КНСБ се обяви срещу облекчаване на вноса на работници от трети страни
Необходими са ограничения за връщане на квалифицираните българи у нас, а не промени за облекчение на вноса на служащи от трети страни. Това съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров, представен от Българска телеграфна агенция, който разяснява последните оферти за промени в Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност, импортирани от народни представители.
Получилите достъп до българския пазар на труда хора от трети страни през предходната година са 5156 от 52 страни отвън Европейски Съюз, като близо 4000 са за сезонна претовареност до 90 дни, останалите са в режим на другите механизми за приемане на достъп - " синя карта " и единното позволение за престояване и работа, разгласи Пламен Димитров. По думите му това изяснява за какви " трагични " размери идва тирада и какъв брой чужденци желаят да дойдат у нас.
Според водача на КНСБ неналичието на напор на чужденци се удостоверява и от отношението на бизнеса и държавните управления на две страни, които се сочат като донори за българския пазар - Молдова и Украйна. " Вече осми месец двете проектоспогодби не могат да бъдат финализирани, тъй като няма интерес, единствената финализирана е с Армения ", изясни той.
Няма причина да отпада както пазарния тест, по този начин и описът на специалностите, който върви с него за висококвалифицираните експерти, които употребяват режима на " синя карта ", счита Димитров. От КНСБ не виждат причина и да се усилва общият % от броя на работещите в даденото предприятия жители на трети страна на 20 %, от сегашните 10 на 100, както се предлага. " Тези проценти не се отнасят за сезонната заетост- няма ограничавания за туризма - колкото искаш украинци можеш да внесеш ", посочи Пламен Димитров. По думите му остава неразбираемо и за какво общественият министър е внесъл предложение единствено да има опция, само че не и обвързване, за измененията към трудовата подвижност да се изисква мнението на обществените сътрудници.
С предложенията, които вършат народните представители, се предлага разрешението за работа на чужденци да нарасне от три до пет години, сподели Пламен Димитров и добави, че това значи автоматизирано на петата година чужденецът да стане непрекъснато пребиваващ и български жител. Според президента на КНСБ това не се знае дали е хубаво или неприятно, само че при всички случаи законодателят не би трябвало да бърза.
Двата синдиката ще изискат тези оферти да бъдат разисквани на тристранен съвет.
Според специалистите на КНСБ буди неразбиране и предлагането научните служащи, които идват в България от трети страни да не подписват трудови или цивилен контракти с научните организации, а единствено съглашение за банкет.
КНСБ упорстват да се спазят всички цивилен и трудовоосигурителни права и на стажантите, приключили висше обучение, които работят у нас, или такива, които идват на стаж след втората година на образование в България.
Получилите достъп до българския пазар на труда хора от трети страни през предходната година са 5156 от 52 страни отвън Европейски Съюз, като близо 4000 са за сезонна претовареност до 90 дни, останалите са в режим на другите механизми за приемане на достъп - " синя карта " и единното позволение за престояване и работа, разгласи Пламен Димитров. По думите му това изяснява за какви " трагични " размери идва тирада и какъв брой чужденци желаят да дойдат у нас.
Според водача на КНСБ неналичието на напор на чужденци се удостоверява и от отношението на бизнеса и държавните управления на две страни, които се сочат като донори за българския пазар - Молдова и Украйна. " Вече осми месец двете проектоспогодби не могат да бъдат финализирани, тъй като няма интерес, единствената финализирана е с Армения ", изясни той.
Няма причина да отпада както пазарния тест, по този начин и описът на специалностите, който върви с него за висококвалифицираните експерти, които употребяват режима на " синя карта ", счита Димитров. От КНСБ не виждат причина и да се усилва общият % от броя на работещите в даденото предприятия жители на трети страна на 20 %, от сегашните 10 на 100, както се предлага. " Тези проценти не се отнасят за сезонната заетост- няма ограничавания за туризма - колкото искаш украинци можеш да внесеш ", посочи Пламен Димитров. По думите му остава неразбираемо и за какво общественият министър е внесъл предложение единствено да има опция, само че не и обвързване, за измененията към трудовата подвижност да се изисква мнението на обществените сътрудници.
С предложенията, които вършат народните представители, се предлага разрешението за работа на чужденци да нарасне от три до пет години, сподели Пламен Димитров и добави, че това значи автоматизирано на петата година чужденецът да стане непрекъснато пребиваващ и български жител. Според президента на КНСБ това не се знае дали е хубаво или неприятно, само че при всички случаи законодателят не би трябвало да бърза.
Двата синдиката ще изискат тези оферти да бъдат разисквани на тристранен съвет.
Според специалистите на КНСБ буди неразбиране и предлагането научните служащи, които идват в България от трети страни да не подписват трудови или цивилен контракти с научните организации, а единствено съглашение за банкет.
КНСБ упорстват да се спазят всички цивилен и трудовоосигурителни права и на стажантите, приключили висше обучение, които работят у нас, или такива, които идват на стаж след втората година на образование в България.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ