Необходима е промяна в парадигмата за ядрената енергия в енергийната

Необходима е смяна в парадигмата за нуклеарната сила в енергийната трилема ( енергийна сигурност, резистентност на околната среда и достъпност). Това разяснява Андрей Гоисея, шеф политики към NUclearEurope в границите на Международната нуклеарна конференция  „ Българска атомна енергетика – Национална, районна и международна енергийна сигурност “, която се организира в комплекс „ Ривера “ край Варна. Всичко, което касае декарбонизацията е обвързвано със зелената договорка. Самата декарбонизация цели реализиране на NetZero. Предвиденото понижаване на излъчванията с 55 % значи, равнището на СО2 би трябвало да спадне от 230 кг/т до 79 кг/т, изясни той. „ Какво се случва? Ние имаме цел за СО2 и цел за увеличение на каузи на ВЕИ. Нямаме обаче цел за нуклеарна енергетика. Това значи, че енергийната трилема би трябвало да бъде допълнена във връзка с нуклеарната сила. Когато приказваме за нуклеарна енергетика ние приказваме и за потреблението й за топлота. Говорим за казуса с цената на силата и сигурността на доставките. Сега през 2023 година към този момент имаме предложение за нарастване на цената на доставките и отчитане на нуклеарната сила в енергийния микс. Това изисква смяна в политическото мислене и смяна на нуклеарната рамка “, уточни Гоисея. Още по тематиката АЕЦ 7 юни 2023 Припомняме, че тематиката за енергийната трилема бе сложена на масата преди години, само че без необикновен триумф. Още през 2019 година Charles Hart от The New Nuclear Watch Institute (NNWI) в рамите на работен семинар в Лондон разяснява, че устойчивото развиване е пътят, по който биха могли да се лимитират провалите от изменението на клима. Това допуска постигането на баланс при така наречен „ енергийна трилема “ (енергийна сигурност, резистентност на околната среда и достъпност). Реалистично е това да се реализира от страни, склонни да реализират равновесие при съответните взаимни отстъпки сред другите ползи: да диверсифицират енергийния си запас (т.е. подготвеност за развиване и на нуклеарна енергетика), и интензивно да ползват ограничения за преструване на производството и потреблението на възобновима енергетика и на енергийната успеваемост. Постигането на устойчивото развиване от своя страна изисква ускорение на политическите ограничения за енергийна промяна. В реакцията си във връзка образуването на нуклеарния алианс тази година от NuclearEurope обявиха, че Европейска комисия, базирайки се на SMR (малки модулни реактори, ММР) и усъвършенстваните реактори, единствено отчасти включва нуклеарната сила в NZIA. Това е стъпка в вярната посока, само че не е задоволителна и нуклеарната сила би трябвало да се третира по същия метод като другите стратегически технологии. В отворено писмо от 13 март, призоваващо за включване на нуклеарната сила като стратегическа технология в границите на NZIA, нуклеарната промишленост отбелязва преимуществата на бранша за Net-Zero. „ Не единствено, че нуклеарната сила съставлява най-големият дял от електроенергийния микс на Европейски Съюз (в момента към 25% от цялото създадено електричество и 50% нисковъглеродна електроенергия), европейският нуклеарен бранш се състои от висококвалифициран индустриален потенциал, основан в Европейски Съюз “. Андрей Гоисея напомни, че през 2050 година в Европейски Съюз ще би трябвало да има конфигурирани 150 ГВт нуклеарни мощности против 100 ГВт в този момент. От тях 40 ГВт в дълготраен проект, 60 ГВт касаят удължение на живота на съществуващи нуклеарни мощности, а 50 ГВт –ММР. Отговорните лица на равнище Европейски Съюз, а също и на национално работят по 5-6 сюжета. „ Тук е доста значима думата предизвикателство. Имаме потребност от вероятност за нуклеарната промишленост. Ядрената сила има доста приложения. Не става въпрос единствено за топлота, означи той. „ Мисля, че в Европейския парламент има едно безмълвно болшинство, съгласно което не може да минем без нуклеарна енергетика през 2050 година “, сподели от своя страна представителят на Европейския парламент К.Грюдлер.
По време на конференцията посланиците на осем страни в България показаха визията за развиване на нуклеарния бранш на национално равнище. Особено мощна и впечатляваща е програмата на Словения, наличието на Испания и присъединяване й във веригата на доставки. Както и на Франция, която преди всичко залага като главен приоритет сигурността, както и доставката на услуги и образованието на фрагменти. Компанията „ Форатом “ да вземем за пример, влага 100 млн. евро годишно в образование по новаторски стратегии. В момента Франция работи по създаване на лична верига на доставки и има предпочитание за присъединяване и в България. Ядреният бранш в Европа сега като цяло работи по стратегия за обезпечаване на артикули за европейските реактори вид ВВЕР. Силно усещане направи и представянето на достиженията на Китай в нуклеарната енергетика, показана от дипломат Дун Сяодзюн. Ядрената промишленост е толкоз мощно развита, че страната има опция да стартира по едно и също време строителството на 40 нуклеарни реактори. Едно работно място в нуклеарния бранш значи основаване на 25 работни места в локалната общественост или 100 висококвалифицирана работна ръка. Ядрената енергетика води до основаване на нова верига на доставки и разширяващи се пазари, които по предварителни прогнози се правят оценка на 14 милиарда $ до 2040 година
На конференцията участваха и представители на Европейския парламент, изпълнителните шефове на НЕК, БЕХ, ЕСО, Директива за птиците РАО.