Необходимо е европейско законодателство за пчелния мед, което да обхваща

Необходимо е европейско законодателство за пчелния мед, което да обгръща всички аспекти – от региона на производството и търговията, през въпросите, свързани с изгодата и резултата върху здравето на индивида, опциите за апитерапия, до ролята на пчелите в опрашването и поддържането на биоразнообразието.

По тази тематика Елена Йончева, самостоятелен член на Европейския парламент (ЕП), определена с листата на Движение за права и свободи, заяви, че ще търси съидейници измежду европейските депутати. След първичните диалози с някои от тях, се работи върху приемането на резолюция в Екологичен потенциал.

Елена Йончева провежда интернационална конференция за проблемите с подправения мед на европейския пазар, която провокира голям интерес в Брюксел. Във форума се включиха представители на Европейската комисия, евродепутати, специалисти, производители и академични преподаватели. В хода на полемиките, а и след тях, се оказа, че искащите да показват проблемите и да вземат участие в намирането на решения, са доста. Елена Йончева беше потърсена както от сътрудници от Европейския парламент, по този начин и от експерти от други страни, измежду които Германия и Словения.

Според Сребрин Илиев от българската Национална браншова пчеларска организация би трябвало да има общностно законодателство за бранш „ Пчеларство “, което да обгръща всички негови аспекти - от устройване на пчелина до крайния консуматор. Трябва да бъде унифициран целият цикъл в бранша и взаимоотношението с другите браншове. Пчеларството би трябвало да е водоравен въпрос, а освен въпрос на Общата селскостопанска политика, разяснява той. Сребрин Илиев означи смисъла на пчеларството за екологичната политика – опазването на биоразнообразието, както и за политиката по опазването на здравето с двата аспекта - вредата от подправения мед за здравето на хората и апитерапията като профилактика, а и лекуване. Според него в България е неразрешена апитерапията.

Необходимо е пчеларите да не бъдат ограничавани в директните продажби и да имат опция непосредствено да продават меда си, включително и във веригите, означи Сребрин Илиев спецификите в българското законодателство.

Директна доставка на дребни количества пчелен мед и пчелни артикули може да се прави от пчелина до базари, борси, пазари и до дребни обекти за търговия на дребно. Годишно това количество не би трябвало да надвишава 2000 кг.

Държавите членки би трябвало да хармонизират законодателството си в региона на пчеларството и определението за достоверност на пчелния мед, безапелационен е Петко Симеонов от Българската асоциация на организации на производители на мед и пчелни артикули. Според него в България като се изключи че има пропуски на законодателно равнище, липсва съответен механически и теоретичен инструментариум за проучване на продуктите, изключително тези от импорт. Случва се по този начин, че има сигнали от страни членки на Европейски Съюз, само че в България няма институции, които да ги прегледат, сподели Петко Симеонов.

Пред участниците в интернационалната конференция в Брюксел той сподели данни за вноса на мед в България за 2024 година и 2025 година Най-големият вносител отвън Европейски Съюз е Украйна с близо 1 300 тона за 2025 година, следвана от Турция с над 570 тона и Китай с 325 тона. Китай заобикаля да употребява българските пристанища поради по-сложните административни процедури и избира Гърция, изясни той.

От страните членки на Европейски Съюз най-големият импорт през 2025 година в България е от Полша, следвана от Гърция. Изключително озадаващ и даже алармиращ е фактът, че доставната цена на мед от Европейски Съюз е по-ниска от тази на вноса от трети страни, разяснява Петко Симеонов.

Той сподели, че българският пазар страда и от фрагментацията на производителите. Те нямат директен достъп до пазара, зависят от търговците, които от своя страна купуват дребни количества от разнообразни производители, смесват меда, хомогенизират и продават. България изнася най-вече за Германия и Франция, количества на едро. Страната ни създава годишно 9-11 хиляди тона мед, като близо 40% от суровината е от импорт. В същото време кошерите в страната са към 840 000. Любопитен факт е, че измежду първите четири страни от Европейски Съюз, вносители на суровина в България, е Германия.

Мерките са към този момент закъснели – достоверният мед не може да издържи конкуренцията на подправения, сподели Петко Симеонов.

Лурдес Алварелос от Съвместния проучвателен център на Европейската комисия заяви, че до февруари 2027 година ще бъдат въведени нови способи за разкриване на измами с пчелния мед. Центърът работи в тясно съдействие с пчеларски асоциации, които дават огромен размер проби, обхванати са 19 лаборатории в цяла Европа. Основна компликация е неналичието на референтен материал.
В същото време от Европейската асоциация на пчеларите (EBA) предизвестяват, че идните наложителни европейски разпореждания за етикетирането на меда (за отбелязване на процентите мед със подобаващ генезис в сместта), ще бъдат механически неприложими без усъвършенствани аналитични способи и надзор.

Съдържанието на обявата е в отговорността на съответния член на Европейския парламент. Екологичен потенциал не носи отговорност за потреблението й.