Необходимите инвестиции за развитие на електропреносната мрежа за периода 2018...2027г.

Необходимите вложения за развиване на електропреносната мрежа за интервала 2018...2027г. се правят оценка на 1291,774 млн.лв., от които 148,932 млн.лв. са привлечени европейски средства. Това се показва в оповестения следващ планиран отчет на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО). Документът ще бъде импортиран за утвърждение от КЕВР.

Увеличение на електропотреблението през 2018 година от 2017 година с умерени темпове и закъснение на използването на ограничения за енергийна успеваемост. Към 2027 година се чака брутното ползване да доближи 40 510 000 MWh. Това е заложено в оптималният сюжет за развиване на електропотреблението в България в тазгодишния вид от 10-годишния проект на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) за интервала 2018-2027 година. Проектът е създаден от колектив експерти на оператора. Този сюжет за брутното електропотребление без помпи съответствува с тренда на референтния подобен за крайното електропотребление в България на Европейска комисия за интервала 2015-2025 година, означават специалистите.

Минималният сюжет планува задържане на равнището на електропотреблението без помпи за целия интервал по отношение на 2018 година, заради по-интензивно използване на ограничения за енергийна успеваемост. През 2027 година брутното електропотреблението доближава 37 960 000 Мwh.

Прогнозата за развиване на брутното електропотребление в страната е съобразена с прогнозите на Европейската комисия до 2050 година, на Агенцията за стабилно енергийно развиване, на Българска академия на науките и на Министерство на финансите във връзка с Брутният вътрешен продукт.
В прогнозата е регистриран и опита от последните години, който съгласно ЕСО демонстрира, че електропотреблението варира в най-тесните граници сред минималната прогноза от 2013 година и минималната прогноза от 2010 година, а оптималните прогнози от всички години са надалеч от реализацията и плановия ѝ тренд.

Както при предходния 10-годишен проект на ЕСО и в този момент в частта за разбор на индустриалните мощности се показва, че прогнозата не включва хидроенергийните комплекси по р.Дунав, които са типичен, само че по едно и също време попадат в групата на възобновимите. Тяхното разглеждане изисква препроектиране, в сходство с настоящите природоопазващи и стопански критерии. Тези нови планове би трябвало да са сложни, което значи да включват по едно и също време план за създаване на Водноелектрическа централа, за водоплаване, за мостове и пътища, в това число железопътни. Те би трябвало да са взаимно създадени и признати от румънската страна. Поради неопределеността на този развой в сегашния проект не са планувани такива работни мощности.
По същия метод, поради неяснотите към АЕЦ „ Белене “, нуклеарният план и тази година остава отвън 10-годишния проект. Както и преди от ЕСО означават, че вид с нова нуклеарна мощ ще бъде взет поради при последващи обновявания на проекта за развиване на електропреносната мрежа.
Идентично е и мнението по плана „ Горна Арда “.

В прогнозата за тази година на систематичния оператор има лека конвенционалност по работата на Топлоелектрическа централа на въглища. „ По отношение на признатия от Европейския парламент Референтен документ за най-хубави налични техники за огромни горивни съоръжения, в изразените капиталови планове от индустриалните сдружения, ползващи въглища като примитивен енергиен източник се заявява, че те плануват да работят в границите на прогнозния интервал. В случай на бъдеща смяна на капиталови, планове тя ще бъде отразена в идващия десетгодишен проект “, се споделя в документа.

ЕСО не включва на този стадий и мощностите на Топлоелектрическа централа „ Варна “ в 10-годишния си проект. „ Поради несигурност, в сегашния десетгодишен проект не са планувани работни мощности от тази централа. По създание, съществуването на Топлоелектрическа централа „ Варна “ не постанова спомагателни вложения в електропреносната мрежа, които да бъдат отразени в сегашния проект за развиването ѝ. При съществуване на ясни стратегически проекти за развиване на централата, тя ще бъде включена в последващи обновявания на проекта за развиване на електропреносната мрежа “, считат специалистите, изготвили проекта, като в него се зачита наклонността за растеж на ВЕИ.

За интервала 2018-2027г. са планувани за създаване общо 647 МW нови мощности, от които 401 MW ВЕИ (с изрядни контракти, по чл.24 от ЗЕВИ), се споделя в прогнозата, направена от специалистите на ЕСО. На тази база екипът прави и подробна оценка и прогноза за развиването на електропреносната мрежа, а също по този начин и на оптичната.

В умозаключение, експертният екип на Електроенергийния систематичен оператор отбелязва:

Към сегашния миг се смята, че до 2027г., брутното електропотребление в страната няма да надвиши 40510 GWh.

Очакваният безспорен оптимален електрически товар на България през 2027г. е 8090 MW, а оптималния товар за междинен работен ден е 7560 MW.

Делът на силата от ВЕИ, от брутното електропотребление с помпи през 2027 година се чака да надвиши 17% при оптимален сюжет и 18% при най-малък сюжет на развиване. Провеждането на ограничения за енергийна успеваемост би
подкрепило реализирането на националните индикативни цели, като вместо вложения в създаване на нови ВЕИ, е допустимо да се създадат вложения за понижаване на енергийния интензитет.

Изпълнението на посоченото в проекта развиване на електропреносната мрежа за интервала 2018 -2027г., дава нужната сигурност на електропренасянето при естествени и ремонтни схеми, в това число нужния продан на електрическа енергия със прилежащите страни. Поетапното развиване на електропреносната мрежа е показано посредством съответни механически ограничения и график за тяхното осъществяване.

Реализацията на плануваното развиване на преносната мрежа ще увеличи енергийната успеваемост на електропреносната мрежа, ще понижи софтуерните разноски и ще даде опция за реализиране конкурентни цени на електрическата енергия, заради възстановяване на изискванията за търговия.

Повишената преносна дарба на мрежата ще даде опция за присъединение на съоръжения за децентрализирано произвеждане на електрическа енергия. Работните напрежения ще могат да бъдат контролирани в допустимите граници, с наличните механически средства, при всички режими на работа на ЕЕС.

Годишните планирани стойности на всички разноски за създаване, разширение, реорганизация и рационализация на обектите от електропреносната мрежа и на системите за отбрана и ръководство на ЕЕС за интервала 2018...2027г. се правят оценка на 1291,774 млн.лв., от които 148,932 млн.лв. са привлечени европейски средства.

За ръководство на ЕЕС в действително време, осъществяване на графиците за междусистемни обмени и поддържане сигурността, в сходство с условията на ENTSO-E (в условия на понижено произвеждане от стандартни електроцентрали и нараснало произвеждане от ВЕИ), е належащо:

повишение на регулиращите благоприятни условия на ПАВЕЦ " Чаира ", посредством
довеждане докрай построяването на язовир " Яденица " ;

рехабилитиране на ПАВЕЦ " Чаира ", ПАВЕЦ " Белмекен ", Водноелектрическа централа
" Сестримо " и Водноелектрическа централа " Момина клисура " ;

ново поле във Водноелектрическа централа " Въча 1 " за електропровод 110kV към Водноелектрическа централа
" Цанков камък ", заключават специалистите на оператора.

Пълният отчет на ЕСО може да бъде прочетен на: http://www.eso.bg/fileObj.php?oid=1088

От ЕСО означават, че всички заинтригувани страни биха могли да изпратят своите оферти и мнения по този план на електронен адрес [email protected] до 18.04.2018г. След отчитане на получените мнения 10-годишният проект 2018-2027г. ще бъде импортиран за одобряване от КЕВР.