Необходимост от нов обществен договор
Необходимост от нов публичен контракт
Държавата е в цялостен институционален разпад. Държава от позиция на народен интерес и отбраната на ползите на българските жители няма. Конституционният съд дефинитивно изгуби своята легитимност, дружно с Парламента и излъченото от него държавно управление.
Във всяка една сфера на публичния и държавен живот има предпоставки за гърмеж или развой на разпад. Където и да се огледа – вътрешна сигурност, външна политика, обществена сфера, обучение, превоз и така нататък Но има разпад и на публичното схващане и разбирането за общественост. Това е дълготрайният резултат на всичко, което беше позволено да се случи през последните 20 години както в просветителната система, по този начин и в културата и доста значимо – в медиите. Най-големият проблем, който е функционалност на демографския е загубата на цел и посока на цялото общество. Няма народен блян, няма национални цели, а когато няма цел – няма и път.
В момента имаме страна отдадена на концесия, оттегляне от отговорност и в същото време опазване на привилегиите на властта. Пример е едвам в този момент нашумелият случай с БДЖ, макар че процесът върви поредно от години. Вероятно следва да се постави окончателният край и на държавната пощенска система, макар че от най-малко десетилетие има целеустремен развой да бъде убита и към този момент изоставането пред частните компании е съдбовно. И двата бранша са част от националната сигурност на всяка една страна.
Вече сме във финалната фаза на държавния разпад като централизирана система, която съществува в полза на жителите. Контролът прикрито и обществено дефинитивно минава в ръцете на обособени компании в другите браншове, които работят с политическия антиелит във взаимна взаимозависимост.
Държавата минава в режим на мозъчна гибел в интерес на външни и частни вътрешни ползи, които са реализатори. Трябва да се преглежда и хипотезата за раздробяването и приватизирането на страната за надзор, когато/ако се наложи взимане на решения, свързани с военното дело и ролята на България във вектора Север-Юг. И тук няма случайности.
Трябва цялостен, безспорен гърмеж, предшестван от по-малки гърмежи.
След това би трябвало да се стартира силово изрязване на тумора – от върха на властта до локално равнище, в това число на равнище бизнес зависимости. Забрана за присъединяване в публичен и политически живот както на сегашния политически антиелит, по този начин и на фамилиите им. Държавата би трябвало да си върне контрола върху всеки бранш, който може да бъде избран като стратегически. Това са част от точките, които би трябвало да залегнат в новия публичен контракт.
Без конфликти може би няма да се случи, само че е логически въпроса има ли кой да изнесе сходно тегло и всеотдайност?
Има една опция, която е част от мирния път - появяването на политически индивид, който ще има еднократен и единствен късмет да стартира възобновяване на страната, в това число в полето на външната политика. Подобен политически индивид е допустимо да бъде излъчен само от сегашния Президент при вярно подбрани хора, които да излекуват грешките на предишното. Тази догадка включва както остатъчната социална сила, която не е консолидирана към Пеевски и неговите спътници, само че доста значимо – включва външната и интернационална легитимация, само че освен Западната, а и Източната – Русия, Иран, Китай, страните от Централна и Югоизточна Азия и така нататък Има една основна дума – баланс. И един израз – България е мост.
Взривът би трябвало да пристигна от там.
Има една специфичност – това държавно управление може да бъде съборено само от самия Пеевски, без значение по какъв метод бъде изиграно като спектакъл и обстановка, в това число опозиционна. За страдание, съгласно мен, към сегашния миг няма социална сила с нужната мощ и повсеместност, която да може да ги измете срещу волята му.
Станислав Бачев
Държавата е в цялостен институционален разпад. Държава от позиция на народен интерес и отбраната на ползите на българските жители няма. Конституционният съд дефинитивно изгуби своята легитимност, дружно с Парламента и излъченото от него държавно управление.
Във всяка една сфера на публичния и държавен живот има предпоставки за гърмеж или развой на разпад. Където и да се огледа – вътрешна сигурност, външна политика, обществена сфера, обучение, превоз и така нататък Но има разпад и на публичното схващане и разбирането за общественост. Това е дълготрайният резултат на всичко, което беше позволено да се случи през последните 20 години както в просветителната система, по този начин и в културата и доста значимо – в медиите. Най-големият проблем, който е функционалност на демографския е загубата на цел и посока на цялото общество. Няма народен блян, няма национални цели, а когато няма цел – няма и път.
В момента имаме страна отдадена на концесия, оттегляне от отговорност и в същото време опазване на привилегиите на властта. Пример е едвам в този момент нашумелият случай с БДЖ, макар че процесът върви поредно от години. Вероятно следва да се постави окончателният край и на държавната пощенска система, макар че от най-малко десетилетие има целеустремен развой да бъде убита и към този момент изоставането пред частните компании е съдбовно. И двата бранша са част от националната сигурност на всяка една страна.
Вече сме във финалната фаза на държавния разпад като централизирана система, която съществува в полза на жителите. Контролът прикрито и обществено дефинитивно минава в ръцете на обособени компании в другите браншове, които работят с политическия антиелит във взаимна взаимозависимост.
Държавата минава в режим на мозъчна гибел в интерес на външни и частни вътрешни ползи, които са реализатори. Трябва да се преглежда и хипотезата за раздробяването и приватизирането на страната за надзор, когато/ако се наложи взимане на решения, свързани с военното дело и ролята на България във вектора Север-Юг. И тук няма случайности.
Трябва цялостен, безспорен гърмеж, предшестван от по-малки гърмежи.
След това би трябвало да се стартира силово изрязване на тумора – от върха на властта до локално равнище, в това число на равнище бизнес зависимости. Забрана за присъединяване в публичен и политически живот както на сегашния политически антиелит, по този начин и на фамилиите им. Държавата би трябвало да си върне контрола върху всеки бранш, който може да бъде избран като стратегически. Това са част от точките, които би трябвало да залегнат в новия публичен контракт.
Без конфликти може би няма да се случи, само че е логически въпроса има ли кой да изнесе сходно тегло и всеотдайност?
Има една опция, която е част от мирния път - появяването на политически индивид, който ще има еднократен и единствен късмет да стартира възобновяване на страната, в това число в полето на външната политика. Подобен политически индивид е допустимо да бъде излъчен само от сегашния Президент при вярно подбрани хора, които да излекуват грешките на предишното. Тази догадка включва както остатъчната социална сила, която не е консолидирана към Пеевски и неговите спътници, само че доста значимо – включва външната и интернационална легитимация, само че освен Западната, а и Източната – Русия, Иран, Китай, страните от Централна и Югоизточна Азия и така нататък Има една основна дума – баланс. И един израз – България е мост.
Взривът би трябвало да пристигна от там.
Има една специфичност – това държавно управление може да бъде съборено само от самия Пеевски, без значение по какъв метод бъде изиграно като спектакъл и обстановка, в това число опозиционна. За страдание, съгласно мен, към сегашния миг няма социална сила с нужната мощ и повсеместност, която да може да ги измете срещу волята му.
Станислав Бачев
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ