Геномът на България: Първите данни за нацията ще са готови до края на годината
Необходими са още 2000 доброволци за присъединяване в най-мащабния до момента план " Геномът на Европа ". Преди година ви разказахме по какъв начин стартира пилотният план в България, който цели да сформира групов геном на българина с всички следени генетични разновидности. Благодарение на него ще може да се разбере какво е предразположението ни като нация към заболявания като диабет, Алцхаймер, Паркинсон. Първите данни за генома на българина ще са подготвени в края на годината.
Необходимите 1000 доброволци за пилотния стадий на плана " Геномът на България " бяха събрани още в края на лятото. 60% от тях са дами, може би поради страха на мъжете от убождане. Най-младите дали кръв за груповия геном са на 18 години, а най-възрастният - на 86. Най-много са доброволците на възраст сред 25 и 55. Преобладават тези с висше обучение.
" Има по-голям интерес измежду хората с здравно и биологично обучение както и хората, които се занимават с ИТ ", съобщи координаторът на плана " Геномът на България " Цветана Керелска.
Една четвърт от доброволците се смятат за здрави. Около 20 на 100 са потомци на бежанци. Въпреки че кръвта е събирана най-вече в София - 70 % от участниците са родени отвън нея. Преди година " По света и у нас " излъчи първия репортаж за плана и по този начин способства броят на доброволците внезапно да се усили.
" Всичко стартира от вашия репортаж. Ние следим на избрани графики какво е количеството доброволци, които идват и след вашия репортаж стартира лавинообразен развой... Ефектът е необикновен, лавинообразен бих споделила ", изясни Цветана Керелска.
Изследването продължава. В момента в Центъра по молекулна медицина, интензивно тече секвенирането на геномната ДНК.
" Целта е всеки геном да се прочете най-малко 30 пъти, с цел да може статистическите разбори по-късно да си свършат работата ", изясни Мартин Георгиев, който е биоинформатик в Центъра по молекулна модицина, МУ-София.
Първите резултати ще се появят в края на годината. Изследването ще продължи с още 2000 доброволци в идващите три години. Така България ще се включи в огромния проект- " Геномът на Европа ", с общо 6500 участници по Националната пътна карта на научните инфраструктури - като финансирането е 50% от Европейската комисия и 50 % от МОН.
" Аз откровено се надявам идната година да има опция да обезпечи тези средства, тъй като развиването на нововъведенията е нещо извънредно значимо ", разяснява ръководителят на плана " Геномът на България " проф. Радка Кънева.
Набирането на новите 2000 доброволци към този момент тече и от плана още веднъж молят за помощ.
" Доброволец може да бъде всеки българин, навършил 18 години, без генетични болести като подпише осведомено единодушие за присъединяване в плана и попълни онлайн клиничен въпросник и финално би трябвало да даде кръв за уединяване на ДНК ", изясни Кристияна Витанова, която е докторант към Центъра за молекулна медицина, МУ- София.
За разлика от преди година, кръв може да се даде освен в Медицинските университети в София и Пловдив, само че и в клиничните лаборатории в цялата страна - след специфична регистрация. Всеки човек има към 7 милиона разновидността в своята ДНК, 10-15 от тях са свързани с генетични болести. Проектът цели да се съберат данни за честотата на вариациите в груповия ни геном, за тези, свързани с тежки генетични болести и за други, свързани със обществено значими заболявания.
" Диабет, сърдечносъдови заболявания, заболяването на Алцхаймер и Паркинсон, онкологични болести, където в действителност са аргументите за смъртността измежду българското население ", изясни проф. Радка Кънева.
Ако се открие патологичен вид при доброволец, той ще бъде известен, с цел да се лекува.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Необходимите 1000 доброволци за пилотния стадий на плана " Геномът на България " бяха събрани още в края на лятото. 60% от тях са дами, може би поради страха на мъжете от убождане. Най-младите дали кръв за груповия геном са на 18 години, а най-възрастният - на 86. Най-много са доброволците на възраст сред 25 и 55. Преобладават тези с висше обучение.
" Има по-голям интерес измежду хората с здравно и биологично обучение както и хората, които се занимават с ИТ ", съобщи координаторът на плана " Геномът на България " Цветана Керелска.
Една четвърт от доброволците се смятат за здрави. Около 20 на 100 са потомци на бежанци. Въпреки че кръвта е събирана най-вече в София - 70 % от участниците са родени отвън нея. Преди година " По света и у нас " излъчи първия репортаж за плана и по този начин способства броят на доброволците внезапно да се усили.
" Всичко стартира от вашия репортаж. Ние следим на избрани графики какво е количеството доброволци, които идват и след вашия репортаж стартира лавинообразен развой... Ефектът е необикновен, лавинообразен бих споделила ", изясни Цветана Керелска.
Изследването продължава. В момента в Центъра по молекулна медицина, интензивно тече секвенирането на геномната ДНК.
" Целта е всеки геном да се прочете най-малко 30 пъти, с цел да може статистическите разбори по-късно да си свършат работата ", изясни Мартин Георгиев, който е биоинформатик в Центъра по молекулна модицина, МУ-София.
Първите резултати ще се появят в края на годината. Изследването ще продължи с още 2000 доброволци в идващите три години. Така България ще се включи в огромния проект- " Геномът на Европа ", с общо 6500 участници по Националната пътна карта на научните инфраструктури - като финансирането е 50% от Европейската комисия и 50 % от МОН.
" Аз откровено се надявам идната година да има опция да обезпечи тези средства, тъй като развиването на нововъведенията е нещо извънредно значимо ", разяснява ръководителят на плана " Геномът на България " проф. Радка Кънева.
Набирането на новите 2000 доброволци към този момент тече и от плана още веднъж молят за помощ.
" Доброволец може да бъде всеки българин, навършил 18 години, без генетични болести като подпише осведомено единодушие за присъединяване в плана и попълни онлайн клиничен въпросник и финално би трябвало да даде кръв за уединяване на ДНК ", изясни Кристияна Витанова, която е докторант към Центъра за молекулна медицина, МУ- София.
За разлика от преди година, кръв може да се даде освен в Медицинските университети в София и Пловдив, само че и в клиничните лаборатории в цялата страна - след специфична регистрация. Всеки човек има към 7 милиона разновидността в своята ДНК, 10-15 от тях са свързани с генетични болести. Проектът цели да се съберат данни за честотата на вариациите в груповия ни геном, за тези, свързани с тежки генетични болести и за други, свързани със обществено значими заболявания.
" Диабет, сърдечносъдови заболявания, заболяването на Алцхаймер и Паркинсон, онкологични болести, където в действителност са аргументите за смъртността измежду българското население ", изясни проф. Радка Кънева.
Ако се открие патологичен вид при доброволец, той ще бъде известен, с цел да се лекува.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ