Защо нацистите избиха 70 хиляди души с увреждания с програма за милостива смърт
Неофашизмът има една отличителна линия и тя е нанавист към другите и по-слабите елементи от обществото.
В нацистка Германия са избити над 70 000 души с душевен болести и физически недъзи, в това число и деца. " Непълноценният " живот бил изпращан в газовите камери, умъртвяван с морфин или със свръхдоза приспивателни, споделя
" Болните хора и хората с увреждания са задължение - имат потребност от грижи, а доста от тях не могат да работят. Затова са малоценни “, гласи философията на нацистка Германия. Режимът се е „ освобождавал “ от хората „ без стойност “ посредством евтаназия. По времето на националсоциализма това закононарушение постоянно е било наричано с евфемизъм - „ Акция Т4 “.
Как са взимали решенията
Т4 е редуциране на адрес в Берлин („ Тиргартенщрасе “ 4) – точно там нацистите са възнамерявали избиването на хората с физически и душевен увреждания. Съдбата им е била най-много в ръцете на двама души – лекаря на Хитлер Карл Бранд и високопоставения партиен функционер Филип Булер, само че общо за Т4 са работили 40 лекари. Именно те – без въобще да са виждали хората, за които става дума – са взимали решенията по документи и са се произнасяли кой да почине и кой да продължи да живее. Всичко е зависело от това дали индивидът може да оздравее и дали би могъл да работи още веднъж.
Първоначално умъртвявали хората с физически и душевен недъзи с инжекция с отрова или със свръхдоза приспивателни, а по-късно – в газовите камери. Смята се, че избитите хора с увреждания са над 70 000. Семействата на убитите получавали цялостни с неистини писма – че гибелта е настъпила след инфаркт или инфектиране на белите дробове.
Системно изтребване на деца с увреждания
Когато през октомври 1939 година Хитлер публично издава наредбата за избиване на „ малоценния живот “, систематичното изтребване на деца с увреждания към този момент е в ход. При това цинично го назовават „ милостива гибел “. Убийствата се правят посредством лекарства, отнемане от храна или мъчителни медицински опити.
Този указ за очистване на хора е единственият, подписан персонално от Хитлер под благовидното име „ Програма за евтаназия “. Първоначално се отнасял за децата с физически и душевен увреждания, само че след това действието му обгръща и възрастните пациенти.
" Болните хора и хората с увреждания са задължение - имат потребност от грижи, а доста от тях не могат да работят. Затова са малоценни “, гласи философията на нацистка Германия. Режимът се е „ освобождавал “ от хората „ без стойност “ посредством евтаназия. По времето на националсоциализма това закононарушение постоянно е било наричано с евфемизъм - „ Акция Т4 “.
Как са взимали решенията
Т4 е редуциране на адрес в Берлин („ Тиргартенщрасе “ 4) – точно там нацистите са възнамерявали избиването на хората с физически и душевен увреждания. Съдбата им е била най-много в ръцете на двама души – лекаря на Хитлер Карл Бранд и високопоставения партиен функционер Филип Булер, само че общо за Т4 са работили 40 лекари. Именно те – без въобще да са виждали хората, за които става дума – са взимали решенията по документи и са се произнасяли кой да почине и кой да продължи да живее. Всичко е зависело от това дали индивидът може да оздравее и дали би могъл да работи още веднъж.
Първоначално умъртвявали хората с физически и душевен недъзи с инжекция с отрова или със свръхдоза приспивателни, а по-късно – в газовите камери. Смята се, че избитите хора с увреждания са над 70 000. Семействата на убитите получавали цялостни с неистини писма – че гибелта е настъпила след инфаркт или инфектиране на белите дробове.
Системно изтребване на деца с увреждания
Когато през октомври 1939 година Хитлер публично издава наредбата за избиване на „ малоценния живот “, систематичното изтребване на деца с увреждания към този момент е в ход. При това цинично го назовават „ милостива гибел “. Убийствата се правят посредством лекарства, отнемане от храна или мъчителни медицински опити.
Този указ за очистване на хора е единственият, подписан персонално от Хитлер под благовидното име „ Програма за евтаназия “. Първоначално се отнасял за децата с физически и душевен увреждания, само че след това действието му обгръща и възрастните пациенти.
Д-р Уте Хофман, която е ръководителка на възпоменателния комплекс в Бернбург, споделя пред MDR, че даже е съществувала точна статистика какъв брой масло, мляко, яйца и захар ще се спестят, в случай че един „ непотребен “ човек бъде отстранен. Който престоявал повече от пет години в някое психиатрично заведение, бил считан за дълготраен „ тежък “ случай, и надлежно за дълготраен разход.
Съвсем малко са отказвали да вземат участие
Именно в Бернбург хиляди хора с увреждания са били изпратени на гибел в газовите камери. Д-р Хофман показва в същото време, че занимавалите се с евтаназия медицински лица в Бернбург не са били някакви садисти или крайни поддръжници на нацисткия режим, а напълно елементарни хора, които едвам на място са научавали в какво се състоят отговорностите им. Въпреки това единствено двама от тях са отказали да вземат участие в умъртвяването на заболели хора. „ При това отводът им не е довел до никакви санкции за тях “, споделя Ути Хофман.
Двамата съществени реализатори на евтаназирането – Виктор Брак и Карл Бранд са наказани по време на Нюрнбергския лекарски развой на гибел и година по-късно са екзекутирани. Останалите, и най-много огромна част от помощния личен състав, остават ненаказани.
В нацистка Германия са избити над 70 000 души с душевен болести и физически недъзи, в това число и деца. " Непълноценният " живот бил изпращан в газовите камери, умъртвяван с морфин или със свръхдоза приспивателни, споделя
" Болните хора и хората с увреждания са задължение - имат потребност от грижи, а доста от тях не могат да работят. Затова са малоценни “, гласи философията на нацистка Германия. Режимът се е „ освобождавал “ от хората „ без стойност “ посредством евтаназия. По времето на националсоциализма това закононарушение постоянно е било наричано с евфемизъм - „ Акция Т4 “.
Как са взимали решенията
Т4 е редуциране на адрес в Берлин („ Тиргартенщрасе “ 4) – точно там нацистите са възнамерявали избиването на хората с физически и душевен увреждания. Съдбата им е била най-много в ръцете на двама души – лекаря на Хитлер Карл Бранд и високопоставения партиен функционер Филип Булер, само че общо за Т4 са работили 40 лекари. Именно те – без въобще да са виждали хората, за които става дума – са взимали решенията по документи и са се произнасяли кой да почине и кой да продължи да живее. Всичко е зависело от това дали индивидът може да оздравее и дали би могъл да работи още веднъж.
Първоначално умъртвявали хората с физически и душевен недъзи с инжекция с отрова или със свръхдоза приспивателни, а по-късно – в газовите камери. Смята се, че избитите хора с увреждания са над 70 000. Семействата на убитите получавали цялостни с неистини писма – че гибелта е настъпила след инфаркт или инфектиране на белите дробове.
Системно изтребване на деца с увреждания
Когато през октомври 1939 година Хитлер публично издава наредбата за избиване на „ малоценния живот “, систематичното изтребване на деца с увреждания към този момент е в ход. При това цинично го назовават „ милостива гибел “. Убийствата се правят посредством лекарства, отнемане от храна или мъчителни медицински опити.
Този указ за очистване на хора е единственият, подписан персонално от Хитлер под благовидното име „ Програма за евтаназия “. Първоначално се отнасял за децата с физически и душевен увреждания, само че след това действието му обгръща и възрастните пациенти.
" Болните хора и хората с увреждания са задължение - имат потребност от грижи, а доста от тях не могат да работят. Затова са малоценни “, гласи философията на нацистка Германия. Режимът се е „ освобождавал “ от хората „ без стойност “ посредством евтаназия. По времето на националсоциализма това закононарушение постоянно е било наричано с евфемизъм - „ Акция Т4 “.
Как са взимали решенията
Т4 е редуциране на адрес в Берлин („ Тиргартенщрасе “ 4) – точно там нацистите са възнамерявали избиването на хората с физически и душевен увреждания. Съдбата им е била най-много в ръцете на двама души – лекаря на Хитлер Карл Бранд и високопоставения партиен функционер Филип Булер, само че общо за Т4 са работили 40 лекари. Именно те – без въобще да са виждали хората, за които става дума – са взимали решенията по документи и са се произнасяли кой да почине и кой да продължи да живее. Всичко е зависело от това дали индивидът може да оздравее и дали би могъл да работи още веднъж.
Първоначално умъртвявали хората с физически и душевен недъзи с инжекция с отрова или със свръхдоза приспивателни, а по-късно – в газовите камери. Смята се, че избитите хора с увреждания са над 70 000. Семействата на убитите получавали цялостни с неистини писма – че гибелта е настъпила след инфаркт или инфектиране на белите дробове.
Системно изтребване на деца с увреждания
Когато през октомври 1939 година Хитлер публично издава наредбата за избиване на „ малоценния живот “, систематичното изтребване на деца с увреждания към този момент е в ход. При това цинично го назовават „ милостива гибел “. Убийствата се правят посредством лекарства, отнемане от храна или мъчителни медицински опити.
Този указ за очистване на хора е единственият, подписан персонално от Хитлер под благовидното име „ Програма за евтаназия “. Първоначално се отнасял за децата с физически и душевен увреждания, само че след това действието му обгръща и възрастните пациенти.
Д-р Уте Хофман, която е ръководителка на възпоменателния комплекс в Бернбург, споделя пред MDR, че даже е съществувала точна статистика какъв брой масло, мляко, яйца и захар ще се спестят, в случай че един „ непотребен “ човек бъде отстранен. Който престоявал повече от пет години в някое психиатрично заведение, бил считан за дълготраен „ тежък “ случай, и надлежно за дълготраен разход.
Съвсем малко са отказвали да вземат участие
Именно в Бернбург хиляди хора с увреждания са били изпратени на гибел в газовите камери. Д-р Хофман показва в същото време, че занимавалите се с евтаназия медицински лица в Бернбург не са били някакви садисти или крайни поддръжници на нацисткия режим, а напълно елементарни хора, които едвам на място са научавали в какво се състоят отговорностите им. Въпреки това единствено двама от тях са отказали да вземат участие в умъртвяването на заболели хора. „ При това отводът им не е довел до никакви санкции за тях “, споделя Ути Хофман.
Двамата съществени реализатори на евтаназирането – Виктор Брак и Карл Бранд са наказани по време на Нюрнбергския лекарски развой на гибел и година по-късно са екзекутирани. Останалите, и най-много огромна част от помощния личен състав, остават ненаказани.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ