Необходимо е във всяко училище да има психолози, но липсват

Необходимо е във всяко учебно заведение да има психолози, само че липсват квалифицирани фрагменти и финансиране, споделиха за Българска телеграфна агенция представители на просветителни институции в Ловеч. Психологът в Профилираната езикова гимназия „ Екзарх Йосиф Първи “ Иванка Драгнева изясни за Българска телеграфна агенция, че ролята на тези експерти е значима, защото живеем в динамично време - на провокации, промени и доста стрес. Децата минават стадии в развиването си, в които се нуждаят от схващане, поддръжка и насоки. Самата учебна среда е предизвикателство за тях и допуска образуване на нови житейски умения и познания. Психологът е човек, който може да дефинира дефицитите, да диагностицира държанието и да открие потребностите на детето, с цел да го насочи в вярната посока и да окаже нужната поддръжка.

В Ловешка област 22-ма психолози правят активност, като 14 от тях са назначени в учебните заведения, заяви за Българска телеграфна агенция доктор Иваничка Буровска, шеф на Регионалното ръководство на образованието. Само в две детски градини – „ Снежанка “ в Ловеч и „ Слънце “ в Луковит, има такива експерти. В Центъра за специфична просветителна поддръжка „ Васил Левски “ в Ловеч и в Центъра за поддръжка за личностното развиване в Троян работи един психолог, четирима са в Регионалния център за поддръжка на процеса на приобщаващото обучение.

Психолозите в учебно заведение работят освен с учениците, само че и с учителите и педагогическите експерти, както и с родителите. Участват в екипи и процедури, свързани с поддръжка за личностното развиване, оценка на самостоятелните потребности на учениците, спомагат при правенето на проекти за поддръжка, а също по този начин при нужда насочват учениците към други експерти, изясни Буровска.

Голяма нужда от психолози имат учебните заведения, в които се образоват деца от уязвими групи

Голяма нужда от психолози имат учебните заведения, в които се образоват деца от уязвими групи, каквото е Основно учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в Ловеч, което е и средищно. „ Училището изрично се нуждае от психолози, единствено един е извънредно непълен. Голяма част от учениците имат нужда просто да си поговорят с някого, да поддържат връзка, споделят. Има деца, които са втори, трети,четвърти в фамилията и родителите не могат да им извърнат задоволително внимание, а и те желаят да се усещат еднакъв с еднакъв “, сподели за Българска телеграфна агенция шефът на образователното заведение Мария Стоянова.

В учебното заведение работи един психолог, който е назначен по план „ Успех за теб “, както и педагогичен консултант с подготовка и на психолог. „ Работата им главно се свежда до използване на Наредбата за приобщаващото обучение и общата и спомагателна поддръжка, които са написани в нея. Това обаче са случаи, в които децата са на спомагателна поддръжка и имат преференциално време за работа с психолозите. А добре би било всички възпитаници да поддържат връзка с учебен психолог, тъй като той схваща детската логика на психиката, потребностите, потребностите на децата, опитите им за големеене, за увъртане, превъзходство, отвоюване на територия, водачество и знае по какъв начин да подходи в избраната обстановка “, добави Стоянова.

Трябва да се трансформират разходните стандарти за възпитаник и да се обезпечи финансиране за учебен психолог

Според нея би трябвало да се трансформират разходните стандарти за дете, възпитаник, група, паралелка, които да разрешат финансирането на заплатата на психолозите. „ Общуването ми с други сътрудници потвърждава фактическата нужда от съществуването на психолог, само че общо очертаващото се едва място е подсигуряването на финансови средства за трудовите хонорари “, сподели още шефът на учебното заведение.

Вече девет години психологът Иванка Драгнева работи в ПЕГ „ Екзарх Йосиф I “. Често самите възпитаници я търсят за диалог, съвет. „ Имам щастието да работя в елитно учебно заведение, където децата са осъзнати за ролята на психолога и сами търсят помощ и поддръжка “, уточни Драгнева.

Психологът не е критик на учениците, а техен другар, консултант, престиж

По думите й психологът не работи единствено с проблематичните възпитаници. Неговата съществена роля е по предварителна защита, личностно израстване и развиване, самостоятелна поддръжка при потребност. „ Проблемното държание е единствено забележимата част, която ни ориентира, че нещо се случва с детето, само че същинската работа е в разкриване на аргументите, от какво се предизвика това държание и създаване на запаси за справяне. В годините се пробвах да избягам от клишето – проблематичен ученик-психолог, за децата е значимо да осъзнаят, че психологът не е критик, а техен другар, консултант, престиж “, сподели Драгнева.

Тя уточни още, че възрастта 14-19 години е интервал на натоварен напредък освен физически, само че и в прочувствен и интелектуален аспект, на образуване на еднаквост, създаване на цели. В този интервал децата са най-податливи на въздействие от връстниците си, влизат в разнообразни функции, търсят принадлежност и утвърждение. „ Започва процесът на сепарация. Родителят към този момент не е безспорният престиж, детето се стреми към самостоятелност и това постоянно води до комплициране и прочувствена неустойчивост. В нашето учебно заведение огромен % от децата са от други обитаеми места. Живеят на интернат и са изправени пред предизвикването на ранна акомодация в нова среда, излизане отвън зоната на комфорта на дома и фамилния уют и поддръжка. Те имат потребност да се почувстват признати, разбрани, подкрепени. Често кабинетът на психолога е място, където те могат за изразят страстите си, да споделят страховете и опасенията си и да получат прочувствена прегръдка “, добави психологът.

По думите й децата имат проблеми не по-малко значими от тези на възрастните. Голяма част от тях се усещат длъжни да дават отговор на високите условия и упованията на родителите – да съумяват в образованието, да демонстрират отлични резултати. Страхуват се, че ще ги разочароват и това поражда вътрешни спорове, проблеми със самооценката. В кабинета на психолога се учат да откриват своите мощни и слаби страни, да слагат свои цели, да бъдат достоверни, да се декларират.

„ Много постоянно се усещат отхвърлени и неприети от съучениците си и това саботира триумфа им. Работим с отрицателните мисли и дисфункционалните убеждения, слагане на съответна оценка на действителността, смяна на настройките и държанието “, сподели Драгнева.

Дигиталната взаимозависимост е един от сериозните проблеми на възрастта

Тя добави, че цифровата взаимозависимост е един от сериозните проблеми на възрастта. Липсата на сериозно мислене от време на време води до сляпо подражателство, излизане отвън действителността и комплициране на функции, връзки и полезности. Ролята на психолога е предварителна защита на зависимости, образуване на вярна грижа за здравето, предотвратяване от рисково държание, слагане на граници.

„ Моите наблюдения последните години демонстрират, че децата мъчно се ориентират във връзка с професионалната си реализация. В устрема си към сполучлива и удовлетворителна кариера доста постоянно попадат в клопката на напрежението и несигурността за бъдещето, а компликациите в процеса на самооткриване и познаване на своите ползи усложнява избора на специалност. Често имат високи упования за „ съвършен избор “, бърза финансова реализация и професионално задоволство “, разяснява Драгнева.

Сред проблемите при младежите тя откроява в последно време и паник офанзиви, мощна тревога, депресивни интервали, натрапливи мисли, зад които постоянно се крие боязън от самия живот и неумение за превъзмогване на компликации и провокации.

Според Иванка Драгнева учителите също имат потребност от поддръжка и търсят нейната помощ. „ Учителят също е човек със свои страсти, прекарвания, усеща, страхове. Освен на преподавател той е и в роля на родител, съпруг/а, другар. Но в позицията му на престиж и образец към него има упования да е съзнателен във връзка с своите недостатъци и дефицити, да е прочувствено образован, балансиран и постоянно разполагаем. А това са отговорности, които постоянно водят до прочувствено прегаряне “, добави психологът.

По думите й всяка една човешка болежка става твоя. А това е огромен прочувствен товар. „ Но удовлетворението е най-голямата ми отплата. Когато видиш облекчението в детето, когато след сълзите се появи усмивка, когато наблюдаваш по какъв начин се развива, трансформира и израства една персона пред очите ти – това е моят заряд. И тогава си казваш „ струва си “ и продължаваш напред “, безапелационна е Иванка Драгнева.