Себастиан Курц е изправен пред сложна дилема за партньор във властта
Неочаквано огромна победа за консерваторите на Себастиан Курц, предстоящ величествен растеж в поддръжката за Зелените и изненадващо пагубна загуба за крайната десница. Така малко могат да се обобщят резултатите от предварителните парламентарни избори в Австрия предходната неделя, написа БНР.
Скандалът към непрозрачното финансиране на крайнодясната „ Партия на свободата ”, станал прочут като „ Аферата Ибиса ”, докара до рухването от власт на държавното управление на канцлера Себастиан Курц, който рискува и вкара крайната десница във властта. Големият въпрос преди изборите беше дали амбициозният и самонадеян Курц ще възобнови обединението. Още в първите дни след вота обаче стана ясно, че това е един, само че напълно не най-вероятният сюжет във Виена.
„ Образът, който видяхме, надълбоко ни нарани. Ние, австрийците, не сме такива. Сега всички дружно би трябвало да го потвърдим. ” С тези думи австрийският президент Александър ван дер Белен реагира през май на скандалното видео с към този момент някогашния вицеканцлер и ръководител на крайнодясната „ Партия на свободата ” Хайнц-Кристиян Щрахе, снимано със скрита камера в първокласна вила на остров Ибиса. Там самонадеяният политик дава обещание на привиден съветски олигарх публични поръчки против прикрито партийно финансиране и продажбата на най-тиражния австрийски вестник, с цел да си подсигурява медийно въздействие.
Записът беше оповестен единствено дни преди европейските избори, явно с желанието да повлияе на резултата на крайната десница. В Австрия тя има дълга традиция. „ Аферата Ибиса ” освен не срина партията, а макар разкритията Щрахе завоюва мандат в Европейския парламент. След като след абсурда подаде оставка, се отхвърли и от депутатското място в Брюксел. И изчезна от политическата сцена, с цел да не пречи на предизборната акция. Застигнаха го обаче нови разкрития. Както се оказа - съдбовни за политическата му кариера, която той след предварителните парламентарни избори разгласи за завършила.
Това събитие господства седмицата след изборите в Австрия. Дългогодишният умел публицист и създател на голям брой книги Ханс Раушер даде най-точният отговор на въпроса, какво в действителност смъкна Щрахе от политическата сцена.
„ Начинът му на живот. Познавам Щрахе и имам свое пояснение. Когато водиш една партия цели 15 години и си я извадил от най-дълбоката й рецесия, откакто си я издигнал до най-големите висоти, каквото беше присъединяване в управлението; откакто си водил през целия този интервал деен партиен живот с безчет срещи с гласоподаватели, рано или късно искаш компенсация и премия за положените старания. Очевидно тази компенсация е била под формата на голям персонален бюджет от партийната каса. Това на процедура са пари на данъкоплатците “, сподели той.
„ Средностатистическият гласоподавател на крайнодесните преглътна аферата " Ибиса ", тъй като това, за което Щрахе приказва във видеозаписите със скрита камера, е прекомерно нереално за елементарните хора. На тях се вижда, по какъв начин Щрахе разпродава Австрия на племенницата на някакъв съветски олигарх. Малкият човек не може да си показа, какво значи това. Затова и Щрахе съумя доста сполучливо да показа абсурда като скроен от съперниците му номер, а той се изкара жертвата. Така че смъртоносният удар му нанесоха последните разкрития за охолния му живот за сметка на партията. 10 000 евро плюс 2500 евро за наема на жилището му - това са големи суми! 2500 евро е приходът на средностатистическия гласоподавател на Партията на свободата. Това към този момент ядоса симпатизантите на партията и те я наказаха на изборите “, уточни още Раушер.
Оттеглянето на Щрахе пренареди пъзела във Виена. Главният воин в аферата " Ибиса " е считан за виновен за пагубната загуба на крайнодесните на изборите.
Зам.-главният редактор на авторитетния австрийски всекидневник „ Дер Щандард ”, Михаел Фьолкер съобщи за предаването „ Събота 150 “ на стратегия „ Хоризонт “, че до известна степен е очаквал това отдръпване.
„ Защото след аферата " Ибиса " последваха нови разкрития за баснословни суми от партийната каса, с които Щрахе персонално е разполагал. Без Щрахе Партията на свободата сигурно ще може най-малко малко да си отдъхне. Това до известна степен важи и за Народната партия на Себастиан Курц, тъй като вероятно възобновената коалиция сред двете десни партии не би могла да работи умерено, в случай че Щрахе беше останал в политиката “, изясни той.
Според него връщането на крайната десница във властта остава вероятен вид, само че това не е пожеланият сюжет от Себастиан Курц.
Крайнодясната Партия на свободата неведнъж даде да се разбере, че остава в съпротива.
Политологът проф. Антон Пелинка не има вяра изключително на тази поръчка, изключително след отдръпването на Хайнц-Кристиян Щрахе.
„ Според мен това не е последната им дума. Ако въобще се стигне до коалиция, тя ще е резултат от доста дълги и мъчителни договаряния. В момента е мъчно, само че не невероятно да си представим, че Партията на свободата елементарно ще преглътне присъединяване в държавно управление с канцлер Себастиан Курц, тъй като счита, че след аферата " Ибиса " точно той я съобщи, като постави завършек на обединението. Оттеглянето на основния воин в абсурда - Хайнц-Кристиян Щрахе, е един тип предплатено заплащане на цената за влизането в нова коалиция “.
Тази седмица Себастиан Курц не се умори да повтаря, че ще води диалози с всички парламентарно показани партии. Но дали с равни шансове следователно са разновидностите за коалиция със Зелените, със социалдемократите и с крайната десница?
„ Заявката на Курц не е нищо друго, с изключение на началото на дълга партия покер. В тази обстановка той няма право да показва желанията си. За мен коалиция със Зелените или със социалдемократите е малко евентуална, или най-малко доста мъчно постижима поради гласоподавателите “, сподели Пелинка.
В дните след изборите в Австрия най-вече се търси общият знаменател. Не единствено Михаел Фьолкер не го открива незабавно сред консерваторите на Себастиан Курц и Зелените.
„ Трудно ще го откриете в политическите стратегии на двете партии, само че измежду съпартийците на Курц има доста последователи на коалиция със Зелените. Причината за това е, че на процедура няма различен работещ вид. От една страна не желаят в ръководството още веднъж да влезе крайната десница. От друга - огромна коалиция със социалдемократите е още по-малко мечтана. Така Зелените остават като единствен вероятен съдружен сътрудник. В някои австрийски провинции, като да вземем за пример Тирол, Залцбург или Горна Австрия ръководят консерваторите със Зелените. И опитът е изненадващо позитивен “, сподели Фьолкер.
Но къде са пресечните точки? Народната партия е дясноконсервативна, а Зелените са по-скоро с лява партия.
„ Зелените биха били добра добавка към канцлера Курц. Биха пооправили имиджа му на залитащ към крайната десница политик. Освен това ще бъдат добавената стойност в кабинета във връзка с огромната тематика климат. Така че Народната партия може да извлече изгоди, в случай че подписа взаимни отстъпки със Зелените и ги притегли в кабинета “, счита Фьолкер.
Според него всички останали тематики обаче са извънредно сложни за договаряне - бежанци, интеграция на мигрантите, стопанска система, обучение, защото разликите сред Зелените и консерваторите са съществени.
Зелените слагат изискване за миграцията и желаят " Народната партия " да се откаже от твърдия си антиимигрантски курс. Може ли да се чака Себастиан Курц да промени позицията си? Толкова ли е еластичен в името на властта?
„ Споровете за бежанците се водят главно посредством вербални офанзиви. Те са мощно прочувствени. Но в случай че човек се заслуша в сухите и прагматични позиции, ще откри, че сред Зелените и консерваторите няма чак толкоз огромна разлика, колкото наподобява на пръв взор. Да не забравяме, че Зелените също трансформираха курса си и към този момент не са последователи на отворените граници за всички, а се застъпват за контролирана миграция и защита на външните граници. Така че съгласно мен разликите сред консерваторите и Зелените могат да се преодолеят “, сподели Фьолкер
Той счита, че огромната тематика в Австрия, когато се приказва за миграция, е какво да се прави с мигранти, които са пристигнали, научили са немски език, почнали са професионално образование, и внезапно се оказва, че нямат право на протекция и би трябвало да бъдат екстрадирани.
„ В Народната партия към този момент се чуват гласове, които споделят, че това е неуместно държание, тъй като нашата стопанска система има потребност от работна ръка, а в тази ситуация става дума за хора, които поставят старания да се интегрират и желаят да работят. Тази съответна тематика няма нищо общо с идеологията, а е напълно прагматичен въпрос, по който консерваторите и Зелените могат да се спогодят. Крайната цел е контролирана миграция “.
За още един забавен аспект на австрийския пъзел за властта приказва политологът проф. Антон Пелинка, и се връща обратно в историята:
„ Зелените ще би трябвало да създадат взаимни отстъпки. Злонамерените им последователи напомнят провалените съдружни договаряния с консерваторите през 2003 година, когато водач на Зелените беше актуалният президент Александър ван дер Белен. В Австрия продължаваме да не сме единомислещи по чия виновност тогава Зелените не влязоха в ръководството. Сега Зелените ще би трябвало да изискат висока цена за присъединяване си в кабинета, с цел да запазят доверието на гласоподавателите си “.
Пелинка позволява повтаряне на сюжета от 2003 година, само че с нови играчи.
„ Но за това са нужни двама, т.е. зависи от Партията на свободата, която сега е безапелационна, че ще премине в съпротива. Но дано не забравяме, че новият водач на крайнодесните - Норберт Хофер, по време на предизборната акция изрази желанието си да бъде вицеканцлер на Себастиан Курц “.
Така още веднъж стигаме до крайнодясната Партия на свободата, която има своя корав електорат в Австрия. И която провокира остра рецензия в чужбина. Самият Себастиан Курц трябваше да чуе не един и два злъчни коментара за това, че е вкарал вълка в кошарата.
„ Мисля си, че за Себастиан Курц имиджът в чужбина му е по-голям от това какво мислят хората в Австрия. Това в действителност е значимо за него и е един от главните причини против възобновяване на обединението с крайнодясната Партия на свободата. Едва по-късно идва фактът, че сега крайната десница се намира в извънредно тежка рецесия “, сподели Фьолкер.
В чужбина мъчно се схваща феноменът Себастиан Курц. Той е на едвам 33 години, а е на път да оглави второ държавно управление, откакто към този момент е бил външен министър. На какво се дължи харизмата му? Или завоюва изборите, тъй като в действителност няма друга опция? И самичък ли ги завоюва?
„ Да, той завоюва изборите самичък. А каква е тайната му? Той е млад, деятелен, повдига значимите за хората тематики. Много бързо разбра, че тематиката миграция е толкоз прочувствена, че ще му донесе изгоди. Миграцията сигурно не е най-важното за Австрия, само че хората са чувствителни на тази тематика. Той съумя да успокои страховете на австрийците и да им внуши сигурност. Едновременно с това съумя да открадне тематиката от крайната десница, която живееше от всяването на боязън и от проповядването на ненавист “, изясни Фьолкер.
„ Освен това Курц разпръсква чувството за ново начало, за разцвет. Неговият първи кабинет не свърши изключително доста работа, само че хората останаха тъкмо с противоположното усещане, тъй като той по този начин твърди. Курц обещаваше да работи по нов метод, да реализира доста нови неща, само че в действителност това не стана. Въпреки това Курц остана знак на новото, на смяната “, добави той.
Една седмица след изборите Австрия знае с още по-малка сигурност, кой ще я ръководи, в сравнение с в деня на вота. В медиите шеговито към този момент се приказва за Курц и неговите трима и половина братя. Защото никой не може да изключи нито една парламентарна партия като евентуален съдружен сътрудник.
Не толкоз шеговито австрийските сътрудници си направиха труда да изчислят коя е най-скорошната дата за последващи предварителни парламентарни избори, в случай че този парламент не успее да излъчи държавно управление. Датата е 19-ти януари 2020 година /БНР
Скандалът към непрозрачното финансиране на крайнодясната „ Партия на свободата ”, станал прочут като „ Аферата Ибиса ”, докара до рухването от власт на държавното управление на канцлера Себастиан Курц, който рискува и вкара крайната десница във властта. Големият въпрос преди изборите беше дали амбициозният и самонадеян Курц ще възобнови обединението. Още в първите дни след вота обаче стана ясно, че това е един, само че напълно не най-вероятният сюжет във Виена.
„ Образът, който видяхме, надълбоко ни нарани. Ние, австрийците, не сме такива. Сега всички дружно би трябвало да го потвърдим. ” С тези думи австрийският президент Александър ван дер Белен реагира през май на скандалното видео с към този момент някогашния вицеканцлер и ръководител на крайнодясната „ Партия на свободата ” Хайнц-Кристиян Щрахе, снимано със скрита камера в първокласна вила на остров Ибиса. Там самонадеяният политик дава обещание на привиден съветски олигарх публични поръчки против прикрито партийно финансиране и продажбата на най-тиражния австрийски вестник, с цел да си подсигурява медийно въздействие.
Записът беше оповестен единствено дни преди европейските избори, явно с желанието да повлияе на резултата на крайната десница. В Австрия тя има дълга традиция. „ Аферата Ибиса ” освен не срина партията, а макар разкритията Щрахе завоюва мандат в Европейския парламент. След като след абсурда подаде оставка, се отхвърли и от депутатското място в Брюксел. И изчезна от политическата сцена, с цел да не пречи на предизборната акция. Застигнаха го обаче нови разкрития. Както се оказа - съдбовни за политическата му кариера, която той след предварителните парламентарни избори разгласи за завършила.
Това събитие господства седмицата след изборите в Австрия. Дългогодишният умел публицист и създател на голям брой книги Ханс Раушер даде най-точният отговор на въпроса, какво в действителност смъкна Щрахе от политическата сцена.
„ Начинът му на живот. Познавам Щрахе и имам свое пояснение. Когато водиш една партия цели 15 години и си я извадил от най-дълбоката й рецесия, откакто си я издигнал до най-големите висоти, каквото беше присъединяване в управлението; откакто си водил през целия този интервал деен партиен живот с безчет срещи с гласоподаватели, рано или късно искаш компенсация и премия за положените старания. Очевидно тази компенсация е била под формата на голям персонален бюджет от партийната каса. Това на процедура са пари на данъкоплатците “, сподели той.
„ Средностатистическият гласоподавател на крайнодесните преглътна аферата " Ибиса ", тъй като това, за което Щрахе приказва във видеозаписите със скрита камера, е прекомерно нереално за елементарните хора. На тях се вижда, по какъв начин Щрахе разпродава Австрия на племенницата на някакъв съветски олигарх. Малкият човек не може да си показа, какво значи това. Затова и Щрахе съумя доста сполучливо да показа абсурда като скроен от съперниците му номер, а той се изкара жертвата. Така че смъртоносният удар му нанесоха последните разкрития за охолния му живот за сметка на партията. 10 000 евро плюс 2500 евро за наема на жилището му - това са големи суми! 2500 евро е приходът на средностатистическия гласоподавател на Партията на свободата. Това към този момент ядоса симпатизантите на партията и те я наказаха на изборите “, уточни още Раушер.
Оттеглянето на Щрахе пренареди пъзела във Виена. Главният воин в аферата " Ибиса " е считан за виновен за пагубната загуба на крайнодесните на изборите.
Зам.-главният редактор на авторитетния австрийски всекидневник „ Дер Щандард ”, Михаел Фьолкер съобщи за предаването „ Събота 150 “ на стратегия „ Хоризонт “, че до известна степен е очаквал това отдръпване.
„ Защото след аферата " Ибиса " последваха нови разкрития за баснословни суми от партийната каса, с които Щрахе персонално е разполагал. Без Щрахе Партията на свободата сигурно ще може най-малко малко да си отдъхне. Това до известна степен важи и за Народната партия на Себастиан Курц, тъй като вероятно възобновената коалиция сред двете десни партии не би могла да работи умерено, в случай че Щрахе беше останал в политиката “, изясни той.
Според него връщането на крайната десница във властта остава вероятен вид, само че това не е пожеланият сюжет от Себастиан Курц.
Крайнодясната Партия на свободата неведнъж даде да се разбере, че остава в съпротива.
Политологът проф. Антон Пелинка не има вяра изключително на тази поръчка, изключително след отдръпването на Хайнц-Кристиян Щрахе.
„ Според мен това не е последната им дума. Ако въобще се стигне до коалиция, тя ще е резултат от доста дълги и мъчителни договаряния. В момента е мъчно, само че не невероятно да си представим, че Партията на свободата елементарно ще преглътне присъединяване в държавно управление с канцлер Себастиан Курц, тъй като счита, че след аферата " Ибиса " точно той я съобщи, като постави завършек на обединението. Оттеглянето на основния воин в абсурда - Хайнц-Кристиян Щрахе, е един тип предплатено заплащане на цената за влизането в нова коалиция “.
Тази седмица Себастиан Курц не се умори да повтаря, че ще води диалози с всички парламентарно показани партии. Но дали с равни шансове следователно са разновидностите за коалиция със Зелените, със социалдемократите и с крайната десница?
„ Заявката на Курц не е нищо друго, с изключение на началото на дълга партия покер. В тази обстановка той няма право да показва желанията си. За мен коалиция със Зелените или със социалдемократите е малко евентуална, или най-малко доста мъчно постижима поради гласоподавателите “, сподели Пелинка.
В дните след изборите в Австрия най-вече се търси общият знаменател. Не единствено Михаел Фьолкер не го открива незабавно сред консерваторите на Себастиан Курц и Зелените.
„ Трудно ще го откриете в политическите стратегии на двете партии, само че измежду съпартийците на Курц има доста последователи на коалиция със Зелените. Причината за това е, че на процедура няма различен работещ вид. От една страна не желаят в ръководството още веднъж да влезе крайната десница. От друга - огромна коалиция със социалдемократите е още по-малко мечтана. Така Зелените остават като единствен вероятен съдружен сътрудник. В някои австрийски провинции, като да вземем за пример Тирол, Залцбург или Горна Австрия ръководят консерваторите със Зелените. И опитът е изненадващо позитивен “, сподели Фьолкер.
Но къде са пресечните точки? Народната партия е дясноконсервативна, а Зелените са по-скоро с лява партия.
„ Зелените биха били добра добавка към канцлера Курц. Биха пооправили имиджа му на залитащ към крайната десница политик. Освен това ще бъдат добавената стойност в кабинета във връзка с огромната тематика климат. Така че Народната партия може да извлече изгоди, в случай че подписа взаимни отстъпки със Зелените и ги притегли в кабинета “, счита Фьолкер.
Според него всички останали тематики обаче са извънредно сложни за договаряне - бежанци, интеграция на мигрантите, стопанска система, обучение, защото разликите сред Зелените и консерваторите са съществени.
Зелените слагат изискване за миграцията и желаят " Народната партия " да се откаже от твърдия си антиимигрантски курс. Може ли да се чака Себастиан Курц да промени позицията си? Толкова ли е еластичен в името на властта?
„ Споровете за бежанците се водят главно посредством вербални офанзиви. Те са мощно прочувствени. Но в случай че човек се заслуша в сухите и прагматични позиции, ще откри, че сред Зелените и консерваторите няма чак толкоз огромна разлика, колкото наподобява на пръв взор. Да не забравяме, че Зелените също трансформираха курса си и към този момент не са последователи на отворените граници за всички, а се застъпват за контролирана миграция и защита на външните граници. Така че съгласно мен разликите сред консерваторите и Зелените могат да се преодолеят “, сподели Фьолкер
Той счита, че огромната тематика в Австрия, когато се приказва за миграция, е какво да се прави с мигранти, които са пристигнали, научили са немски език, почнали са професионално образование, и внезапно се оказва, че нямат право на протекция и би трябвало да бъдат екстрадирани.
„ В Народната партия към този момент се чуват гласове, които споделят, че това е неуместно държание, тъй като нашата стопанска система има потребност от работна ръка, а в тази ситуация става дума за хора, които поставят старания да се интегрират и желаят да работят. Тази съответна тематика няма нищо общо с идеологията, а е напълно прагматичен въпрос, по който консерваторите и Зелените могат да се спогодят. Крайната цел е контролирана миграция “.
За още един забавен аспект на австрийския пъзел за властта приказва политологът проф. Антон Пелинка, и се връща обратно в историята:
„ Зелените ще би трябвало да създадат взаимни отстъпки. Злонамерените им последователи напомнят провалените съдружни договаряния с консерваторите през 2003 година, когато водач на Зелените беше актуалният президент Александър ван дер Белен. В Австрия продължаваме да не сме единомислещи по чия виновност тогава Зелените не влязоха в ръководството. Сега Зелените ще би трябвало да изискат висока цена за присъединяване си в кабинета, с цел да запазят доверието на гласоподавателите си “.
Пелинка позволява повтаряне на сюжета от 2003 година, само че с нови играчи.
„ Но за това са нужни двама, т.е. зависи от Партията на свободата, която сега е безапелационна, че ще премине в съпротива. Но дано не забравяме, че новият водач на крайнодесните - Норберт Хофер, по време на предизборната акция изрази желанието си да бъде вицеканцлер на Себастиан Курц “.
Така още веднъж стигаме до крайнодясната Партия на свободата, която има своя корав електорат в Австрия. И която провокира остра рецензия в чужбина. Самият Себастиан Курц трябваше да чуе не един и два злъчни коментара за това, че е вкарал вълка в кошарата.
„ Мисля си, че за Себастиан Курц имиджът в чужбина му е по-голям от това какво мислят хората в Австрия. Това в действителност е значимо за него и е един от главните причини против възобновяване на обединението с крайнодясната Партия на свободата. Едва по-късно идва фактът, че сега крайната десница се намира в извънредно тежка рецесия “, сподели Фьолкер.
В чужбина мъчно се схваща феноменът Себастиан Курц. Той е на едвам 33 години, а е на път да оглави второ държавно управление, откакто към този момент е бил външен министър. На какво се дължи харизмата му? Или завоюва изборите, тъй като в действителност няма друга опция? И самичък ли ги завоюва?
„ Да, той завоюва изборите самичък. А каква е тайната му? Той е млад, деятелен, повдига значимите за хората тематики. Много бързо разбра, че тематиката миграция е толкоз прочувствена, че ще му донесе изгоди. Миграцията сигурно не е най-важното за Австрия, само че хората са чувствителни на тази тематика. Той съумя да успокои страховете на австрийците и да им внуши сигурност. Едновременно с това съумя да открадне тематиката от крайната десница, която живееше от всяването на боязън и от проповядването на ненавист “, изясни Фьолкер.
„ Освен това Курц разпръсква чувството за ново начало, за разцвет. Неговият първи кабинет не свърши изключително доста работа, само че хората останаха тъкмо с противоположното усещане, тъй като той по този начин твърди. Курц обещаваше да работи по нов метод, да реализира доста нови неща, само че в действителност това не стана. Въпреки това Курц остана знак на новото, на смяната “, добави той.
Една седмица след изборите Австрия знае с още по-малка сигурност, кой ще я ръководи, в сравнение с в деня на вота. В медиите шеговито към този момент се приказва за Курц и неговите трима и половина братя. Защото никой не може да изключи нито една парламентарна партия като евентуален съдружен сътрудник.
Не толкоз шеговито австрийските сътрудници си направиха труда да изчислят коя е най-скорошната дата за последващи предварителни парламентарни избори, в случай че този парламент не успее да излъчи държавно управление. Датата е 19-ти януари 2020 година /БНР
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ