Симо Лазаров и как електронната музика навлезе в България
Неотдавна албумът " Градът " (1985) на Симо Лазаров ми попадна напълно инцидентно в YouTube посредством събиращия електронна музика от Източна Европа канал Funked Up East. От първите минути разбрах, че става въпрос за огромен пропуск: композициите в него звучат напълно съответно на времето си, а в непрекъснато връщащото се към естетиката на 80-те години настояще – даже модерни.
Симо Лазаров е роден през 1948 година в София, в фамилията на Леон Лазаров, цигулар и диригент. Свири на пиано от петгодишен и е на сцената от 1965 година, в началото с рок групи като " Младост ", а след това " Везни ". Насочва се към електронната музика при започване на 80-те години, която дефинира като комбиниране на всички негови ползи. Началото на този стадий в креативния му път е придружено с работливост – сред 1982 – 1990 година той има девет издания за " Балкантон ".
Никога не е спирал да бъде деен музикант и композитор, като плановете с негово присъединяване, от албуми през саундтракове и разнообразни колаборации, са над 30. Автор е на музиката на близо 100 кино продукции, работил е по към 80 телевизионни и театрални постановки.
Най-новият му албум е въодушевеният от библейска легенда " Притча за Савската кралица " и датира от тази пролет. Този месец той е ангажиран с организацията на следващото издание на фестивала за електронна музика " Вселената на компютърната музика " в Нов български университет, което стартира на 1 декември. Под това име събитието, колаборация с негови студенти, съществува от 2000 година, само че води корените си от фестивал в същата посока, който Лазаров провежда в Гоце Делчев през 1989 година
© Личен списък
Срещи на Фен-клуба на електронната музика в София, Пловдив, Шумен и Бургас сред 1986-1988
" Винаги съм се интересувал от по-технологическата част от музиката. Примерно през 1961-1962 година самичък си направих електрическа китара, защото беше прекомерно скъпо да си купя такава ", споделя Симо Лазаров пред " Дневник ". В този интервал период му попада донесена от Съединени американски щати плоча с произведения на първите композитори, работили в полето на електронната музика и звукоизвличането, измежду които Карлхайнц Щокхаузен (1928-2007) и Лучано Берлио (1925-2003). Това издание е и въведението му в другите течения на електронната музика – немската, френска и италианска школа. " Слушах плочата скрито. Тогава никой не говореше за електронна музика, нямаше интерес даже и измежду другари, които бяха професионални музиканти. "
Хоризонтите му се уголемяват още повече, когато учи в Прага сред 1966-1967. " Точно тогава навлизаше електронния орган, всяка събота вървях на литургии, единствено с цел да го чуя онлайн. " Връща се в София малко преди Пражката пролет. " В Чехословакия се сещаше, че става нещо по-различно, в сравнение с в другите социалистически страни – имаше доста по-голямо чувство за независимост. "
През годините музикалното му обучение включва следване в Братислава в края на десетилетието, Париж в края на 70-те, а през 90-те специализира в Мичиган, Париж и Тел Авив. Още през 70-те години стартира преподавателска активност, а от над 20 години е част от Нов български университет, където е шеф на стратегия " Компютърни системи и технологии в музиката ". Преподава и в Израел.
© Личен списък
Симо Лазаров по време на презентация, в края на 80-те години
През 70-те е към този момент наясно с творчеството на изнеслите електронната музика пред по-широка аудитория Tangerine Dream, Kraftwerk, Жан-Мишел Жар. " Но никой не подхождаше към това съществено. Електронната музика изисква всекидневно отдаване, а множеството сътрудници не виждаха смисъл, защото това отдаване нямаше никакъв комерсиален аспект. "
Отдаването дава резултат с откриването на Студиото за електронна музика в БНР през 1973 година, тогава оборудван със синтезатор, който го има единствено на още няколко места в Европа. Дори и по-късно, Симо Лазаров е сякаш самичък за себе си на българската музикална сцена. " Имаше рецензия и то неприятна – не бях приключил Консерваторията, а там даже към момента не се преподава електронна музика. Критериите бяха непознати, музиколозите не знаеха защо става дума. "
© Личен списък
Срещи на Фен-клуба на електронната музика в София, Пловдив, Шумен и Бургас сред 1986-1988
Популяризирането в България се случва с организирането на почитател клубове на електронната музика из страната. Първият се основава в София през 1983 година, на идната година подобен е открит в Пловдив, а след това във Варна, Русе и Бургас, където постоянно публиката е най-многобройна и напълно от младежи. На тези срещи Симо прави демонстрации на нова техника, показва и пуска плочи с нова музика, свири онлайн, споделя за историята на течението и изразните средства. " Тогава публицистите по градовете помогнаха доста за популяризирането на почитател клубовете. "
© Личен списък
Срещи на Фен-клуба на електронната музика в София, Пловдив, Шумен и Бургас сред 1986-1988
Голяма част от младите, които посещават презентациите, по-късно се занимават с музика и ставали диджеи, като Симо намира избрана връзка сред този интервал и групи като " Нова Генерация " и " Клас ", които са измежду първите, които опитват с електронно звучене и ню уейв естетиката.
През 1992 година, около първото издание на Фестивала за електроакустична, електронна и компютърна музика, излиза българското присъединяване в поредицата компилации Looking East. В плана той събира български композитори, които до момента не са били свързани с електронните изразни средства – с изключение на артефакт, албумът действително сплотява еднократни опити от включените имена.
© Личен списък
Срещи на Фен-клуба на електронната музика в София, Пловдив, Шумен и Бургас сред 1986-1988
Сега сутрините на Симо Лазаров нормално стартират със симфонична музика, измежду новите албуми, които е слушал, е последният на Vangelis. Любопитен е към плановете на Иван Шопов (електронният актьор зад Бalkansky и Cooh). Дистанциран е от настоящите посоки на електронната музика като да вземем за пример техното, като прави разлика сред нея и просто музика, която просто употребява електронни изразни средства.
Не изключва някой ден да направи творчеството си по-добре публикувано онлайн, само че не мисли, че има задоволително интерес към дискографията му. Засега то е най-лесно налично в YouTube - в профила му може да откриете близо 500 видеа.
Напоследък събира спомените си и се чуди дали да не ги оформи като книга около 70-годишнината си, само че също не е сигурен дали тези моменти ще са забавни на по-широка аудитория. " Но пък студентите от време на време се интересуват повече от случките, в сравнение с просвета. "
© Личен списък
Срещи на Фен-клуба на електронната музика в София, Пловдив, Шумен и Бургас сред 1986-1988
Липсва му избрана централизираност в метода, по който се осведомяваме през днешния ден и без да задълбава, има сериозно отношение към обществените мрежи и метода, по който повече благоприятни условия за информиране, не довеждат наложително до познание. " Студентите знаят все по-малко – механически всичко се научава, само че откъм просвета и история липсват наслагвания. "
Симо Лазаров не би желал да дава директни препоръки или диагноза на времето.
" Но значимото е композиторът да не остане единствения слушател на своето произведение. И това, което прави, да дава отговор на актуалните критерии. Ако го прави, рано или късно, то ще стигне до международната сцена. Но въпреки това липсват критерии и по-широко музикално образование, в това число в фамилията. "
Симо Лазаров е роден през 1948 година в София, в фамилията на Леон Лазаров, цигулар и диригент. Свири на пиано от петгодишен и е на сцената от 1965 година, в началото с рок групи като " Младост ", а след това " Везни ". Насочва се към електронната музика при започване на 80-те години, която дефинира като комбиниране на всички негови ползи. Началото на този стадий в креативния му път е придружено с работливост – сред 1982 – 1990 година той има девет издания за " Балкантон ".
Никога не е спирал да бъде деен музикант и композитор, като плановете с негово присъединяване, от албуми през саундтракове и разнообразни колаборации, са над 30. Автор е на музиката на близо 100 кино продукции, работил е по към 80 телевизионни и театрални постановки.
Най-новият му албум е въодушевеният от библейска легенда " Притча за Савската кралица " и датира от тази пролет. Този месец той е ангажиран с организацията на следващото издание на фестивала за електронна музика " Вселената на компютърната музика " в Нов български университет, което стартира на 1 декември. Под това име събитието, колаборация с негови студенти, съществува от 2000 година, само че води корените си от фестивал в същата посока, който Лазаров провежда в Гоце Делчев през 1989 година
© Личен списък
Срещи на Фен-клуба на електронната музика в София, Пловдив, Шумен и Бургас сред 1986-1988
" Винаги съм се интересувал от по-технологическата част от музиката. Примерно през 1961-1962 година самичък си направих електрическа китара, защото беше прекомерно скъпо да си купя такава ", споделя Симо Лазаров пред " Дневник ". В този интервал период му попада донесена от Съединени американски щати плоча с произведения на първите композитори, работили в полето на електронната музика и звукоизвличането, измежду които Карлхайнц Щокхаузен (1928-2007) и Лучано Берлио (1925-2003). Това издание е и въведението му в другите течения на електронната музика – немската, френска и италианска школа. " Слушах плочата скрито. Тогава никой не говореше за електронна музика, нямаше интерес даже и измежду другари, които бяха професионални музиканти. "
Хоризонтите му се уголемяват още повече, когато учи в Прага сред 1966-1967. " Точно тогава навлизаше електронния орган, всяка събота вървях на литургии, единствено с цел да го чуя онлайн. " Връща се в София малко преди Пражката пролет. " В Чехословакия се сещаше, че става нещо по-различно, в сравнение с в другите социалистически страни – имаше доста по-голямо чувство за независимост. "
През годините музикалното му обучение включва следване в Братислава в края на десетилетието, Париж в края на 70-те, а през 90-те специализира в Мичиган, Париж и Тел Авив. Още през 70-те години стартира преподавателска активност, а от над 20 години е част от Нов български университет, където е шеф на стратегия " Компютърни системи и технологии в музиката ". Преподава и в Израел.
© Личен списък
Симо Лазаров по време на презентация, в края на 80-те години
През 70-те е към този момент наясно с творчеството на изнеслите електронната музика пред по-широка аудитория Tangerine Dream, Kraftwerk, Жан-Мишел Жар. " Но никой не подхождаше към това съществено. Електронната музика изисква всекидневно отдаване, а множеството сътрудници не виждаха смисъл, защото това отдаване нямаше никакъв комерсиален аспект. "
Отдаването дава резултат с откриването на Студиото за електронна музика в БНР през 1973 година, тогава оборудван със синтезатор, който го има единствено на още няколко места в Европа. Дори и по-късно, Симо Лазаров е сякаш самичък за себе си на българската музикална сцена. " Имаше рецензия и то неприятна – не бях приключил Консерваторията, а там даже към момента не се преподава електронна музика. Критериите бяха непознати, музиколозите не знаеха защо става дума. "
© Личен списък
Срещи на Фен-клуба на електронната музика в София, Пловдив, Шумен и Бургас сред 1986-1988
Популяризирането в България се случва с организирането на почитател клубове на електронната музика из страната. Първият се основава в София през 1983 година, на идната година подобен е открит в Пловдив, а след това във Варна, Русе и Бургас, където постоянно публиката е най-многобройна и напълно от младежи. На тези срещи Симо прави демонстрации на нова техника, показва и пуска плочи с нова музика, свири онлайн, споделя за историята на течението и изразните средства. " Тогава публицистите по градовете помогнаха доста за популяризирането на почитател клубовете. "
© Личен списък
Срещи на Фен-клуба на електронната музика в София, Пловдив, Шумен и Бургас сред 1986-1988
Голяма част от младите, които посещават презентациите, по-късно се занимават с музика и ставали диджеи, като Симо намира избрана връзка сред този интервал и групи като " Нова Генерация " и " Клас ", които са измежду първите, които опитват с електронно звучене и ню уейв естетиката.
През 1992 година, около първото издание на Фестивала за електроакустична, електронна и компютърна музика, излиза българското присъединяване в поредицата компилации Looking East. В плана той събира български композитори, които до момента не са били свързани с електронните изразни средства – с изключение на артефакт, албумът действително сплотява еднократни опити от включените имена.
© Личен списък
Срещи на Фен-клуба на електронната музика в София, Пловдив, Шумен и Бургас сред 1986-1988
Сега сутрините на Симо Лазаров нормално стартират със симфонична музика, измежду новите албуми, които е слушал, е последният на Vangelis. Любопитен е към плановете на Иван Шопов (електронният актьор зад Бalkansky и Cooh). Дистанциран е от настоящите посоки на електронната музика като да вземем за пример техното, като прави разлика сред нея и просто музика, която просто употребява електронни изразни средства.
Не изключва някой ден да направи творчеството си по-добре публикувано онлайн, само че не мисли, че има задоволително интерес към дискографията му. Засега то е най-лесно налично в YouTube - в профила му може да откриете близо 500 видеа.
Напоследък събира спомените си и се чуди дали да не ги оформи като книга около 70-годишнината си, само че също не е сигурен дали тези моменти ще са забавни на по-широка аудитория. " Но пък студентите от време на време се интересуват повече от случките, в сравнение с просвета. "
© Личен списък
Срещи на Фен-клуба на електронната музика в София, Пловдив, Шумен и Бургас сред 1986-1988
Липсва му избрана централизираност в метода, по който се осведомяваме през днешния ден и без да задълбава, има сериозно отношение към обществените мрежи и метода, по който повече благоприятни условия за информиране, не довеждат наложително до познание. " Студентите знаят все по-малко – механически всичко се научава, само че откъм просвета и история липсват наслагвания. "
Симо Лазаров не би желал да дава директни препоръки или диагноза на времето.
" Но значимото е композиторът да не остане единствения слушател на своето произведение. И това, което прави, да дава отговор на актуалните критерии. Ако го прави, рано или късно, то ще стигне до международната сцена. Но въпреки това липсват критерии и по-широко музикално образование, в това число в фамилията. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ