Десните: Властта превръща всеки българин в потенциален престъпник
Неограничена опция на прокуратурата за интервенция в стопанския оборот и за груба принуда на бизнеса одобри на първо четене Комисията по правни въпроси на 44-то Народно заседание.
Това е оценката на Да, България, ДСБ, Български земеделски народен съюз, ДЕОС и Зелените, изразена в позиция на петте партии във връзка Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, импортиран от Министерския съвет.
За следващ път, законотворците сътвориха предпоставки за произвол на властимащите, вместо да изработят правни правила, които да уреждат съответно и стабилно действителни проблеми в публичните връзки. Казано по различен метод – предвижданите промени, тяхната философия, ще доведат до риск с предвидими последствия – комерсиалните връзки да попаднат в „ черната дупка “ на българското правосъдие, каквато е нереформираната прокуратура, се твърди в позицията.
В текста се споделя още:
В претекстовете към Законопроекта се твърди, че се целят “изменения, свързани със законодателната рамка за по този начин наречените “корупционни закононарушения ”, като се основат предпоставки наказателноправните правила да се ползват симетрично както за длъжностни лица от обществения бранш, по този начин и за длъжностни лица от частния бранш.
На процедура, обаче, са препоръчани разпореждания, според които всяко несъблюдение на договорно обвързване може да бъде третирано като закононарушение. Това води до неприемлива интервенция на страната в гражданския и комерсиалния оборот. Заличава се границата сред наказателна отговорност и гражданскоправната, административната и дисцпилинарната отговорност. Предвижда се неприемливо разбъркване на стандартите за правна уредба на активността на частния и на обществения бранш.
Неуспешен е опитът на вносителите да оправдаят рисковите промени с Анализа на европейски прокурори за структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България от края на 2016г. Нито една от рекомендациите на европейските прокурори не може да бъде тълкувана и употребена като мотив за тъпчене на съществени свободи в нарушаване на Хартата на главните права на Европейския съюз.
Развиването на стопанска система, открита на свободната инциатива, е част от Европейския цивилизационен избор на България. Избор, който е предпазен от Констутицията и от Хартата на главните права на Европейския съюз. Националното ни законодателство следва да подсигурява спокойното практикуване на свободата на договаряне, а не да основава боязън от наказателна принуда при всяка договорка.
Ето за какво, настояваме, народните представители в пленарна зала да не одобряват промените и допълненията на Наказателния кодекс, препоръчани от Министерския съвет.
Това е оценката на Да, България, ДСБ, Български земеделски народен съюз, ДЕОС и Зелените, изразена в позиция на петте партии във връзка Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, импортиран от Министерския съвет.
За следващ път, законотворците сътвориха предпоставки за произвол на властимащите, вместо да изработят правни правила, които да уреждат съответно и стабилно действителни проблеми в публичните връзки. Казано по различен метод – предвижданите промени, тяхната философия, ще доведат до риск с предвидими последствия – комерсиалните връзки да попаднат в „ черната дупка “ на българското правосъдие, каквато е нереформираната прокуратура, се твърди в позицията.
В текста се споделя още:
В претекстовете към Законопроекта се твърди, че се целят “изменения, свързани със законодателната рамка за по този начин наречените “корупционни закононарушения ”, като се основат предпоставки наказателноправните правила да се ползват симетрично както за длъжностни лица от обществения бранш, по този начин и за длъжностни лица от частния бранш.
На процедура, обаче, са препоръчани разпореждания, според които всяко несъблюдение на договорно обвързване може да бъде третирано като закононарушение. Това води до неприемлива интервенция на страната в гражданския и комерсиалния оборот. Заличава се границата сред наказателна отговорност и гражданскоправната, административната и дисцпилинарната отговорност. Предвижда се неприемливо разбъркване на стандартите за правна уредба на активността на частния и на обществения бранш.
Неуспешен е опитът на вносителите да оправдаят рисковите промени с Анализа на европейски прокурори за структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България от края на 2016г. Нито една от рекомендациите на европейските прокурори не може да бъде тълкувана и употребена като мотив за тъпчене на съществени свободи в нарушаване на Хартата на главните права на Европейския съюз.
Развиването на стопанска система, открита на свободната инциатива, е част от Европейския цивилизационен избор на България. Избор, който е предпазен от Констутицията и от Хартата на главните права на Европейския съюз. Националното ни законодателство следва да подсигурява спокойното практикуване на свободата на договаряне, а не да основава боязън от наказателна принуда при всяка договорка.
Ето за какво, настояваме, народните представители в пленарна зала да не одобряват промените и допълненията на Наказателния кодекс, препоръчани от Министерския съвет.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ