Лошите кредити в Гърция достигат близо 100 млрд. евро
Необслужваните заеми в еврозоната доближават до съвсем 1 трилион евро, а към 10% от тях, или 100 милиарда евро, се падат на банките в Гърция, написа в разбор гръцкият вестник " Катимерини ".
Изданието показва, че в Германия, която също има компликации със своята банкова система, неприятните заеми са на половина - към 58 милиарда евро, а и германците имат способи да създадат това, което е належащо, с цел да може банковият бранш да посреща заложените цели.
Нещо повече - за разлика от Гърция, банките в еврозоната не работят в изискванията на финансов надзор, което значи, че те могат да влагат, имат доверието на своите депозанти и имат опцията да ръководят капитала с интернационалните позиции. По тази причина и неприятните заеми понижават в цялата еврозона, само че без гръцките банки.
" Катимерини " разяснява, че няма политика даже и за поощряване на вложителите да върнат парите си в банките. Големи суми започнаха да изтичат от системата и страната още през 2010-2011 година. Пикът обаче беше през 2015 година, когато на власт пристигна Сириза.
Така равнището на неприятните заеми в Гърция доближава 40%, до момента в който междинното в еврозоната е към 5%. Държавата съумява да си набави ликвидност посредством вътрешни репо покупко-продажби финансови буфери на стойност 20 милиарда евро и затова и не работи за стабилизирането на банковата система, твърди изданието.
В годините на рецесията системата действително е изгубила своята стойност - капитализацията на четирите систематични банки (Alpha, National, Eurobank и Piraeus) е намаляла до общо 8 милиарда евро.
Изданието предизвестява, че освен това състояние единственият метод Гърция да избегне нова финансова рецесия след 2020 година е стопански напредък, само че с два пъти по-голяма от предвижданата през днешния ден скорост. Това изисква освен смяна на политиката, само че и на мисленето, показва още " Катимерини ". /investor.bg
Изданието показва, че в Германия, която също има компликации със своята банкова система, неприятните заеми са на половина - към 58 милиарда евро, а и германците имат способи да създадат това, което е належащо, с цел да може банковият бранш да посреща заложените цели.
Нещо повече - за разлика от Гърция, банките в еврозоната не работят в изискванията на финансов надзор, което значи, че те могат да влагат, имат доверието на своите депозанти и имат опцията да ръководят капитала с интернационалните позиции. По тази причина и неприятните заеми понижават в цялата еврозона, само че без гръцките банки.
" Катимерини " разяснява, че няма политика даже и за поощряване на вложителите да върнат парите си в банките. Големи суми започнаха да изтичат от системата и страната още през 2010-2011 година. Пикът обаче беше през 2015 година, когато на власт пристигна Сириза.
Така равнището на неприятните заеми в Гърция доближава 40%, до момента в който междинното в еврозоната е към 5%. Държавата съумява да си набави ликвидност посредством вътрешни репо покупко-продажби финансови буфери на стойност 20 милиарда евро и затова и не работи за стабилизирането на банковата система, твърди изданието.
В годините на рецесията системата действително е изгубила своята стойност - капитализацията на четирите систематични банки (Alpha, National, Eurobank и Piraeus) е намаляла до общо 8 милиарда евро.
Изданието предизвестява, че освен това състояние единственият метод Гърция да избегне нова финансова рецесия след 2020 година е стопански напредък, само че с два пъти по-голяма от предвижданата през днешния ден скорост. Това изисква освен смяна на политиката, само че и на мисленето, показва още " Катимерини ". /investor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ