Ивайло Попов, За Земята ФрогНюз: Столична община бездействаше и...
Необходимо е неотложно ограничение на застрояването посредством промени в Общия организационен проект на София, който все още позволява висока компактност на строителство. Корупционните практики и разрешаването на здания в нарушаване на нормативите също би трябвало да бъдат прекъснати. Специално внимание би трябвало да се обърне на зелените площи, като да вземем за пример Южния парк, където съществуват частни парцели. Столичната община трябваше да отчужди тези терени в открития законов период, само че това не се случи. Въпреки че всяка година в бюджета се предвиждаха средства за отчуждаване, те не бяха употребявани. Това незаконно безучастие докара до риск от законно застрояване на тези територии.
Предишното управление на Столична община постоянно действаше в полза на вложителите. Това се демонстрираше както в промените на устройствените правилници, по този начин и в неналичието на дейности за отбрана на зелените площи, като тези в Южния парк. Средствата за отчуждаване на парцели не се използваха, а нужните промени не се реализираха, оставяйки града уязвим към презастрояване и увеличено замърсяване.
Това сподели за ФрогНюз Ивайло Попов от екип " Въздух " на екологичното съдружие " За Земята ".
Какво не се прави както би трябвало от общината в битката със нечистия въздух?
Със сигурност не се подхващат задоволително амбициозни ограничения в къси периоди. Например, зоните с ниски излъчвания, въведени от Столична община, обгръщат единствено прекомерно остарели и мощно замърсяващи коли. Освен това, все още тези ограничавания са годни единствено за три месеца в годината и за дребна територия в София. Според мен, с цел да бъде тази мярка ефикасна, тя би трябвало да обгръща по-голяма територия, както се възнамерява в бъдеще. Необходимо е също по този начин да включва освен лекотоварните коли, само че и тежкотоварните транспортни средства. По-строгите и по-дълготрайни ограничавания могат да имат доста по-голям резултат върху подобряването на качеството на въздуха в града.
Как застрояването в София въздейства на въздушните коридори и затруднява битката със замърсяването?
Свръхзастрояването в София оказва съществено въздействие върху качеството на въздуха по няколко метода.
Първо , застрояването блокира по този начин наречените зелени клинове – въздушни коридори, които обезпечават приток на чист въздух от Витоша към града. Високите здания затрудняват придвижването на въздушните маси, което доста понижава успеваемостта на естественото проветряване на София.
Второ, огромното скупчване на население и бизнеси в тези зони усилва транспортния трафик, водещ до тапи и по-високи равнища на нездравословни излъчвания.
Трето , презастрояването основава по този начин наречените " градски каньони " – тесни улици, оградени от високи здания, които задържат замърсяването и попречват естествената вентилация. Освен това строителните действия в града водят до обособяване на прахови частици, които също способстват за утежняването на качеството на въздуха.
Как могат да бъдат възобновени въздушните коридори?
Необходимо е неотложно ограничение на застрояването посредством промени в Общия организационен проект на София, който все още позволява висока компактност на строителство. Корупционните практики и разрешаването на здания в нарушаване на нормативите също би трябвало да бъдат прекъснати.
Специално внимание би трябвало да се обърне на зелените площи, като да вземем за пример Южния парк, където съществуват частни парцели. Столичната община трябваше да отчужди тези терени в открития законов период, само че това не се случи. Въпреки че всяка година в бюджета се предвиждаха средства за отчуждаване, те не бяха употребявани. Това незаконно безучастие докара до риск от законно застрояване на тези територии.
Защо общината не предприе нужните дейности?
Предишното управление на Столична община постоянно действаше в полза на вложителите. Това се демонстрираше както в промените на устройствените правилници, по този начин и в неналичието на дейности за отбрана на зелените площи, като тези в Южния парк. Средствата за отчуждаване на парцели не се използваха, а нужните промени не се реализираха, оставяйки града уязвим към презастрояване и увеличено замърсяване.
Какви ограничения би трябвало да предприеме кметът Васил Терзиев против мръсния въздух в София?
За битка със замърсяването на въздуха е належащо фокусирано внимание върху трите съществени източника на замърсяване: битово отопление, превоз и строителство.
1. Битово отопление с твърди горива
Подмяна на отоплителните уреди: Столична община би трябвало да ускори стратегиите за замяна на остарели печки с уреди, които не генерират излъчвания (например електрически или термопомпи). Употребата на пелетни печки, които основават по-малко замърсяване, също е опция, само че акцентът би трябвало да е върху беземисионни други възможности.
Забрана за твърдо гориво: Гражданите би трябвало да бъдат осведомени, че до 2029 година отоплението с твърдо гориво ще бъде напълно неразрешено в София. Това изисква ясна информационна акция, която да подтиква семействата да се включат в стратегиите за замяна на уреди.
Краткосрочни решения: Докато се прави подмяната на уредите, би трябвало да се дават на практика препоръки за по-екологично потребление на твърди горива, като да вземем за пример приложимост на сухи дърва и постоянно разчистване на комините.
2. Транспорт
Контрол на замърсяващите коли: Техническите инспекции и наказания би трябвало да станат ефикасни. Камерите и софтуерите, въведени за надзор, би трябвало да проработят пълноценно, с цел да се разпознават замърсяващите транспортни средства. Разширяване на зоните с ниски излъчвания: Трябва да се наложат по-строги критерии за коли в зоните с ниски излъчвания и тези зони да покриват по-големи територии. Освен това тези ограничавания не би трябвало да са краткотрайни (например единствено за 3 месеца), а целогодишни, с цел да бъдат ефикасни. Велоалеи и различен превоз: Столична община би трябвало да построява безвредни и ефикасни велоалеи, а не просто алегорични маркировки. Пример е обстановката с бул. " Патриарх Евтимий ", където велоалея можеше да бъде построена, само че планът беше спрян.
3. Строителство
Ограничаване на строителния прахуляк: Трябва да се ползват по-строги регулации и надзор върху строителните обекти, с цел да се минимизира отделянето на прахови частици. Преразглеждане на строителните планове: Презастрояването на града би трябвало да бъде спряно, изключително в зелени площи, които могат да действат като „ бели дробове “ за София. Общият организационен проект на града би трябвало да бъде обновен, с цел да отразява тези цели.
4. Политическа воля и бистрота
Предишните администрации постоянно обявяваха голям брой ограничения за пиар цели, без действителен резултат. За дейно понижаване на замърсяването е нужен фокус върху няколко основни, добре проучени и реалистични ограничения. Отговорността е в ръцете на локалната власт, която би трябвало да покаже воля за дълготрайни решения и да ангажира жителите в процеса.
Има ли лъч вяра без непрекъснато държавно управление?
Да, макар че неналичието на непрекъснато държавно управление усложнява обстановката, някои решения към момента могат да бъдат осъществени на локално равнище. Въпросът за качеството на въздуха попада главно в компетенцията на общините, които разполагат с инструментариума за деяние, изключително във връзка с планирането и контрола. Съществува Закон за чистотата на атмосферния въздух, само че в него има потребност от най-малко две основни промени. Първата е обвързвана със глобите при нарушавания в зоните с ниски излъчвания. Много е евентуално Столична община да се сблъска с тежък административен развой, когато става въпрос за налагането на тези наказания, което ще затрудни оправянето с проблемите, свързани с качеството на въздуха. Вторият главен проблем също е директно обвързван с контрола и подобряването на качеството на въздуха.
Какви инфраструктурни усъвършенствания са нужни в квартали като Красна поляна за по-чист въздух?
Специално в Красна поляна има съществени проблеми със сметоизвозването. В региона, изключително към контейнерите сред кварталите Факултета и Красна поляна, постоянно се натрупват купчини боклуци, които в последна сметка се трансформират в нерегламентирани сметища. В доста случаи тези боклуци биват запалвани, което води до замърсяване на въздуха.
Често се популяризира мнение, че жителите на Факултета изгарят боклуци в домовете си, което безспорно се случва в някои случаи. Но по мои наблюдения, мнозина от тях към този момент употребяват климатици, което е позитивна наклонност, само че малко хора са осведомени с този прогрес. Основният проблем обаче остава паленето на купчини отпадък към нерегламентираните сметища, което въздейства отрицателно освен на Факултета, само че и на близките квартали, най-много Красна поляна.
В момента жителите на квартала, дружно с общината, търсят решение на този проблем. Все отново Столична община би трябвало да прояви повече самодейност и да предприеме ограничения за възстановяване на инфраструктурата и организацията по сметоизвозването. Това може да включва по-често събиране на боклуци, слагане на повече контейнери и надзор върху изхвърлянето на отпадъци, както и акции за информиране и ангажиране на локалното население.
Какъв е салдото сред новото строителство и запазването на зелени площи в столицата?
За да се реализира резистентен баланс сред новото строителство и запазването на зелени площи в София, би трябвало да бъдат въведени ясни условия, изключително когато строителството е ориентирано напълно към капиталови цели. Няма логичност да се подтикват вложителите с ниски налози, когато градът страда от прекалено застрояване. Една опция е въвеждането на по-високи налози за строителство и по-строги регулации, което би могло да ограничи безконтролното разширение.
Много урбанисти оферират разширение на София в северна посока, само че това би трябвало да бъде подкрепено с промени в Общия организационен проект. За да се ограничи безредното строителство, локалните управляващи би трябвало да употребяват наличния си инструментариум, като първо припознаят казуса и изготвят съществени разбори за стабилно обмисляне. Като цяло тези неща не са ми в в компетенциите и са оферти, които съм чувал, само че не мога да оценя.
Огромна част от обществото упорства за ограничение на застрояването, само че казусът постоянно остава отвън дневния ред на институциите. Един от тревожните аспекти е неналичието на задоволително площи за публични потребности, като детски градини и учебни заведения, макар всеобщото строителство.
Бившият основен проектант на София дълги години беше възприеман като покровител на безконтролното строителство, което слага под подозрение уговорката на предходните ръководства към устойчивото развиване на града. Липсата на визия и цели от страна на Столичния общински съвет също способства за задълбочаването на казуса.
Решенията включват:
Данъчни политики – повишение на налозите върху строителството, изключително в пренаселени зони.
По-строги ограничавания – понижаване на разрешителните за строителство в централните и към този момент компактно застроени региони.
Актуализация на устройствените проекти – поддръжка за развиването на северната част на града и интеграция на зелени коридори.
В последна сметка триумфът зависи от ясна политическа воля и дълготрайна визия за развиването на столицата.
Съществуват ли спънки пред развиването на велоалеи и пешеходни зони в София?
Основната спънка е неналичието на задоволително политическа воля. В обществото към момента се следи мощен приоритет към обезпечаване на пространства за коли, макар че забележителна част от хората в София са отрицателно настроени към всеобщото потребление на персонални транспортни средства, които заемат обилни публични площи.
За развиването на велоалеите е належащо да се подчертава върху междукварталните връзки – мрежа от велоалеи, които свързват обособените квартали и обезпечават безвредно и комфортно напредване. Това изисква преразпределение на наличното пространство в града – от колите към колела, пешеходни зони и зелени площи.
София изостава в това отношение по отношение на доста европейски градове, които преди десетилетия са решили казуса посредством:
Масова приоритизация на публичния превоз – усъвършенстване на качеството и достъпността му.
Ограничения за коли – разширение на сини, зелени зони, въвеждане на такси за прекосяване в централни региони и други механизми за понижаване на автомобилния трафик.
Интеграция на различни форми на напредване – комфортни велоалеи, пешеходни пространства и тласъци за техния деен потребление. Важно е хората да осъзнаят, че ограниченията за възстановяване на въздуха и градската среда засягат директно тяхното здраве и качество на живот. Това включва и по-чист въздух, който понижава риска от респираторни и други болести. Често се среща аргументът: " И преди е имало замърсен въздух, а бабите ни са живели. " Но този метод пренебрегва напредъка, реализиран в публичното здраве, както да вземем за пример е съвсем цялостното елиминиране на болести като туберкулозата.
Ако желаеме София да се трансформира в град с по-добра среда за живот, е належащо пространство за коли да бъде лимитирано в интерес на по-зелени и устойчиви решения. Това ще освободи място за градинки, детски площадки и зони за отдих, което ще направи града по-приятен и здравословен за всички.
Интервю на Бояна Маркова.
Предишното управление на Столична община постоянно действаше в полза на вложителите. Това се демонстрираше както в промените на устройствените правилници, по този начин и в неналичието на дейности за отбрана на зелените площи, като тези в Южния парк. Средствата за отчуждаване на парцели не се използваха, а нужните промени не се реализираха, оставяйки града уязвим към презастрояване и увеличено замърсяване.
Това сподели за ФрогНюз Ивайло Попов от екип " Въздух " на екологичното съдружие " За Земята ".
Какво не се прави както би трябвало от общината в битката със нечистия въздух?
Със сигурност не се подхващат задоволително амбициозни ограничения в къси периоди. Например, зоните с ниски излъчвания, въведени от Столична община, обгръщат единствено прекомерно остарели и мощно замърсяващи коли. Освен това, все още тези ограничавания са годни единствено за три месеца в годината и за дребна територия в София. Според мен, с цел да бъде тази мярка ефикасна, тя би трябвало да обгръща по-голяма територия, както се възнамерява в бъдеще. Необходимо е също по този начин да включва освен лекотоварните коли, само че и тежкотоварните транспортни средства. По-строгите и по-дълготрайни ограничавания могат да имат доста по-голям резултат върху подобряването на качеството на въздуха в града.
Как застрояването в София въздейства на въздушните коридори и затруднява битката със замърсяването?
Свръхзастрояването в София оказва съществено въздействие върху качеството на въздуха по няколко метода.
Първо , застрояването блокира по този начин наречените зелени клинове – въздушни коридори, които обезпечават приток на чист въздух от Витоша към града. Високите здания затрудняват придвижването на въздушните маси, което доста понижава успеваемостта на естественото проветряване на София.
Второ, огромното скупчване на население и бизнеси в тези зони усилва транспортния трафик, водещ до тапи и по-високи равнища на нездравословни излъчвания.
Трето , презастрояването основава по този начин наречените " градски каньони " – тесни улици, оградени от високи здания, които задържат замърсяването и попречват естествената вентилация. Освен това строителните действия в града водят до обособяване на прахови частици, които също способстват за утежняването на качеството на въздуха.
Как могат да бъдат възобновени въздушните коридори?
Необходимо е неотложно ограничение на застрояването посредством промени в Общия организационен проект на София, който все още позволява висока компактност на строителство. Корупционните практики и разрешаването на здания в нарушаване на нормативите също би трябвало да бъдат прекъснати.
Специално внимание би трябвало да се обърне на зелените площи, като да вземем за пример Южния парк, където съществуват частни парцели. Столичната община трябваше да отчужди тези терени в открития законов период, само че това не се случи. Въпреки че всяка година в бюджета се предвиждаха средства за отчуждаване, те не бяха употребявани. Това незаконно безучастие докара до риск от законно застрояване на тези територии.
Защо общината не предприе нужните дейности?
Предишното управление на Столична община постоянно действаше в полза на вложителите. Това се демонстрираше както в промените на устройствените правилници, по този начин и в неналичието на дейности за отбрана на зелените площи, като тези в Южния парк. Средствата за отчуждаване на парцели не се използваха, а нужните промени не се реализираха, оставяйки града уязвим към презастрояване и увеличено замърсяване.
Какви ограничения би трябвало да предприеме кметът Васил Терзиев против мръсния въздух в София?
За битка със замърсяването на въздуха е належащо фокусирано внимание върху трите съществени източника на замърсяване: битово отопление, превоз и строителство.
1. Битово отопление с твърди горива
Подмяна на отоплителните уреди: Столична община би трябвало да ускори стратегиите за замяна на остарели печки с уреди, които не генерират излъчвания (например електрически или термопомпи). Употребата на пелетни печки, които основават по-малко замърсяване, също е опция, само че акцентът би трябвало да е върху беземисионни други възможности.
Забрана за твърдо гориво: Гражданите би трябвало да бъдат осведомени, че до 2029 година отоплението с твърдо гориво ще бъде напълно неразрешено в София. Това изисква ясна информационна акция, която да подтиква семействата да се включат в стратегиите за замяна на уреди.
Краткосрочни решения: Докато се прави подмяната на уредите, би трябвало да се дават на практика препоръки за по-екологично потребление на твърди горива, като да вземем за пример приложимост на сухи дърва и постоянно разчистване на комините.
2. Транспорт
Контрол на замърсяващите коли: Техническите инспекции и наказания би трябвало да станат ефикасни. Камерите и софтуерите, въведени за надзор, би трябвало да проработят пълноценно, с цел да се разпознават замърсяващите транспортни средства. Разширяване на зоните с ниски излъчвания: Трябва да се наложат по-строги критерии за коли в зоните с ниски излъчвания и тези зони да покриват по-големи територии. Освен това тези ограничавания не би трябвало да са краткотрайни (например единствено за 3 месеца), а целогодишни, с цел да бъдат ефикасни. Велоалеи и различен превоз: Столична община би трябвало да построява безвредни и ефикасни велоалеи, а не просто алегорични маркировки. Пример е обстановката с бул. " Патриарх Евтимий ", където велоалея можеше да бъде построена, само че планът беше спрян.
3. Строителство
Ограничаване на строителния прахуляк: Трябва да се ползват по-строги регулации и надзор върху строителните обекти, с цел да се минимизира отделянето на прахови частици. Преразглеждане на строителните планове: Презастрояването на града би трябвало да бъде спряно, изключително в зелени площи, които могат да действат като „ бели дробове “ за София. Общият организационен проект на града би трябвало да бъде обновен, с цел да отразява тези цели.
4. Политическа воля и бистрота
Предишните администрации постоянно обявяваха голям брой ограничения за пиар цели, без действителен резултат. За дейно понижаване на замърсяването е нужен фокус върху няколко основни, добре проучени и реалистични ограничения. Отговорността е в ръцете на локалната власт, която би трябвало да покаже воля за дълготрайни решения и да ангажира жителите в процеса.
Има ли лъч вяра без непрекъснато държавно управление?
Да, макар че неналичието на непрекъснато държавно управление усложнява обстановката, някои решения към момента могат да бъдат осъществени на локално равнище. Въпросът за качеството на въздуха попада главно в компетенцията на общините, които разполагат с инструментариума за деяние, изключително във връзка с планирането и контрола. Съществува Закон за чистотата на атмосферния въздух, само че в него има потребност от най-малко две основни промени. Първата е обвързвана със глобите при нарушавания в зоните с ниски излъчвания. Много е евентуално Столична община да се сблъска с тежък административен развой, когато става въпрос за налагането на тези наказания, което ще затрудни оправянето с проблемите, свързани с качеството на въздуха. Вторият главен проблем също е директно обвързван с контрола и подобряването на качеството на въздуха.
Какви инфраструктурни усъвършенствания са нужни в квартали като Красна поляна за по-чист въздух?
Специално в Красна поляна има съществени проблеми със сметоизвозването. В региона, изключително към контейнерите сред кварталите Факултета и Красна поляна, постоянно се натрупват купчини боклуци, които в последна сметка се трансформират в нерегламентирани сметища. В доста случаи тези боклуци биват запалвани, което води до замърсяване на въздуха.
Често се популяризира мнение, че жителите на Факултета изгарят боклуци в домовете си, което безспорно се случва в някои случаи. Но по мои наблюдения, мнозина от тях към този момент употребяват климатици, което е позитивна наклонност, само че малко хора са осведомени с този прогрес. Основният проблем обаче остава паленето на купчини отпадък към нерегламентираните сметища, което въздейства отрицателно освен на Факултета, само че и на близките квартали, най-много Красна поляна.
В момента жителите на квартала, дружно с общината, търсят решение на този проблем. Все отново Столична община би трябвало да прояви повече самодейност и да предприеме ограничения за възстановяване на инфраструктурата и организацията по сметоизвозването. Това може да включва по-често събиране на боклуци, слагане на повече контейнери и надзор върху изхвърлянето на отпадъци, както и акции за информиране и ангажиране на локалното население.
Какъв е салдото сред новото строителство и запазването на зелени площи в столицата?
За да се реализира резистентен баланс сред новото строителство и запазването на зелени площи в София, би трябвало да бъдат въведени ясни условия, изключително когато строителството е ориентирано напълно към капиталови цели. Няма логичност да се подтикват вложителите с ниски налози, когато градът страда от прекалено застрояване. Една опция е въвеждането на по-високи налози за строителство и по-строги регулации, което би могло да ограничи безконтролното разширение.
Много урбанисти оферират разширение на София в северна посока, само че това би трябвало да бъде подкрепено с промени в Общия организационен проект. За да се ограничи безредното строителство, локалните управляващи би трябвало да употребяват наличния си инструментариум, като първо припознаят казуса и изготвят съществени разбори за стабилно обмисляне. Като цяло тези неща не са ми в в компетенциите и са оферти, които съм чувал, само че не мога да оценя.
Огромна част от обществото упорства за ограничение на застрояването, само че казусът постоянно остава отвън дневния ред на институциите. Един от тревожните аспекти е неналичието на задоволително площи за публични потребности, като детски градини и учебни заведения, макар всеобщото строителство.
Бившият основен проектант на София дълги години беше възприеман като покровител на безконтролното строителство, което слага под подозрение уговорката на предходните ръководства към устойчивото развиване на града. Липсата на визия и цели от страна на Столичния общински съвет също способства за задълбочаването на казуса.
Решенията включват:
Данъчни политики – повишение на налозите върху строителството, изключително в пренаселени зони.
По-строги ограничавания – понижаване на разрешителните за строителство в централните и към този момент компактно застроени региони.
Актуализация на устройствените проекти – поддръжка за развиването на северната част на града и интеграция на зелени коридори.
В последна сметка триумфът зависи от ясна политическа воля и дълготрайна визия за развиването на столицата.
Съществуват ли спънки пред развиването на велоалеи и пешеходни зони в София?
Основната спънка е неналичието на задоволително политическа воля. В обществото към момента се следи мощен приоритет към обезпечаване на пространства за коли, макар че забележителна част от хората в София са отрицателно настроени към всеобщото потребление на персонални транспортни средства, които заемат обилни публични площи.
За развиването на велоалеите е належащо да се подчертава върху междукварталните връзки – мрежа от велоалеи, които свързват обособените квартали и обезпечават безвредно и комфортно напредване. Това изисква преразпределение на наличното пространство в града – от колите към колела, пешеходни зони и зелени площи.
София изостава в това отношение по отношение на доста европейски градове, които преди десетилетия са решили казуса посредством:
Масова приоритизация на публичния превоз – усъвършенстване на качеството и достъпността му.
Ограничения за коли – разширение на сини, зелени зони, въвеждане на такси за прекосяване в централни региони и други механизми за понижаване на автомобилния трафик.
Интеграция на различни форми на напредване – комфортни велоалеи, пешеходни пространства и тласъци за техния деен потребление. Важно е хората да осъзнаят, че ограниченията за възстановяване на въздуха и градската среда засягат директно тяхното здраве и качество на живот. Това включва и по-чист въздух, който понижава риска от респираторни и други болести. Често се среща аргументът: " И преди е имало замърсен въздух, а бабите ни са живели. " Но този метод пренебрегва напредъка, реализиран в публичното здраве, както да вземем за пример е съвсем цялостното елиминиране на болести като туберкулозата.
Ако желаеме София да се трансформира в град с по-добра среда за живот, е належащо пространство за коли да бъде лимитирано в интерес на по-зелени и устойчиви решения. Това ще освободи място за градинки, детски площадки и зони за отдих, което ще направи града по-приятен и здравословен за всички.
Интервю на Бояна Маркова.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ