Д-р Хитрова: Нивото на неонатологията у нас е много добро, проблем обаче са регионалните дисбаланси и дефицитът на кадри
„ Неонатологията е една от най-бързо разрастващите се медицински специалности, а в България се ползват най-съвременни способи за диагностика и лекуване, вкарва се нова инсталация, постоянно се обновява и медицинският стандарт. Проблем обаче остават районните несъответствия на експерти, както и дефицитът на медицински сестри и акушерки за работа в неонатологичните отделения и клиники “. Това сподели за подкаста на БНР „ В центъра на системата “ д-р Станислава Хитрова, шеф на Интензивно поделение към Клиниката по неонатология в УСБАЛАГ „ Майчин дом “.
Тя бе безапелационна, че в нашите профилирани неонатологични структури равнището на неонаталната грижа е доста положително и се приближава до европейските и интернационалните стандарти, рутинно се ползват съвременни способи като ултразвуково следене на белите дробове, мозъка и коремните органи на новородените.
„ Високоспециализираните отделения от трето равнище на подготвеност са съсредоточени главно в София и в няколко огромни регионални града, а най-тежките и комплицирани случаи са съсредоточени в университетските лечебни заведения. Там има и най-вече експерти, млади лекари и специализанти. В същото време в редица области на страната – в това число Габрово, Велико Търново, Разград, Шумен и Видин – има изострен дефицит на неонатолози, акушерки и медицински сестри. Това води до краткотрайни или частични закривания на родилни и неонатални отделения “, означи доктор Хитрова.
В допълнение тя разясни, че у нас работят към 150-200 неонатолози, които обаче са неравномерно разпределени, а дефицитът на акушерки и медицински сестри е проблем освен в дребните обитаеми места, само че към този момент и в столицата.
„ Хората са по-важни от апаратурата в неонаталната помощ “, акцентира доктор Хитрова, като се базира на позицията на ръководителя на асоциацията на неонатолозите проф. Мумджиев. В този ред на мисли тя изрази мнение, че е значимо страната ни да построи целенасочена политика за развиване на неонаталната грижа, която включва основаването на готови фрагменти и дълготрайно обмисляне на структурите и връзката сред тях.
„ У нас неонаталната грижа е проведена в три равнища на подготвеност. Третото равнище е най-високото и включва интензивно лекуване на най-рисковите новородени – бебета с тегло под 1500 или даже под 1000 грама, с тежки вродени аномалии или съществени затруднения след раждането. Когато се роди високорисково или мощно недоносено бебе в по-ниско равнище на подготвеност, то би трябвало навреме да бъде ориентирано към по-високо профилирано звено “, изясни неонатоложката.
По думите й УСБАЛАГ „ Майчин дом “ поема най-тежките случаи от цялата страна, като процентът на недоносените деца в болничното заведение доближава към 17%, при приблизително към 11% за страната.
„ Недоносеното бебе може да няма увреждания, само че единствено по себе си то би трябвало да направи „ огромни крачки “, с цел да догони своите връстници, да порасне, да бъде крепко. В този аспект грижите са много огромни и те не престават и след изписването. Продължават и до края на първата година и в идващите години “, уточни доктор Хитрова.
По думите й, има няколко фактора, които благоприятстват преждевременните раждания и изоставането в растежа – късното майчинство, бременността посредством асистирана репродукция и хроничните болести при майката.
Според доктор Хитрова доста позитивен факт е, че УСБАЛАГ „ Майчин дом “ работи в доста положително съдействие с Националната кардиологична болница, Клиниката по детска хирургия в УМБАЛСМ „ Пирогов “ и СБАЛДБ „ Проф. Иван Митев “, което уголемява опциите за бърза и точна диагностика и лекуване на новородени с тежка патология, както и за пълноценното им сложно следене.
Неонатоложката изрази мнение, че е доста значимо бъдещата Национална детска болница да бъде лечебно заведение, което обезпечава педиатрична помощ по всички специалности, а не да има устременост единствено към редките заболявания.
„ Диагностиката при децата постоянно е предизвикателство. Не можем да ограничим една такава болница единствено до редки болести – тя би трябвало да обгръща целия диапазон на детската патология “, сподели доктор Хитрова.
Тя бе безапелационна, че в нашите профилирани неонатологични структури равнището на неонаталната грижа е доста положително и се приближава до европейските и интернационалните стандарти, рутинно се ползват съвременни способи като ултразвуково следене на белите дробове, мозъка и коремните органи на новородените.
„ Високоспециализираните отделения от трето равнище на подготвеност са съсредоточени главно в София и в няколко огромни регионални града, а най-тежките и комплицирани случаи са съсредоточени в университетските лечебни заведения. Там има и най-вече експерти, млади лекари и специализанти. В същото време в редица области на страната – в това число Габрово, Велико Търново, Разград, Шумен и Видин – има изострен дефицит на неонатолози, акушерки и медицински сестри. Това води до краткотрайни или частични закривания на родилни и неонатални отделения “, означи доктор Хитрова.
В допълнение тя разясни, че у нас работят към 150-200 неонатолози, които обаче са неравномерно разпределени, а дефицитът на акушерки и медицински сестри е проблем освен в дребните обитаеми места, само че към този момент и в столицата.
„ Хората са по-важни от апаратурата в неонаталната помощ “, акцентира доктор Хитрова, като се базира на позицията на ръководителя на асоциацията на неонатолозите проф. Мумджиев. В този ред на мисли тя изрази мнение, че е значимо страната ни да построи целенасочена политика за развиване на неонаталната грижа, която включва основаването на готови фрагменти и дълготрайно обмисляне на структурите и връзката сред тях.
„ У нас неонаталната грижа е проведена в три равнища на подготвеност. Третото равнище е най-високото и включва интензивно лекуване на най-рисковите новородени – бебета с тегло под 1500 или даже под 1000 грама, с тежки вродени аномалии или съществени затруднения след раждането. Когато се роди високорисково или мощно недоносено бебе в по-ниско равнище на подготвеност, то би трябвало навреме да бъде ориентирано към по-високо профилирано звено “, изясни неонатоложката.
По думите й УСБАЛАГ „ Майчин дом “ поема най-тежките случаи от цялата страна, като процентът на недоносените деца в болничното заведение доближава към 17%, при приблизително към 11% за страната.
„ Недоносеното бебе може да няма увреждания, само че единствено по себе си то би трябвало да направи „ огромни крачки “, с цел да догони своите връстници, да порасне, да бъде крепко. В този аспект грижите са много огромни и те не престават и след изписването. Продължават и до края на първата година и в идващите години “, уточни доктор Хитрова.
По думите й, има няколко фактора, които благоприятстват преждевременните раждания и изоставането в растежа – късното майчинство, бременността посредством асистирана репродукция и хроничните болести при майката.
Според доктор Хитрова доста позитивен факт е, че УСБАЛАГ „ Майчин дом “ работи в доста положително съдействие с Националната кардиологична болница, Клиниката по детска хирургия в УМБАЛСМ „ Пирогов “ и СБАЛДБ „ Проф. Иван Митев “, което уголемява опциите за бърза и точна диагностика и лекуване на новородени с тежка патология, както и за пълноценното им сложно следене.
Неонатоложката изрази мнение, че е доста значимо бъдещата Национална детска болница да бъде лечебно заведение, което обезпечава педиатрична помощ по всички специалности, а не да има устременост единствено към редките заболявания.
„ Диагностиката при децата постоянно е предизвикателство. Не можем да ограничим една такава болница единствено до редки болести – тя би трябвало да обгръща целия диапазон на детската патология “, сподели доктор Хитрова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ