Неолитно селище на 8 хилядолетия се проучва от едва 4

Неолитно населено място на 8 хилядолетия се изследва от едвам 4 дни в с. Брежани, община Симитли, обитавалите го в полите на Пирин земеделци сеели пшеница, ечемик, грах и леща, отглеждали овце, кози, говеда и прасета, и двете селища са опожарени, съобщи кореспондентът на БГНЕС за района.

Разкопките са продължение на сондаж и геомагнитно премерване, осъществено тук в м. Равен през 2009 година, открити са наколни и измазани с глина къщи, присъщи за горното течение на р. Струма, жителите на селището са пристигнали от север, а не от юг.

От началото на месец септември се правят разкопки на ранно неолитно населено място от началото на 6 хилядолетие преди Христа, което е най-ранните в района и най-старото в община Симитли, намиращо се междинната котловина на река Струма, северно от Кресненското дефиле. Археолозите са проучвали две ранно-неолитни селища по междинното течение на Струма, само че на юг от дефилето или тези в с. Ковачево-община Сандански и с. Илинденци, общ. Струмяни.

„ След селището край с. Илинденци пристигна време и за това над с. Брежани в м. Равен. Целта на разкопките е да се съпостави материалната просвета на техните жители “, споделя ръководителят на разкопките-археологът от Регионалния исторически музей в Благоевград доктор Малгожата Гребска-Кулов.

Тя изясни още, че изследването над Брежани е след сондажно изследване през 2009 година с доста забавни резултати-установено е съществуването на два опожарени хоризонта с къщи и инвентар в тях. Благодарение на геомагнитно премерване, направено от Петър Зидаров от Нов български университет има визия за битие на концентрична система от изкопи и валове. В резултат на тези данни установихме, че селището е извънредно забавно, заради което си заслужава да се обходи по-голяма повърхност. За да се събере по-подробна информация за селището и жителите му.

„ При сондажите се открива, че първото населено място е опожарено, културният слой е с дебелина три метра, второто е посочило огромна къща, също опожарена, само че на няколко равнища, с глинена площадка и 10 съда.

Дефакто-тук над Брежани е имало две селища, едното малко, намиращо се в източната част на терасата, където къщите са издигнати по нормален за района метод: на колове и плет, измазани с глина от двете страни. Това населено място се е появило към 5 900 година преди Христа и е просъществувало към един век, унищожено е от огромен пожар. Прекъсването на живота в това населено място е било до 5 750 година прочие н.е., когато се появяват нови заселници.

Те построяват ново населено място, забавното е, че употребяват малко изменена друга по-стабилна техника с цепена на коловете и отново измазване с глина, което разрешава строителството на по-просторни къщи. Но и това населено място е опожарено, само че по-късно животът не се връща още веднъж на това място “, разяснява археологът.

Жителите на селището се занимавали главно със земеделие, сеели еднозърнеста и двузърнеста пшеница, ечемик, грах и леща. От домашните животни отглеждали овце, кози, говеда и прасета. Любопитното е че жителите на това населено място са ловували, най-вече елени.

Разкопките са субсидирани от министерството на културата, изследва се доста по-голяма повърхност в два квадрата от по 100 квадратни метра.

„ Разкопките са в доста ранен стадий на изследване, работи се едвам от три дни, в единия от изкопите е открита централизация от камъни и керамични фрагменти, а във втория е достигнато началото на опожареният хоризонт-фрагменти от стените на къщите.

Много забавен е фактът, че жителите на това неолитно населено място са пристигнали не както е обичайно от южните елементи на балканския полуостров, придвижвайки се по реките, а от север. Това населено място над Брежани е сходно на тези от горното течение на р. Струма.

Това демонстрира, че придвижването на първите земеделци е многопосочно, с изключение на от юг на север, има придвижване и в противоположна посока, както и от запад на изток, от р. Брегалница към Струма, само че и от изток на запад, от р. Места към Струма.

А заселниците тук край Брежани са го избрали поради стратегическото място, което предлага връзка с останалите в района селища от късния неолит.

Може би винения път от Мелник към Западна Европа е съществувал доста по-рано “, допуска археологът Малгожата Гребска.

„ В разкопките вземат участие студенти-първокурсници от Великотърновския университет, това е лятната им процедура “, изяснява втория началник на разкопките-доц. Таня Джанфезова, учител по археология в университета.

Тя добавя, че студентите вземат участие в теренни археологически изследвания, с цел да придобият така наречен „ теренен опит “ на този извънредно интерес и значим обект.

„ Практиката е по праистория, студентите ще имат опция да проследят процеса от разкриването на разкопките до същинското изследване на терена, оказват помощ ни и служащи от селото “, приключва доцент Джанфезова.

„ За нас е извънредно забавно да разберем по какъв начин се случват нещата на полеви условия, опитваме се да записваме всичко, с цел да придобием по този начин нужният ни опит, при тези първи за нас разкопки “, споделиха пред БГНЕС студентите-археолози. /БГНЕС