Няма да сме част от коалиция, чиито цели се описват просто като „евроатлантически“
Необходимо е да създадем средата в България удобна за развъждане на деца, с почтени приходи за работещите, с съответно опазване на здравето и пълноценно обучение, разяснява Ваня Григорова от „ Солидарна България ”
- Г-жо Григорова, социологията сочи, че „ Солидарна България ” ще прескочи 4%-овата преграда и ще станете част от идващото Народно събрание. Виждате ли в него сътрудници, с които да работите?
- Нека оставим социологията на социолозите, най-важно е какъв ще бъде резултатът след 9 юни, а ние сме уверени, че ще имаме група в Народното събрание, която ще бъде ослепителен коректив на предателската политика, водена от последните български държавни управления. Да погледнем последното – така наречен Сглобка. Tо имаше четири съществени целта:
влизане в Шенген и въпреки Брюксел да ни позволи единствено да си подадем носа вътре (все още стои контролът по сухоземните граници към ЕС), ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ оповестиха, че са постигнали необикновен триумф. Що за триумф е това камионите със артикули да не престават да висят по границите и ние да губим стотици милиони левове? влизане в еврозоната – популярност Богу не влязохме и скоро не се обрисува да влезем. въоръжаване на Украйна – не съм уверена, че това би подобрило по някакъв метод живота на българите. Убедена съм обаче, че снарядите не носят благополучие, а гибел. Ние сме партия на мира и като такава считаме, че единственият излаз от този спор е по пътя на мирните договаряния. конституционна промяна – ПП-ДБ пристигнаха с обещания да борят КОЙ благодарение на президента Радев, след което обърнаха Конституцията с хастара на открито дружно с КОЙ против президента Радев.
Това държавно управление нямаше нито един обществен приритет – заплати, сигурност, понижаване на неравенствата, прекъсване на приключването на обществени средства от здравната система, подсилване на образованието, мощна обществена мрежа за уязвимите. Наш сътрудник в 50-тото Народно заседание може да е всеки, който поддържа нашите оферти за законодателни промени. Но ние няма да сме част от коалиция, чиито цели се разказват просто като „ евроатлантически “ и които нямат нищо общо с общочовешките полезности.
- В Бургас засегнахте доста значима тематика за деиндустриализацията на града. За това, че стопанската система загуби хиляди работни места. Какво може да извършите, с цел да решите този проблем.
- Конкретно за Бургас е належащо да се възроди промишлеността. Дълги години, преди да стартира разпадът, той е промишлен град, а негов знак са пристанищата, на които идват и се изпращат товари, на които рибарите докарват своя улов и го продават. Понастоящем пристанище Бургас работи под потенциала си и това, което споделиха хора, осведомени с активността му, е, че под лобистки напън от ръководещи, се отхвърлят товари. Така се убива обществено дружество – с некадърни и подкупни „ стопани “, и този развой би трябвало да спре, в противоположен случай пристанището ще бъде доведено до просешка сопа и приватизирано, както се случи с голям брой други публични предприятия.
Както Бургас, по този начин и цялата страна имат нужда да се построяват компании, които създават артикули с висока добавена стойност – преработвателни, машиностроителни, високотехнологични компании. Това може да се прави и от държавни предприятия. А може да се изградят и стопански зони, в които обаче е основно значимо да бъдат привличани вложители, които поемат обилни обществени задължения, да вземем за пример минималната заплата в тях да бъде най-малко с 30% по-висока от националната МРЗ. Икономика за хората, не хора за стопанската система!
- В Бургаска област има голям проблем с дефицита на фрагменти в туризма. Кой съгласно вас е отговорен - работодателите, поради ниските заплати, или самите фрагменти?
- Ниските заплати, употребата и неуважението към работещите са аргументите за дефицит на фрагменти в какъв да е бранш, само че това важи с особена мощ за туризма, който е един от най-сивите стопански браншове. Самата аз като представител на профсъюз съм получавала информация за употреба по Черноморието и съм изпращала сигнали в Инспекцията по труда. Но еднократни старания не са задоволителни за генерална смяна на метода на мислене и работодателския метод. Когато преследваш краткосрочни облаги, само че не си даваш сметка за дълготрайните вреди, които причиняваш, резултатът е този. Сега търсят хора от трети страни – украинци, молдовци, някъде филипинци и индийци. Докато нашите съграждани към този момент подреждат живота си и отглеждат фамилиите си в други страни.
- Демографската рецесия се задълбочава с всяка минала година. Има ли въобще метод да спрем този развой и какъв е той?
- Трудно, само че към момента не е невероятно. Необходимо е да създадем средата в България удобна за развъждане на деца, с почтени приходи за работещите, с съответно опазване на здравето и пълноценно обучение. Ако приказваме единствено за тясно демографски ограничения, тогава ще посочим три – детски надбавки за всички деца без условия, място в детските градини и ясли за всяко дете и майчинство за втората година най-малко в размер на минималната работна заплата.
Не е обикновено фамилията на българско дете в Германия да получава по 200 евро без никакви условия, а в България да получава по 50 лева и то откакто родителите му дават в Агенцията за обществено подкрепяне куп документи. У нас се потвърждават приходи (брутни, не чисти), дали има ваксини, дали върви на учебно заведение и още, и още. Сега България се държи като мащеха към личните си деца и по никакъв начин не е учудващо, че те търсят майка другаде.
- Защо на България е нужна лява политика, а не дясна?
- Дясната политика пази капитала, пази работодателя. Лявата би трябвало да брани правата и ползите на труда, на трудещите се хора. Това е базовата разлика. И точно по тази причина профсъюз не може да бъде десен, това е дървено желязо.
И точно по тази причина ние сме проработническа, обществена и солидарна групировка. Солидарността има доста измерения:
сред поколенията – пенсиите на днешните пенсионери се изплащат от осигуровките на днешните работещи; работническа взаимност – да застанеш до сътрудника си и дружно с него да се бориш за правата му, тъй като на следващия ден ти ще имаш потребност от неговата подкрепа; учителите да са един до друг с миньорите, транспортните служащи до държавните чиновници, пожарникарите до здравните служащи. сред бедните и богатите – през данъчната и осигурителната система по-заможните жители би трябвало да поемат по-голяма отговорност за обезпечаване на нужните на страната средства, с цел да може тя да се погрижи за нуждаещите се.
- Плаши ли ви прокарването на демократичните политики в България и какво е вашето мнение по тематиката?
- Нищо не ме плаши. Проблем е обаче подмяната на обичайните цели на левите обединения. Те следва да се борят за обществени и трудови права главно, защото всички хора имат идентична потребност от храна, заслон, топлота. И едвам по-късно да поставят старания за правата на малцинствените групи, били те етнически или полови. Тези битки, несъмнено, могат да вървят паралелно, в случай че обаче първо си обезпечил минимума за базата. Неслучайна е пирамидата на Маслоу, в основата на която стоят физиологичните потребности. Няма по какъв начин да има надстройка без пиедестал.
По-тревожни за мен са неолибералните политики, които се постановат в България през последните три десетилетия. Политики, ориентирани към приоритизиране на частната пред обществената благосъстоятелност. Към повече еластичност на служащия в услуга на бизнеса. Към промени на законодателството, които обезсилват дребния човек. Именно с тези трендове се борим от години, само че резултатът от дейностите ни е лимитиран, защото инструментите на властта, с които може да се реализира действителна смяна, не са в нас. Време е да си ги вземем. Време е за хората!
- Г-жо Григорова, социологията сочи, че „ Солидарна България ” ще прескочи 4%-овата преграда и ще станете част от идващото Народно събрание. Виждате ли в него сътрудници, с които да работите?
- Нека оставим социологията на социолозите, най-важно е какъв ще бъде резултатът след 9 юни, а ние сме уверени, че ще имаме група в Народното събрание, която ще бъде ослепителен коректив на предателската политика, водена от последните български държавни управления. Да погледнем последното – така наречен Сглобка. Tо имаше четири съществени целта:
влизане в Шенген и въпреки Брюксел да ни позволи единствено да си подадем носа вътре (все още стои контролът по сухоземните граници към ЕС), ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ оповестиха, че са постигнали необикновен триумф. Що за триумф е това камионите със артикули да не престават да висят по границите и ние да губим стотици милиони левове? влизане в еврозоната – популярност Богу не влязохме и скоро не се обрисува да влезем. въоръжаване на Украйна – не съм уверена, че това би подобрило по някакъв метод живота на българите. Убедена съм обаче, че снарядите не носят благополучие, а гибел. Ние сме партия на мира и като такава считаме, че единственият излаз от този спор е по пътя на мирните договаряния. конституционна промяна – ПП-ДБ пристигнаха с обещания да борят КОЙ благодарение на президента Радев, след което обърнаха Конституцията с хастара на открито дружно с КОЙ против президента Радев.
Това държавно управление нямаше нито един обществен приритет – заплати, сигурност, понижаване на неравенствата, прекъсване на приключването на обществени средства от здравната система, подсилване на образованието, мощна обществена мрежа за уязвимите. Наш сътрудник в 50-тото Народно заседание може да е всеки, който поддържа нашите оферти за законодателни промени. Но ние няма да сме част от коалиция, чиито цели се разказват просто като „ евроатлантически “ и които нямат нищо общо с общочовешките полезности.
- В Бургас засегнахте доста значима тематика за деиндустриализацията на града. За това, че стопанската система загуби хиляди работни места. Какво може да извършите, с цел да решите този проблем.
- Конкретно за Бургас е належащо да се възроди промишлеността. Дълги години, преди да стартира разпадът, той е промишлен град, а негов знак са пристанищата, на които идват и се изпращат товари, на които рибарите докарват своя улов и го продават. Понастоящем пристанище Бургас работи под потенциала си и това, което споделиха хора, осведомени с активността му, е, че под лобистки напън от ръководещи, се отхвърлят товари. Така се убива обществено дружество – с некадърни и подкупни „ стопани “, и този развой би трябвало да спре, в противоположен случай пристанището ще бъде доведено до просешка сопа и приватизирано, както се случи с голям брой други публични предприятия.
Както Бургас, по този начин и цялата страна имат нужда да се построяват компании, които създават артикули с висока добавена стойност – преработвателни, машиностроителни, високотехнологични компании. Това може да се прави и от държавни предприятия. А може да се изградят и стопански зони, в които обаче е основно значимо да бъдат привличани вложители, които поемат обилни обществени задължения, да вземем за пример минималната заплата в тях да бъде най-малко с 30% по-висока от националната МРЗ. Икономика за хората, не хора за стопанската система!
- В Бургаска област има голям проблем с дефицита на фрагменти в туризма. Кой съгласно вас е отговорен - работодателите, поради ниските заплати, или самите фрагменти?
- Ниските заплати, употребата и неуважението към работещите са аргументите за дефицит на фрагменти в какъв да е бранш, само че това важи с особена мощ за туризма, който е един от най-сивите стопански браншове. Самата аз като представител на профсъюз съм получавала информация за употреба по Черноморието и съм изпращала сигнали в Инспекцията по труда. Но еднократни старания не са задоволителни за генерална смяна на метода на мислене и работодателския метод. Когато преследваш краткосрочни облаги, само че не си даваш сметка за дълготрайните вреди, които причиняваш, резултатът е този. Сега търсят хора от трети страни – украинци, молдовци, някъде филипинци и индийци. Докато нашите съграждани към този момент подреждат живота си и отглеждат фамилиите си в други страни.
- Демографската рецесия се задълбочава с всяка минала година. Има ли въобще метод да спрем този развой и какъв е той?
- Трудно, само че към момента не е невероятно. Необходимо е да създадем средата в България удобна за развъждане на деца, с почтени приходи за работещите, с съответно опазване на здравето и пълноценно обучение. Ако приказваме единствено за тясно демографски ограничения, тогава ще посочим три – детски надбавки за всички деца без условия, място в детските градини и ясли за всяко дете и майчинство за втората година най-малко в размер на минималната работна заплата.
Не е обикновено фамилията на българско дете в Германия да получава по 200 евро без никакви условия, а в България да получава по 50 лева и то откакто родителите му дават в Агенцията за обществено подкрепяне куп документи. У нас се потвърждават приходи (брутни, не чисти), дали има ваксини, дали върви на учебно заведение и още, и още. Сега България се държи като мащеха към личните си деца и по никакъв начин не е учудващо, че те търсят майка другаде.
- Защо на България е нужна лява политика, а не дясна?
- Дясната политика пази капитала, пази работодателя. Лявата би трябвало да брани правата и ползите на труда, на трудещите се хора. Това е базовата разлика. И точно по тази причина профсъюз не може да бъде десен, това е дървено желязо.
И точно по тази причина ние сме проработническа, обществена и солидарна групировка. Солидарността има доста измерения:
сред поколенията – пенсиите на днешните пенсионери се изплащат от осигуровките на днешните работещи; работническа взаимност – да застанеш до сътрудника си и дружно с него да се бориш за правата му, тъй като на следващия ден ти ще имаш потребност от неговата подкрепа; учителите да са един до друг с миньорите, транспортните служащи до държавните чиновници, пожарникарите до здравните служащи. сред бедните и богатите – през данъчната и осигурителната система по-заможните жители би трябвало да поемат по-голяма отговорност за обезпечаване на нужните на страната средства, с цел да може тя да се погрижи за нуждаещите се.
- Плаши ли ви прокарването на демократичните политики в България и какво е вашето мнение по тематиката?
- Нищо не ме плаши. Проблем е обаче подмяната на обичайните цели на левите обединения. Те следва да се борят за обществени и трудови права главно, защото всички хора имат идентична потребност от храна, заслон, топлота. И едвам по-късно да поставят старания за правата на малцинствените групи, били те етнически или полови. Тези битки, несъмнено, могат да вървят паралелно, в случай че обаче първо си обезпечил минимума за базата. Неслучайна е пирамидата на Маслоу, в основата на която стоят физиологичните потребности. Няма по какъв начин да има надстройка без пиедестал.
По-тревожни за мен са неолибералните политики, които се постановат в България през последните три десетилетия. Политики, ориентирани към приоритизиране на частната пред обществената благосъстоятелност. Към повече еластичност на служащия в услуга на бизнеса. Към промени на законодателството, които обезсилват дребния човек. Именно с тези трендове се борим от години, само че резултатът от дейностите ни е лимитиран, защото инструментите на властта, с които може да се реализира действителна смяна, не са в нас. Време е да си ги вземем. Време е за хората!
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ