Недопустимо е още да не сме член на Шенген
Необходимо е да бъдат загърбени предразсъдъците и политическите страхове от европейските ни сътрудници
След 10 години участие на България в Европейския съюз изгодите за страната са голям брой – в областта на стопанската система, земеделието, търговията и инфраструктурата. Една от най-големите изгоди е добитото европейско поданство и свободното придвижване на хора. Въпреки това обаче, българските жители не престават да се редят на опашки за паспортна инспекция при всяко едно излизане или влизане в страната, чувство, което белгийските жители да вземем за пример, не познават от години.
Търговските и транспортни компании губят от спомагателните разноски и забавеното време при прекосяване на границите с Гърция и Румъния. Потенциалът за улеснение достъпа до югоизточните европейски пристанища с техните артикули от Азия към момента не е напълно разпрострат. Транспортните връзки сред България и съседите й от Европейски Съюз също не са развити на равнището, на което биха могли да са. Всичко това е заради обстоятелството, че България не е член на Шенгенското пространство, макар десетгодишното си участие в Европейски Съюз. Същата е и обстановката с Румъния. За българските и румънските представители в Европейския парламент такова състояние е неприемливо. Водени от желанието ни да подсигуряваме на жителите на нашите страни същите
привилегии и изгоди, с каквито се употребяват другите европейски жители, ние загърбихме политически разлики и се обединихме в правенето на обща декларация за приемането на двете страни в Шенген. Това е първа такава обща самодейност, която срещна необятна поддръжка и която изпраща мощен сигнал към европейските водачи, че е време да бъде взето позитивно решение в посока разширение на Шенген. Декларацията ще бъде изпратена до ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск и до министър председателите на няколко държави-членки, които са ни спирали до момента в нашите опити за участие.
Освен това бе извършен спор в Европейския парламент по отношение на разширението на Шенген и включването на България и Румъния, присъединяване в който взеха освен български и румънски депутати от всички политически групи, само че и сътрудници от други страни, които постоянно са подкрепяли България в желанието й да се причисли към Шенген. Отново бе препотвърдена позицията на болшинството в Европейския парламент, че Шенгенското пространство би трябвало да бъде разширено и да включва нашата страна и Румъния. Аз персонално опазих тезата, в миг на възходящ политически популизъм, обичайните партии, изключително когато са ръководещи, следва да проявят разсъдък и да не се поддават на популистки похвати. Призовах държавите-членки, които възпират участието на България в Шенген само по вътрешно политически аргументи, да не потъпкват европейските правила и закони в името на печеленето на гласове. Не смятам, че е демонстрация на взаимност, както и правно не е издържано, разпоредбите, използвани за тях, да бъдат променяни за нас.
Тези дейности от страна на българската и румънската делегация са подбудени и от обстоятелството, че действително още през 2011г. Европейската комисия открива, че България е изпълнила единствените законови условия за присъединение към Шенген, а точно така наречен механически критерии – гарантиране сигурността на границите, изключително външните европейски граници, от името на другите шенгенски държави-членки; дейно съдействие на правоохранителните органи с други държави-членки, с цел да се подсигурява сигурността след рухване на границите; използване на шенгенското законодателство; както и свързване и потребление на Шенгенската осведомителна система (ШИС). Това са единствените критерии, въз основа на които се взима решение за разширение на Шенген, и всички държави-членки биват подлагани на периодически надзор по използването на тези критерии.
Положителната оценка на Европейска комисия за България е препотвърдена в резолюция на Европейския парламент от 2011 година, както и от държавните и държавни водачи през 2012 година, които приканват Съвета по правораздаване и вътрешни работи да одобри позитивно решение за участието на България в Шенген до септември същата година. Такова решение обаче не е взето и полемиката е отлагана неведнъж заради настояването на няколко държави-членки. Въпреки това, с цел да отговори на изискванията на техническата оценка и в сходство с Договора за присъединение към Европейски Съюз, България ползва по-голямата част от шенгенското законодателство; от 2012г. има достъп до Шенгенската осведомителна система, която подкрепя защитата на границите, полицейското съдействие и в скоро време и връщането на нередовни мигранти. В резултат на дейното потребление на ШИС от българските гранични чиновници, те залавят на границата с Турция един от причинителите на Парижките атентати, до момента в който той се пробва да стигне до Сирия.
България ползва изцяло също по този начин неотдавна признатите промени в шенгенското законодателство като да вземем за пример систематичните инспекции на всички хора, включително европейските жители, преминаващи външните европейски граници. Въпреки увеличените опашки по КПП-тата с Гърция и Румъния в резултат на продължаващия граничен надзор, България съблюдава разпоредбите и прави всичко допустимо, с цел да резервира баланс сред отговорностите си на страж на границите на Европейски Съюз и ползите на хората. В разследване на продължителни договаряния и поредно защитавана позиция по-рано тази година България си отвоюва място в системата за влизане/излизане, която ще засича нередовни мигранти. В резултат тя получи и въздържан достъп до Визовата осведомителна система, което ще й разреши да ревизира истинността на шенгенските визи. Тъй като обаче страната не е член на Шенген, тя няма да може да издава такива визи.
Голямо самопризнание за метода, по-който България пази най-трудната европейска граница, тази с Турция, е фактът, че новата Европейска гранична и брегова защита бе открита публично на контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево през есента на 2016 година, както и многократните заявки на ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск, даващи страната за образец в опазването на границите. Всички тези промени, чиято цел е укрепване сигурността на шенгенското пространство, вкарват нови отговорности за страната. В идващите месеци на първото наше председателство на Съвета на Европейски Съюз България ще води договаряния по спомагателни промени в метода, по който Европейският съюз охранява границите си, без действително да е позволена до най-яркия образец за взаимно доверие в областта на сигурността в Европейски Съюз – Шенген. Въпреки че България се е потвърдила като благонадежден сътрудник в опазването на границите и сигурността в Европейски Съюз, макар че е изпълнила всички законовоопределени критерии и макар че ползва шенгенското законодателство, към този момент липсват съответни стъпки от тези, от които зависи присъединението на страна в Шенген – държавите-членки.
Няколко страни неведнъж са ни блокирали само заради вътрешно политически аргументи преди избори, с цел да бъдат привличани гласоподаватели. Дори в несъгласие с от дълго време откритите правила за осъществяване на техническите оценки, приемането ни в Шенген е обвързвано с резултатите по Механизма за съдействие и инспекция, нещо, което Европейската комисия ясно декларира, че не би трябвало да се прави. По този метод се постановат спомагателни условия само на политическа основа, без правно съображение и то без да бъдат променяни разпоредбите за другите държави-членки. Не е ясно и за какво веднъж държавните и държавни ръководители се показват позитивно за разширението на Шенген, само че техните вътрешни министри не утвърждават участието на България.
С оглед на идното председателство на България и Румъния на Съвета на Европейски Съюз е належащо да бъдат загърбени предразсъдъците и политическите страхове от някои европейски сътрудници и да не се трансформират разпоредбите само, с цел да се намерят фиктивни причини против разширението на Шенген. България се е потвърдила като благонадежден сътрудник, гарантиращ сигурността на 500 милиона европейци, и следва да получи нужното самопризнание за своите старания.
Пълноправното участие на България в Европейски Съюз няма да бъде приключено без пълноправно участие в Шенгенското пространство!
След 10 години участие на България в Европейския съюз изгодите за страната са голям брой – в областта на стопанската система, земеделието, търговията и инфраструктурата. Една от най-големите изгоди е добитото европейско поданство и свободното придвижване на хора. Въпреки това обаче, българските жители не престават да се редят на опашки за паспортна инспекция при всяко едно излизане или влизане в страната, чувство, което белгийските жители да вземем за пример, не познават от години.
Търговските и транспортни компании губят от спомагателните разноски и забавеното време при прекосяване на границите с Гърция и Румъния. Потенциалът за улеснение достъпа до югоизточните европейски пристанища с техните артикули от Азия към момента не е напълно разпрострат. Транспортните връзки сред България и съседите й от Европейски Съюз също не са развити на равнището, на което биха могли да са. Всичко това е заради обстоятелството, че България не е член на Шенгенското пространство, макар десетгодишното си участие в Европейски Съюз. Същата е и обстановката с Румъния. За българските и румънските представители в Европейския парламент такова състояние е неприемливо. Водени от желанието ни да подсигуряваме на жителите на нашите страни същите
привилегии и изгоди, с каквито се употребяват другите европейски жители, ние загърбихме политически разлики и се обединихме в правенето на обща декларация за приемането на двете страни в Шенген. Това е първа такава обща самодейност, която срещна необятна поддръжка и която изпраща мощен сигнал към европейските водачи, че е време да бъде взето позитивно решение в посока разширение на Шенген. Декларацията ще бъде изпратена до ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск и до министър председателите на няколко държави-членки, които са ни спирали до момента в нашите опити за участие.
Освен това бе извършен спор в Европейския парламент по отношение на разширението на Шенген и включването на България и Румъния, присъединяване в който взеха освен български и румънски депутати от всички политически групи, само че и сътрудници от други страни, които постоянно са подкрепяли България в желанието й да се причисли към Шенген. Отново бе препотвърдена позицията на болшинството в Европейския парламент, че Шенгенското пространство би трябвало да бъде разширено и да включва нашата страна и Румъния. Аз персонално опазих тезата, в миг на възходящ политически популизъм, обичайните партии, изключително когато са ръководещи, следва да проявят разсъдък и да не се поддават на популистки похвати. Призовах държавите-членки, които възпират участието на България в Шенген само по вътрешно политически аргументи, да не потъпкват европейските правила и закони в името на печеленето на гласове. Не смятам, че е демонстрация на взаимност, както и правно не е издържано, разпоредбите, използвани за тях, да бъдат променяни за нас.
Тези дейности от страна на българската и румънската делегация са подбудени и от обстоятелството, че действително още през 2011г. Европейската комисия открива, че България е изпълнила единствените законови условия за присъединение към Шенген, а точно така наречен механически критерии – гарантиране сигурността на границите, изключително външните европейски граници, от името на другите шенгенски държави-членки; дейно съдействие на правоохранителните органи с други държави-членки, с цел да се подсигурява сигурността след рухване на границите; използване на шенгенското законодателство; както и свързване и потребление на Шенгенската осведомителна система (ШИС). Това са единствените критерии, въз основа на които се взима решение за разширение на Шенген, и всички държави-членки биват подлагани на периодически надзор по използването на тези критерии.
Положителната оценка на Европейска комисия за България е препотвърдена в резолюция на Европейския парламент от 2011 година, както и от държавните и държавни водачи през 2012 година, които приканват Съвета по правораздаване и вътрешни работи да одобри позитивно решение за участието на България в Шенген до септември същата година. Такова решение обаче не е взето и полемиката е отлагана неведнъж заради настояването на няколко държави-членки. Въпреки това, с цел да отговори на изискванията на техническата оценка и в сходство с Договора за присъединение към Европейски Съюз, България ползва по-голямата част от шенгенското законодателство; от 2012г. има достъп до Шенгенската осведомителна система, която подкрепя защитата на границите, полицейското съдействие и в скоро време и връщането на нередовни мигранти. В резултат на дейното потребление на ШИС от българските гранични чиновници, те залавят на границата с Турция един от причинителите на Парижките атентати, до момента в който той се пробва да стигне до Сирия.
България ползва изцяло също по този начин неотдавна признатите промени в шенгенското законодателство като да вземем за пример систематичните инспекции на всички хора, включително европейските жители, преминаващи външните европейски граници. Въпреки увеличените опашки по КПП-тата с Гърция и Румъния в резултат на продължаващия граничен надзор, България съблюдава разпоредбите и прави всичко допустимо, с цел да резервира баланс сред отговорностите си на страж на границите на Европейски Съюз и ползите на хората. В разследване на продължителни договаряния и поредно защитавана позиция по-рано тази година България си отвоюва място в системата за влизане/излизане, която ще засича нередовни мигранти. В резултат тя получи и въздържан достъп до Визовата осведомителна система, което ще й разреши да ревизира истинността на шенгенските визи. Тъй като обаче страната не е член на Шенген, тя няма да може да издава такива визи.
Голямо самопризнание за метода, по-който България пази най-трудната европейска граница, тази с Турция, е фактът, че новата Европейска гранична и брегова защита бе открита публично на контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево през есента на 2016 година, както и многократните заявки на ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск, даващи страната за образец в опазването на границите. Всички тези промени, чиято цел е укрепване сигурността на шенгенското пространство, вкарват нови отговорности за страната. В идващите месеци на първото наше председателство на Съвета на Европейски Съюз България ще води договаряния по спомагателни промени в метода, по който Европейският съюз охранява границите си, без действително да е позволена до най-яркия образец за взаимно доверие в областта на сигурността в Европейски Съюз – Шенген. Въпреки че България се е потвърдила като благонадежден сътрудник в опазването на границите и сигурността в Европейски Съюз, макар че е изпълнила всички законовоопределени критерии и макар че ползва шенгенското законодателство, към този момент липсват съответни стъпки от тези, от които зависи присъединението на страна в Шенген – държавите-членки.
Няколко страни неведнъж са ни блокирали само заради вътрешно политически аргументи преди избори, с цел да бъдат привличани гласоподаватели. Дори в несъгласие с от дълго време откритите правила за осъществяване на техническите оценки, приемането ни в Шенген е обвързвано с резултатите по Механизма за съдействие и инспекция, нещо, което Европейската комисия ясно декларира, че не би трябвало да се прави. По този метод се постановат спомагателни условия само на политическа основа, без правно съображение и то без да бъдат променяни разпоредбите за другите държави-членки. Не е ясно и за какво веднъж държавните и държавни ръководители се показват позитивно за разширението на Шенген, само че техните вътрешни министри не утвърждават участието на България.
С оглед на идното председателство на България и Румъния на Съвета на Европейски Съюз е належащо да бъдат загърбени предразсъдъците и политическите страхове от някои европейски сътрудници и да не се трансформират разпоредбите само, с цел да се намерят фиктивни причини против разширението на Шенген. България се е потвърдила като благонадежден сътрудник, гарантиращ сигурността на 500 милиона европейци, и следва да получи нужното самопризнание за своите старания.
Пълноправното участие на България в Европейски Съюз няма да бъде приключено без пълноправно участие в Шенгенското пространство!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ