Калоян Паргов: Необходима е цялостна програма на правителството за прехода в еврозоната
Необходима е цялостна стратегия на държавното управление с политики и ограничения, които да подкрепят прехода при влизане в еврозоната със съответните конкретики по другите сектори. Нещата във всяко едно отношение са несравними от отрасъл до отрасъл, от бранш до бранш, което изисква настрана нараснало внимание за всеки един от секторите, както и конкурентоспособността, изключително в „ А " обора, в който ние ще влезем от 1 януари 2026 година Това сподели ръководителят на Стратегическия институт за национални политик и хрумвания доктор Калоян Паргов при започване на Кръглата маса „ Малкият и междинен бизнес на България в изискванията на еврозоната - провокации, политики за поддръжка ", проведена от СИНПИ и Министерство на стопанската система и промишлеността.
Събитието бе намерено от министъра на стопанската система и промишлеността Петър Дилов. Във форума взеха присъединяване представители на институциите, работодателските организации и на научните среди - ръководителят на Комисия за икономическа политика и нововъведения Петър Кънев, зам.-министърът на стопанската система и промишлеността Невена Лазарова, основният секретар на АИКБ доктор Милена Ангелова, проф. Цветана Стоянова - член на КРИБ и зам.-ректор на УНСС, зам.-председателят на УС на БТПП Тодор Табаков, членът на УС на БСК Иван Велков, зам.- ректорът на УНСС Янко Христозов, проф. Гарабед Минасян, проф. Андрей Захариев, проф. Боян Дуранкев и други.
По думите на Паргов постоянно се приказва за задграничните вложения, само че значимото, което се пропуща е една значима отрицателна наклонност - увеличеният експорт на капитал от България. „ Въпросът е дали влизането в еврозоната и дали страната в лицето на виновните институции могат да спрат тази отрицателна наклонност или най-малко да я забавят, тъй като това е по-лошо, в сравнение с да има понижени задгранични вложения ", посочи ръководителят на СИНПИ.
„ Малки и междинни предприятия ще влязат като главния гръбнак на стопанската система. Влизането в еврозоната не е единствено смяната на паричната валута. Влизането в еврозоната е обвързвано с икономическо, структурно и регулаторно адаптиране на дребни и междинни предприятия.То включва,освен физическото въвеждане на еврото, присъедияване към общата парична политиа на ЕЦБ, пълноценно участиев банковия съюз,съобразяванес макроикономическите правиа на Еврозоната,.и извършване на високите условия за отч3, бистрота и контрол. ", уточни доктор Даниела Везиева - длъжностен министър на стопанската система (2021) и специалист на СИНПИ, която бе модератор на полемиката. Тя сложи въпроса дали сме подготвени да следваме разпоредбите на Еврозоната от януари 26г.
В умозаключение Везиева изведе няколко групи провокациите: усложнение при акомодацията на микрофирмите към европейските стандарти, ценова нечиста сделка и загуба на доверие, банкрути заради неточности в контракти, данъчни заплащания, валутни опасности, усилване на районните стопански неравенства.
Според нея предложенията се оформят в няколко посоки. Едното е финансова стабилизация и поддръжка като финансови принадлежности за ръководство на валутен риск, за данъчно нарастване и тласъци, за обезпечаване на ликвидност.
„ Другите ограничения са свързани с осведомителната акция, с обезпечаване на безвъзмездна счетоводна и правна помощ, понижаване на административната тежест, финансово подкрепяне, посредством увеличение на достъп до заеми, гаранционни фондове, трансформиране на съществуващи стратегии, като Плана за възобновяване и резистентност, Оперативна програма „ Конкурентоспособност ", с таргетирани ограничения, ориентирани към дребните и междинни предприятия, разширение на активността на ББР, присъединяване на общините в този развой на прехода към еврозоната и техните благоприятни условия за стимулиране на дребни и междинни предприятия ", заключи на финала на форума Даниела Везиева.
Събитието бе намерено от министъра на стопанската система и промишлеността Петър Дилов. Във форума взеха присъединяване представители на институциите, работодателските организации и на научните среди - ръководителят на Комисия за икономическа политика и нововъведения Петър Кънев, зам.-министърът на стопанската система и промишлеността Невена Лазарова, основният секретар на АИКБ доктор Милена Ангелова, проф. Цветана Стоянова - член на КРИБ и зам.-ректор на УНСС, зам.-председателят на УС на БТПП Тодор Табаков, членът на УС на БСК Иван Велков, зам.- ректорът на УНСС Янко Христозов, проф. Гарабед Минасян, проф. Андрей Захариев, проф. Боян Дуранкев и други.
По думите на Паргов постоянно се приказва за задграничните вложения, само че значимото, което се пропуща е една значима отрицателна наклонност - увеличеният експорт на капитал от България. „ Въпросът е дали влизането в еврозоната и дали страната в лицето на виновните институции могат да спрат тази отрицателна наклонност или най-малко да я забавят, тъй като това е по-лошо, в сравнение с да има понижени задгранични вложения ", посочи ръководителят на СИНПИ.
„ Малки и междинни предприятия ще влязат като главния гръбнак на стопанската система. Влизането в еврозоната не е единствено смяната на паричната валута. Влизането в еврозоната е обвързвано с икономическо, структурно и регулаторно адаптиране на дребни и междинни предприятия.То включва,освен физическото въвеждане на еврото, присъедияване към общата парична политиа на ЕЦБ, пълноценно участиев банковия съюз,съобразяванес макроикономическите правиа на Еврозоната,.и извършване на високите условия за отч3, бистрота и контрол. ", уточни доктор Даниела Везиева - длъжностен министър на стопанската система (2021) и специалист на СИНПИ, която бе модератор на полемиката. Тя сложи въпроса дали сме подготвени да следваме разпоредбите на Еврозоната от януари 26г.
В умозаключение Везиева изведе няколко групи провокациите: усложнение при акомодацията на микрофирмите към европейските стандарти, ценова нечиста сделка и загуба на доверие, банкрути заради неточности в контракти, данъчни заплащания, валутни опасности, усилване на районните стопански неравенства.
Според нея предложенията се оформят в няколко посоки. Едното е финансова стабилизация и поддръжка като финансови принадлежности за ръководство на валутен риск, за данъчно нарастване и тласъци, за обезпечаване на ликвидност.
„ Другите ограничения са свързани с осведомителната акция, с обезпечаване на безвъзмездна счетоводна и правна помощ, понижаване на административната тежест, финансово подкрепяне, посредством увеличение на достъп до заеми, гаранционни фондове, трансформиране на съществуващи стратегии, като Плана за възобновяване и резистентност, Оперативна програма „ Конкурентоспособност ", с таргетирани ограничения, ориентирани към дребните и междинни предприятия, разширение на активността на ББР, присъединяване на общините в този развой на прехода към еврозоната и техните благоприятни условия за стимулиране на дребни и междинни предприятия ", заключи на финала на форума Даниела Везиева.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ