Пламен Панайотов: Политическата криза храни съдебна, а в правото цари непрофесионализъм
Необходим е напълно нов Наказателен кодекс, направен от специалисти, прикани някогашният вицепремиер
България изживява задълбочаваща се институционална рецесия, в която политическото безучастие подхранва правосъдна парализа, а законодателството страда от непрофесионализъм и популизъм. Това съобщи проф. Пламен Панайотов, някогашен вицепремиер и учител по право в Софийския университет, представен от NOVA NEWS.
" Наблюдаваме предчувствие за пренареждане на властта ", сподели Панайотов по отношение на блокажа в Народното събрание, вероятното включване на " Движение за права и свободи – Ново начало " в ръководството и предстоящата промяна на ръководителя на Народното събрание. Според него такива процеси нормално сочат съществени промени в управническата формула.
Професорът обърна внимание на задълбочаващата се правосъдна рецесия, след отхвърли на Висшия правосъден съвет да изиска пояснение от Конституционния съд за началото на мандатите на краткотрайно изпълняващите функционалности. Според него това е било " грациозен излаз " от спор, който рискува да бъде неправилно показан като конфликт сред съд и прокуратура.
" Не спорът сред съд и прокуратура е казусът, а фактът, че Народното събрание не си е приключил работата ", безапелационен е юристът. Той акцентира, че от години Народното събрание не може да излъчи парламентарната квота във Висш съдебен съвет, което опонира на Конституцията.
Остри рецензии към законодателните начинания
Панайотов разкритикува препоръчаните и след това оттеглени промени в Наказателния кодекс от " ИТН ", предвиждащи затвор от 1 до 6 години за оповестяване на данни от персоналния живот, в това число за обществени фигури.
" Това беше един неуместен законопроект. Формулировката е каучукова и разрешава тежка принуда над свободата на словото ", предизвести юристът. Според него българският Наказателен кодекс към този момент съдържа подобаващи разпореждания за засегнатост и клюка при погрешна или злепоставяща информация.
Несъответствия в наказателната политика
Професорът уточни съществено противоречие в наказателната политика – съзнателно ликвидиране с автомобил може да получи по-леко наказване, в сравнение с по неволя породена гибел при злополука с жестоко нарушаване на разпоредбите за придвижване.
" Умишленото закононарушение би трябвало да се санкционира по-тежко от непредпазливото. А сега не е по този начин. Това е резултат от популистко законодателство и цялостен непрофесионализъм ", акцентира Панайотов. Той прикани ръководещите да се съветват с специалисти при подготовката на промени в основни нормативни актове.
Според професора е нужен напълно нов Наказателен кодекс, който да бъде направен от хора с нужната експертиза.
България изживява задълбочаваща се институционална рецесия, в която политическото безучастие подхранва правосъдна парализа, а законодателството страда от непрофесионализъм и популизъм. Това съобщи проф. Пламен Панайотов, някогашен вицепремиер и учител по право в Софийския университет, представен от NOVA NEWS.
" Наблюдаваме предчувствие за пренареждане на властта ", сподели Панайотов по отношение на блокажа в Народното събрание, вероятното включване на " Движение за права и свободи – Ново начало " в ръководството и предстоящата промяна на ръководителя на Народното събрание. Според него такива процеси нормално сочат съществени промени в управническата формула.
Професорът обърна внимание на задълбочаващата се правосъдна рецесия, след отхвърли на Висшия правосъден съвет да изиска пояснение от Конституционния съд за началото на мандатите на краткотрайно изпълняващите функционалности. Според него това е било " грациозен излаз " от спор, който рискува да бъде неправилно показан като конфликт сред съд и прокуратура.
" Не спорът сред съд и прокуратура е казусът, а фактът, че Народното събрание не си е приключил работата ", безапелационен е юристът. Той акцентира, че от години Народното събрание не може да излъчи парламентарната квота във Висш съдебен съвет, което опонира на Конституцията.
Остри рецензии към законодателните начинания
Панайотов разкритикува препоръчаните и след това оттеглени промени в Наказателния кодекс от " ИТН ", предвиждащи затвор от 1 до 6 години за оповестяване на данни от персоналния живот, в това число за обществени фигури.
" Това беше един неуместен законопроект. Формулировката е каучукова и разрешава тежка принуда над свободата на словото ", предизвести юристът. Според него българският Наказателен кодекс към този момент съдържа подобаващи разпореждания за засегнатост и клюка при погрешна или злепоставяща информация.
Несъответствия в наказателната политика
Професорът уточни съществено противоречие в наказателната политика – съзнателно ликвидиране с автомобил може да получи по-леко наказване, в сравнение с по неволя породена гибел при злополука с жестоко нарушаване на разпоредбите за придвижване.
" Умишленото закононарушение би трябвало да се санкционира по-тежко от непредпазливото. А сега не е по този начин. Това е резултат от популистко законодателство и цялостен непрофесионализъм ", акцентира Панайотов. Той прикани ръководещите да се съветват с специалисти при подготовката на промени в основни нормативни актове.
Според професора е нужен напълно нов Наказателен кодекс, който да бъде направен от хора с нужната експертиза.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ




