Ново предложение: Левът да остане за магазините само с български ...
Неновски е професор във френския Университет " Жул Верн “, шеф на Центъра за парични и стопански проучвания към УНСС и член на Управителния съвет на Българска народна банка от 13 юни 2020 година
Темата провокира сериозен интерес, защото обичайният Валутен ръб у нас завършва с присъединението към еврозоната. Принципът е добре прочут: бордът подсигурява постоянен курс на лв. към еврото, като при самото приемане на единната валута закрепеният курс се резервира. От Фискалния съвет прецизират, че от страните от Източна Европа с предходни валутни бордове – Естония (2011 г.) и Литва (2015 г.) – нито една не е трансформирала курсовата си политика при прекосяването към еврото.
По думите на участници във форума концепцията е минибордът да извършва сходни функционалности с досегашния Валутен ръб – най-много да лимитира паричното предложение. Основната цел би била ограничение на разходните разхищения, преодоляване на бюджетния недостиг и влияние върху инфлационните процеси.
Икономистът Пламен Илчев предложи и по-радикална интерпретация – минибордът да служи като механизъм за опазване на лв. в лимитирана приложимост, единствено на територията на страната и единствено в магазини, предлагащи български артикули и продукция. Според него сходен модел би претендирал левът да бъде закрепен към " твърда “ валута, друга от еврото, въпреки към този момент да липсват механически мнения до каква степен това е реалистично в границите на еврозоната.
Идеята не е без аналог в други страни. Италианският министър председател Джорджа Мелони неотдавна повдигна сходни тематики, което провокира незабавна реакция от ЕЦБ. Това демонстрира, че полемики за спомагателни форми на парична дисциплинираност съществуват и отвън България, въпреки да са политически чувствителни.
Най-големият въпрос остава политическият – дали сходен механизъм може да бъде построен в границите на сегашната европейска парична система и дали има политическа воля за това. Предстои да се види дали концепцията за миниборд ще се развие като идея или ще остане част от университетския спор.
Темата провокира сериозен интерес, защото обичайният Валутен ръб у нас завършва с присъединението към еврозоната. Принципът е добре прочут: бордът подсигурява постоянен курс на лв. към еврото, като при самото приемане на единната валута закрепеният курс се резервира. От Фискалния съвет прецизират, че от страните от Източна Европа с предходни валутни бордове – Естония (2011 г.) и Литва (2015 г.) – нито една не е трансформирала курсовата си политика при прекосяването към еврото.
По думите на участници във форума концепцията е минибордът да извършва сходни функционалности с досегашния Валутен ръб – най-много да лимитира паричното предложение. Основната цел би била ограничение на разходните разхищения, преодоляване на бюджетния недостиг и влияние върху инфлационните процеси.
Икономистът Пламен Илчев предложи и по-радикална интерпретация – минибордът да служи като механизъм за опазване на лв. в лимитирана приложимост, единствено на територията на страната и единствено в магазини, предлагащи български артикули и продукция. Според него сходен модел би претендирал левът да бъде закрепен към " твърда “ валута, друга от еврото, въпреки към този момент да липсват механически мнения до каква степен това е реалистично в границите на еврозоната.
Идеята не е без аналог в други страни. Италианският министър председател Джорджа Мелони неотдавна повдигна сходни тематики, което провокира незабавна реакция от ЕЦБ. Това демонстрира, че полемики за спомагателни форми на парична дисциплинираност съществуват и отвън България, въпреки да са политически чувствителни.
Най-големият въпрос остава политическият – дали сходен механизъм може да бъде построен в границите на сегашната европейска парична система и дали има политическа воля за това. Предстои да се види дали концепцията за миниборд ще се развие като идея или ще остане част от университетския спор.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ