на резидента на разузнаването на НКГБ във Финландия Елисей Тихонович Синицин от 11 юни 1941 година, е посочена точната дата на началото на експанзията – 22 юни . Резидентурата получила информация за подписването на 11 юни в Хелзинки на скрито съглашение сред Германия и Финландия за присъединяване на финландските въоръжени сили в идната война, и датата на нахлуването е посочена непосредствено “.
Самият Синицин в своята книга „ Резидентът свидетелства “, написана към този момент след пенсионирането м у, оповестява наличието на донесението, което изпраща до Москва. То гласи: „ Тази заран в Хелзинки е подписано съглашение сред Германия и Финландия за присъединяване на Финландия във война на х итлерист ка Германия против Съветския съюз, която ще стартира на 22 юни “.
Народният комисариат на външните работи обаче, който получи л това донесение , не реагира л по никакъв метод. Нямало реакция даже, когато под надзора на финландската полиция се направило експулсиране на руското посолство от Финландия.
Наришкин в публикацията си напомня, че в допълнение към проекта „ Барбароса “ за ненадейно нахлуване против Съветския съюз, по персонално напътствие на Хитлер била създадена многоетапна интервенция за прикриване на същинските дейности за подготовка на експанзията.
На 29 декември 1940 година руската резидентура в Берлин оповестява на Москва за подготвяно нахлуване на нацистка Германия против Съюз на съветските социалистически републики. Информацията е получена благодарение на вербуван офицер от немското имперско министерство на външните работи. Йосиф Сталин и Вячеслав Молотов били незабавно осведомени със известието . През идващите месеци руските разузнавачи безусловно бомбардират Москва с сходни отчети. От юли 1940 година до юни 1941 година единствено външното разузнаване изпраща над 120 осведомителни известия до руското управление. Но единственият, който осведоми Москва за точната дата на нападението – 22 юни, бил Синицин от Финландия, а не Зорге от Токио, както се смяташе до момента . Всъщност, Зорге оповестява, че нападението ще се състои на 15 юни, а когато тази дата отминава, на 20 юни осведоми единствено, че войната безусловно ще избухне, без да прецизира дата.
Тук се крие и тайната за какво Сталин бил сюрпризиран от началото на войната. Да, Синицин съобщил точната дата – само че преди този момент имало още 17 такива известия от други сътрудници, все с „ точни “ дати за нахлуване на Германия. Тези дати отминавали – а Германия не нападала. Агентите, несъмнено, не били отговорни – те съобщавали такава информация, каквато успявали да получат, и добросъвестно я изпращали. А работа към този момент на Центъра е било да я преценя и проучва. Но за какво Сталин трябвало да има вяра на 18-то известие, откакто 17 се оказали погрешни?
Елисей Тихонович Синицин е роден на 8 юни 1909 година в Смоленска губерния, село Ржавец. Бил пастир на село, чирак във фабрика, учил в работническо учебно заведение. След това приключва Московския химически институт, работи като машинен инженер в Москва. През 1937 година по рекомендация на партийната организация в завода (по времена социализма към всяко институция имаше организация на комунистическата партия, която включваше партийните членове и осъществяваше контрол на предприятието) е изпратен като слушател в централн ата школа на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Зачисляват го без непотребни формалности. Цел та на образованието била да се овладеят базови умения: основи на контраразузнаването, набиране на сътрудници във враждебна обществена среда, способи и техники за наблюдаване навън, подслушване, задържане и арест на шпиони.
П рез юли 1939 година Синицин става заместник-резидент на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Полша под името Елисеев и с прикритие като консул на Съюз на съветските социалистически републики в Лвов. Занимавал се основно с изтеглянето на политически емигранти от окупираната от Германия Чехословакия в Съветския съюз.
От ноември 1939 година Синицин е към този момент в Хелзинки като резидент на Външното разузнаване под прикритието на краткотрайно изпълняващ длъжността дипломат. В своята книга той разказва с възприятие за комизъм в какви условия трябвало да работят руските разузнавачи: „ Преди да отпътува , в Народния комисариат на вътрешните работи ми дадоха палто, костюм и боти с ослепителен оранжев цвят – нямаше други. В магазините въобще нямаше обувки. После брачната половинка ми загатна , че е видяла двама мои сътрудници . „ - Как разбра, че са сътрудници ? – стреснах се аз. – „ Защото са обути в същите оранжеви боти като твоите “ – отвърна тя. Такава ни беше конспирацията! “
Все отново р аботата траяла. Чрез ценн ия сътрудник „ Граф “ и други Синицин получил и предал в Центъра информация за решението на финландското управление да прекъсне договарянията със Съюз на съветските социалистически републики, за скритата готовност на финландската войска и пренасочването на нейните елементи към руската границата, както и за евакуацията на цивилното население от региона на Карелския провлак.
За това, к олко скъпа е била информацията, която той предавал н а руското управление, свидетелства фактът, че Синицин бил извикан в Москва и докладвал персонално на Сталин . Той се заинтересувал изключително от автоматите, които към този момент били на въоръжение във финландската войска . В книгата си Синицин разказва този епизод по следния метод: „ Доложих , че финландците са въвели нови оръжия в армията си . Вместо елементарните пушки, бойците са въоръжени с ръчни картечници (автомати ). В дребен приклад е инсталирана цев с дължина към 40-50 см, покрита с клетъчен железен кожух за разпръскване на топлината, инсталиран в незначителен приклад, с кръгла патронна кутия с диаметър към 15 см и дебелина към 4-5 см . В пълнителя се побират 30-40 патрона като тези за револвер „ наган “ , единствено малко по-дебели. А втомат ът с е носи на ремък. На Карелския провлак наблюдавахме образованието на рота бойци. Всички те имаха автомати, като се изключи един, който носеше елементарна пушка с оптически мерник . Сталин ме изслуша деликатно , обърна се към Ворошилов и недоволн о по пита: „ - Какво знаете за новите оръжия във финландската войска? – „ Разполагаме с няколко от тези автомати “ – нерешително рече Ворошилов. – „ До края на съвещанието на Политбюро да донесете един автомат , с цел да ни запознаете с това оръжие “ – строго заповяда Сталин. Бях извънредно сюрпризиран, че той, а евентуално и членовете на Политбюро, за първи път чуха за новото оръжие във финландската войска “.
На 11 юни 1941 година сътрудникът „ Монах “ осведоми л резидента за подписването на съглашение сред Германия и Финландия за присъединяване в идната война против Съюз на съветските социалистически републики. Датата 22 юни била обявена в Москва – само че, за жалост, нямало кой да повярва.
След като Финландия разгласи ла война на Съветския съюз, Синицин бил депортиран от страната и сменен на българо-турската граница за финландски дипломати, работещи в Съюз на съветските социалистически републики.
През септември 1944 година след излизането на Финландия от войната, Синицин още веднъж е изпратен в Хелзинки като резидент на Външното разузнаване. В хода на секретна интервенция и с помощта на сътрудника „ Граф “ той съумял да разкрие опит а на финландските и английските разследващи служби да подслушват телефонните диалози на Сталин и Жданов по високочестотната телефонна връзка.
През 1981 година, след работа в Унгария, Полша и Чехословакия, се завръща в Москва и се пенсионира с чин генерал-майор от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Умира в Москва на 31 март 1995 година
